Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 3669/10.11.2010г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Тридесет и пети състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година, в състав :

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО КОЙЧЕВ

 

при участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8413 по описа на ВРС за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

     Производството по делото е образувано по повод предявен от А.Ф.А., роден на ***г*** иск за постановяване на съдебно решение, с което на основание чл.124, ал.4 от ГПК да се признае за установено по отношение на Община-Варна, че нотариално заверена декларация за припознаване на детето Д. А. А.,родена на ***г., на Нотариус № 116 Л. П. Б.-Г.с район на действие Варненски районен съд в Нотариалната камара, е неистински /неавтентичен/ частен документ, неподписан от ищеца

Ищецът твърди,че никога не е подписвал горепосочената декларация за припознаване на детето Д. А. А. , нито я е заверявал пред нотариус Л. Г..Излага,че по време на отбелязаната дата на удостоверяване на подписа му от нотариуса, същият не е бил в Р България.Твърди,че е напуснал страната на **.**.****г.  и до настоящия момент не е влизал в пределите й.Посочва,че е узнал за съществуването  на издаденото удостоверение за раждане,в което същият е посочен като баща на детето Д. на **.**.****г.С оглед на горното, ищецът обосновава правния си интерес от избраната форма на искова защита и моли предявената искова претенция да бъде уважена.

    Ответника в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирала отговор на исковата молба.

     Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

     От представената по делото в оригинал Декларация /л.101/, нотариално заверена от нотариус Л. Г.се установява че ищецът е декларирал че припознава за свое детето което ще се роди от майката Е. Т. Д., както и че декларира че детето е заченато от него и че желае детето да бъде записано с бащино име А. и фамилно А.. От представената по делото декларация за припознаване /л.102/ се установява че ищецът е признал за свое дете Д. А. А., ЕГН ********** с майка Е. Т. Д., както и че няма да оспорва припознаването.

    По делото са допуснати гласни доказателства – свидетелските показания на нотариус Л. Г., като свидетелката след предевяване на декларация от **.**.****г. твърди че декларацията не е писана в нейната кантора, а печата който е положен под декларацията съдържа някои от елементите на щемпъла, който по електронен път се поставя в кантората и, но не всички елементи – датата, имената, таксите са написани ръкописно което не отговаря на нейната практика; твърди че на въпросната дата **.**.****г. под № ***** фигурират имената на други лица т.е. че в регистъра посочения номер в предявената декларация не отговаря на датата.

     От заключението на СПЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че : 1. подписът положен за „декларатор” в декларация рег.№ ***** /**.**.****г. на нотариус Л. Г.не е изпълнен от ищеца А.А. и 2. подписът за „декларатор” в изследвания документ е изпълнен със синя химикална паста и същият е изпълнен с променлив натиск на отделните щрихи, изграждащи подписа. В с.з. в.л. заяви още че печата и нотариалната заверка на декларацията са цветно ксерокопие, като е използвана заверка от друг документ и подписа на нотариуса не е оригинално положен.

    Разпоредбата на чл. 124 ал.4 от ГПК гласи че може да се предяви иск за установяване истиността или неистиността на един документ. Иска е положителен установителен и в тежест на ищецът е да докаже че процесната декларация за припознаване на дете е неистинска, тъй като не е извършвана от него. Установява се от доказателствата по делото че към датата на подписване на процесната декларация ищецът не е пребивавал в Република България – това се установява от събраните по делото Удостоверение № RЯ-ч № ***/**.**.****г.  на Сектор „Миграция” при СДВР, писмо изх. № 9ПР-***/**.**.****г. на Дирекция „Консулски отношения” при МВнР и писмо изх. № 9ПР-***/**.**.****г. от Дирекция „Консулски отношения” при МВнР. От гласните доказателства се установява че процесната декларация не е била писана в кантората на нотариус Л. Г., както и че текста под щемпела не е нейния почерк и не отговаря на елементите и изскванията , които се практикуват в нейната кантора. Това се потвърждава и от заявлението на в.л. по изготвената СПЕ, както и от нея се установява че подписа положен за „декларатор” в процесната декларация не е на ищецът – налице са различия както в общите признаци на почерка, така също и в частните. Предвид на горното съдът счита че ищецът доказа със съответните доказателствени средства неистиността на процесната декларация и следва иска да се уважи изцяло т.е. ищецът установи че твърдения от него факт действително се е осъществил т.е. че той не е извършвал подписване на процесната декларация за припознаване на детето Д. А. т.е. че документа е неистински.

     С оглед основателността на исковата претенция и претендирането на разноски следва да се осъди ответната страна да заплати на ищецът разноските по делото – 50.00лв. д.т. по иска и 120.00лв. за СПЕ.

     Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

     ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  спрямо Община Варна че нотариално заверена декларация рег.№ ***** /**.**.****г.,  за припознаване на детето Д. А. А.,родена на ***г., на нотариус № 116 Л. П. Г. с район на действие РС Варна е неистински /неавтентична/ частен документ, неподписан от ищецът А.Ф.А., роден на ***г***,Р.,  на основание чл. 124 ал.4 от ГПК.

 

     ОСЪЖДА  Община Варна да заплати на А.Ф.А., роден на ***г***,Р. сума в размер на 170.00лв. /сто и седемдесет/ разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

     РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :