Р Е Ш Е Н И Е
№87
гр. Враца, 21.03.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, първи състав, в публично съдебно заседание на 22.02.2023
г. /двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело № 60 по описа
на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на С.Ц.К. ***, депозирана чрез * Д.Х., против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0967-000009/08.01.2023
г., издадена от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца,
с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******** за срок
от 10 месеца.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването
ѝ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Подробни доводи са изложени относно липсата на мотиви за
продължителността на мярката, което според оспорващия независимо от
оперативната самостоятелност на органа е съществено процесуално нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и достатъчно основание за отмяна на акта. Иска се
отмяна на заповедта, а в условията на алтернативност, намаляване на срока към
минимално установения в закона.
В с.з. оспорващият,
редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му
представител - * Д.Х. е депозирана молба с изразено становище по хода на делото
и същество на спора, в което поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
присъждане на разноски в производството съгласно приложен списък.
Ответникът, Началник група
към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца, редовно призован не се
представлява в с.з. С писмо рег. № 514/16.02.2023 г., изпраща становище, в
което развива подробни съображения по законосъобразността на оспорената заповед
и отправя искане същата да бъде потвърдена.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 12.01.2023 г., а жалбата против нея е
депозирана чрез органа на 25.01.2023 г., с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 08.01.2023 г. на
жалбоподателя е съставен АУАН № GA863181 от мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ - Враца затова, че на същата
дата, около 16:40 ч. *** е управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген пасат,
с рег. № ********, след употреба на алкохол и преди да е преминало
въздействието му. Употребата на алкохол е установена с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARPL – 0242, който отчел
положителна проба от 1,33 промила в издишания от водача въздух, като на водача
е издаден талон за медицинско изследване № 095745. Констатираното в АУАН е
прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
На същата дата – 08.01.2023г.
е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 23-0967-000009/08.01.2023г., от
Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца, с която на
жалбоподателя на основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е приложена
ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Фолксваген Пасат с
рег. № ********за срок от 10 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег.
табели с № ********.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН № GA863181/08.01.2023 г.,
в който е изложена същата фактическа обстановка, както и Заповед № 369з-199/26.01.2022
г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените длъжностни лица от
същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168,
ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да
обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните администра-тивни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Враца, чиято компетентност се установява от т.1.3 на
приложената по делото Заповед № 369з-199/26.01.2022г. на Директора на ОДМВР –
Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на Вътрешните работи,
определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно ЗППАМ е издадена от
материално и териториално компетентен
орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.
Противно на
изложеното в жалбата, заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал.
2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат,
фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част,
дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед
са изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено от
жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, въвеждащ забрана за
управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като е
посочено времето и мястото, вида на управляваното от него МПС, концентрацията
на алкохол в кръвта, установена с годно техническо средство Алкотест, Дрегер отчел
1,33 промила алкохол в издишания въздух, с издаден талон за медицинско
изследване № 095745. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо
основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са
достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния
орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда.
Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на
възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Съдът не констатира и други
нарушения на процедурата, които да са повлияли или
биха могли да повлияят върху крайния
извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага
извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и
възраженията в тази насока също са неоснователни.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно
административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗДвП (в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца до една година (хипотезата в
настоящия случай). В случая няма спор, че автомобила, чиято регистрация е
прекратена с оспорената ЗППАМ е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата
на чл.171 от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията изчерпателно
изброени в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
задължен да издаде административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с
правомощията му по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Възраженията на
оспорващия, че липсват конкретни мотиви относно срока на приложената ПАМ, който
се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност и в случая не
може да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност са напълно неоснователни. Мотиви за това се съдържат в констативната част на административния акт
и са свързани с тежестта на нарушението, предвид установения промил на алкохол
в кръвта - 1,33 промила. В мотивите на заповедта, изведени в т. 1 е изрично
посочено, че мярката се прилага за това, че водач управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Предвид вида на деянието, за което се
прилага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от
фактическия състав. Съответно по-високият промил на алкохол в кръвта /над 0,5
промила/ обосновава извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което
от своя страна е основание за определяне на по продължителен период на
наложената ПАМ, като в случая, предвид обстоятелството, че концентрацията
надвишава повече от два пъти разрешените съгласно чл. 171, т.
2а, б. "б" стойности, правилно е определен близо до максимално
предвидения в закона размер.
С налагането на уредените в закона мерки за принуда се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, ПАМ се прилага за определен срок, който в случая правилно е определен на
10 месеца.
В този смисъл съдът
намира така индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22
от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси
в по-голяма степен от необходимото за целта.
Правни аргументи,
факти и доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН, послужил
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ не бяха представени в настоящото
производство, въпреки предоставената от съда възможност за това. С това си бездействие оспорващият не
обори нормативно предвидената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумптивна
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
съставен за нарушение по ЗДвП. Поради това съдът кредитира материалната
доказателствена сила на АУАН и приема за доказана установената с него
фактическа обстановка, с оглед на което наведените в жалбата доводи за
недоказаност на извършеното административно нарушение, дало основание на органа
да издаде оспорената заповед се явяват неоснователни.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като оспорената заповед,
противно на наведените в жалбата доводи, е съобразена и с
целта, преследвана от закона - опазване живота и здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя
и/или трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за адресата да
се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия
(ПТП), причинени от водачи, които са под влияние на алкохол и
представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в
движението по пътищата.
Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция
срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от
мярката по чл. 171, т. 2а
б. "б" от ЗДвП е временно (в
случая за 10 месеца) отнемане на „средството“
за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под владението на
неговия собственик, временно прекратената му регистрация, препятства
възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият
ефект на мярката.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена, се явява неоснователна и такива не му
се дължат.
От страна на
ответника такива не са поискани, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ц.К. ***, против
ЗППАМ № 23-0967-000009/08.01.2023 г., издадена от Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а,
б.“б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Фолксваген
Пасат с рег. №******** за срок от 10 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: