№ 2208
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110218090 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 18090 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЮЛ. Д. КР. срещу Наказателно постановление /НП/ № 19-
4332-016684 от 02.09.2019 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 850 лева
и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка в НП и иска наложеното
1
административно наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 26.07.2019 г. В.А. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
на 23.05.2019 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама
свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 02.09.2019 г. ГБ – началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Следва да се посочи, че редът за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е
неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, които се
наказват с административно наказание глоба, а на конкретния нарушител са наложени две
отделни административни наказания - глоба и лишаване от право да управлява МПС
съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално
основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 23.05.2019 г. около 12:36 ч., в гр. София жалбоподателката управлявала лек
автомобил марка "Форд Фиеста", с рег. № хх по бул. „Ботевградско шосе" с посока на
движение от ул "Околовръстен път" към бул. "Владимир Вазов", като срещу магазин
"Хонда", скоростта на движение на автомобила била 116 км/ч, при въведено ограничение на
скоростта от 50 км. /ч. за населено място.
Скоростта била измерена посредством система за видеоконтрол – TFR1-М № 506,
представляващо одобрен тип мобилна система за видеоконтрол TFR-1М с
идентификационен номер 506. Системата за видеоконтрол била вписана под № 4835 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 24.02.2010 г. със
срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Към датата на извършване на
нарушението, мобилната система е била преминала последваща техническа проверка на
24.10.2018 г., като срокът на валидност на проверката е едногодишен.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля В.А., приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
2
доказателства и доказателствени средства – справка от ОПП-СДВР относно жалбоподателя,
Заповеди на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица, които
имат правото да съставят актове за установяване на административни нарушения и да
издават наказателни постановления по ЗДвП, удостоверение от СДВР, декларация, протокол
за проверката на АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, докладна
записка, АУАН както и снимков материал, създаден от АТСС.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на
ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се
прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от
въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила,
тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие
е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Въз
основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената фактическа
обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо по-детайлното им
обсъждане.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП изготвените с посочените технически средства по предвидения снимки,
видеозаписи, разпечатки са годно веществено доказателство въз основа на което може да се
установи извършеното нарушение.
Използваното в случая за констатиране на нарушението АТСС е одобрен тип за
измерване, преминало последваща проверка към датата на нарушението, като за ползването
му е съставен протокол по образец и са генерирани снимки, поради което и липсват
съмнения относно коректността на отчетената посредством него скорост, мястото на
заснемане на процесното МПС и неговия регистрационен номер.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства
да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС.
Максимално позволената в рамките на населено място скорост е 50 км/ч. В чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е предвидено, че за превишаване над 50
км/ч. нарушителят се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата
се увеличава с 50 лв.
На съда не са нужни специални познания, за да приеме, че мястото на извършване на
нарушението, описано в НП, попада в дефиницията на § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП за населено
място, като бул. „Ботевградско шосе“ е в рамките на гр. София.
По делото не се твърди, а и от доказателствените материали не се установява на
процесната дата, място и час да е имало нарочен пътен знак, въвеждащ ограничение на
скоростта за движение, различно от общоустановената за населено място, следователно
приложими са общите ограничения в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
Измерената скорост на движение на автомобила е 120 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което е съобразен т. нар. толеранс и приетата за
установена скорост е намалена на 116 км. /ч.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се презумира,
3
че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188 ЗДвП
отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая
управителят на ЮЛ, собственик на процесното МПС, е попълнил декларация, в която е
посочил жалбоподателката като лицето, на което е предоставил управлението на лекия
автомобил. На свой ред жалбоподателката е попълнила декларация, че тя е управлявала
лекия автомобил на процесната дата и място, поради което административнонаказателната й
отговорност е ангажирана правилно и съобразно изискванията на чл. 188 от ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като деецът е съзнавал общественоопасните последици от деянието си, а именно
движението със скорост над разрешената и е искал и целял това.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на същото като маловажен случай. Деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, напротив - в
конкретния случай превишението на скоростта е значително – с 66 км/ч над разрешеното,
поради което обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата
са засегнати в степен, която оправдава прилагането на административна санкция.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване от
право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и
продължителност, като при превишена скорост от 66 км. в час над разрешената, размерът на
"глобата" съобразно посочената формула е 850 лв., поради което за настоящата инстанция
не съществува възможност да измени НП в частта относно санкцията.
По отношение на възражението за изтекла давност, следва да се посочи, че
посочените в чл. 82 от ЗАНН срокове уреждат т.нар. изпълнителска давност, която намира
приложение при изпълнение на адмистративни наказания по влезли в сила НП и ЕФ.
Процесното наказателно постановление е обжалвано и все още не е влязло в сила,
респективно не е започнал да тече срок за изпълнение на наложеното с него наказание,
поради което и не могат да намерят приложение сроковете в разпоредбата от ЗАНН, на
която се позовава жалбоподателката.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 19-4332-016684 от 02.09.2019
г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на ЮЛ. Д. КР. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са наложени
4
административно наказание „глоба“ в размер на 850 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5