Р Е
Ш Е Н
И Е
№212/7.8.2020г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно
заседание на 08.07.2020г.в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1167 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от***.“, ***срещу Й.И.Й., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер ***Й.И.Й. дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. На 13.04.2016 г.. Й.И.Й. активирала
предоставената й от ищеца кредитна карта № ***, с максимален кредитен лимит в
размер 1000,00 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Й.И.Й.
преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2017 г., когато
било последното плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус
457,57 лв.. Това принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните
опити за контакт с длъжника и отправените й покани да погаси натрупалите се
задължения доброволно, ответницата продължавала виновно да неизпълнява. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, задължението на ответника по
кредитната карта било в размер на 430,14 лв., представляващо използваната
главница в размер на 366,26 лв., както и договорна лихва от 01.09.2017 г. /първа
пропусната вноска/ до 08.03.2018 г. /дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение/ върху използваната сума, в размер на 63,88 лв.. Й.И.Й. дължала
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 18,19 лв. за
периода от 08.03.2018 г. /дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/
до 11.04.2019 г. /дата на завеждане на делото/. За събирането на посочените
суми ищецът
предприел действия по съдебно събиране на вземането си, като подал Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Девня. По частно гражданско дело
№ 619/2019 г. била издадена Заповед за изпълнение, след което заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последната не била намерена на постоянния и настоящия си
адрес, включително след залепване на уведомлението. Предвид това в изпълнение
на указанията на Районен съд - Девня и в законоустановения срок била предявена
и исковата молба. Предвид изложеното, моли за установяване, че са налице
вземания в полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира разноски. В условия на на евентуалност ако
предявените искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обяване предсрочна
изискуемост, предявява осъдителни искове за горните суми
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
редовно уведомен.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експертно заключение на
вещото лице Р. С. по назначената от съда съдебно - счетоводна експертиза.
Съдът
намира така предявените искове за допустими, като предявени от заявителя от
против длъжника в производството по чл.
410 ГПК ва рамките на придвидения от закона срок.
В
доказателствена тежест на ищеца в настоящето производство с правно оснонание чл. 422 ГПК е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на писмен договор между
страните с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответницата
да заплати на ищеца процесните суми, изпълнението на задълженията на ищеца по
този договор, размера на задължението на ответницата за главница и лихви,
настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми; както и
всички други твърдени положителни факти, на които основава доводите си.
По
делото е представен потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от 28.06.2015г. По силата на
т. 12 от същия ищецът-кредитор може да предостави за ползване на ответника –
кредитополучател кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лв. Съгласно
т. 14 от договора кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/
чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, като всяка
трансакция с кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски
кредит. Съгласно т. 16 от договора за ползването на кредитния лимит,
кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част
от кредитния лимит за срока на ползване на кредитния лимит. Съгласно т. 21 от
договора с доставянето на кредитната карта на кредитополучателя се доставя и
документ – приложение, което съставлява неразделна част от договора и което
съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за
активиране на картата. Задължение за кредитополучателя за плащания по картата
ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и
приложенията към него. Съгласно чл.20 от договора кредиторът блокира картата
при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. Договорът
носи подписите и на двете
страни по делото и не е оспорен от ответника. Представено е приложение към
договора ***, ***, подписано от представител на кредитора, по силата на която ***е
предоставила на ответницата револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта Мастъркард с максимален кредитен лимит 1000 лева, при следната
годишна лихва и такси за ползването му: годишен лихвен процент – 35%, годишен
процент на разходите – 44,90 %, , като
сумата по кредита е договорено да се усвоява чрез теглене в брой от банкомати и
плащания чрез терминални устройства в страната и в чужбина. Преди началото на
ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира. Уговорено е също
така, че ответницата следва да върне усвоената сума, заедно с лихва, като
заплаща месечни погасителни вноски до 1 – во число на месеца, следващ издаване
на месечното извлечение за осъществените транзакции от ищеца, най – малко в
размер: 60 лв. при усвоен кредитен лимит до 1000 лв. ; 120 лв при усвоен
кредитен лимит 1000,01 лв. – 2000 лв и т.н. Лихвата се начислява върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на
ползването му. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, че ответницата е активирала
кредитната карта на 13.04.2016г. и е усвоила
на дати 13.04.2016г., 19.04.2016г., 21.04.2016г., 23.04.2016г., 28.04.2016г. и 01.05.2016г. суми
в общ размер на 900 лева. По процесната
карта са платени общо 1125 лева, като има и едно извършено плащане на
15.10.2018г., след като картата е била блокирана. Представена е и неоспорена
обратна разписка за установяване, че на 29.03.2016 г. ответницата е получила
лично кредитната карта и приложение *** към договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от
28.06.2015г. Представена и приета като писмено доказателство по делото е покана
за изпълнение от 14.03.2018 г. от
ищеца-кредитор, с която ответницата е уведомена, че след като е използвала
кредитната си карта, е преустановила плащане на вноските по
договора за револвиращ потребителски кредит на 01.09.2017 г. и е поканена да
изпълни доброволно задължението си.
Съдът
приема, че процесният договор има съдържанието, изискуемо по чл.11 ЗПК –
размер на револвиращия кредит от 1000
лв., условията за усвояването му, лихвения процент от 35% и ГПР от 44,90%, размер на дължимите такси и
обезщетение за забава. Макар приложението *** към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***от 28.06.2015г. да е подписано само от представител на ищеца,
с доставянето на кредитната карта и приложението, съдържащо всички условия
револвиращия кредит на ответницата ищецът е изпълнил своите задължения по
договора. Чрез активирането и
използването на кредитната карта, ответницата като кредитополучател чрез
конклудентни действия е изразила
съгласието си с условията по ползване на револвиращия кредит. По делото няма
доказателства уведомлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита да е било връчено на ответницата. Същото е било връчено ведно с препис
от исковата молба на 10.09.2019г. след датата на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Съгласно ТР №8/2017г. по тълк. д.
№8/2017г. на ОСГТК на ВКС вноските с
падеж преди датата на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит, поради което
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422 ГПК. В ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС не е изследвано въпросът може
ли обявяването на кредита за прдсрочно изискуем, да бъде извършено чрез
връчване на препис от исковата молба по
чл.422 ГПК предвид
вече приетото с т.18 от ТР №4/2014г. по
тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че
правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо, следва да е упражнено преди
подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че следва да се приложат
постановките на т.18 от ТР №4/2014г.
по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС. С оглед това
предявените искове по реда на чл.422 ГПК се явяват неоснователни поради липса на обявена предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и следва да се
разгледат предявените при условията
на евентуалност осъдителни искове. От датата на връчване на преписа от исковата
молба -10.09.2019г. и приложенията към нея вземанията по процесния договор са
станали изискуеми и предявеният иск за главница и за договорна лихва за
посочения в исковата
молба период до 08.03.2018г. и същите са основателни. При това
съдът съобрази и че ищецът претендира
договорна лихва за по –кратък период, не до датата на обявяване предсрочната
изискуемост. След датата на обявяване на предсрочна изискуемост съгласно ТР
№3/2017г. по тълк. д. №3/2017г. на ОСГТК на ВКС
се дължи законна лихва за забава, но не и за периода преди това, тъй
като ищецът не претендира падежирали вноски по кредита, а иска осъждане на
ответника да заплати главница, договорна лихва и обещетение за забава на цялата
главница още преди настъпването на предсрочната й изискуемост. Поради това
ответницата не дължи претендираната от ищцовото дружество законна лихва в
размер на 18,19 лева, претендирана за периода от 08.03.2018г. г. /датата, на която твърди, че
е била изпратена покана за доброволно изпълнение до ответницата/ до 11.04.2019
г. /датата на която твърди, че е било подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение/. По отношение
размера на исковете със сумата от 50 лева, платена на 15.10.2018г. са
разпределени 22,57 лева за погасяване на мораторна лихва. Съгласно чл. 76, ал.2 ЗЗД с тази сума предвид възприетото за недължимост на лихва за забава преди датата
на обявяване предсрочна изискуемост следва да се приспадне от сумата за
договорна лихва. Така предявените
осъдителни искове за главница и за договорна лихва следва да бъдат уважени до
размера от 349,69 лева главница и отхвърлен за разликата до претендирания
размер от 366, 26 лева и до размера от 48,74 лева договорна лихва от
01.09.2017г. до 08.03.2018г. и отхвърлен за разликата до претендирания размер
от 63,88 лева. Следва
да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, но
от датата на исковата молба – 01.08.2019г.
С
оглед изхода на делото ищецът дължи доплащане на държавна такса за предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове. За осъдителните претенции ищецът
не може да се ползва от вече внесената държавна такса в заповедното
производство, тъй като осъдителните претенции са самостоятелни - не са свързани
с издадената заповед за изпълнение. Законът в чл. 72, ал. 2 ГПК има впредвид
евентуално съединени претенции в исковия процес, при които за главните е
внесена държавна такса в размер на 4 %, при което за евентуалните държавна
такса не се дължи. За казусът в исковото производство държавна такса в размер
на 4 % не е платена, поради което и за осъдителните искове се дължи такава след
приспадане на вече внесената за установителните искове в размер на 125 лева.
Ето защо за осъдителните искове държавна такса е дължима и тя следва да бъде
изчислена в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да
присъдят и разноски от 511 лева в настоящето производство съразмерно с
уважената част от исковете. По отношение на разноските в заповедното производство
съдът намира, че такива не следва да се уважават, поради отхвърлянето на
установителните искове. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна
сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК .
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ***г***против Й.И.Й.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено в отношенията между страните,
че Й.И.Й., ЕГН **********, дължи на***“, клон България, сумата от 366, 26 лева / триста шестдесет и
шест лева и 26 стотинки /, представляваща главница по договор за револвиращ
кредит ***, сумата от 63,88 лева / шестдесет и три лева и 88 стотинки/,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.09.2017г. до
08.03.2018г., сумата от 18,19 лева / осемнадесет лева и 19 стотинки/,
представляваща обещетение
за забава за периода от 08.03.2018г. до 11.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на заявлението - 24.04.2019г., за които суми е издадена
заповед №435/30.04.2019г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №619/2019г. по описа на РС Девня
ОСЪЖДА
Й.И.Й., ЕГН **********,***, да заплати на ******сумата от 349, 69 лева / триста
четиридесет и девет лева и 69 стотинки /, представляваща главница по договор за
револвиращ кредит ***, сумата от 48,74 лева / четиридесет и осем лева и 74 стотинки/, представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.09.2017г. до 08.03.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 01.08.2019г., като отхвърля предявените
искове за разликата над уважения размер от 349,69 лева главница до
претендирания размер от 366, 26 лева и за разликата над уважения размер от 48,74 лева договорна лихва от
01.09.2017г. до 08.03.2018г. до претендирания размер от 63,88 лева .
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ******иск да бъде осъдена Й.И.Й., ЕГН **********,***, да заплати
на ******сумата от 18,19 лева / осемнадесет лева и 19 стотинки/, представляваща
обещетение
за забава за периода от 08.03.2018г. до 11.04.2019г
ОСЪЖДА Й.И.Й., ЕГН **********,***, да заплати на ******сумата
от 511 лева /петстотин и единадесет лева
/, представляваща направени разноски в настоящото исково производство
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
******да заплати по сметка на РС Девня сумата от 25 лева /двадесет и пет лева /, представляваща дължима
държавна такса за предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................