Решение по дело №40/2014 на Окръжен съд - Хасково

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                   град Хасково, 14.10.2014 година                      

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд                                                                          граждански състав на петнадесети септември  две хиляди и четиринадесета година, в открито заседание, в състав:

 

                                                                      СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА

 

Секретар: М.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия  ИВАНОВА  т.д. № 40 по описа на съда за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                                         Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,  вр. чл.422 ал.1 от ГПК.

                                         ИЩЕЦЪТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” -  АД гр.София твърди, че със Заповед № 666 от 03.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата,  издадени от  РС  -  Кърджали  по ч.гр.д.№ 1567 / 2013 г., въз основа на  извлечение от счетоводни книги, ответниците  са осъдени солидарно да заплатят на банката общо сумата от 32 872.44 евро, от която  30 739.45  евро – главница;  1 980.21 евро – договорна лихва за периода от 21.02.2013 год.  до 26.09.2013 год.;  152.78 евро –  такси, дължими за периода от 21.12.2012 год. до 26.09.2013 год., ведно с лихви и разноски. От страна на длъжниците били подадени възражения срещу  заповедта за изпълнение, което обусловило и правния интерес от предявяването на иск за установяване съществуването на  вземанията по договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещение” № ВL29809 от 25.11.2010 год.,   по силата на който  на ответника – ”Лъки 07” ЕООД – гр.Кърджали била предоставена общо сума в размер на 32 000 евро. С усвояването на пълния размер на кредита, банката изпълнила задължението си по договора, а за кредитополучателя и съдлъжника – ответника – Д.Т.П. възникнало задължението за погасяване на главницата и лихвата. Поради просрочие на вноска № 26 от 21.02.2013 год., кредитът бил  обявен за предсрочно изискуем, считано от 01.08.2013 год.  До настоящият момент плащания по договора за кредит не били постъпили. С оглед на изложеното, моли за решение, с което да се признае по отношение на ответниците съществуването на вземания, присъдени със Заповед  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в размери, както следва -  30 739.45  евро – главница;  1 980.21 евро – договорна лихва за периода от 21.02.2013 год.  до 26.09.2013 год.;  152.78 евро –  такси за периода от 21.12.2012 год. до 26.09.2013 год., ведно с лихви и разноски. Претендира присъждане на разноски и в настоящото производство.

                                 ОТВЕТНИЦИТЕ – “ЛЪКИ 07” ЕООД - гр.Кърджали  и  Д.  Т.П. – оспорват иска.

                                    Съдът, като взе предвид фактическите и правни твърдения на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                    Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1567 / 2013 год. по описа на РС - Кърджали е, че същото е образувано по Заявление  с вх.№ 9026 / 30.09.2013 г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Юробанк България” АД - гр.София /Банката/ против „Лъки  07” ЕООД – гр.Кърджали и Д.Т.П.. Към заявлението са приложени и документите, от които произтича вземането на банката, а именно: Извлечение от счетоводните книги,  договор за банков кредит, погасителен план и покана за изпълнение.

                                      Съдът е уважил подаденото заявление от Банката и е издал  Заповед  № 666 от 03.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредил длъжниците „Лъки  07” ЕООД – гр.Кърджали и Д.Т.П. солидарно да заплатят на банката общо сумата от 32 872.44 евро, от която  30 739.45  евро – главница;  1 980.21 евро – договорна лихва за периода от 21.02.2013 год.  до 26.09.2013 год.;  152.78 евро –  такси за периода от 21.12.2012 год. до 26.09.2013 год., ведно със законната  лихва, считано от 30.09.2013 год.  и разноски в размер на 1 285.86 лева – ДТ и 1 311.51 лева – адвокатско възнаграждение. С разпореждане № 816 от 08.11.2013 год., постановено по същото дело, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по делото заповед за изпълнение, изразяваща се в неточно изписване на началния момент на периода, за който се претендират таксите – 21.02.2012 год., вместо неправилно записания – 21.12.2012 год.

                                     На 16.12.2013 год. на длъжниците са били връчени покани за доброволно изпълнение, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, а именно – на 27.12.2013 год. са депозирани писмени възражения  срещу издадената против тях заповед. В предвидения в чл.415, ал.1 от ГПК едномесечен срок, считано от връчване на съобщението – 03.02.2014 год., заявителят - ищец в настоящето производство е предявил иска с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 от ГПК против съдлъжниците - ответници в настоящето производство, като исковата молба е подадена в Окръжен съд – Кърджали на 28.02.2014 год.  

                                      От страна на солидарните длъжници, наред с възраженията против заповедта за изпълнение, е била подадена и частна жалба, по която е образувано в.ч.гр.д. № 275 / 2014 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с определение № 369 от 01.04.2014 год., с което е потвърдено разпореждане от 03.10.2013 год. по ч.гр.д. № 1567 / 2013 год. по описа на РС – Кърджали, за  уважаване  искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Със същото определение е потвърдено и определение № 15 от 15.01.2014 год. по ч.гр.д. № 1567 / 2013 год. на РС – Кърджали, с което е оставено без уважение искането на ответника П. за спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 201381220401682 на ЧСИ Росен Сираков, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедното производство.

                                    Видно от приетото като писмено доказателство копие от Договор за  банков  кредит, Продукт „Бизнес помещение” № BL 29809 от 25.11.2010 год.  е, че между  „Юробанк И Еф Джи България”  АД – гр.София, „Лъки 07” ЕООД – гр.Кърджали - кредитополучател  и Д.Т.П. - съдлъжник  е възникнала договорна обвързаност, по силата на която банката  е предоставила на ответното дружество  кредит  в размер на 32 000 евро за рефинансиране на инвестиционен кредит на кредитополучателя в „Райфайзенбанк” ЕАД. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита – 07.12.2010 год., видно от приетото като писмено доказателство  приложение към договора. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент /БЛП/, обявен от банката, намален с 0.9 пункта и договорна лихвена надбавка в размер на 1.5 пункта. В ал.2 от същия текст е посочено, че към датата на подписване на договора обявения от банката БЛП  е 10.05  процента, размера на който не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните. В чл.5 от договора е предвидено, че  при просрочие на  дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10 пункта. С чл.26, б.”г”  от договора е предвидена възможност за банката да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателя не е внесъл дължима вноска по главница и / или лихва, като изискуемоста настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл.9 а от договора, ответника П. е встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя.

                                                 На 20.08.2013 год. на ответника П. – лично и като представител на ответното дружество е връчена  покана за изпълнение, с която ответниците са уведомени, че Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване, като им е даден срок за доброволно погасяване на задълженията по договора.

                                               По искане на страните по делото бе назначена  счетоводна експертиза, от представеното по която заключение се установява, че заемната сметка по договора е открита на 07.12.2010 год., а самото усвояване е извършено чрез превод в „Райфайзенбанк” ЕАД в размер на 3 200 евро, на 08.12.2010 год. Вещото лице посочва още, че кредитът е погасяван до 30.01.2013 год., когато било направено последното погашение по главницата. Общо погашенията по главницата към тази дата били в размер на 1 260.55 евро. Погашенията по кредита в предвидените в погасителния план размери били преустановени изцяло след плащането, направено на 30.01.2013 год., отнасящо се до вноската, дължима на 21.01.2013 год. /№ 25 от погасителния план/. Размерът на дължимата главница по договора се равнявал на 30 739.45 евро, а този на дължимата договорна лихва върху главницата по договора за банков кредит за периода от 21.02.2013 год. до 26.09.2013 год. е определен на сума от 1 980.21 евро. Размерът на дължимите такси по договора за периода от 21.02.2012 год. до 26.09.2013 год. е изчислен  на 152.78 евро.

                                                 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

                                                 Предявеният иск е с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр.чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването  на вземане от страна на заявителя против длъжниците, срещу които е издадена заповедта за изпълнение. Допустимостта на положителния установителен иск се обуславя от наличието на правен интерес, предвид факта на подадени от страна на длъжниците в заповедното производство възражения срещу издадената против тях заповед за изпълнение. В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си и неговия размер.

                                               Безспорно по делото е установено, че на 25.11.2010 год. между ищеца и ответниците е  сключен  договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещение”, по силата на който Банката - ищец е предоставила на ответното дружество  кредит в размер на 32 000 евро. Безспорно е установено още, че банката е изпълнила своевременно и при условията на договора задължението си да предостави на ответника  „Лъки – 07” ЕООД – гр.Кърджали  цялата сума по договора в размер на 32 000 евро, която както се установява и от заключението на вещото лице Н. е усвоена изцяло от кредитополучателя. Няма спор и досежно това, че на основание чл.101 от ЗЗД  като съдлъжник е встъпил ответника П., който са е задължил да отговаря спрямо банката като солидарен длъжник. На основание чл.122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Изложените по-горе обстоятелства обуславят наличието на материално правната легитимация на страните. Безспорно по делото се установи, че банката е упражнила по надлежния ред правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице Н. се установява, че  плащанията по договора са преустановени, считано от 30.01.2013 год., което само по себе си  доказва допуснато от ответниците неизпълнение на договора, обуславящо  правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл.26, б.г  и чл.27, б.в от договора за кредит, според които изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било уведомяване или волеизявление на кредитополучателя и съдлъжниците. Съгласно т.18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. на ВКС по тълк.д. № 4 / 2013 год., ОСГК, ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Фактът на обявяване на предсрочната изискуемост в разглеждания случай не се оспорва от страна на ответниците. В подкрепа на същия е и приетата като писмено доказателство нотариална покана, връчена на ответниците на 20.08.2013 год., с която същите са уведомени от ищеца за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като това право надлежно е било упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2013 год. Като неоснователно съдът намира изразеното от ответниците становище за неоснователност на иска, основано на твърдението им, че не са били налице основания за трансформиране на кредита, позовавайки се на липса на взето от страна на Банката решение за обявяването му за предсрочно изискуем, предвид обстоятелството, че наличието на такова решение не е визирано в договора като елемент от фактическия състав на основанието за предсрочна изискуемост на кредита.

                                        С оглед на изложените по горе съображения, съдът счита, че вземането на банката, основано на допуснато от ответниците неизпълнение на договор за банков кредит е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава да  върне отпуснатата му от банката парична сума след изтичане на срока, в случая – с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.08.2013 год., поради преустановяване на плащанията след 30.01.2013 год.

                                          Досежно размера на исковете, съдът цени заключението, представено по допуснатата  съдебно - икономическа експертиза, не оспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено и установяващо, че размерът на дължимата главница възлиза на 30 739.45 евро,  на договорната лихва – на 1 980.21 евро, начислена за периода от 21.02.2013 год. до 26.09.2013 год., и на таксите, дължими за периода от 21.02.2012 год. до 26.09.2013 год. – на 152.78 евро, до които размери съдът намира исковете за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

                                     Като неоснователно съдът намира  направеното от ответниците  възражение за нищожност на договора за банков кредит, предвиждаща възможност на ищеца едностранно да увеличава базовия лихвен процент, основано на нормата на чл.146 от Закона за защита на потребителите, според която неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, както и на чл.3 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно който в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Безспорно по делото се установи, че при сключване на договора, кредитополучателят се е съгласил с размера на договорената лихва от 9.15  %. В рамките на срока на договора от страна на ищеца е извършено  изменение на БЛП, увеличен на 9.40  % - данна, която съда възприема от приложеното към заключението Преложение № 2. Изхождайки от размера на приетото увеличение и от продължителността на срока на действие на договора, съдът счита, че клаузата, на чиято нищожност се позовават ответниците не може да се приеме като такава, създадена в техен ущърб по смисъла на цитираната Директива. В подкрепа на този извод е и нормата на чл.144, ал.3, т.1, вр. чл.145, ал.1 от ЗЗП. Като неоснователно съдът намира и заявеното от ответниците възражение за нищожност на договора за банков кредит, основано на нормата на чл.26, ал.1, предл.1-во  от ЗЗД, като такива, противоречащи на закона – чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.39 от Закона за банките и чл.58 от ЗКИ. На първо място посочените правни норми нямат императивен характер, поради което евентуалното противоречие на договора с тях не обосновава извода за нищожност. От друга страна, цитираните разпоредби касаят съдържанието на преддоговорните отношения между страните, поради което с факта на сключване на договора, съдържанието на същия става задължително за тях и същите не могат да основават претенции на недобросъвестно водени преддоговорни отношения, каквито биха могли да бъдат вреди, включващи евентуални разходи  по сключването на договора и пропуснатите ползи от несключването му. Сключването на договора за банков кредит бележи успешното приключване на преддоговорните отношения и в този смисъл се явява правопогасяващ факт спрямо евентуални претенции, основани на неспазване съдържанието на същите. В подкрепа на възражението за унищожаемост на договора, направено от ответника П., като такъв, сключени при грешка, по делото не се представиха доказателства, поради което съдът намира същото за неоснователно.

                                      Предвид изложените по – горе съображения, съдът намира за основателен и доказан предявения установителен, положителен иск за съществуване на вземанията, заявени от  ищеца и присъдени в издадените в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което същия следва да бъде уважен.

                                      Мотивиран така, съдът

 

 

                               Р               Е              Ш               И  

 

 

                                       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЛЪКИ - 07” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, ул.”Генерал Вл. Стойчев” № 23, представлявано от Д.Т.П. и Д.Т.П., ЕГН ********** *** съществуването на вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от П.Н. Д. и Д. Б.Ш., със съдебен адрес за призоваване – гр.София, бул.”Драган Цанков” № 12 – 16, ет.4, ап.20 – адвокат Любомир Талев, за които са издадени Заповед № 666 от 03.10.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, Разпореждане № 816 от 08.11.2013 год.  и Изпълнителен лист от 03.10.2013 год.  по  ч.гр.д.№ 1567 / 2013 г. по описа на  Районен съд – Кърджали,  произтичащи от  Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещение” № BL 29809 от 25.11.2010 год., сключен между „Юробанк И Еф Джи България” АД– гр.София, „ЛЪКИ - 07” ЕООД – гр.Кърджали и Д.Т.П., включващи: 1. вземане за  главница в размер на  30 739.45 / тридесет хиляди седемстотин тридесет и девет евро и четиридесет и пет евроцента/ евро;  2. вземане за  договорна лихва в размер на  1 980.21 /хиляда деветстотин и осемдесет евро и двадесет и един евроцента /  евро, дължима  за периода 21.02.2013 год. до 26.09.2013 год., включително; 3. вземане за такси в размер на 152.78 /сто петдесет и два евро и седемдесет и осем евроцента/ евро, дължими за периода 21.02.2012 год. до 26.09.2013 год.; 4. вземане за законна лихва за забава върху главницата, считано от 30.09.2013 год. до окончателното й изплащане и 5. вземане за разноски в заповедното производство в размер на 2 597.37 /две хиляди петстотин деветдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/ лева.

                                      ОСЪЖДА  „ЛЪКИ - 07” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, ул.”Генерал Вл. Стойчев” № 23, представлявано от Д.Т.П. и Д.Т.П., ЕГН ********** *** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от П.Н. Д. и Д. Б.Ш., със съдебен адрес за призоваване – гр.София, бул.”Драган Цанков” № 12 – 16, ет.4, ап.20 – адвокат Любомир Талев сумата в размер на 3 271.12 / три хиляди двеста седемдесет и един лева и дванадесет стотинки/ лева  - деловодни разноски, от които 1 323.91 лева – държавна такса, 1 647.21 лева – възнаграждение за адвокат и 300 лева – възнаграждение за вещо лице.

                                         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

                                         СЪДИЯ: