Р Е Ш Е Н И Е
№
/ .03.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 18854 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от *, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Х.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 520 лв. /петстотин и двадесет лева/, представляваща неизплатено
болнично лечение по клинична пътека № 29 на неосигурен пациент с ИЗ № 12902 във
Втора клиника по кардиология – неинвазивна, за периода от 21.03.2019 г. –
25.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.07.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 52 ЗЗО, за която сума
е издадена Заповед № 6387 от 11.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10824/2019 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът У. „С.М.“ ЕАД твърди, че
ответникът е постъпил на 21.03.2019 г. във Втора клиника по кардиология –
неинвазивна при У. „С.М.“ ЕАД с оплаквания от силен задух и ретростернална
опресия, започнали няколко часа преди
хоспитализацията. Сочи, че е приет по спешност, извършени са му изследвания и
са му поставили диагноза. Излага, че при хоспитализацията е било установено, че
ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, за което е уведомен и е
декларирал писмено, че в случай, че не възстанови здравноосигурителния си
статус ще дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ по
клинична пътека № 29 в общ размер на 520 лв., определена съобразно ценоразписа
на лечебното заведение. Твърди, че независимо, че пациентът е бил здравно
неосигурен лечебното заведение го е лекувало в периода 21.03.2019 г. –
25.03.2019 г. и по клиничната пътека са били изпълнени всички
диагностично-терапевтични процедури, с което заведението е изпълнило
задължението си. Сочи, че след отчитане на клиничната пътека към НЗОК
последната е отказала заплащане на стойността на осъщественото на ответника
лечение, тъй като пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към
датата на дехоспитализация. Излага, че ДСП-Варна е
отказала да отпусне целеви средства за диагностика и лечение, защото ответникът
е управител на търговско дружество. Твърди, че ответникът дължи заплащане на
стойността на оказаната му медицинска помощ на основание чл. 52 ЗЗО. Моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът Х.С.А. чрез назначения му особен
представител подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че
претендираната сума в размер на 520 лв. е недължима, тъй като на ответника му е
била оказана спешна медицинска помощ по смисъла на чл. 82 ЗЗ, вр. чл. 52 ЗЗО. Сочи, че оказаните на ответника медицински
услуги следва да бъдат поети от държавния и общинския бюджет, а не от
лекуваното при условия на спешност лице. В условията на евентуалност твърди, че
извършеното лечение не е на стойност 520 лв. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез особен
представител, оспорва иска.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Установява
се по делото от представените от ищеца писмени доказателства (направление за
хоспитализация и епикриза), че на 21.03.2019 г. ответникът е приет по спешност
във Втора клиника по кардиология – неинвазивна при У. „С.М.“ ЕАД с оплаквания
от силен задух и ретростернална опресия.
След извършени изследвания му е поставена диагноза – остра левостранна
сърдечна недостатъчност Килип клас II функционален
клас (МКБ I 50.1), исхемична болест на сърцето, остър
преден миокарден инфаркт в хроничен стадий (МКБ
21.0), ангина пекторис при усилие (МКБ I 20.8),
хипертонична болест III стадий, лека степен, сърдечна форма (МКБ I 11.0).
Към
датата на приемането му в лечебното заведение пациентът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, видно от представената справка от НАП /л. 6/. Във
връзка с това ответникът е подписал декларация, че е запознат за това и че ако
не възстанови здравноосигурителния си статус ще следва да заплати стойността на
оказаната му медицинска помощ съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното
заведение /л. 11, по КП № 29/ в размер на 520 лв. От Агенция за социално
подпомагане е изпратено писмо, че пациентът няма право на целеви средства за
диагностика и лечение, тъй като не отговаря на условията на ПМС 17 и ПМС 313,
доколкото е управител на търговско дружество.
От
представените допълнително от ищеца писмени доказателства се установява, че на
ответника е проведено адекватно съответното лечение по клиничната пътека, като
са му извършени всички необходими изследвания и манипулации.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 52 ЗЗО за
установяване на вземане за неизплатено болнично
лечение по клинична пътека на здравно неосигурено лице.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е
оказал твърдяната от него медицинска помощ на ответника, както и размера на
претенцията си. В тежест на ответника е било да докаже, че е бил
здравноосигурен или е възстановил здравноосигурителния си статус към момента на
оказване на медицинската помощ, или че оказаната му медицинска помощ е била при
спешно състояние или интензивно лечение.
Предвид приетото от фактическа страна настоящият
състав намира, че ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена
тежест. По отношение на ответника то същият не представи доказателства да е бил
здравноосигурен или да е възстановил здравноосигурителния си статус и към
настоящия момент. Не са представени и доказателства претендираната сума да е
заплатена.
Основният спорен въпрос по делото е дали
оказаната медицинска услуга е била при спешно състояние по смисъла на чл. 82 от
Закона за здравето, което изключва заплащането и́ от неосигурени лица.
Съгласно
чл. 99, ал. 2 от Закона за здравето спешно състояние е остро или внезапно
възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска
помощ. Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване
на смърт или тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на
жизнено значими органи и системи. Според чл. 2 от Наредба № 25/04.11.1999 г.
спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към
възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи
нарушения и поддържане виталните функции на организма.
Установява
се по делото, че медицинските дейности, за които се претендира плащане, са
осъществени в болничното заведение след хоспитализация на пациента. Не са
ангажирани доказателства, че е било налице животозастрашаващо
състояние, каквото не следва да се предполага единствено въз основа на
приемната диагноза, с оглед широкия обхват на диагнозата и възможните
значителни различия в интензитета на настъпилото състояние и засегнатите
области, които водят и до различна симптоматика и евентуални нарушения. От епикризата не се установява да са извършвани животоспасаяващи дейности, а пациентът е описан с леко
увредено общо състояние. Липсват данни и за осъществено интензивно лечение в
съответното отделение за интензивно лечение.
С
оглед на изминалия период от време след началото на оплакванията извършените в
клиниката дейности са се изразявали в изследвания и лечение, насочени към овладяване
на проявите на сърдечната недостатъчност. Вписано е в направлението за
хоспитализация указание за спешен прием в клиниката, тоест пациентът следва да
бъде прегледан приоритетно, преди планово приеманите пациенти, като пациентът е
насочен е с код 3 за болница, а не с код 4 за спешна помощ.
Видно
от изложеното, освен че не са извършени в специализирана структура за спешна
помощ, каквато в болницата е налице, спрямо пациента не са били прилагани
дейности от обхвата на спешната медицинска помощ, които с оглед на конкретното
заболяване са приложими само в кратък период от време след начало на
заболяването /до 6 часа/.
Извършените
услуги не са безплатни, тъй като съгл. чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ разходите по
оказване на спешна медицинска помощ се субсидират от държавния бюджет само до
момента на хоспитализиране - чл. 7 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г. на МЗ за
оказване на спешна медицинска помощ.
Съгласно
чл. 7 от приложение 13 към ПМС № 304/2010 г. (с възстановено действие с Решение
№ 7357 на ВАС от 30.05.2013 г., бр. 3 от 10.01.2014 г.) НЗОК заплаща на изпълнител
на болнична помощ за всеки отделен случай на КП при наличие на следните
условия: 1. отчетената КП е включена в предмета на договора между НЗОК и
изпълнителя на БП и същата е извършена от посочените в договора специалисти; 2.
хоспитализираното лице е с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на
хоспитализацията или ги възстанови до датата на дехоспитализацията.
Съгласно
чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са
внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца
до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като
лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска
помощ.
В
случая, както се посочи по-горе, до изписване от лечебното заведение ответникът
не е възстановил здравноосигурителните си права. От представената по делото
декларация се установява, че ищецът е изпълнил задължението си на осн. чл. 86, ал. 2, т. 3 от ЗЗ да уведоми пациента при
приемането му в болницата, че следва да заплати за извършените услуги по
ценоразписа на лечебното заведение, като по този начин му е дал възможност да
плати своевременно дължимите здравноосигурителни вноски.
С
оглед извода за липса на предпоставките по чл. 82, ал. 1 от ЗЗ за предоставяне
на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване искът
за заплащане на сумата в размер на 520 лв., претендирана
като дължимо плащане на основание чл. 52 от ЗЗО, се явява основателен.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят в полза на ищеца. Ищецът
претендира по 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото и заповедното производства. В тежест на ответника остава и заплатеното
от ищеца възнаграждение за назначения особен представител в размер на 100 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът Х.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 520 лв. /петстотин и двадесет лева/, представляваща неизплатено
болнично лечение по клинична пътека № 29 на неосигурен пациент с ИЗ № 12902 във
Втора клиника по кардиология – неинвазивна, за периода от 21.03.2019 г. –
25.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.07.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 52 ЗЗО, за която сума
е издадена Заповед № 6387 от 11.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10824/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Х.С.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 175 лв. /сто седемдесет и пет
лева/, представляваща дължими разноски в исковото производството и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща дължими разноски в заповедното производството, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: