Решение по дело №1212/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1409
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20227040701212
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1409             Година 25.11.2022           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела ДРАГНЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.Марина НИКОЛОВА

                                                                                             2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря В.Т.

Прокурор Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1212 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас против решение № 545/31.05.2022г., постановено по н.а.х.д. № 541 по описа за 2022г. на Районен съд Бургас. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда, с които е отменено издаденото наказателно постановление и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние, осъществено чрез бездействие. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „Клеверсофт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Македония“ №50, ет.4, представлявано от управителя О.Р., редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление наказателно постановление № 0293017 от 27.07.2020г. издадено от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение чл. 86, ал.1 т.2 и 3 и чл.86 ал.2 от ЗДДС, на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС, на „Клеверсофт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 750,83 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че наказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството и налагащи отмяна на наказателното постановление. Съдът е приел, че е налице нарушение на чл.18 ЗАНН, тъй като в случая се касае за няколко нарушения описани във фактическата част на НП, то не става ясно за кое от тях е ангажирана отговорността на дружеството. На следващо място съдът е преценил, че е налице неяснота досежно датата на извършване на нарушението, като е посочил, че  изпълнителното деяние по чл.180а, ал.1 ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице е трябвало да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението и остава неясен.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.

Правилно районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са  довели до ограничаване правото на защита на соченото за нарушител лице.

Отговорността на „Клеверсофт“ ЕООД е ангажирана в качеството му на данъчно задължено по ЗДДС лице, получател на софтуерни услуги и платец на данъка по арг. от чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС по инвойс BG20190926-1131/ 26.09.2019г. с доставчик Sunbay B.V с VIN NL851348294B.01 (невалиден) за 242 906 евро, 475 082,84лв. левова равностойност, за административно нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.2 и ал.6, чл.117, ал.3 и чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. На дружеството е съставен АУАН №0293017/15.06.2020г., а в последствие е издадено и НП № 0293017/ 27.07.2020г., с което на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 4 750,83 лв.

Съгласно чл.180а, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.

Анализът на разпоредбата сочи, че за да е налице административно нарушение, осъществяващо състава по цитираната норма, е необходимо от фактическа страна в административнонаказателното производство да бъдат установени безспорно следните обстоятелства: 1.да е налице задължение за регистрираното лице за начисляване на данък, когато този данък е изискуем от лицето като платец по глава осма от закона; 2.това задължение да не е изпълнено в определения от закона срок и 3.за начисления данък лицето да има право на пълен данъчен кредит. В случая, дори и да се приеме, че наказаното лице е данъчно задължено лице по глава VIII от ЗДДС - платец на данъка при извършване на облагаеми доставки, осъществило е сделка, за която следва да бъде начислен ДДС, който е изискуем от платеца и този данък не е начислен в предвидения от закона срок, то липсват каквито и да било констатации дали лицето има право на пълен данъчен кредит, тоест не е установен третия елемент от фактическия състав на приложената санкционна норма. Такива твърдения липсват както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, а наличието на право на пълен данъчен кредит на дружеството е това което различава приложената санкционна норма от тази на чл.180, ал.1 от ЗДДС, в която не е предвидено такова изискване. Този въпрос е следвало да бъде изяснен в административнонаказателното производство и като не е сторил това наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление,.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 545/31.05.2022г., постановено по н.а.х.д. № 541/2022г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                                                   2.