Решение по дело №191/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 141
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Стефан Илиев
Дело: 20211000600191
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка С. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура-София Мариян
Любенов Александров (СГП-София) Бойка Димитрова
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600191 по описа за 2021 година
в публично съдебно заседание, проведено на 23 април 2021 година, разгледа НД по
възобновяване № 191 по описа за 2021година по описа на САС, на доклад на съдия Илиев и
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване
на НОХД № 10501/2020г. Софийски районен съд, 129-ти наказателен състав, с което е било
решено със споразумение между прокурор от Софийска районна прокуратура и защитника
на обвиняемия С. К. А. наказателното дело, като постигнатото между страните съгласие е
одобрено от съда.
Искането на главният прокурор е със следното основно съдържание:
С одобреното споразумение на 11.08.2020 година обвиняемият С.А. се е признал за виновен
за извършено на 12.02.2020 г. престъпление по чл. 354а, ал.З, т.1 от НК, за което при
условията на чл. 381, ал.4 от НПК и чл. 55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание от 8 /осем/
месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 381, ал.5, т.З НПК и чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“
ЗИНЗС е определен „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
1
На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което
осъденият е бил задържан за срок от 72 часа от 12.02.2020 г. и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 15.02.2020 г. до 11.08.2020 г. На основание чл. 55, ал.З
от НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
След одобряване на споразумението, с отделно определение от същата дата, по реда на чл.
383, ал.2 във вр. чл. 306, ал.1, т.1 НПК и на основание, чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК,
съдът е определил общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода“, между наказанията наложени на С.А. по НОХД №20301/2017г. на СРС, по НОХД
№ 2794/2018г. на СГС и НОХД № 10031/2019г. на СРС.
На основание чл. 25, ал.4 от НК, вр. чл. 68, ал.1 от НК съдът е постановил наказанието да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал.1 и 2 от
НК е приспаднал от общо определеното наказание времето на задържане на осъдения по
делата, включени в съвкупността и отделното изтърпяване на наказанието 1000 лева глоба
наложено по НОХД 15140/2019 г. на СРС.
Определението за одобреното споразумение е влязло в сила на 11.08.2020г., а това за
извършеното групиране на присъди и споразумения по дела на 27.08.2020г. Двете
определения не подлежат на касационна проверка.
Прокуратурата твърди, че определението, с което са групирани наказанията, е постановено
при съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните правила съгласно чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, тъй като районният съд е обособил съвкупност от наказанията
по НОХД № 20301/2017г. на СРС, по НОХД № 2794/2018г. на СГС и НОХД № 10031/2019г.
на СРС и е оставил за отделно изтърпяване наказанието по НОХД №15140/2019г. на СРС.
На основание чл. 348, ал.1, т.1 във вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК , се иска от апелативния съд
възобновяване на наказателното производство. Изложени са подробни доводи в полза на
това искане.
В публично съдебно заседание пред Софийски апелативен съд страните излагат доводи със
следното кратко съдържание:
Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура моли да бъде уважено искането на
главния прокурор по съображения изложени в него, като бъде постановено определение с
което се върне делото за ново разглеждане от друг състав
Адв. С. – служебно назначен като защитник на осъдения А., заявява , че са спазени
предпоставките за уважаване на предложението на Главния прокурор, поради което го
поддържа и няма възражения по същество му.
Осъденият А., в своя защита, поддържа казаното от неговия защитник, а в последната си
дума иска да бъде уважено искането на Главния прокурор.
2

Софийският апелативен съд намери искането за възобновяване на наказателното дело за
допустимо. Атакуваното определение е влязло в сила на 28.10.2020г. и не подлежи на
касационна проверка. Искането е направено е от компетентен орган – главния прокурор на
Република България и е в интерес на осъденото лица, поради което за внасянето на искането
не е предвиден срок, в който тази възможност да се преклудира. Компетентен да се
произнесе по законосъобразността на атакувания съдебен акт е сезираният апелативен съд,
тъй като делото е разгледано от съд в района на САС.

Разгледано по същество, искането на Главният прокурор е основателно.
Видно от материалите по делото е, че С. К. А. е осъждан както следва:
С влязъл в сила на 31.10.2011г. съдебен акт по НОХД № 3613/2011 г. на СРС, за извършено
на 21.11.2010г. престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК, му е наложено
наказание „пробация“ за срок от 6 /шест/ месеца;
С влязъл в сила на 11.01.2018г. съдебен акт по НОХД № 20301/2017г. на СРС, за извършено
на 18.10.2016г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 и т.2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, му е наложено
наказание в размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е
отложено, на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години;
С влязъл в сила на 25.06.2018г. съдебен акт по НОХД № 2794/2018г. на СГС, за извършено
на 12.01.2017г. престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 и изр.2, пр.1 НК, му е
наложено наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4
/четири/ години;
С влязъл в сила на 20.06.2019г. съдебен акт по НОХД № 10031/2019г. на СРС, за извършено
на 31.10.2017г. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, пр.1 НК, му е наложено наказание от 10
/десет/ месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено, на основание чл.
66, ал.1 от НК, за срок от 3 /три/ години. На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето
на задържане по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 31.10.2017г.
С влязъл в сила на 15.02.2020г. съдебен акт по НОХД № 15140/2019г. на СРС, за извършено
на 11.02.2019г. престъпление по 354а, ал.5, вр. ал. 3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева;
При тези данни съставът на РС София с определението от 11.08.2020г. по чл. 306, ал.1, т.1
НПК, влязло в сила на 27.08.2020г., съставът на Районния съд е обособил съвкупност от
наказанията по НОХД №20301/2017г. на СРС, по НОХД № 2794/2018г. на СГС и НОХД №
3
10031/2019г. на СРС и оставил за отделно изтърпяване наказанието по НОХД №
15140/2019г. на СРС. Като е постъпено по този начин, не е било отчетено, че деянието по
НОХД №10501/2020г. –делото по което е сключено споразумението - е в съвкупност с
деянието по НОХД № 15140/2019г., поради което следва да бъде определено общо
наказание. Разпоредби на чл. 23 - 25 от НК имат императивен характер , което налалага
приложението им всеки път, когато са налице предпоставките на закона за съвкупност от
престъпления независимо от волята на решаващия съд. Деянието по НОХД № 10501/2020г.
е в съвкупност с деянието по НОХД № 15140/2019г. и в съотношение на рецидив с
останалите престъпления извършени от осъдения.
Наказанието по НОХД № 10031/2019г. може да бъде групирано, както с наказанията по
НОХД № 15140/2019г. и с наказанията по НОХД № 20301/2017г. и по НОХД № 2794/2018г.
Престъплението по НОХД № 15140/2019г. е в съотношение на рецидив с последните две и с
това по НОХД № 3613/2011г. на СРС.
Налице е усложнена форма на множество престъпления, някои от които се намират
едновременно в съвкупност и в рецидив помежду си, при което групирането на наложените
с отделни присъди наказания трябва да се извърши в съответствие с установения в ППВС №
4/1965г., Решение №11/1987г. на ОСНК на ВС и т.3 на ТР № 3/2009г. на ОСНК на ВКС,
които изискват при преценка на това кои от наказания следва да влязат в съвкупност, да се
отделят от нея, или да се включат в друга съвкупност, това да бъде сторено при най-
благоприятното за осъдения съчетание.
Това изискване определя като най-правилна за осъдения да бъде образувана първа
съвкупност от наказанията по НОХД № 15140/2019г. на СРС и НОХД № 10501/2020г. на
СРС, при която към най-тежкото наказание - 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“, на
основание чл. 23, ал.3 от НК, бъде присъединено наказанието „глоба“ в размер на 1000 лева.
От общото наказание по първата съвкупност да бъде приспаднато времето, в което А. е бил
задържан по НОХД №15140/2019г. на СРС, като на основание чл. 59 от НК е приспаднато
времето на задържане по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 31.10.2017г.
Втората съвкупност следва да бъде измежду наказанията по НОХД № 20301/2017г. на СРС,
по НОХД № 2794/2018г. на СГС и по НОХД №10031/2019г. на СРС, при която да се
определи общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода,
като на основание чл. 25, ал.4 от НК, вр. чл. 68, ал.1 от НК наказанието следва да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим.
Престъпленията по двете съвкупности са извършени, след като С.А. е бил осъден по НОХД
№ 3613/2011 г. по описа на СРС, поради което наказанието по това дело следва да се търпи
отделно.
На основание чл. 25, ал.2 от НК съдът следва да приспадне изтърпяната част от наказанията
„лишаване от свобода“ в обособените съвкупности, както и изтърпяното наказание
4
„пробация“ по НОХД № 3613/2011 г.
Допуснатите нарушения по чл. 348, ал.1, т.2 НПК са съществени и са основание по чл.422,
ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.
Нарушенията на процесуалните правила може да бъдат отстранени по реда на чл. 425, ал.1,
т.4 НПК, без делото да бъде връщано за ново разглеждане, тъй като са в полза на осъденото
лице и не касаят одобреното от съда споразумение за решаване на делото, а последвалото го
определение с което по реда на чл. 383, ал.2 във вр. чл. 306, ал.1, т.1 НПК и на основание,
чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е извършено групиране на наказанията по посочените
присъди, съдът се е произнесъл по какъв начин да бъде изтърпяно общото наказание
„лишаване от свобода” , при какъв режим, приспаднал е времето на задържане на
обвиняемия и се е произнесъл за отделно изтърпяване на наказанието „глоба”.
Софийският апелативен съд, намира искането на главния прокурор за възобновяване на
наказателното дело за основателно в частта с която се иска да бъде извършено ново
групиране на наложените на осъдения А. присъди, по най-благоприятния за лицето начин,
което може да бъде сторено и от апелативния съд, без да бъде връщано делото за ново
разглеждане на първата инстанция.
С оглед тези съображения и на основание чл.425, ал.1, т.4 вр. чл.422, ал.1 т.5 , вр.
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ постановено на 11.08.2020
г. /влязло в сила на 11.08.2020г/ , с което на основание чл. 306, ал.1, т.1 НПК във вр. чл. 25,
ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК по НОХД № 10501/2020г. на Софийски районен съд е определено
общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, между
наказанията наложени на обвиняемия С. К. А. по НОХД № 20301/2017г. на СРС, по НОХД
№ 2794/2018г. на СГС и НОХД № 10031/2019г. на СРС, като на основание чл. 25, ал.4 от
НК, във вр. чл. 68, ал.1 от НК е постановено наказанието да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „строг“ режим и на основание чл.59, ал.1 и 2 от НК е приспаднато времето на
задържане на осъдения по делата, включени в съвкупността и отделното изтърпяване на
наказанието 1000 лева глоба наложено по НОХД 15140/2019 г. на СРС и вместо него:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.3 и ал. 2 и чл.23, ал.3 от НК общо наказание между
наказанията наложени по НОХД № 15140/2019г. на СРС - „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/
лева с наказанието от 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 10501/2020г. на
СРС, като присъединява по-лекото наказание „глоба” към по – тежкото - лишаване от
свобода. От така определеното общото наказание приспада времето, в което осъденият е бил
5
задържан за срок от 72 часа от 12.02.2020 г. и с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по НОХД №15140/2019г., считано от 15.02.2020 г. до 11.08.2020 г.

ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание между наказанията по НОХД № 20301/2017г. на СРС, по
НОХД № 2794/2018г. на СГС и по НОХД №10031/2019г. на СРС – най-тежкото в размер на
1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал.4 от
НК, вр. чл. 68, ал.1 от НК наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„строг“ режим, като ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.3 от НК от общото наказание по
втората съвкупност в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”
изтърпяното наказание „пробация“ в размер 6 /шест/ месеца по НОХД № 3613/2011 г. по
описа на СРС, като 2 дни пробация да се считат за един ден лишаване от свобода.

Настоящото решение е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7