Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./09.01.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на
четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 244/2018
г.
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 124, ал.1 ГПК от М.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Г.Т.Ч., ЕГН **********
и Т.Й.Ч., ЕГН ********** *** с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответниците не са собственици на
недвижим имот № 501.715 по ПНИ на местност „Доброгледски
лозя“, в землището на с. *
с площ 600 кв.м. при граници и съседи: * – двор на *; № *.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Наследник е на *, на когото с решение № */19.08.1996 г. на ПК – * им е възстановено правото на
собственост върху нива в землището на с. * с площ 8
дка, местност „Е-горчива чешма“ без посочени граници по решение, попадаща в
терен по § 4 от ЗСПЗЗ. Отреден и записан по помощния кадастрален план към ПНИ
на наследниците на *
е стар имот № 138, който попада по ПНИ в местност „*“
и в новообразуван имот *
като участва в него с
цялата си площ от 600 кв.м. Недвижим имот № * е записан на ответниците,
които ищецът твърди, че не са собственици на същия, тъй като не им е
предоставено валидно право на ползване, а дори и да им е било предоставено не
са имали право да закупят предоставения му за ползване имот, тъй като не е
отговарял нито на изискванията на § 4а, нито на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочва
и, че не е налице идентичност между имота, предстовен
за ползване на ответниците и закупения имот № *. Моли за уважаване на исковата
претенция.
В
срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.
Твърдят, че процесният имот е придобит от тях на
правно основание. Въз основа на удостоверение № */11.12.1989 на ИК на Общински народен
съвет *,
съгласно Постановление № *
на МС и на Отечествения фронт от 1987 г. и решение № 3/20.02.1978 г. на ИК на ОбНС *
на Г.Т.Ч. и съпругата му е предоставено правото на ползване върху земеделска земя
за земеделско ползване, находяща се в землището на с.
*,
* по парцеларния план при граници: парцели: * г. подали молба до кмета на Община * за закупуване на отреденото място, но
получили отказ, който обжалвали пред Окръжен съд, град *, който отменил последния и признал
правото им да закупят имота.
От издадено удостоверение № */23.02.1999
г. на Община *
е видно, че са придобили и закупили представеното място, находящо
се в землището на с. *, представляващо имот № 715 за сумата
от 20790 лева. Въз
основа на извършеното плащане се снабдили с нотариален акт № * г. Поради това твърдят, че на
основание извършената покупка на 14.10.1998 г. са придобили процесния
имот. Същият е ограден и засаден с овощни дървета и, които съществуват и към
настоящия момент и се обработват; съществуващата ограда не е местена. Имотът се
намира и на повече от 10 км. от крайбрежната ивица. Правото на собственост за
тях е възникнало, тъй като е налице правно трансформиране на ползването на
поземления имот в такова за изкупуване на същия по реда на § 4б от ЗСПЗЗ.
Посочват още, че са станали собственици в условията на евентуалност и на
изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като и
до настоящия момент владеят имота непрекъснато и необезпокоявано от трети лица.
Твърдят, че реституционната процедура спрямо ищеца е приключила с оглед
постановеното позитивно решение на ПК преди 1997 г., поради което за тях
давността е започвала да тече от 1997 г. и са придобили имота на основание давностно владение повече от 10 години, считано от момента
на предоставяне на имота за ползване от 1989 г., респ. закупуването му 1998 г.
до настоящия момент. Молят за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът
след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства, намира
от фактическа страна следното:
От приетото като писмено
доказателство по делото решение № */19.09.1996 г., издадено от * се установява, че на наследниците на * в съществуващи стари реални граници
са възстановени няколко недвижими имота, сред които е и нива от 8.000 дка, пета
категория, находяща се в терен по параграф 4 на с. * в местността
*.
Като писмено доказателство е прието
удостоверение за наследници с изх. № */08.02.2017 г., издадено от Община *, от което е видно, че един от
наследниците на *
е
лицето М.А.Д., ищец в
настоящото производство.
От нотариален акт за констатиране
право на собственост № *
г. на нотариус, вписан под № *
в Нотариалната камара се установява, че на основание чл. 483 ГПК Г.Т.Ч. е
признат за собственик на парцел, земеделска земя, находяща
се в местност „*“
в землището на с. *
област *, с площ 700 кв.м., категория на земята – четвърта,
съставляваща имот с пл. № *
От представената по делото скица № * г. относно новообразуван имот № * по плана на новообразуваните имоти на
местност „*“,
с. * е видно, че имотът е записан на Г.Т.Ч. и е с площ 600 кв.м.
като границите на имота са следните: № *
Прието като писмено доказателство е
удостоверение № */23.10.2018
г., издадено от община *,
от което е видно, че лицето Г.Т.Ч. е с единствен регистриран настоящ и
постоянен адрес *** като няма данни за каквато и да е регистрация в с. * от
създаването на базата данни.
От удостоверение с рег. № *.02.2018 г., издадено от община * се установява, че Г.Т.Ч. е сключил
граждански брак с лицето Т.Й.Ч. на 24.08.1967 г., в с. Каваци, община *.
Като писмено доказателство по делото е
прието удостоверение № */11.12.1989
г., от което се установява, че на Г.Т.Ч. е предоставено правото на ползване на
земеделска земя в размер на 700 кв.м., находяща се в
землището на с. *, район *2-* по парцеларен
план при граници – ползуватели п. 712, п.713, п. 714,
п. 714, п. 730 и път.
От писмо с изх. № * на кмета на Община *, изпратено до Г.Ч. се установява, че
не му се предоставя правото да закупи земеделска земя, тъй като срокът е бил до
30.09.1995 г., съгласно § 4 ЗСПЗЗ. Посочено е, че в седмодневен срок има право
да обжалва така постановения отказ пред Окръжен съд, град Вар*на.
С решение от 05.05.1998
г. по гр.д. № 266/1997 г. по описа на Окръжен съд, град * е отменен отказа на кмета на община *, постановен с писмо с. изх. № * да признае правата на Г.Т.Ч. за
закупуване на земеделска земя в местността *. Обявява, че оценката на тази земя за
ползуваната площ от 700 кв.м. е в размер на
20 790 лева. Задължава кмета на община * да изпълни процедурата за закупуване
от Г.Т.Ч. на 700 кв.м. земя, находяща се в землището
на с. *,
район Втори, парцел *
при граници пар. *
и път. Отразено е, че решението е влязло в законна
сила на 20.06.1998 г.
Прието като писмено доказателство е
удостоверение № *
г., издадено от Община *,
от което се установява, че Г.Т.Ч. е придобил право и закупил предоставеното му
по ПМС място, нахдящо се в местността „*“ в землището на с. *,
представляващо имот № *а
сумата от 20 790 лева.
Отразено е, че имотът попада в зона на земеделско ползване. От уведомително
писмо № 1024/14.10.1998 г. се установява, че на тази дата е заплатена сумата от
20 790 лева за закупуването на земята.
По делото е назначено и прието
неоспорено заключение по Съдебно техническа експертиза, от което се установява,
че процесния имот * с площ 600 кв.м. по * г. е разположен в границите на стар
ПИ – *,
ситуирайки се приблизително в средната му част като
площта на препокриване между тези два имота е 600 кв.м., т.е. цялата площ на
новообразувания имот. Поземлен имот № * е собственост на наследниците на * И. * на основание
решение № */19.09.1996
г. на ПК – *.
Установява се още от заключението на вещото лице, че процесния
имот № *
* г. отстои от
центъра на град Варна на около 13 100 м., а от морската брегова ивица на
около 14 250 м. Към годината на коопериране на земеделските земи в
землището на с. *
и респективно преди това – за територията на сегашното
с.о. „*
*“ все още не е
бил изработен кадастрален план, по който да е можело да се индивидуализират
старите имоти на бившите собственици. Помощният кадастрален план е послужил за
основа при по-късното създаване на кадастралния план * г. за същото с.о. е бил изработен и
приет едва през 2013 г. В заключението на вещото лице е посочено, че местността
„*“ не е
преименувана. Същата към *
г. е била включена в окрупнената м. „*“, а понастоящем се ситуира в обединенатата местност
„*“ и респективно
съответства на нея. От заключението на
вещото лице се установява, че действалите на територията планове са следните –
КП/1988 г. за територията на м. „*“, землището на с. * КВС/* г. – карта на възстановената собственост
за землището на с. *,
обявена в ДВ, бр.*
г.; * г. – план на
старите имотни граници, приет с протокол № * г. на комисия назначена със заповед *-* на областен управител; * – план с ползвателските
имоти, който като втора съставка на помощния комбиниран план е приет с протокол
№ * на комисия
назначена със заповед *
г. на областен управител; ПНИ на с.о. „*“ е изработен и одобрен със заповед № * г. Няма данни да са изработвани и да
действали други ПНИ, освен тези описани в съобразителната част на експертизата.
От заключението на допуснатата
допълнителна СТЕ се установява, че в обединената местност „Старите лозя“ влизат
* малки местности,
между които и „*“.
Възстановената собственост върху 8 дка нива по т.2 от Решение № */19.09.1996 г. на ПК – * съответства на стар имот № * от Помощния кадастрален план на с.о. „*“. В заключението се вещото лице
посочва, че възстановената на наследницити на * собственост върху нива от 8 дка,
намираща се в терен по § 4 на с. * в м. „* по т.2 от решение № *9* г. на ПК – * е била внесена в ТКЗС към * г.
Останалите събрани по делото писмени
доказателства не са относими към предмета на спора,
поради което не следва да бъдат подлагани на доказателствен
анализ от страна на съда.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на трима свидетели Атанас Ангелов Алтъпърмаков; И. Вълов Цветков и Венцислав Стоянов
Георгиев.
От разпита на свидетеля * се установява, че познава страните в
настоящото производство, тъй като живеят в един и същи блок. Знае, че ответниците притежават земя в с. Доброглед, която е около
600-800 кв.м. В нея има лозови и овощни насаждения, както и кладенец. Заявява,
че те притежават имота от 1978-1979 г., тъй като през 1979-1980 г. са ходили да
работят и да почистват мястото. Последното е оградено с мрежа с бетонни
колчета, а един от съседите е *През
2008 г. е ходил за последно в имота. Заявява, че Г.Ч. ходи в имота на
седмица/две, тъй като когато го вижда с чанта го пита откъде идва. Не знае дали
Т.Ч. посещава имота. Посочва, че имотът е бил празен, когато е получен от ответникът
като насажденията са сети от него. Посочва, че кладенецът са го строили през
1982 г. – 1983 г., а от ответникът Г.Ч. знае, че той ходи в имота.
От разпита на свидетеля Цветков се
установява, че познава страните в производството, тъй като живеят в един и същи
блок. Посочва, че ответниците имат имот в *, който им е даден с постановление. В
него няма изградена постройка, а има само лозе и овощна градина – насети са
ябълки, череши и кайсии. Свидетелят посочва, че и той има имот в *, който посещава на 10-15 дни. Когато
е там, минава да види и имота на ответниците, но те
не са там. Процесният имот заявява, че е ограден с
телена мрежа и бетонови колове. Съседи на същия са * Д.. Посочва, че последно е ходил в
имота на ответниците миналата година като не знае
какво е сегашното му състояние. В показанията си пред съда, свидетелят посочва,
че ответниците нямат много възможност да ходят и
затова ходят на двадесет дни, на месеца веднъж.
От показанията на свидетеля * се установява, че познава ищеца М.Д.
и Г.Ч., но не познава Т.Ч.. Посочва, че неговият имот е съседен на този на Ч.
като последният е непроходим към настоящия момент. Заявява, че в имота преди е
имало лозе и овощни дървета, които са били в сравнително добро състояние, но
сега всичко е диво. Свидетелят посочва, че от последните четири години живее
постоянно в имота си, като преди това го е посещавал често. Относно процесния имот споделя, че от 1978 г. Г.Ч. разработва това
мястото като през 80-те години е станало лозе. Обработван е имотът до 1993 г.,
но от 1996-1998 г. не го е виждал повече в имота.
С
оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Предвид
характера на предявения иск, ищецът следва да установи наличието на свое
защитимо право, от което извежда правния си интерес от търсената защита, както
и наличието на пречки за придобиването на имота от ответниците
по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а ответниците да установят,
че са се осъществили предпоставките, от които извеждат правото си на
собственост, а именно – наличие на основанията по §4б ЗСПЗЗ че са придобили
имота в резултат на закупуването му, който им е бил предоставен за ползване въз
основа на акт на Министерския съвет, чрез заплащането на определената цена чрез
общинския съвет или че са придобили процесния имот на
въведеното правно основание - давностно владение, т.е
осъществявана фактическа власт в периода 1989 г. до 2018 г., респ. от 1998 г.
до 2018 г. с намерение за своене. По въведеното от
страна на ищеца твърдение, че процесния имот не е отговорял на изискванията на §4а съдът не дължи
произнасяне, тъй като при отрицателния установителен
иск доказателствената тежест е обърната и ответникът
е този, който следва да докаже основанията на които е придобил процесния имот, а в настоящия случай ответниците
въвеждат две придобивни основания – по реда на §4б
ЗСПЗЗ, а в условията на евентуалност на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въведените от страна на ответниците основания са ясно посочени в депозирания от тях
отговор на исковата молба и конкретизирани по реда на чл. 143 ГПК в първото по
делото заседание.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2013
г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС диспозитивното
начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам
определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Видът на иска е призван да
гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на
материалните права, каквато при отрицателния установителен
иск би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено
нещо на претендираното от ответника право. Установителният иск не е субсидиарна
форма на защита и правен интерес може да е налице и когато ищецът заявява
самостоятелно право, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни
права върху един и същ обект.
В настоящия случай ищецът обосновава
правния си интерес с това, че ответницита не са
собственици на процесния имот, тъй като същият попада
във възстановения на наследниците на *, сред които е и той, имот. От решение № */19.09.1996 г. на ПК * се установява, че е постановено преди
изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.1999 г./, поради
което следва изводът, че производството по възстановяване на собствеността е
еднофазно такова. С оглед изложеното, ищеца, в качеството му на лице, в полза
на което с решение на ОСЗ /ПК/ е признато право на възстановяване във
възстановими стари реални граници на имот, находящ се
в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск срещу лицата, които се позовават на
придобиване право на собственост върху имота по реда на §4а и §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, тъй като при евентуалното му уважаване би се разрешил материалноправният спор между страните. В този смисъл
решение № 462/19.10.2010 г. по гр. дело № 844/2009 г. на ВСК, ІІ г.о. В
настоящия случай ищецът има правен интерес да предяви иска и спрямо двамата ответници, тъй като от приетите писмени доказателства се
установява, че процесния имот е придобит по време на
брака им.
Липсата на индивидуализация на имотите
в решението на ПК преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от
30.07.1999 г./ не е пречка, тъй като фактическият състав, от който произтича
правото на собственост на собственост на наследниците на *, е бил завършен преди влизане в сила
на плана на новообразуваните имоти, тъй като последният само ще отрази вече
придобитите права.
С оглед изложеното, съдът намира, че
за ищеца е налице правен интерес от търсената защита. Исковата молба е подадена
от един от наследниците, което не води до недопустимост на настоящото
производство, тъй като правото на иск принадлежи на всеки от наследниците, тъй
като същите са обикновени другари, а не необходими такива. В този смисъл
решение № 953/26.11.201 г. по гр.д.№ 115/2000 г. на II ГО на ВКС.
От представените писмени доказателства
се установява, че ищеца М.А.Д. е сред наследниците на *, на които с решение № 12250/19.09.1996
г. на ПК-*
е признато за възстановяване правото на собственост върху нива от осем дка,
пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на
село *
в местността *
От приетото по делото заключение на вещото лице по първоначално назначената
СТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и което е прието неоспорено от
страните в настоящото производство, както и от приетото заключение по
допълнителната СТЕ, която съдът също цени като компетентно изготвена се
установява, че възстановената нива от 8 дка представлява стар ПИ – 138, чийто
собственици по регистъра са наследниците на *.
От заключението на първоначалната СТЕ
се установява, че НИ *
площ 600 кв.м. по *
г. е разположен в границите на стар ПИ – 138 /собственост на наследниците на */, ситуирайки
се приблизително в средната му част. Фактът, че с решението на ПК се
възстановява правото на собственост върху нива 8 дка, пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на с. Доброглед в
местността „Горчива чешма“, а процесния имот е в
местността „*
*“ не опорочава
достигнатият извод, за това, че процесния имот попада
в границите на възстановения имот, тъй като съгласно първоначалното заключение
на вещото лице, което съдът цени като компетентно изготвено, се установява, че местността
„*“ не е
преименувана. Същата към 1996 г. е била включена в окрупнената
м. „*“, а понастоящем
се ситуира в обединенатата
местност „*“
и респективно съответства на нея.
От съвкупната преценка на представеното писмено доказателство решение № 12250/19.09.1996 г. на ПК – * и приетото по делото заключение по първоначално назначената СТЕ, а и по допълнителната такава, съдът намира, че ищеца установява наличието на защитимо право върху имот * по * г., който попада с цялата си площ в стар имот № * по ПСИГ, който е възстановен на наследниците на * и описан в решението на поземлената комисия като нива от осем дка, пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на село * в местността *.
Съдът не следва да отговоря на
направените възражения от ответниците относно
материалната законосъобразност на реституцията и твърденията, че липсват
безспорни доказателства, от които да се направи извод, че правилно му е
възстановено правото на собственост върху нива от 8 дка, пета категория, находяща се в терен по параграф 4 в местността Горчива
чешма, тъй като същите не твърдят да притежават собствени права отпреди колективизацията.
Не могат да възразяват, че лицата, на които е възстановено правото на
собственост, респ. техния наследодател, не е бил собственик на имота към
момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с
притежавания преди колективизацията. В този смисъл спрямо ответниците
е приложимо разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на
ВКС за ограничаване на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал.2, пр.2 ГПК. Това
ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите на
реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон.
С оглед гореизложените мотиви и
предвид характера на предявения иск ответниците
трябва да докажат наличието на оспореното право в патримониума
си, а именно че са придобили собствеността върху имот № 501.715 по ПНИ/2016 г.
на м. „*“,
землището на с. *
в резултат на закупуването
му, тъй като последният им е бил предоставен за ползване въз основа на акт на
Министерския съвет, чрез заплащането на определената цена чрез общинския съвет
или че са придобили процесния имот на въведеното
правно основание - давностно владение, т.е
осъществявана фактическа власт в периода 1989 г. до 2018 г., респ. от 1998 г.
до 2018 г. с намерение за своене. Ответниците
първо следва да докажат, че надлежно са трансформирали правото си на ползване
по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От приетото по делото удостоверение №
2078/11.12.1989 г. издадено от ИК на ОбНС Аксаково,
се установява, че на Г.Т.Ч. е предоставяно право на ползване върху процесния имот, поради което съдът намира за неоснователно
направеното в тази връзка възражение на ищците, че на същия не е било
предоставено право на ползване върху имота.
Съгласно разпоредбата на пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й към датата на
плащане цената на земята, възстановява се правото на собственост на граждани
върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване
съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите представляват лозя, овощни
градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който
живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят
придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез
общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени
от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2.
Ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко
от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната
морска ивица в границите на съответната община.
От заключението на вещото лице по
допусната първоначална съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните, се установява, че процесния имот се намира
на разстояние повече от 10 километра от крайбрежната морска ивица, но на
по-малко от 30 км. от гр.*,
който е град с население над 300 хил. жители. Съгласно действащата към момента
на трансформиране на правото на ползване в право на собственост разпоредба
ползвателят не можел да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко
от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, какъвто
е настоящия случай. Следователно били са налице пречки за преобразуване на
правото на ползване в право на собственост върху имота. С оглед наличието на
законови пречки ответниците не са станали собственици
по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния имот.
Фактът, че е постановено решение от 05.05.1998 г. по
гр.д. № 266/1997 г., с което е отменен отказа на кмета на община Аксаково, постановен с писмо
с. изх. № СС – 94 –Т/20/26.02.1997 г. да признае правата на Г.Т.Ч. за
закупуване на земеделска земя в местността * не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като решението има сила само между страните,
участвали в производството, но не и спрямо трети лица, които не са участвали в
същото и не променя достигнатия от съда извод, че са били налице пречки за
преобразуване на правото на ползване в право на собственост върху процесния имот.
Съдът дължи произнасяне и по
наведеното второ придобивно основание от страна на ответниците, а именно за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Придобивната
давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
ако владението е недобросъвестно, а ако владението е добросъвестно - с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. В нормата на чл.68 ЗС е
дадена легална дефиниция на понятието „владение" - това е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като
своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства - това са
т.нар. „фактическа власт" и факта, че веща се държи „като своя".
Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото
му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да
се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че
основното доказателство за установяване на придобивна
давност са гласните доказателства, каквито са ангажирани в настоящото
производство. При позоваване на придобивна давност
следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху
имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.
Въпросът, на който съдът първо дължи
произнасяне е относно началният момент на придобивната
давност в настоящия случай.
Когато правото на собственост е било
възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/,
съгласно чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. какъвто е
настоящият случай, фактическият състав, от който произтича правото на
собственост, е бил завършен преди влизане в сила на ПНИ, последният само отразява
вече придобити права. В тези случаи ПНИ индивидуализира обекта на собственост като
конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано. За територии по
§4 ПЗР ЗСПЗЗ релевантен за обособяването на обекта на реституция винаги е ПНИ. В този смисъл решение № 288/18.03.2014
г. по гр.д. № 2058/2013 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС.
Следователно от влизане в сила на ПНИ
е началният момент, от който започва да тече давността. От приетата по делото
първоначална СТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че
ПНИ на с.о. *“ е
изработен и одобрен със заповед № * г. Няма данни да са изработвани и да действали други
ПНИ, освен тези описани в съобразителната част на експертизата. Следователно от
04.04.2016 г. е началният момент, от който може да
започне да тече давност в полза на ответниците. До
този момент давност по отношение на процесния имот не
е текла. От тази дата до датата на предявяване на исковата претенция в съда
05.01.2018 г. е изминала 1 година, 9 месеца и един ден. Само на това основание
твърдението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност се явява неоснователно без съдът да
трябва да обсъжда на база събраните гласни доказателства в настоящото производство
дали е налице непрекъснато владение, осъществявано от последните. С оглед
гореизложените мотиви следва и изводът, че ответниците
не са придобили процесния имот и въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
На основание изложените мотиви и
предвид липсата на доказване от страна на ответниците,
че са станали собственици на процесния имот на
заявените основания, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради което подлежи на
уважаване.
По направеното искане от страна на
ищеца, направено в първото по делото заседание да се отмени съставения нотариален
акт за констатиране право на собственост * на нотариус, вписан под № * в Нотариалната камара, съдът намира
същото за неоснователно. Когато в исково производство с постановено решение, с
което със сила на пресъдено нещо се признават права
на трето лице различно от посоченото като титуляр в констативния нотариален
акт, последният подлежи на отмяна. В този смисъл мотивите на Тълкувателно
решение № 3/29.11.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия
случай с уважаването на предявения отрицателен установителен
иск не се признават права на трето лице, различно от посоченото като титуляр на
правото на собственост в издадения констативен нотариален акт, а само се
отричат правата на този титуляр. С оглед гореизложеното, искането за отмяна на нотариален
акт за констатиране право на собственост № * г. на нотариус, вписан под № * в Нотариалната камара, следва да се
остави без уважение като съдът не дължи постановяването на изричен диспозитив по отношение оставянето без уважение на
направеното искане от страна на ищеца.
По отношение на разноските:
Двете страни в
производството претендират присъждане на сторените от тях разноски, но такива
се следват само на ищцовата страна, с оглед изхода на
делото. Последната претендира заплащането на сумата от 1528 лева, включваща
заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лева; 505 лева – заплатен депозит
за изготвяне на СТЕ; 50 лева – заплатена държавна такса; 10 лева – за вписване
на искова молба и 163 лева – за съдебни удостоверения, преписи от документи и
такси в община * и Държавен архив. Направено е възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, с оглед на което съдът дължи произнасяне по същото. При
съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.2 и чл. 7, ал.6 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и като съобрази фактическата
и правна сложност на делото и предприетите процесуални действия от страна на
ищеца с оглед опровергаване на твърденията на ответниците,
съдът счита, че претендираното адвокатско
възнаграждение не следва да бъде редуцирано. С оглед гореизложените мотиви, в
тежест на ответниците следва да се възложат разноски
в размер на 1528 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, в отношенията между М.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** и Г.Т.Ч., ЕГН ********** и Т.Й.Ч., ЕГН ********** ***, че ответниците Г.Т.Ч., ЕГН ********** и Т.Й.Ч., ЕГН **********
*** не са собственици на недвижим имот № * ПНИ на местност „*“, в землището на с. *,
с площ 600 кв.м.
при граници и съседи: № 501.730 – двор на *; № * – двор на *; № * – двор на *; № * – двор на наследниците на * И. ***.* – двор на наследниците на *.
ОСЪЖДА Г.Т.Ч., ЕГН ********** и Т.Й.Ч., ЕГН **********
*** да заплатят на М.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1528 лева, представляваща сторени в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: