№ 11984
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110128249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С решение № 1701 от 03.02.2025 г. постановено по гр. д. № 28249 от 2023
г. по описа на СРС, 39 състав е осъден Й. Г. Д., ЕГН **********, с адрес
************, да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
г************, чрез адв. Д. М., по предявените искове с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 10123.05 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от възможността на ищеца да ползва ½ ид.ч. от
сутеренен етаж /77 кв.м./ от сграда, находяща се в *************, построена в
дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор *********** по КККР на
гр. София, утвърдени със Заповед № ********/14.12.2010г. на изп. директор
на АГКК, за периода от 25.05.2018 г. до 25.05.2023 г., сумата от 2045.18 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.05.2020 г.
до 25.05.2023 г., сумата от 13430.77 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ½ ид.ч. от подпокривен тавански етаж /120 кв.м./ от
сграда, находяща се в ************* № 6, построена в дворно място,
съставляващо ПИ с идентификатор ***********, съгласно скица №
66818/25.09.2012г. и скица № 53527/09.08.2012г., издадени от АГКК, както и
сумата от 2713.40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 25.05.2020г. до 25.05.2023 г., като е отхвърлен иска за мораторна
лихва начислена върху главницата за обезщетение за лишаване от ползване на
½ ид.ч. от подпокривен тавански етаж /120 кв.м./ от сграда, находяща се в
************* № 6, построена в дворно място, съставляващо ПИ с
идентификатор ***********, съгласно скица № 66818/25.09.2012г. и скица №
53527/09.08.2012г., издадени от АГКК за сумата над уважения размер от
2713.40 лв., до пълния претендиран размер от 2890 лв. С решението е осъден
Й. Г. Д., да заплати на С. Г. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 4412.03 лв., представляваща разноски в исковото производство.
1
Също така с решението е осъден С. Г. Д., да заплати на Й. Г. Д., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 13.43 лв. разноски в производство.
Постъпила e молба с вх. № 139354 от 17.04.2025 г. С. Г. Д., чрез адв. М., в
която са наведени оплаквания, че в постановеното решение съдът не се е бил
произнесъл по цялото искане на страната, като не бил присъдил законната
лихва върху уважената част от предявените искове, считано от датата на
предявяване на иска до окончателно плащане на сумата.
Насрещната страна Й. Г. Д. в срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК не е в подала
отговор.
Софийски районен съд, след като обсъди възраженията, доводите и
исканията на страната и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество
представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и
реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по
който не се е произнесъл. В този смисъл предмет на производството е не
молбата с правно основание чл. 250 от ГПК, а спорното материално
правоотношение, по което не е налице формирана правораздавателна воля.
Молбата за допълване на съдебното решение се явява подадена от
активно легитимирани лица – страни по делото, заинтересувани от допускане
на допълването, тъй като в молбата са изложени твърдения, че с решението не
е обхванат целия спорен предмет – съдът не се е произнесъл по искане за
присъждане на законната лихва върху уважените главниците по предявените
искове, считано от датата на предявяване на иска до окончателно плащане на
сумата.
Разгледана по същество молбата за допълване е основателна, тъй като с
предявената първоначална искова молба ищецът е предявил претенция за
присаждане на законна лихва върху претендираните суми от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумите.
Претендирането на изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното
изплащане на парично задължение не съставлява самостоятелен иск съгласно
чл. 214, ал. 2 ГПК, а пресъждането на законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на пресъдената сума е правоувеличаваща
последица от уважаването на иск, приет за основателен. Тя съставлява законна
последица от уважаването на иска, която се пресъжда само в случай, че е
поискана, и в рамките на процеса относно главното пресъдено вземане. В
случая претенцията за законна лихва се явява основателна доколкото с
решението са уважени искове предявени от С. Г. Д. срещу Й. Г. Д. с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на парични суми за обезщетение за
лишаване от възможността на ищеца да полза собствен недвижим имоти
имаме изрично заявено искане в исковата молба за присъждане на законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба.
С оглед на изложеното процесната молба за допълване на решение следва
да се уважи, като претенцията за присъждане на законна лихва следва да бъде
уважена.
2
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК решение № 1701 от
03.02.2025 г. постановено по гр. д. № 28249 от 2023 г. по описа на СРС, 39
състав, като към диспозитива, с който Й. Г. Д., ЕГН **********, с адрес
************, е осъден да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес г************, чрез адв. Д. М., по предявените иск с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 10123.05 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от възможността на ищеца да ползва ½ ид.ч. от сутеренен етаж /77
кв.м./ от сграда, находяща се в *************, построена в дворно място,
съставляващо ПИ с идентификатор *********** по КККР на гр. София,
утвърдени със Заповед № ********/14.12.2010г. на изп. директор на АГКК, за
периода от 25.05.2018 г. до 25.05.2023 г. ДОБАВЯ „ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата“.
ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК решение № 1701 от
03.02.2025 г. постановено по гр. д. № 28249 от 2023 г. по описа на СРС, 39
състав, като към диспозитива, с който Й. Г. Д., ЕГН **********, с адрес
************, е осъден да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес г************, чрез адв. Д. М., по предявените иск с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 13430.77 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ½ ид.ч. от подпокривен тавански етаж /120 кв.м./ от
сграда, находяща се в ************* № 6, построена в дворно място,
съставляващо ПИ с идентификатор ***********, съгласно скица №
66818/25.09.2012г. и скица № 53527/09.08.2012г., издадени от АГКК ДОБАВЯ
„ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
25.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата“.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3