№ 12140
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Гражданско дело №
20241110175127 по описа за 2024 година
Предявен e от „ДЗИ – Общо *************“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу ЗАД
„ОЗК-*************“ АД, ЕИК: ********* осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ
за заплащане на сумата от 10 000 лева, предявен като частичен иск от сумата в размер на
13935,37 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132303244, ведно със законната лихва от
17.12.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане на
задължението.
Ищецът, твърди, че на 31.01.2023 г. в гр. София на ул. „Хенрих Ибсен“ в посока към
ул. „Сребърна“, по вина на водача на МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с pег. № СВ 1460 НС,
е настъпило ПТП, в резултат на което са нанесени щети на МПС марка „Мерцедес“, модел
„ГЛЕ 500“ с рег. № СВ 0777 ТС. Твърди, че за процесното ПТП са съставени два протокола за
ПТП, единият от които с № 1866043/31.01.2023 г., както и че на виновния водач бил
съставен АУАН за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Посочва,
че към момента на настъпване на застрахователното събитие за увредения автомобил има
сключена валидна имуществена застраховка „Каско+“ в „ДЗИ – Общо *************“ ЕАД
- полица № 440122131002124, а МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с pег. № СВ 1460 НС има
сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва, че за
нанесените вреди при ищцовото дружество била образувана щета № 44012132303244 г., по
която за повредите по МПС марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 500“ с рег. № СВ 0777 ТС било
определено застрахователно обезщетение в размер на 19903,19 лева и 15 лева
ликвидационни разноски. Твърди, че на 11.10.2023 г. е изплатил определеното обезщетение
на доверен сервиз, който е извършил ремонта на увредения автомобил. Сочи, че предвид
получените увреждания на МПС марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 500“ с рег. № СВ 0777 ТС се
е наложило използването на „Пътна помощ“, за която услуга ищецът заплатил сумата в
размер на 53,04 лева. С оглед предходното изпратил регресна покана до ответника за
заплащане на сума в общ размер от 19971,23 лева, като в отговор на отправената покана
последвало частично плащане по щетата в размер на 6035,86 лева, предвид което ищецът
моли съда да му присъди дължимия остатък. Претендира съдебни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
1
Ответникът ЗАД „ОЗК-*************“ АД е депозирал писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК, с който оспорва по размер предявения иск, доколкото счита че
претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на действително
претърпените вреди. В тази връзка възразява, че ищецът не е приложил правилния
коефициент, като е определил по-висока цена за боя и материали, демонтаж-монтаж и нови
части, от цената, заложена в листите на застрахователя. Счита, че с плащането на
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 6035,86 лева е изпълнил изцяло
задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил, като твърди, че същият е
нарушил правилото на чл. 25 ЗДвП. Оспорва и иска за законна лихва върху главницата.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното :
Не е спорно по делото ,че за МПС марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 500“ с рег. № СВ
0777 ТС към датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на
МПС“ при ищеца, а гражданската отговорност на МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с pег. №
СВ 1460 НС е била застрахована при ответника
Съгласно Протокол за ПТП № 1866043, съставен на 31.01.2023 г., от полицейски
служител, посетил местопроизшествието, процесното МПС е претърпяло ПТП на същата
дата в гр. София, в срока на валидност на застрахователния договор като са му причинени
имуществени вреди.
Въз основа на Уведомление за щета от 06.02.2023год. по застраховка „Каско“
,подадено от Николай Николаев Арсов е образувана при ищеца щета №********** ,по
която е извършен оглед , опис заключение по щета от 06.02.2023год. ,в който са отразени
констатирани увреждания,приключила с Ликвидационен акт 11.10.2023год. ,с който е
определено обезщетение в размер на 19 903,19лв.Определеното обезщетение е заплатено на
сервиз Ийст Мотор Корпорейшън ЕООД ,на когото с Възлагателно писмо от 02.01.2024год. е
възложен ремонт на увредения автомобил.Същия е бил предаден от Ийст Мотор
Корпорейшън ЕООД ,след извършения ремонт на собственика ,съгласно Приемо-
предавателен протокол 13.09.2023год. като е издадена фактура № 2010/10.10.2023год. на
стойност 19903,19лв.
Не е спорно,че ищецът е изплатил сумата от 19903,19 лева на 11.10.2023 г. от ищеца
на сервиза, извършил ремонта.
С регресна покана ,получена от ЗАД“ОЗК *************“АД , “ДЗИ Общо
*************“ЕАД е поискал възстановяване на сумата 19056,22лв. и 15 лв.
ликвидационни разходи или общо 19 971,22лв. ,като от страна на ответника по регресната
претенция е платена сума в размер на 6035,86 лева.
В хода на производството е допусната съдебно-автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Й. Й., което е възприело механизма на ПТП ,изложен в Протокол
за ПТП от 31.01.2023год. ,а именно : На 31.01.2023 г., около 15,35 часа, в гр. София лек
автомобил „Киа Сиид“, срег. М РВ6725НХ се движи по ул. „Хенрик Ибсен“ в средна пътна
лента и преди кръстовището ,образувано с бул. „Черни връх“, водачът предприема маневра
за изпреварване, като се отклонява наляво, вследствие на което реализира ПТП с движещия
се в лява пътна лента лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 500 4МАТИК“, с рег. № СВ0777ТС.
След настъпвана на удара лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. М РВ6725НХ се измества
надясно и удря изпреварваното от него МПС, с рег. № СА5784ХА.
Вещото лице е приело ,че причината за настъпване на процесното от техническа
2
гледна точка е поведението на водача на лек автомобил „Киа Сиид“, с per. № РВ6725НХ,
който е предприел маневра за изпреварване и отклонение наляво без да се увери, че лявата
пътна лента е свободна.Сочи ,че не може да се определи тяхното взаимно разположение във
всеки един момент от време преди настъпването на удара,поради което не може да се
изчисли на какво разстояние от мястото на удара е бил лек автомобил „Мерцедес ГДЕ 500
4МАТИК“, с per. № СВ0777ТС, в момента в който лек автомобил лек автомобил „Киа Сиид“,
с per. № РВ6725НХ се е отклонил наляво.Водачът на последния е имал възможност да
предотврати произшествието, ако не е предприел маневрата за изпреварване и е изчакал
преминаването на движещия се в лява пътна лента, лек автомобил.
Приело е и че щетите по л.а. „Мерцедес ГЛЕ 500 4МАТИК“, с рег. № СВ0777ТС се
намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 31.01.2023 г.
произшествие в гр. София.
Стойността необходима за възстановяване на процесния л.а. „Мерцедес ГЛЕ 500
4МАТИК“, с рег. № СВ0777ТС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
16 054,22 лв. Било е необходимо транспортирането на увредения автомобил с пътна помощ.
Пътната помощ за гр. София към момента на настъпване на произшествието включва
стойности за транспортиране в границите 50-60 лв. с ДДС. Стойността заплатена за пътна
помощ в размер на 53,04 лв. напълно отговаря на средните пазарни цени за този вид услуга.
Съдът приема заключението на вещото лице изцяло като неоспорено по делото и
обосновано от писмените доказателства,а така също и от гласните такива.
Според свидетелката К. В. А., управлявала през м.01.2023год. л.а.
„Мерцедес“,произшествието е настъпило на ул.Сребърна ,пред МОЛ Парадайз,като същата
се движела в посока към Зологическата градина.Сочи ,че на мястото имало три ленти за
движение като първоначално се намирала в средна пътна лента.Светофарната уредба светела
„червено „ ,поради което се изместила в лявото платно за движение и се движела със скорост
около 50км.ч. като лентата пред нея била празна.Излага ,че другия автомобил,такси се
движел в средна лента ,бил спрял напълно ,но решил да премине на празната лява лента
,поради което го ударила отзад ,с дясната част на автомобила си ,след което той бил
изтласкан напред. Сочи и че не могла да избегне удара ,като не може да посочи ,дали другия
автомобил подал „мигач“,тъй като всичко се развило много бързо.
От своя страна свидетеля Танимир И. М. сочи в показанията си ,че управлявал лек
автомобил „Киа“ с рег.№ СВ 1460 НС през м.01.2023 г. и участвал в ПТП. Твърди ,че се
движел в средна /или лява пътна лента като видял ,че лявото платно било свободно в
момента,поради което предприел маневра „изпреварване“.Сочи ,че видял че зад него има
друг автомобил,син джип ,който също се престроил в лявата лента .Излага ,че същия явно е
ускорил бързо ,поради което се ударил в неговия автомобил в задната му част. В този
момент той се ударил в друг автомобил отзад или отстрани. Свидетеля сочи ,че не може да
посочи дали другия автомобил е подал сигнализация за предприемане на маневра,като
излага ,че той не бил подавал мигач за маневрата.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
3
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП .
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 19 903,19 лева, към които били начислени
15 лева ликвидационни разходи. За репатриране на пострадалия автомобил били заплатени
и 53,04лв. на УС на СБА за услугата Пътна помощ“.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото
застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл.411 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от настъпилото на 31.01.2023год. е водачът
на л.а. „Киа“ с рег.№ СВ 1460 НС ,чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника.Същия е предприел маневра за изпреварване ,без да изчака преминаването на
движещия се в лявата пътна лента л.а. „Мерцедес ГЛЕ 500“ с рег. № СВ 0777 ТС,застрахован
при ищеца.
До този извод съда стигна ,след като прецени представения по делото Протокол за
ПТП ,съставен от полицейски служител,посетил мястото на произшествието,писмените
доказателства по административно-наказателната преписка ,образувана въз основа на него
и показанията на свидетелите.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от
съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази
връзка протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила относно описания
механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е присъствал и възприел фактите относно
4
начина на настъпване на ПТП, а същия отразява и възпроизвежда механизма въз основа на
данни и описание на водача на лекия автомобил.
Същевременно така описания механизъм на ПТП напълно се подкрепя от
показанията на св.А. ,а от там е приет и от вещото лице в САТЕ.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по различен
механизъм, както и доказателства, оборващи вината за настъпване на водача на
застрахования при ответника автомобил /арг. чл.45,ал.2 от ЗЗД/.
Не се доказва и възражението му за съпричиняване на процесното ПТП ,тъй като не
се доказва водачът на автомобила, предмет на сключената при ищеца имуществена
застраховка, е допуснал нарушение на нормите на ЗДвП, с което е допринесъл за настъпване
на твърдяното произшествие.
В тази връзка съдът дава вяра на показанията на св.А. ,които намира за логични и
последователни , същите са изложени и в подписаното от нея уведомление за
застрахователно събитие до застрахователя и съответстват на отразеното в протокол за ПТП
,съставен от полицейски служител,посетил местопроизшествието.
Не се установява същата да е нарушила конкретни разпоредби на ЗДвП ,като в тази
връзка следва да се посочи ,че не следва да се кредитират изцяло показанията на св.М. ,които
се колебливи,същия не може да посочи в коя пътна лента се е движел.Сочи ,че другия
автомобил се престроил ,но се движел явно бързо ,като обаче не са събрани доказателства за
превишаване на скоростта на движение от водача А..Всичко това сочи на една
недостоверност,показанията му се явяват и изолирани ,неподкрепени от др. доказателства,а
и той явно излага изгодни за себе си факти,с изключение на признанието му ,че не е подал
сигнал преди да предприеме маневрата.
При извършване на маневрата водачът М. е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и
2, изр. първо ЗДвП, предвиждащи задължение за водача, който е решил да предприеме
маневра преминаване в друга пътна лента, преди да започне маневрата да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат покрай него, да извърши
маневрата с тяхното положение, посока и скорост на движение, като преди да извърши
маневрата трябва да пропусне пътните превозни средства, които се движат в съседната пътна
лента.
От приетата САТЕ е установено и наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и констатираните увреждания по процесния л.а. „Мерцедес ГЛЕ 500
4МАТИК“, с рег. № СВ0777ТС ,като стойността за възстановяването му , изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 16 054,22 лв.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на под************* и *************
по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
5
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност .
Предмет на договора за застраховка "Пълно Каско" е ************* на
имуществено благо - пътно превозно средство, с определена цена, за привеждането на което
в състоянието, в което се е намирало преди произшествието са направени не хипотетични, а
разноски в конкретно определен размер. В конкретния случай не са налице основания
процесното МПС ,което към датата на ПТП и било в експлоатация 6 години ,8 месеца и 27
дни ,поради което за него не е имало основание ,а и необходимост да бъде ремонтирано в
оторизиран сервиз на вносителя или доверен сервиз . Настоящата инстанция намира, че при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде взета
предвид стойността за възстановяването му по средни пазарни цени ,определена от вещото
лице по САТЕ.
Към размера на действително настъпилите вреди следва да се добави и сумата от 15
лв. - ликвидационни разноски, направени за определяне на размера на дължимото
обезщетение по смисъла на чл. 411 КЗ, а така също и разхода за заплатената услуга „Пътна
помощ“ за репатриране на автомобила в размер на 53,04лв.поради което стойността на
вредите възлиза общо на 16122,26лв.
Следва да бъде приспаднато извънсъдебното заплащане от страна на ответника на
сумата от 6035,86лв.,поради което на ищеца се следва сумата от 10 086,40лв.
Ето защо, предявеният частичен иск по чл. 411 КЗ се явява основателен за сумата
от 10 000лв. ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда,17.12.2024год., до окончателното й заплащане.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски ,съобразно уважената част от иска.
Ищеца е доказал разноски представляващи : 400лв.- държавна такса , 200лв. -
възнаграждение на вещо лице и 30 лв. - депозити за свидетели,както и 1560лв.,с ДДС
адвокатско възнаграждение ,съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК .
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан с
размерите на адвокатското възнаграждение, определени в НВАР от 09.07.2004 г.,
респективно с ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Трайната съдебна практика приема, че
тези размери служат на съда като ориентир, като при определяне на справедливия размер на
адвокатското възнаграждение следва да се преценят действителната правна и фактическа
сложност на делото и материалният му интерес. В производството е заявен частичен иск с
6
цена 10 000лв.като минималния размер на адвокатското възнаграждение се определя на
1300лв. като следва да бъде начислено и ДДС ,предвид ,че адвоката е регистриран по ЗДДС
в размер на 260лв.
Съобразно извършените по него процесуални действия, включващи изготвяне на
искова молба и процесуално представителство в открито съдебно заседание ,определеният
размер на адвокатско възнаграждение към минималния ,предвиден в наредбата е адекватен
и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от иска му се следват такива в размер на 2190лв.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-*************“ АД, ЕИК: ********** със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 , да заплати на „ДЗИ-Общо
*************“ЕАД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Витоша“ № 89Б , на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 10 000 лева,
предявена като частичен иск , представляваща непогасен остатък от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по щета № 44012132303244 , ведно със законната
лихва от 17.12.2024 г. до окончателното плащане на задължението ,както и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 2190лв.,представляваща съдебноделоводни
разноски,съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7