О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 260271
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия
в закрито заседание на тридесет и първи
август
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря
и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова
гражданско дело № 1724
по описа
за 2020 година.
С Решение № 1005/10.04.2020г., постановено по гр.
дело № 5972/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по
иска на Д.Б.Д. против „Микро Кредит“ АД със седалище гр. София, представлявано
от Валери Вълчев и Георги Атанасов, че сключеният между страните Договор за
паричен заем CrediGo
№ 5342-00017613 от 23.08.2018г. е нищожен поради противоречие със Закона за
потребителския кредит.
Цитираното
решение е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
със съдебен адрес ***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 в качеството му
на трето лице помагач на страната на „Микро Кредит“ АД.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Микро Кредит“ АД със
седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено изцяло атакуваното
решение като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено ново
решение по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от
Д.Б.Д. искове като неоснователни и недоказани. В жалбата се посочва, че съдът
неправилно е приел, че процесният договор за заем не отговаря на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ГПК, тъй като не е посочено как е формиран размерът на ГПР, тъй като в
т. 2 от процесния договор е посочен ясно ГПР и той е определен в размер на 49,
80%. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесния
договор противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, предвид клаузите, с които е
уговорена еднократна административна такса от 210 лева и такса от 40 лева за
получаване на сумата в брой в офис на „Микро Кредит“ АД. Посочва се, че
неправилно съдът е приел, че договорената в т. 3 от процесния договор
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка сочи на правоотношение
по договор за потребителски кредит под формата на заем, тъй като
застрахователната полица се издава от ЗК „Уника Живот“ АД по силата на отделен
договор, сключен между ЗК „Уника Живот“ АД и заемополучателя чрез „Микро
Кредит“ АД като посредник и това е в резултат от изрично изразената воля на
заемополучателя, който е избрал да защити интереса си от невъзможността за
погасяване на задълженията по договора за кредит в случай на настъпване на
смърт вследствие на заболяване или злополука. Посочва се, че предоставянето на
тази услуга не е задължителна и не се прилага по отношение на всички договори
за заем на „Микро Кредит“ АД, а се предоставя само на клиенти, изрично поискали
услугата. В тази връзка се отправя искане по делото да бъдат приети като
доказателство пред настоящата инстанция договори за заем, сключени с други лица
през 2018г.
Отправя
се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски от страна на
въззивника и пред двете инстанции.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване и е
спазен преклузивния срок за неговото обжалване. Жалбата е подадена от лице,
което има правен интерес да атакува първоинстанционното решение и лицето,
подписало жалбата разполага с валидна представителна власт за това.
Ответната
страна по въззивната жалба – Д.Б.Д. представя по делото писмен отговор, в който
посочва, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
В отговора се посочва, че липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита – не става ясно кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора размер. В отговора се
посочва, че със сключването на отделен договор за допълнителни услуги с
възнаграждение, невключено в ГПР е заобиколено ограничението на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната
лихва. В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на клаузите на
сключения договор и се сочи на кои точно разпоредби на Закона за потребителски
кредит противоречи всяка една от тях.
Не
се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Предявен
е иск от Д.Б.Д. *** против „Микро Кредит“ АД със седалище гр. Бургас, с който
се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество,
че сключения Договор за заем CrediGo № 5342-00017613 от 23.08.2018г., сключен между нея
и ответното дружество е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, а при условията на
евентуалност – да бъде прогласена нищожността на сключения договор поради
противочерие с добрите нрави, а при условията на евентуалност – на основание
чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По
отношение на отправеното искане да бъдат приети като доказателство договори за
заем, сключени от ответното дружество с други лица, настоящата инстанция
намира, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като възможността
да бъдат представени тези доказателства е преклудирана - не се касае за
новооткрити или нововъзникнали факти и обстоятелства, които страната да не е
могла да узнае и съответно да представи доказателства за тях в
първоинстанционното производство. От друга страна – представените договори
касаят отношенията на дружеството с трети лица, чужди на настоящия правен спор
и са неотносими към предмета на настоящото производство.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1724/2020г.
по описа на Окръжен съд – Бургас постъпилата въззивна жалба от „Микро Кредит“
АД със седалище гр. София с вх. № 18385/01.06.2020г. по описа на Районен съд –
Бургас против Решение № 1005 от 10.04.2020г., постановено по гр. дело №
5972/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия от Д.Б.Д.
писмен отговор на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивното дружество – „Микро Кредит“ АД със седалище гр. София да бъдат приети
като доказателство три броя Договори за заем от 27.02.2018г., от 22.03.2018г. и
от 19.11.2018г., сключени от въззивното дружество с трети лица.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.