Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ,19.02.2021
г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в
открито съдебно заседание на двадесет и шести януари двехиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като разгледа при секретаря Даниела Кирова, докладваното от съдия Данкова,при участието на прокурор Кирил
Петров, в.гр. дело № 684 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба с вх.№
262034/20.10.20 г. от Прокуратурата на
Република България срещу съдебно решение №260057/9.10.20 г. по
гр.д.№506/20 по описа на ЛРС в
осъдителната му част.Жалбоподателят заявява,че съдебното решение е неправилно,
необосновано, исковата претенция е недоказана и то е постановено в нарушение на
материалния закон. Твърди, че не е доказана причинната връзка между
претърпените болки и страдания и повдигнатото му обвинение по ДП №25/14 г. на
ОД на МВР, тъй като е имало още две наказателни производство, по които С. също
е бил привлечен като обвиняем. Посочва,
че от показанията на В. Б. също не може да се установи, че тези усещания у С.
са настъпили именно от процесното досъдебно производство, тъй като по същото
време срещу него е било образувано друго досъдебно производство №77/11 г. по
описа на ОД на МВР по което той е бил привлечен кат обвиняем за престъпление по
чл.313 ал.1 пред.2 във вр. с чл.26 ал.1 НК извършено в периода 28.02.2008-1.03.2010
г., по което той е бил оправдан с влязло в сила решение на 23.09.2014 г. Заявява,
че срещу С. е имало и трето наказателно производство, по което с решение
№26/14.01.13 г. постановено по
н.ахд.№1561812 г. на ЛРС влязло в законна сила на 18.02.13 г. С. е бил признат
за виновен в извършването на престъпление от общ характер по чл.309 ал.1 пред.1
във вр. с чл.26 ал.1 от НК, извършено през периода от 29.05.2007 г. до
31.05.2007 г. и е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като му е било наложено адм.наказание
глоба в размер на 800 лв. Излага, че негативните изживявания на ищеца са
настъпили не само от досъдебното производство №25/14 г. на ОД на МВР и това не
е била единствената причина за настъпването им. Твърди, че на С. е взета
най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и това не му е попречило той да си
търси работа, след като е бил безработен. Посочва, че С. сам е напуснал
работата си в Затвора-Ловеч по взаимно съгласие пред 2012 г. Въззивникът
заявява, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен
изцяло, тъй като не е доказана пряка причинно следствена връзка между
претендираните вреди от незаконно повдигнатото обвинение конкретно по дп.№25/14
г. Моли съда да отмени атакуваното решение в осъдителната му част и да бъде
отхвърленен иска изцяло.
Подаден е писмен
отговор №263379/26.11.2020 г. на въззивната жалба от М.С.С. чрез
проц.представител адв.Л.П. ***, в който посочва, че жалбата е допустима, но е
неоснователна. Твърди се, че през периода 20.11.2014-26.06.2015 г. не е имало
други висящи наказателни производства против С. и твърденията на Прокуратурата
във въззивната жалба, че е имало други две висящи наказателни производства не
отговарят на обективната истина. Въззиваемият счита, че ЛРС е отчел тези
предходни две наказателни производства при определяне на размера на
обезщетението му. В отговора се заявява,че останалите доводи на въззивника са
необосновани и без връзка с делото, като обсъждането на свидетелските показания
на св.Б. и дали взетата мярката за неотклонение „подписка“ у пречи да си търси
работа.Заявява, че атакуваното решение на ЛРС е правилно, законосъобразно и
обосновано, съдът е отчел тежестта на обвинението, продължителността на
производството, вида и мярката за неотклонение, възрастта на ищеца и семейното
му положение и правилно е присъдил, че неговите неимуществени вреди не
превишават обичайните за всяко лице, подложени на незаконно наказателно преследване
и правилно е определен размерът им на 1500 лв.
Моли съда да потвърди атакуваното решение и да бъде осъден въззивника да
заплати на С. сторените във въззивното производство разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Въззивникът,
редовно призован, в съдебно заседание се представлява от прокурор Петров.
Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, като предявения
иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въззиваемият,редовно
призован във въззивна инстанция, не се явява лично, а се представлява от адв. П..
Посочва, че атакуваното съдебно решение е правилно изаконосъобразно и моли да
бъде потвърдено.
От
представените писмени доказателства по гражданско дело №506/2020 г. на Ловешки
Районен съд,от становището на страните
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната
инстанция приема за установено следното:
Ловешки
районен съд се е произнесъл със съдебно решение №260057/9.10.20 г. по
гр.д.№506/20 на ЛРС, с което е осъдена
ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес : гр.София, площад „Света Неделя”№1,
администрация на Главния прокурор на РБ да заплати на М.С.С., ЕГН-**********, с
адрес ***, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.52 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконно
обвинение по досъдебно производство №25/2014 год. на ОД-МВР Ловеч, ведно със
законната лихва от момента на влизане в сила на Постановление изх.№363/14 от
26.06.2015 год. на РП-гр.Ловеч за прекратяване наказателното производство по
досъдебно производство №25/2014 год. на ОДМВР-Ловеч образувано срещу М.С.С. за
престъпление по чл.209, ал. 1 от НК - 26.06.2015 год. до момента на
окончателното изплащане на сумата, а за сумата в размер на 1 000 лева,
представляваща разликата до пълния претендиран размер от 2 500 лева, като
е отхвърлен иска на М.С.С., ЕГН-**********, с адрес *** срещу
ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес : гр.София, площад „Света Неделя”№1,
администрация на Главния прокурор на РБ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН,
осъдена е ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес : гр.София, площад „Света Неделя”№1, администрация на Главния
прокурор на РБ да заплати на М.С.С., ЕГН-**********, с адрес *** сумата 10
/десет/ лева, представляваща заплатена от него държавна такса по сметка на
РС-гр.Ловеч, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ; осъдена е ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес : гр.София, площад
„Света Неделя”№1, администрация на Главния прокурор на РБ да заплати на адв.Л.Н.П.
*** сумата 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство от ищеца, изчислена съразмерно с
уважената част на иска, а за сумата 230 лева, представляваща разликата до
пълния претендиран размер от 500 лева и е отхвърлена тази претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА, като присъдените в полза на ищеца
суми могат да бъдат преведени по банков път на сметка : BIC : *** ; IBAN ***.
Първоинстанционният
съдебен акт е атакуван само в частта, в която е уважена исковата претенция
почл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за сумата 1500 лева. Съдебното решение е валидно и
допустимо,в обжалваната част, а след преценка на доказателствата по делото
въззивния съд приема,че е правилен до размер на сумата 600 лева. В останалата
част над сумата 600 лева до сумата 1500 лева съдебното решение от 09.10.2020 г.
е неправилно и следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Фактическите данни по
делото се доказват чрез изслушването на един свидетел-Б. Б. и анализ на
представените писмени доказателства относно досъдебно производство №25/2014 г.
на ОДМВР-Ловеч. От тях се установява,че е М.С. е живял при условията на фактическо
съжителство с Б. В. Б..В свидетелските показания на св.Б. не се уточнява
периода, но се посочва, че през 2014 г. тя е напуснала съвместното им жилище с
детето им. От представеното удостоверение за раждане от *** ***-Ловеч,
удостоверение №655/12.10.2015 година е видно, че Б. В. Б. и М.С.С. са
биологични родители на детето М. М. С., роден на *** година.По делото не са
представени доказателства за трудовите правоотношения на М.С..
Спрямо М.С. са били развити няколко
наказателни производства- дознание №77/2011 г. на ОДМВР-Ловеч, НАХД №1561/2012
г. на ЛРС и досъдебно производство №25/2014 г. на ОДМВР-Ловеч. М.С.С. има наложено адм.наказание със съдебно решение №26/14.01.2013
год. НАХД №1561/2012 год. на ЛРС/влязло в сила на 18.03.2013 г./, с което е
признат за виновен в това,че през периода 29.05.2007 год. - 31.05.2007 год. в
гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, съставил неистински
частни документи - Искане декларация за ипотечен кредит №88/29.05.2007 год. от
името на С. С.С. от гр.Варна и Договор за кредит, обезпечен с ипотека
№1903/К/31.05.2007 год. на „Банка Пиреос България”АД-София, клон Ловеч, в
частта му на „солидарен длъжник” - С. С.С. от гр.Варна, и ги употребил пред
„Банка Пиреос България”АД-София, клон Ловеч, за да докаже, че съществува
задължение за С. С.С. от гр.Варна в качеството му на „солидарен длъжник” по
Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1903/К/31.05.2007 год. на „Банка Пиреос
България”АД-София, клон Ловеч, до погасяване на всички задължения на
кредитополучателя по договора, поради което и на основание чл.78а във връзка с
чл.309, ал.1, пр.1 във връзка с чл.26, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК, го е освободил
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - глоба в
размер на 800 лева, която да заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета
на съдебната власт.
Произнесено е съдебно решение
№278/14.08.2014 г. по НАХД №195 по описа за 2014 г на Ловешки районен
съд, за който факт няма спор между страните, с което М.С.С. е признат за
невиновен в това, че през периода от 28.02.2008 г. до 01.03.2010 г., при
условията на продължавано престъпление, да е затаил истина в 3 бр. писмени
декларации, за престъпление по чл.313,
във връзка с чл.26, ал.1 от НК ,оправдан е по
така повдигнатото обвинение и е прекратено наказателното производство по
дознание № 77/2011 г. по описа на ОД на МВР Ловеч.
В предмета на
настоящето производство следва да бъде обсъдено постановление от 15.05.2014 г.на
Ловешка районна прокуратура срещу М.С.С.. С него е било образувано досъдебно
производство №25/2014 г. по описа на РП-гр.Ловеч затова, че в периода
13.08.-17.09.2013 год. в гр.Ловеч с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у Г. Л. Г., че ще съдейства за условно предсрочно
освобождаване на двама лишени от свобода и с това причинил имотна вреда на
роднините на лишените от свобода В. С. К. и И. Г. Ш. в общ размер на
11 000 лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С писмо №363/11.07.2014
г. на основание чл.234, ал.3 от НПК считано от 19.07.2014 г.е удължен срока за
разследване по преписка №363/2014 год. на РП-гр.Ловеч, образувано срещу М.С.С.
за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Съответно видно от писма №363/15.09.2014 год. и
№2002/21.11.2014 год., срокът е удължен с още 2 месеца, считано съответно от
19.09.2014 год. по първото писмо и считано от 19.11.2014 год. по второто писмо.
Спрямо М.С.С. е
повдигнато обвинение за престъпление от
общ характер затова, че в периода 13.08.-17.09.2013 год. в гр.Ловеч с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Г. Л. Г., че ще съдейства
за условно предсрочно освобождаване на двама лишени от свобода, изтърпяващи
присъда в Затвора Ловеч, а именно В. С. К. и И. Г. Ш., и с това причинил имотна
вреда на В. Г. Ш. от гр.В.Търново в размер на 2 000 лева и на В. П. В. от гр.П.
в размер на 6 000 лева - престъпление по чл.209, ал.1 от Нк, като е взета
мярка за неотклонение „Подписка”-постановление от 20.11.2014 г. на ОДМВР-Ловеч
по ДП №25/2012 г. на ОДМВР-Ловеч. С протокол за предявяване на разследване от 6.01.2015
год. е предявено разследването на обвиняемия М.С.. С мнение на разследващият полицай от 19.01.2015 г. ,на
основание чл. 235 от НПК е постановено производство №25/2014 год. по описа на
ОДМВР-гр.Ловеч, пр.преписка №363/2014 год. по описа на РП-гр.Ловеч, водено
срещу М.С.С. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК да бъде изпратено на
РП-гр.Ловеч, с мнение за прекратяване, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.Издадено
е постановление.№363/26.02.2015 г. на РП-гр.Ловеч с указания до разследващия
орган по досъдебно производство №24/2014 год. по описа на ОД МВР-гр.Ловеч да
отстрани допуснатите нарушения, като се извършат необходимите процесуално-следствени
действия описани в обстоятелствената част на постановлението. Удължаван е срока за разследване по досъдебното
производство №25/2015 г. на ОДМВР-Ловеч, след което с протокол за предявяване
на разследване от 27.04.2015 г., е
предявено разследването на М.С.С., за престъпление по чл.209, ал.1 от НК,
разяснени са му правата и са му предоставени материалите за проучване.
Наказателното досъдебно производство е приключило с мнение на разследващия
полицая за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК. С Постановление
от 26.06.2015 г. на РП-гр.Ловеч е прекратено досъдебното производство №25/2014
г. на ОУМВР-Ловеч на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1
от НПК и е отменена мярката за неотклонение „Подписка“.
М.С. е предявил два
облигационни иска –главен и акцесорен. Главният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ- да бъде осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати сумата в размер на 2500 лева-
обезщетение за неимуществените вреди, от повдигането и поддържането на
незаконно обвинение по досъдебно производство №25/2014 г. на ОДМВР-Ловеч. Съдът
е сезиран и с иск с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
главницата от 2500 лева от влизане на постановление №363/14 г. от 26.06.2015 г.
в сила до момента на окончателно изплащане на сумата. Във въззивната инстанция
следва да се обсъжда присъденото обезщетение в размер на сумата 1500 лева, тъй
като до този размер е въведен инстанционния контрол на първоинстанционния акт.
Пасивната процесуална легитимация на
въззивника се извежда от вида на иска- имуществена отговорност на държавата,
която в този вид производство се представлява от Прокуратурата на Република България. Фактическият състав на чл.
2,ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ предпоставя поддържане
на обвинение по наказателното производство, приключило с оправдателна присъда
или прекратяване, вреди от тези действия
за ищеца и причинна връзка между тях. Обективният характер на имуществената
отговорност е определена от прекратяването на наказателното производство по
постановление №363/26.06.2015 г. на
РП-Ловеч по досъдебното производство №25/2014 г. на ОДМВР-Ловеч.
Обстоятелствата относно развитието на досъдебното
производство №25/2014 г. и процесуалните действия по него съдът приема за
установени по представените писмени доказателства. Следователно предявеният
главен иск по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди на М.С. е основателен .
При съобразяване на размера на исковата претенция, която следва да бъде
уважена, въззивния съд отчита действието
на Постановление 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВКС, Тълкувателно решение
№3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС-т.11 и т.13, където е постановено, че обезщетението за неимуществени вреди се
обосновава от принципа на справедливост
и конкретната преценка на обстоятелствата-вида на престъплението, по което е
обвинено лицето, времето на развитие на наказателното производство,характера на
увреждането, здравословното и психическо състояние и конкретните страдания,които следва да са
пряка и непосредствена последица от поддържаното обвинение,приключило с
оправдателен акт.Съдът констатира, че досъдебното производство се е развивало
за кратък период от време от 20.11.2014 г., когато М.С. е бил привлечен като
обвиняем до 26.06.2015 г., т.е. в рамките на няколко месеца. При определяне
размера на обезщетението съдът преценява, че М.С. е имал негативни преживявания, по повод
предявяване на обвинението, разпита му в качеството на обвиняем и взетата мярка
за неотклонение. От гласните доказателства/които съдът приема за обективни, тъй
като св. Б.Б. обсъжда непосредствени впечатления/ съдът установява,че С.
изпитвал безпокойство, затворил се в себе си , не се грижел за детето и станал
конфликтен. Предвид на тези стресови реакции съдът намира, че се следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на сумата 600 лева. Съдът отчита икономическите
условия за посочения период, краткото време, през което се е развивало
досъдебното производство и вземането на най-леката мярка за неотклонение
подписка. От друга страна за съдебният състав е от значение, че М. С. не е
представил доказателства, че е настъпило влошаване на здравословното му
състояние в резултат на воденото наказателно разследвано, няма данни за депресивно
състояние или медикаментозна терапия, нито за други здравословни проблеми. Същевременно
по делото не са представени други гласни доказателства /освен св.показания на
един свидетел- Б.Б./, от които да се направи извод, че претърпените страдания
на М.С. през процесния период са били значителни и обосновават присъждане на
обезщетение до размер на сумата 1500 лева. Значение за казуса има и
обстоятелството, че за посочения период спрямо М.С. са водени и други досъдебни
производства и не може да се разграничи негативното му преживяване по всяко от
тях.
Предвид изложените мотиви Ловешки окръжен съд
намира, че атакуваното съдебно решение № 260057/09.10.2020 г. по гр.д. №506/20
г. на ЛРС следва да бъде потвърдено в частта, в която е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди, възлизащо на 600 лева, ведно със законна лихва върху
тази сума, начиная от датата на влизане на постановление а в останалата обжалвана
част за сумата 900 лева,ведно със законна лихва да бъде отменено и предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При такъв изход от процеса
съдът съобрази, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта,
в която е осъден въззивникът да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни над
сумата 157.20 лева до присъдените 270 лева. Съдът съобрази направеното
възражение за прекомерност от въззивника, тъй като делото не е с фактическа и
правна сложност и на основание чл. 7,ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
дължимото адв.възнаграждение по цена на иска възлиза на 405 лева /от
заплатените 450 лева/ за първа инстанция. Предвид частично уважаване на претенцията по
чл. 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ съразмерно въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сумата 257.20 лева адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, от които 97.20 лева за първа инстанция и 160
лева за въззивна инстанция.
Воден от горните мотиви
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно,
съдебно решение №260057/09.10.2020
г. по гр.д. №506/20 г. на ЛРС,в частта в
която e уважен иска с правно
основание чл. 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 86 от ЗЗД на М.С.С., ЕГН-**********, с адрес *** срещу
ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес : гр.София, площад „Света
Неделя”№1, администрация на Главния прокурор на РБ за сумата 900 лева – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконно
обвинение по досъдебно производство №25/2014 год. на ОД-МВР Ловеч, ведно със
законната лихва от момента на влизане в сила на Постановление изх.№363/14 от
26.06.2015 год. на РП-гр.Ловеч за прекратяване наказателното производство по
досъдебно производство №25/2014 год. на ОДМВР-Ловеч образувано срещу М.С.С. за
престъпление по чл.209, ал. 1 от НК 26.06.2015 г.-26.06.2014 г. до момента на
окончателното изплащане на сумата, както и за присъдените в полза на М.С.
разноски в размер на сумата 270 лева и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ,
като
неоснователни и недоказани, обективно
съединените искове с правно основание чл. 2, ал.1 , т. 3 от ЗОДОВ във вр. С чл.
86 от ЗЗД, предявени от М.С.С., ЕГН-**********, с адрес *** срещу ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес : гр.София, площад „Света Неделя”№1,
администрация на Главния прокурор на РБ за сумата
900 лева – обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконно обвинение по
досъдебно производство №25/2014 год. на ОД-МВР Ловеч, ведно със законната лихва
от
момента на влизане в сила на Постановление изх.№363/14 от 26.06.2015 год. на
РП-гр.Ловеч за прекратяване наказателното производство по досъдебно
производство №25/2014 год. на ОДМВР-Ловеч образувано срещу М.С.С. за
престъпление по чл.209, ал. 1 от НК - 26.06.2015
год. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно решение №260057/09.10.2020 г. по
гр.д. №506/20 г. на Ловешки районен съд,в останалата атакувана част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес : гр.София, площад „Света Неделя”№1,
администрация на Главния прокурор на РБ да заплати на М.С.С., ЕГН-**********, с адрес *** сумата 257.20 лева/двеста
петдесет и седем лева и двадесет стотинки/ съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.