№ 3344
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110126664
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Столична община да заплати на „.....- ОЗ“ ЕАД сумата от 544.42 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „......“ с рег. № РВ .......... КР вследствие
на ПТП от 31.07.2020г., настъпило на общински път в гр. София, на ул. „......“, в т. ч.
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Ищецът твърди, че на 31.07.2020г. в гр. София, на ул. „......“ застрахованият при него
по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ на МПС и управляван от П. Д.
С. лек автомобил „......“ с рег. № РВ .......... КР попаднал в необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно- шахта, за което счита, че отговорност носи ответникът,
който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от общинската
пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били причинени увреждания по десния му
праг и десните му врати на стойност 529.42 лева, която сума ищецът изплатил в полза на
правоимащото лице с платежно нареждане от 08.10.2020г. При тези съображения в
настоящото производство претендира вземането си за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и разноските по определянето му, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, считайки за недоказан механизма на ПТП, в
частност наличието на необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, като
оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представеното уведомление за щета,
доколкото същото не съдържало данни за параметрите на сочената шахта, за състоянието на
пътната настилка, както и за физическото състояние и поведението на водача на МПС. Във
връзка с последното релвира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача, който не съобразил поведението си с пътната обстановка. Счита, наред с това, че
ищецът не следвало да изплаща застрахователно обезщетение по процесната застраховка,
тъй като от една страна, не се касае за хипотеза на покрит съгласно договора
застрахователен риск, а от друга, застрахованият не бил представил пред ищеца
доказателства за настъпване на застрахователното събитие съобразно уговореното в общите
условия. Оспорва надлежното приемане на автомобила след извършения ремонт, доколкото
1
същият бил предаден на лице, различно от собственика и от водача на МПС. Твърди освен
това, че не бездействал, а изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя.
Претендира разноски.
В постъпилото на 23.11.2022г. становище третото лице- помагач на страната на
ответника „........ АД оспорва предявения иск, оспорвайки доказателствената стойност на
представените с исковата молба документи по отношение на механизма на ПТП. Излага
подробни съображения, поради които счита, че Столична община в качеството си на
собственик на пътните съоръжения на процесния пътен участък, в това число на процесната
дъждоприемна шахта, е отговорна за вредите, настъпили в резултат от ПТП.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП, в
причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно
противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които
последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е
настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в полза на
правоимащите лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Не е спорно между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване се отделени
следните обстоятелства с правно значение: съществуването към релевантния за спора
момент на застрахователно правоотношение по сключен с ищеца договор за застраховка
„Каско“ с предмет соченият като увреден лек автомобил (същото се установява и от
надлежно приобщената като писмено доказателство и неоспорена застрахователна полица за
застраховка „Каско“ на МПС, носеща подписи и за застрахован, и за застраховател),
изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в полза на правоимащото лице в
размер на 529.42 лева, както и принадлежността на процесния пътен участък към
общинската пътна мрежа.
Противно на поддържаното в отговора на исковата молба, описаното в исковата молба
застрахователно събитие е покрит риск по процесната застраховка „Каско“, тъй като
преминаването през неравност на пътното платно, каквато несъмнено представлява
неизправна и необезопасена шахта на пътя, би могло да бъде подведено под дефинитивната
разпоредба на § 6, т. 30 ДР ЗДвП, съдържаща определение за понятието „пътно- транспортно
произшествие“, явяващо се според общите условия на ищеца покрит риск, както и под
клаузата от тези общи условия, предвиждаща покритите по процесната застраховка рискове,
сред които и ПТП, разбирано съгласно уговорките между страните като „сблъскване с или
удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно Закона за движение
по пътищата“.
Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се
установяват от подаденото от водача на МПС уведомление за осъществен застрахователен
2
риск, съгласно което ПТП е настъпило в гр. София, на ул. „......“ при преминаване на
автомобила през шахта, която се надигнала в единия си край и увредила автомобила
отдясно. Така изложеният от водача механизъм се установява и от показанията му,
депозирани пред настоящия съдебен състав в проведеното на 30.11.2022г. открито съдебно
заседание. П. С. твърди, че през лятото на 2020г. бил по работа в гр. София, управлявайки
лек автомобил марка „Фиат“. Изяснява, че шофирал по улица „......“, намираща се над
търговски център- МОЛ „Парадайз“, като карал бавно, тъй като не знаел точния адрес на
фирмата, която търсел, при което „настъпил“ с гумата на колата си шахта, тя се повдигнала
и ударила автомобила в предната дясна врата и по десния му праг. Така възпроизведените
показания са житейски логични и вътрешно непротиворечиви, като при разпита на
свидетеля за съда не възникна съмнение в неговата добросъвестност и в достоверността на
изложеното от него, поради което и доколкото данните за причините за настъпилия пътен
инцидент се потвърждават и от приобщените писмени доказателства, а обосноваността и
правдоподобността от техническа гледна точка на описания механизъм се установяват от
заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, следва да се приеме за доказано настъпването
на пътния инцидент по описания от ищеца начин.
Същевременно, от събраните по делото доказателства не се установява каквото и да е
конкретно поведение на водача на МПС, което да бъде преценявано като противоправно и
като намиращо се в причинна връзка с настъпване на пътния инцидент и на вредите от него.
Следва да се подчертае, че и сам ответникът в отговора на исковата молба не навежда
конкретни твърдения за такова поведение, а излага общи съждения за съществуване на
неяснота по въпроса за предриетото от водача непосредствено преди и по време на
инцидента поведение и бланкетни изявления в тази насока. В тази връзка следва да се
изясни- така, както това е сторено и с доклада по делото, че релевирането на възражение за
съпричиняване предполага излагане на конкретни твърдения за конкретно действие и/или
бездействие на водача, както и доказването на същото съобразно нормата на чл. 154, ал. 1
ГПК- по правилата на пълното и главно доказване, а общото, бланкетно и еднотипно
навеждане на възражения, без съобразяване на конкретиката на делото, не би могло да
допринесе за изясняване на спора от фактическа страна, а и не съотвества в пълна степен на
изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните.
Настъпилите в резултат от пътния инцидент увреждания се установяват от изготвения
от застрахователя опис на щетите, съгласно който увредени са били десният праг и задна и
предна десни врати на МПС- л. 14 от делото, като доколкото огледът е извършен в кратък
период след инцидента, а и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
настъпили междувременно други вредоносни събития, следва да се приеме, че уврежданията
по така описаните автодетайли са в причинна връзка с процесното пътно произшествие.
Изводът в този смисъл е обоснован и от техническа гледна точка съгласно заключението на
автотехническата експертиза, в което експертът приема, че щетите по лек автомобил „......“
се намират в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото произшествие.
Наведеното в отговора на исковата молба възржение за ненадлежно приемане на
автомобила след ремонта, наложен от процесния пътен инцидент, не е от значение за
възникване в правната сфера на ищеца на процесното регресно субрагицонно вземане,
обусловено от осъществяването на изяснените вече материални предпоставки. Още повече,
че се касае за фактическо действие, чийто правен ефект би могъл да бъде от значение в
отношенията между собственика на МПС и изпълнителя на ремонта при евентуални
претенции на първия за ненадлежно извършен ремонт, каквито в случая не се установява, а
и не се твърди да са предявявани.
Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен
3
участък е част от общинската пътна мрежа, поради което и на основание разпоредбите на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото същото е отделено като безспорно и поради
това ненуждаещо се от доказване.
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на
основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в
дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗП
пътищата се състоят от следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и
пътни принадлежности, като съгласно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗП "пътни съоръжения"
са водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите;
подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения, които разпоредби, разгледани в единство, дават основание да
се приеме, че шахтите, разположени на пътното платно, са част от пътя по смисъла на
закона, поради което отговорността за поддръжаката им, респ. за неизпълнение на
задължението за поддържането им в изправност и за сигнализирането им принадлежи на
стопанина на пътя, в случая на Столична община. В този смисъл е изричната разпоредба на
чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП, съгласно която лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя
осъществява тези дейности чрез служителите си и/или чрез други лица, на които е възложил
извършването им, поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно- обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия, като на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага
оборимо.
При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установеното по делото
наличие на неизправна шахта на пътя, която въпреки вмененото им задължение за това не е
била сигнализирана и обезопасена по начин, осигуряващ безпрепятственото и
безаварийното ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на
противоправното и виновно поведение на служители на ответника, поради което последният
е легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им
стойност, която в случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с
възстановителната стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От наличните по делото данни се установява, а и между страните не се спори, че в
изпълнение на задължението си по процесния договор за застраховка „Каско“ ищецът е
извършил плащане в полза на правоимащото лице в размер на 529.42 лева.
Съгласно заключението на съдебно- автотехническата и оценителна експертиза
стойността, необходима за ремонта на лек автомобил „......“, респ. за привеждането му във
вида и състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на сумата от 724.84 лева.
Следователно, изплатеното от застрахователя обезщетение е в размер, по- нисък от
стойността на ремонта, определена по средни пазарни цени, поради което и при липсата на
доводи срещу извършването и размера на разноските за определяне на обезщетението- т.
нар. ликвидационни разноски, размерът на регресното вземане на ищеца възлиза на сбора от
реално изплатеното от него застрахователно обезщетение и сторените за определянето му
разходи или на сумата от общо 544.42 лева.
По изложените фактически и правни съображения предявеният иск с правно основание
4
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 760.00 лева,
представляваща разноски за исковото производство, в т. ч. за държавна такса за разглеждане
на иска, за депозити за възнаграждения на вещото лице и на свидетеля, както и адвокатско
възнаграждение, за които по делото са представени доказателства, че са реално заплатени.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД
Столична община да заплати на „.....- ОЗ“ ЕАД, ЕИК ..................., сумата от 544.42 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „......“ с рег. № РВ .......... КР вследствие
на ПТП от 31.07.2020г.- попадане в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното
платно, настъпило на общински път в гр. София, на ул. „......“, в т. ч. ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 760.00 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника „........ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5