Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. София, 31.05.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Цветкова ч.гр.д. № 7055/2019 г.,
установи от фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на Д.Д. У., ЕГН: **********,
като длъжник в изпълнителното производство срещу отказ на съдебен изпълнител за
прекратяване на производството по изп. д. № 1276/2010 година на ЧСИ С.Я., рег.
№ 844, обективиран в Разпореждане от
17.04.2019 година, връчено на 23.04.2019 година.
Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен и
иска неговата отмяна.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител обосновава неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима, а по
същество - основателна.
Изпълнителното
производство е образувано на 05.05.2010 год. по молба на взискателя Д.К.Б.АД,
като съобразно искането в молбата на са наложени запори върху вземанията по банкови
сметки на длъжника в част от банките, до които са изпратени запорни съобщения.
На 09.12.2013 година по
искане взискателят е направил искане и за извършване на опис на движими вещи на
длъжника, а на 26.11.2016 година е поискал налагане на запор върху вземанията
на длъжника по сметки в Райфайзенбанк България АД.
Обжалваният отказ е
постановен по молба на длъжника и е постановено изрично Разпореждане на ЧСИ.
В хипотезата по чл. 433,
ал. 1, т . 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като в този
смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само
декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на
настъпването му.
В конкретния случай, са били
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието
искане е образуван – взискателят - е задължен да проявява активност и със своите
действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване /същият следва да посочи конкретен изпълнителен
способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на
този изпълнителен способ, да внесе авансово таксите и разноските, да поиска
повтаряне на неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива/.
По делото взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия още с
молбата от 5.5.2010 година за образуване на изпълнителното производство, като
наложи възбрана върху недвижимите имоти, запор върху движимите вещи и сметки и
трудовото възнаграждение. Запори са наложени през 2010 година. На 01.06.2010
година длъжницата е изразила желание да погасява на вноски дълга, като за
периода 2010 година – 2019 година е извършвала периодично частични погасявания
на дълга /в периода 2010 – 24.01.2012 година частичните плащания са извършване
почти на месечен период/. На 02.04.2013 година е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжницата, която е продължила да прави и доброволни
плащания. С молба от 09.12.2013 година взискателят е поискал извършване на нови
изпълнителни действия и е възложил правата по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител. Преди изтичане на двугодишен срок от последната дата с Разпореждане
от 28.11.2015 година е наложен запор върху сметките в Уникредит Булбанк АД. С
молба от 21.04.2016 година взискателят е поискал извъшване на нови изпълнителни
действия, както и повторно извършване на такива. През м.05.2016 година е
наложен нов запор на вземания, този път по сметки на длъжника в Банка ДСК АД.
През м. 08.2016 година взискателят е заплатил дължимите такси и разноски по
изпълнението. На 26.11.2016 година взискателят е поискал извършване на ново
изпълнително действие.
Следователно до
последната дата не може да се приеме, че е изтекъл двугодишен срок, в който по
делото не са извършвани изпълнителни действия. За периода, в който длъжницата е
правела периодични частични погасителни вноски и съдебният изпълнител е
предприемал и допълнителни действия, за взискателя не е налице необходимост от
подаване на молби за предприемане на изпълнителни действия, тъй като такива се
извършват. Още повече, същият е проявявал активност като е сочел нови способи
за изпълнение.
С молба от 03.05.2018
година, поради наличието на бездействие в производството, но преди изтичане на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят отново е поискал извършване на
нови изпълнителни действия /които са сред прекъсващи срока изпълнителни
действия, посочени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. - насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитори, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и
др./.
Така, нито към към тази
дата, нито към 15.02.2019 година, когато е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата и по сметките й в Юробанк България АД, е изтекъл
двугодишен срок.
Предвид изложеното,
отказът на съдебния изпълнител е заканосъобразен, а жалбата неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Д.Д. У., ЕГН: **********, като длъжник в изпълнителното производство СРЕЩУ
отказ на съдебен изпълнител за прекратяване на производството по изп. д. № 1276/2010
година на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 гпк,
обективиран в Разпореждане от 17.04.2019
година, връчено на 23.04.2019 година.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.