Р Е Ш Е Н И Е
№ I-102
15.06.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на трети
юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина
МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 574 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Надежда Арнаудова от БАК като
особен представител на О.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Тр.Китанчев“ № 53 против Решение № 224/23.12.2019г. по гр.д. № 237/2019г. на
РС Средец, с което съдът е признал за установено по отношение на О.С.А., че
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 183,10
лева, /сто осемдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща главница за
доставена електрическа енергия за периода от 06.03.2018г. до 05.04.2018г. за
обект, находящ се в село Д., блок № *, ет.*,
ап.*, **** *********** *****, с клиентски номер **********, ведно със законната
лихва върху главницата от 05.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане и
сумата от 14,75 лева /четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ -
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 21.04.2018г. до
04.02.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 178/13.02.2019г. по ч.гр.д.№ 107/2019г., по описа
на Районен съд – Средец, както и е осъдил О.С.А., да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, сумата от 695.00 лева /шестстотин деветдесет и пет
лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата
от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща съдебно деловодни
разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Особеният представител счита решението за
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което моли да бъде
отменено, а исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани и на О.А. да бъдат присъдени разноските по делото. Намира, че
исковите претенции са недоказани, тъй като по делото не бил представен договор
с ищцовото дружество, който да обвързва ответника, а апартаментът, съгласно
справка от СВ, бил закупен от лице О. С. А. и бил ипотекиран. Не можело да се
приеме категорично, че апартамента е собственост на ответника. Не можело да се
установи, че ответникът е потребител на ел.енергията, чието заплащане се
претендира. Не било доказано и че О. С. А. и О.С.А. са едно и също лице като
настоява, че О.А. не е легитимиран ответник. Отделно, във фактурата като адрес
на ответника фигурирал адрес в кв. Д.Е.. Намира, че е неправилно позоваването
на ОУ на ищеца, тъй като не можело да се
направи извод, че са публикувани и кога са влезли в сила. По изложените
съображения прави заключение, че липсва валидно облигационно отношение. Счита,
че неправилно е уважена и претенцията за лихва, тъй като неоснователността на
претенцията за главница водила и до неоснователност на иска за лихва, както и
че липсвали доказателства за уведомяване на ответника, за да се претендира
заплащане на лихва за минало време. Ето защо поддържа, че следва да бъде
отхвърлен и иска за заплащане на лихва. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил писмен отговор от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД чрез юрисконсулт Румяна Сулева-Черняева (пълнм. л. 4 от
първа инстанция), с който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението
на РС Средец за правилно и моли да се потвърди. Счита, че са обсъдени всички
факти по делото и съдът е достигнал до правилни изводи като излага подробни
съображения. Поддържа, че се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот и е клиент на ищцовото дружество като от събраните
доказателства се установявало потребеното количество ел.енергия и нейната цена.
Сочи за идентичност на лицето О. С. А. и О.С.А.. Намира за неоснователни и
възраженията, че не се дължи лихва заради забава като се позовава на чл. 27 ОУ
на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН ЕС.
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно т. 7 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т.д. №
6/2012г. ОСГТК на ВКС особеният представителна ответника по чл. 47, ал.
6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Ето защо
въззивната жалба е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Проведено е едно открито съдебно заседание, в което
особеният представител поддържа въззивната жалба, а ответното дружество чрез
процесуалния представител адв. Вавова - отговора на въззивна жалба като сочи,
че лицето О.А. и О. А. е едно и също лице.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните, въз основа на събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение, приема от фактическа страна следното:
РС Средец е сезиран по компетентност за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу О. С. А. ЕГН **********
за сумата в размер на 183,10 лева за доставена електрическа енергия за периода
от 06.03.2018г. до 05.04.2018г. за обект, находящ се в село Д., блок № *, ет.*,
ап.*, клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от
05.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 14,75 лева
/четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода от 21.04.2018г. до 04.02.2019г. За
претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 178/13.02.2019г. по ч.гр.д.№ 107/2019г., по описа на Районен
съд – Средец, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането
по заповедта.
Извършена е справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009г. съгласно която лицето с ЕГН ********** е със старо име О. С. А.
и с ново име О.С.А., постоянен и настоящ адрес ***. Разпореждането за
предявяване на иск е връчено на заявителя на 25.03.2019г. като исковата молба е
депозирана в указания едномесечен срок, а именно на 18.04.2019г.
С исковата молба се твърди, че „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД предоставя ел.енергия съгласно Общи условия, публично
известни, като по силата на чл. 7, т. 1 ОУ поело задължение да снабдява с
ел.енергия обект, находящ се в село Д., блок № *, вх. *, ет.*, ап.*, община С.
За О.С.А. бил открит клиентски номер **********, който бил собственик на имота
съгласно справка от СВ. Дружеството ищец доставило на обекта ел.енергия за
периода 06.03.2018г. до 05.04.2018г. на обща стойност 183,10 лева, която сума
не била заплатена от ответника в срок. Поради забавата в плащането счита, че
следва да му се заплати и обезщетение заради забавено изпълнение в размер на
14,75 лева, изчислено в размер на законната лихва за периода 21.04.2018г. до
04.02.2019г. Моли да се приеме за установено, че се дължат сумите по Заповедта
за изпълнение. С молба л. 47 уточнява, че обезщетението за забава е дължимо на
основание чл. 27 ОУ като падежът за заплащане на задължението е уговорен в чл.
18 ОУ.
Препис от исковата молба е връчен на ответника
съгласно чл. 47,ал. 1 вр. ал. 5 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е
назначен особен представител, който е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва наличието
на валидно облигационно отношение. Оспорва, че е доставяна ел.енергия на
обекта, посочен в исковата молба и че ответникът е негов собственик. Счита, че
липсват доказателства ОУ да са влезли в сила и да обвързват ответника. Представените
с исковата молба документи намира, че не следва да бъдат ценени, тъй като били издадени от ищеца и
били в негова полза. Оспорва се претенцията за лихва за минал период, тъй като
липсвали доказателства ответникът да е уведомен за претенцията на ищцовото
дружество.
РС Средец е приел, че е сезиран с искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Счетено е,
че искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК както
и че са налице материалноправните прeдпоставки за уважаване на исковете. Прието
е, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на
договор за продажба на електрическа енергия и мрежови услуги. Съгласно чл. 98а от
Закона за енергетиката, продажбата на електрическа енергия на клиентите, се
осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
клиентите. Общите условия на ищеца за периода, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г., са общодостъпни, публикувани на интернет страницата на
същия, както и в един национален и един местен ежедневник. Счетено е, че за
периода от 12.02.2007г. до 12.04.2019г., ответникът е собственик на процесния недвижим
имот - в апартамент № * на ет.*, бл.* в село Д., **** *********** ***** и е клиент
по смисъла на чл. 1, т. 4 и т. 5 от Общите условия и с оглед предназначението
на присъединен към електроразпределителната мрежа обект, същият е потребител на
ел. енергия за битови нужди – ал. 1, т. 4, предложение второ от Общите условия.
Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на ЕВН Електроснабдяване, ответникът
като клиент на ищцовото дружество дължи заплащане на стойността на доставената
на обекта му в апартамент № * на ет.*, бл.* в село Д., **** *********** *****,
електрическа енергия и мрежови услуги. От събраните доказателства е прието, че
в процесния обект е имало електромер, който е бил изправен, преминал е
изискуемите законови проверки, снабден е с необходимите знаци и е годен да
отчета електрическа енергия, а от заключението на съдебно - счетоводната
експертиза, се установява, вземането по фактурата, което се претендира в
настоящото производство осчетоводено редовно в счетоводството на дружеството, като
задължението на абоната през периода 06.03.2018г. до 05.04.2018г. възлиза общо
на 183,10 лева – главница. Главният иск е счетен за основателен. Основателността
на претенцията за главното вземане обуславя дължимостта и на акцесорното вземане
за обезщетение за забава в размер на 14,75 лева за периода от 21.04.2018г. до
04.02.2019г., както и това за законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 05.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Прието е,
че е налице идентичност между лицето О. С. А. и О.С.А., видно от приложената
справка от Национална база данни „Население“ .
БОС споделя установената от РС Средец фактическа обстановка
и правна страна относно предявеният главен иск за установяване на вземането по
заповедта за заплащане на стойността на ел.енергия, поради което в тази част на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му, но тъй като дължи собствени
мотиви и с оглед изложените във въззивната жалба възражения, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия. По делото са
представени ОУ на договори за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008г. В
съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 са публикувани в централен и
местен всекидневник като са представени извлечения от вестник, същите са
публикувани и на сайта на дружеството (https://www.evn.bg/getattachment/f1d291de-1c19-486e-944e-92a3ff02d3cf/EVN_EC_OU.aspx).
Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По делото липсват
доказателства ответникът да е изразил несъгласие с публикуваните ОУ и да са
налице специални условия по смисъла на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ, поради което същите
са влезли в сила и го обвързват. Съгласно пар. 1, т. 2а ЗЕ „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, а чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, определят, че клиент е потребител - физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД
съгласно действащото законодателство, което ползва ел.енергия за домакинството.
Съгласно чл. 13 ОУ ЕВН ЕС снабдява с ел.енергия всеки клиент, чието съоръжение
е присъединено към електроразпределителната мрежа и не се е възползвал от
правото си да избере друг доставчик. Съгласно представената справка от СВ по
партидата на О. С. А. ЕГН ********** на 12.07.2007г. е вписана продажба и като
купувач на апартамент с. Д. бл. * вх. *, ап. * е посочен О. С. А. ЕГН **********
и до датата на справката 12.04.2019г. не е вписано прехвърляне на обекта. Липсват
доказателства въззивникът да е избрал друг доставчик на ел.енергия, поради
което са неоснователни възраженията за липса на облигационно отношение между
страните. Неоснователни са възраженията за липса на идентичност между лицето О.
С. А. и О.С.А., тъй като е извършена справка по ЕГН по реда на Наредба №
14/18.11.2009г., съгласно която в националната база данни О. С. А. е старото
име на О.С.А., т.е. лицето е с променено име. Обстоятелството, че върху имота
са наложени ипотека и възбрана не е основание да се приеме, че ответникът не е
бил негов собственик в процесния период. Справката от СВ е за периода
01.01.1992г. до 12.04.2019 година, обхваща процесния период от 06.03.2018г. до
05.04.2018г. и липсва вписано прехвърляне на правото на собственост. Не се
споделят съображенията, че въззивникът не е бил запознат с представените към
заявлението доказателства, тъй като с определение л. 42 първоинстанционният съд
е приложил делото по ч.гр.д. № 107/2019г. по описа на РС Средец и
ответникът/неговият представител са имали възможността да се запознаят с
доказателствата по делото. От приетото като обективно, безпристрастно и пълно
заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза за обект с. Д., бл.
*, вх. *, ап. * е монтиран електромер, който е преминал техническа проверка на
05.06.2013г. с валидност на средството за търговско измерване до края на
2019г., прекъснат от ел.захранване на 08.05.2019г., т.е. за периода, за който
се претендира цената на потребена ел.енергия е налице годно средство за
търговско измерване, което е отчело ел.енергията. По делото е прието и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която процесната фактура
е осчетоводена при ищцото дружество редовно като дължимата цена за ел.енергия и
достъп до мрежата е изчислена правилно съгласно решенията на КЕВР като е
изчислена съгласно Решение на КЕВР Ц-19/01.07.2017г. Ето защо главният иск е
основателен и доказан по основание и по размер и правилно е уважен от РС.
Относно иска за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 21.04.2018г. до 04.02.2019г. с правна
квалификация по чл. 86 ЗЗД следва да се посочи, че действително акцесорното
вземане за лихва следва главното задължение, но същото се отличава със своя
самостоятелност като ищецът следва да установи наличието на валидно главно
задължение, чиято изискуемост е настъпила и размера на вземането за лихва. Съгласно
чл. 17 ЕВН ЕС фактурира ежемесечно на клиента при условията на доставки с
непрекъснато изпълнение. ЕВН ЕС издава на клиента обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определени от ДКЕВР цени. Съгласно чл. 18 ОУ
потребителят заплаща стойността на консумираната ел.енергия и дължимата сума за
пренос веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение като съгласно ал. 2 периода на плащане е 10 дни за всички фактури.
В чл. 18, ал. 4 е предвидено, че дължимите от потребителя суми се съобщават от
продавача ежемесечно чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на
обекта, с изключение когато периода на отчитане е по-дълъг от един месец. В
случая по делото не са налице доказателства ответникът да е бил уведомен за
дължимата сума, фактурирана с представената по делото фактура. Видно е, че във фактурата е посочен следващия
отчетен период и периода на следващото плащане, но по делото не е представена
предходно издадена фактура, която да е достигнала до ответника и от същата да е
бил уведомен за отчетния период и периода за плащане на процесното вземане. Липсват
данни процесната фактура за дължимите суми да е била изпратена до потребителя
на адреса на обекта. Ето защо този състав намира, че искът за заплащане на
законна лихва заради забава за периода 21.04.2018г. до 14.02.2019г. в размер на
14,75 лева не е основателен и следва да се отхвърли. Поради несъвпадане на
изводите на РС Средец и тези на настоящия състав в тази част решението следва
да се отмени като се постанови друго, с което искът с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде отхвърлен.
В останалата част решението на РС като
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските. На особения представител следва да се заплати възнаграждение в
размер на 150 лева от внесения от въззиваемия депозит. Съразмерно уважената
част от иска следва да се присъдят разноски на ЕВН ЕС ЕАД. Съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП определя, предвид фактическата
и правна сложност на делото, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева
за всяка инстанция. Общият размер на разноските, дължими на въззиваемия съразмерно
уважената част от иска е в размер на 865,30 лева за две съдебни инстанции (в
това число за държавна такса за първа инстанция, възнаграждение за вещи лица,
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, депозит за особен представител
за две инстанции), както и разноски в размер на 69,40 лева в заповедното
производство съразмерно уважената част от иска. С оглед изхода на спора и
съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. ОСГТК на ВКС особеният представител на
ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се
дължи от страната. На основание чл. 18 вр. чл. 1 Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата се дължи заплащането на държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 50 лева по сметка на БОС, която следва да бъде
заплатена от страните съобразно изхода на спора. О. А. следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 46,27 лева, а въззивемият следва да бъде
осъден да заплати държавна такса за въззивно обжалване по сметка на БОС в размер
на 3,73 лева.
На основание чл.280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 224/23.12.2019г. по гр.д. №
237/2019г. на РС Средец В ЧАСТТА, в която е прието за установено по отношение
на О.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, № 37, чрез пълномощника юрисконсулт Румяна
Сулева – Черняева сумата от 14,75 лева /четиринадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/ - обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от
21.04.2018г. до 04.02.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 178/13.02.2019г. по ч.гр.д.№ 107/2019г.,
по описа на Районен съд – Средец
Както и в частта, в която е осъден О.С.А., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, № 37, чрез
пълномощника юрисконсулт Румяна Сулева – Черняева, сумата от 695.00 лева
/шестстотин деветдесет и пет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски
за исковото производство и сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено по отношение
на О.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, № 37, чрез пълномощника юрисконсулт Румяна
Сулева – Черняева сумата от 14,75 лева /четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/
- обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 21.04.2018г.
до 04.02.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 178/13.02.2019г. по ч.гр.д.№ 107/2019г., по описа
на Районен съд – Средец
ОСЪЖДА О.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, № 37, чрез пълномощника
юрисконсулт Румяна Сулева – Черняева разноски в размер на 865,30 лева /осемстотин
шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/ за две съдебни инстанции и сумата в
размер на 69,40 лева /шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 18 вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата О.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сума в размер на 46,27 лева /четиридесет
и шест лева и двадесет и седем стотинки/ за държавна такса за въззивна жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 18 вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, № 37, чрез пълномощника юрисконсулт Румяна
Сулева – Черняева да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сума в размер на 3,73
лева /три лева и седемдесет и три стотинки/ за държавна такса за въззивна
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ НА особения представител по делото адв. Надежда
Арнаудова от БАК сумата в размер на 150 лева от депозита, внесен от
въззиваемия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.