Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.09.2021
година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО
гражданско отделение,
четвърти състав
на ..…....тринадесети
септември..… две хиляди и двадесет и първа година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря…………Красимира Николова…………….….…..….
И прокурора ………………………………………………..……………..…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….………………………………..
търговско дело ……….№
135 по описа за 2020 година…..……………………,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД –
София срещу Д.И.Д. ***, представляван от особен представител
адв. М.К. ***.
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, основани на твърдение за договорно
неизпълнение по договор за банков кредит от 15.07.2019 година, сключен с
ответника Д.И.Д. в качеството му на
кредитополучател, в размер на 30000 лева. Прави се искане за осъждане на длъжника да заплати исковите суми
както следва: 29 264, 94 лева - главница по договора, ведно със законната лихва
от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 1153,93 лева -
договорна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 02.07.2020 г.; 24, 96 лева
санкционираща лихва за периода от 12.12.2019 г. до 02.07.2020 г.. Претендират
се деловодни разноски за исковото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът Д.И.Д., чрез назначен особен представител
по чл. 47 ал. 6 ГПК адв. М.К., оспорва предявените искове по основание и
размер. Моли за отхвърляне на предявените искове или за редуциране размера им.
Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове, основани на твърдение за договорно неизпълнение
по договор за банков кредит, сключен с ответника Д.И.Д.
в качеството му на кредитополучател.
Ищецът представя като доказателство по делото договор за кредит за текущо потребление, сключен на 15.07.2019 г. между „Банка
ДСК“ АД и Д.И.Д., с ЕГН **********,***. Посоченият в договора размер на кредита
е 30 000 лева, а срок на издължаване - 120 месеца, считано от датата на
усвояване. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 12-то число на месеца. Страните са
уговорили, че кредитът ще се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е в размер на 6, 65 % годишно. Няма спор
относно това, че кредитът е усвоен изцяло от длъжника на 15.07.2019 година,
както и че е погасяван чрез разплащателна сметка с IBAN № ******* с месечни погасителни вноски, състоящи се от различни части главница и
договорна (възнаградителна) лихва. Не е оспорено и въведеното от ищеца
твърдение, че на 12.12.2019 година кредитополучателят-ответник не е заплатил
изцяло дължимата месечна погасителна вноска, след което окончателно е преустановил заплащането на
месечните вноски и по заема не са били извършвани никакви погашения.
Видно от представените ведно с исковата молба Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, които Банка ДСК ЕАД предоставя на физически
лица, приложими за процесния период (чл. 18, ал. 1 от ОУ), страните са се
съгласили, че частта от всяка падежирала и непогасена вноска, представляваща
главница, започва да се олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта.
Няма спор, че към 02.07.2020 г. непогасените изцяло дължими месечни вноски
по кредита са били седем и поради
наличие на забава в плащанията над 90 дни банката-ищец е трансформирала кредита в предсрочно изискуем в размер на
пълния му остатък.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е оспорено от страните.
Вещото лице установява, че кредитът не е бил погасяван съгласно уговореното, а
именно: Били внесени в пълен размер и своевременно само първите две вноски с
падежи 12.08.2019 година и 12.09.2019 година. Третата и четвъртата вноски били
със закъснения по главницата и лихвите. Към петата вноска била само частично
внесена лихва, след което издължаването по договора било преустановено от
длъжника. Към 03.07.2020 година (ИМ е подадена в съда на 02.07.2020 година)
просрочените вноски вече са били седем, като общите дължими и просрочени суми
били както следва:1265,46 лева главниците по вноските и 1153,93 лева – лихви,
от които 1040,75 лева – редовно падежирала лихва към 12.06.2020 година и 113,18
лева – начислена лихва до 03.07.2020 година. Вещото лице изчислява и общият
размер на задълженията на ответника, произтичащи от договора, ако се приеме, че
с предявяването на иска е обявена предсрочната изискуемост на кредита: Към
03.07.2020 година размерът на непогасената главница по кредита е 29264,94 лева
(30000 лева усвоен кредит минус частично заплатена главница в размер на 735,06
лева), от тази сума падежирала и редовно изискуема главница – 1265,46 лева и предсрочно изискуема – 27999,48 лева.
Задълженията по лихвите към същия момент са: 1153,93 лева – договорна лихва
(начислена 1882,93 лева минус 729 лева платена), в т.ч.: 1040,75 лева – редовно
падежирала лихва към 12.06.2020 година и 113,18 лева – начислена лихва до
03.02.2021 година.; санкционираща лихва( наказателна надбавка върху просрочената
главница съгласно чл. 18.1 и чл. 18.2 от ОУ) за периода 16.10.2019 година –
02.07.2020 година – 24,96 лева.
От заключението е видно, още, че за периода на
извънредното положение, въведено от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година) Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение
на НС от 13.03.2020 година, ДВ бр. 28/24.03.2020 година) и след това до датата
на обявяването на предсрочната изискуемост 03.07.2020 година, банката-ищец е
начислявала редовно възнаградителна лихва и санкционираща лихва върху
просрочената главница. В.л. представя разчети за редуциране на дължимите суми
по месечните вноски, включително лихвите, ако се приложат установените със
закон правила за олихвяването, въведени за времето на извънредното положение.
Видно от заключението, начислената възнаградителна редовна лихва по кредита за
периода от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година възлиза на 328,77 лева. След
отмяната на извънредното положение до 03.07.2020 година е начислена
възнаградителна редовна лихва по кредита в размер на 269,48 лева и
санкционираща – 15,73 лева.
При проверка в счетоводната система на банката е
установено, че остатъчната главница е била олихвяване с променлив лихвен
процент, състоящ се от сумирането на следните показатели: 1) стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“.
Този индикатор се изчислява от БНБ и към датата на сключването на договора е в размер
на 0,170%. Той се обявява два пъти в годината – на 15 януари и на 15 юли и 2)
фиксирана надбавка 6,480% - преференциална при изпълнение на условия по
програма „ДСК Практика“. При подписване на договора от 15.07.2019 година
лихвата е била определена в размер на 6,65%.
Според вещото лице, след завеждането на исковата
молба не са извършени плащания за погасяване на кредитното задължение. Не са
установени допълнителни споразумения към договора за кредит, в т.ч. такива във
връзка с обявеното извънредно положение. Не е констатирано и увеличаване на
дълга с такси и комисионни.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Претендираните от ищцовата
банка вземания срещу ответника произтичат от сключен между тях Договор от
15.07.2019 година за банков кредит, намиращ своето основание в чл. 430 от ТЗ.
Събраните по делото доказателства установяват, че сумата по кредита е била
усвоена от кредитополучателя на 16.07.2019 година, следователно основното
задължение на кредитора да предостави уговорената заемна сума е било изпълнено.
Произтичащи
от съглашението задължения на кредитополучателя са заплащане на уговорените
суми за главница, възнаградителна лихва – според обективираното в т. 8, както и
заплащане на наказателна лихва при просрочие -на основание чл.
18 ал. 1 от приложимите Общи условия.
Установи се от
изслушаното експертно заключение, че непогасената част от уговорената и усвоена
от длъжника главница се изчислява в размер на 29264,94 лева, поради което заявената
от кредитора претенция за осъждане на ответника да му заплати тази сума се
явява изцяло основателна и доказана.
В настоящото
производство не се претендират такси, поради което съдът не се занимава с
проверка валидността на тези клаузи и дължимостта на сумите.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, касаещи уговорки по т. 8, 9 и 15 от
договора. Съдът намира, че предпоставките, при които в договора е предвидена
промяна на договорения лихвен процент (т. 8) са ясни, тъй като същата е резултат
единствено от промяна на пазарната компонента, която го формира. Още повече, че
от заключението по допуснатата ССЕ се установява, че за периода от сключване на
договора 15.07.2019 година до предявяване на иска, изменението на лихвата е
било в посока на понижение, при съответно намаляване на месечната анюитетна
вноска. Клаузата по т. 8 от договора е ясна, разбираемо формулирана и липсва
основание за прогласяването й за нищожна поради неясна методика на изчислението
на лихвения процент. С разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в
случаите, в които те не са уговорени индивидуално, поради което на първо място
следва да се отговори на въпроса дали клаузата по т. 8 от договора е
индивидуално уговорена с потребителя или не. Същата се съдържа в самия договор,
но не е ясно установено дали потребителят е могъл да влияе върху съдържанието
й. Поради това, съдът извършва и изследване дали може да се квалифицира като
неравноправна през призмата на основанията по чл. 143, т. 11
и т. 13 от ЗЗП,
т. е.
дали е такава, която позволява на банката да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание (т. 11) или дава право на
търговеца да увеличава цената, без потребителя да има право в този случай да се
откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т. 13). Процесната
клауза по т. 8 от процесния договор не предвижда основания за изменение размера
на възнаградителната лихва, поради което не може да се приеме за неравноправна
на горните основания. Поради горното, съдът намира, че клаузата на т. 8 от
Договора не е неравноправна и кредитополучателят дължи изпълнение на
уговореното в нея задължение.
Съдът намира, че и
клаузата за начисляване на санкционираща лихва за забавено плащане също не е
нищожна, тъй като по естеството си представлява неустойка за забава, чийто
договорен размер /формиран от ГЛП плюс 10% надбавка/ не е прекомерен, доколкото
има обезщетителен и санкционен характер. По делото не е установено и кумулиране
на надбавки към договорната лихва, предвид характера на договореното
обезщетение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 11, т. 10 от ЗПК при сключване на договора следва се уговори годишният процент на
разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент
на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Договорът трябва да съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
В случая страните са
уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 7,01 %
(оспорената т. 9) като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите
при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В
случая съдържанието на включените разходи може да се установи посредством
тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по
кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. По тези съображения съдът намира, че
при сключване на договора за кредит не е било допуснато от банката нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В същото време ГПР не надхвърля максимално допустимия размер
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Неоснователен е
доводът на особения представител на ответника за нищожност на договора на
основание чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗПК. Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Всички елементи на договора са изпълнени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Разликите, върху които акцентува ответникът, не се
дължат на различен шрифт или формат, а на употреба на главни букви от един и същи
шрифт и размер букви и то в изолирани случаи, което не води до объркване или
подвеждане на потребителя. Същото се отнася и за представените Общи условия,
подписани и от двете страни.
Установи се от обсъденото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът е изпаднал в забава за плащане
на дължимите уговорени вноски за главница считано от 12.12.2019 година. При
това, за банката-кредитор не съществува задължение да упражни субективното
потестативно право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем в определен
момент от изпадането на длъжника в забава. Следователно, към м. юли 2020 година
в полза на банката е съществувало това право, а възраженията на особения
представител на ответника за противното са неоснователни.
Няма спор относно
това, че липсва надлежно съобщаване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на вземането на
банката–ищец преди депозирането на исковата молба. Горният извод на съда налага
преценка дали предсрочната изискуемост на
вземанията е настъпила с подаването на исковата молба предвид приетото от
съдебната практика. В този смисъл съдът съобрази, че е сезиран с осъдителен иск
по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1
и ал. 2 от ТЗ,
като в исковата молба се съдържа ясно, конкретно, изрично и недвусмислено
изявление на банката-ищец относно обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради което следва да се
приеме, че същата има характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост. Наред с това в
исковата молба се съдържа конкретно посочени размери на вземанията на банката
към датата на подаването ѝ относно главница, възнаградителна лихва и санкционираща
лихва за забава. Препис от исковата молба е връчен на назначения на ответника особен
представител по чл. 46 ал. 7 ГПК.
При така установеното от фактическа страна и в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, какъвто е настоящият, съдът приема, че
с връчване преписа от исковата молба на особения представител на ответника по
делото волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения по
договора за кредит е достигнало до длъжника-ответник и е породило своето
действие (в т. см. Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., I т. о.,
както и Решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г., І т. о. на ВКС).
Следователно, цялото претендирано от ищеца задължение по главницата е
изискуемо, което обуславя извода за основателност и доказаност на иска за
сумата 29964,94 лева.
Относно претенцията за наказателна лихва за периода от 12.12.2019 година
до 02.07.2020 година: Установи
се от експертното заключение, че е начислена от кредитора и съответна на
уговореното в т. 18.1 от ОУ наказателна лихва върху просрочените главници в
размер на сумата 24, 96 лева, като при това не е изключен периодът на обявено в страната извънредно положение. Съгласно чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година
(ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като
предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. След
изменението на закона в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. чл. 6 от
същия гласи: До отмяната на извънредното
положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг,
форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от
други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не
се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено
за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. След отмяната на извънредното положение на 14.05.2020 г. чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.) отново е изменен, като съгласно редакцията му в ДВ бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не
може да бъде развален поради неизпълнение. Следователно, за периода на извънредното положение
от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. е съществувала забрана за начисляване на лихви за забава при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти по договори за кредит, предоставени от банки.
Ето защо от общия претендиран размер на наказателната лихва следва да се извади
съответната на периода на извънредното положение сума. Или, с оглед
заключението на в.л., на периода 12.12.2019 година -12.03.2020 година и от
14.05.2020 година до 03.07.2020 година, съответства наказателна лихва за забава
в размер на общо 19,57 лева (24,96 лева общо за периода 12.12.2019 година –
02.07.2020 година минус 5,39 за периода на извънредното положение).
В конкретния случай,
с решението е присъдена законната лихва върху главницата, което е законна
последица от уважаване на претенцията. Забраната за начисляване на законна
лихва върху присъдената сума за периода на извънредното
положение следва да бъде съобразена от съдебния изпълнител, при
определяне крайния размер на задължението.
Тук е необходимо да
се отбележи, че обсъжданите редакции на
чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г не
са приложими за възнаграждението на кредитора, каквото представлява
претендираната от ищеца договорна лихва в размер на 1153,93 лева. В този
смисъл, искането на особения представител за редуциране на размера на дължимата
възнаградителна лихва със сумата, съответстваща за периода на извънредното
положение, е неоснователно.
По правилото на чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
дължи да възстанови на ищеца сторените по делото разноски. В исковото
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 1270,60
лева, за възнаграждение на особен представител в размер на 1450 лв. и за вещо
лице в размер на 800 лв.. Освен това, с оглед направеното искане, съдът
определя по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НПП възнаграждението за юрисконсулт в размер на 200 лева или общо 3720,60
лева. С оглед изхода на делото и съобразно уважената част от исковете, в тежест
на ответника следва да се възложи сумата 3700 лева.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, със съдебен адрес – чрез особен представител адв. М.К. да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *********
сумите, произтичащи от договор за банков кредит по Договор за кредит за текущо потребление от
15.07.2019 година, както следва:
-
Главница – 29264,94 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 03.07.2020 година до изплащане на вземането;
-
Договорна лихва за периода
12.12.2019 година до 02.07.2020 година – 1153,93
лева;
-
Наказателна лихва за забава за периода 12.12.2019 година -12.03.2020 година и
от 14.05.2020 година до 03.07.2020 година – 19,57 лева;
като отхвърля иска за наказателната лихва за забава в
частта за периода от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година и до пълния предявен
размер 24,96 лева.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *********** сумата
3700 лева, представляваща направените в производството пред ОС-Хасково
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред Пловдивския апелативен съд, чрез ХОС.
Съдия: