№ 747
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20241001000693 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 52387/17.08.2022год. на „ Фючър Енерджи „ ООД/ в
несъстоятелност/ срещу Решение № 894/19.07.2022год., постановено по т.д.№ 2217/21год. на СГС,
с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „ Анона Трейд“ ЕООД иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 89 757.02 лева , представляваща сбор от незаплатена продажна цена за
доставени количества електрическа енергия за периода от 01.07.2017год. до 01.12.2017год. въз
основа на сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на
краен клиент № FE 3001934/16.03.2015год, изменен с допълнително споразумение 18.03.2016год.
и допълнително споразумение от 22.04.2016год. и издадени за осъществените доставки шест
фактури , както следва : фактура № **********/31.07.2017год. / на стойност 32 880.98 лева и
неизплатен остатък от нея 4 400.50 лева/, фактура № **********/31.08.2017 год. /на стойност
22 201.38 лева/, фактура № **********/30.09.2017 год./на стойност 25640.21 лева /, фактура №
**********/31.10.2017 год./на стойност от 19 473.07 лева /, фактура № **********/30.11.2017
год.//на стойност от 17 461.94 лева и фактура № **********/ на стойност от 579.92 лева / , както и
е отхвърлен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата общо от 24 811.50 лева, представляваща обезщетение за забава в
срочното изпълнение на главния дълг за периода от 01.11.2017год. до 15.11.2021год.
С въззивната жалба се обжалва решението и в частта, с която ищецът осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 4 582.74 лева, а и на „ Анона Трейд“ ЕООД разноски по
делото в размер на 500 лева.
Обжалваното решение е постановено при участие на „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД и
Г. В. С. като трето лице помагач на страната на ищеца- „ Фючър Енерджи „ ООД / в
несъстоятелност/ .
1
Във въззивната жалба се поддържа че обжалваното решение е неправилно. Сочи се като
установено по делото наличието на валидно сключен между страните през процесния период
договор за доставка на ел. енергия и неговото изпълнение от страна на ищеца – доставчик, както и
липсата на извършено плащане от ответника- купувач по процесните фактури, издадена за всяка
една от доставките. Определя се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищецът не
е активно легитимиран да получи плащане по процесните фактури с оглед представения договор за
цесия от 01.12.2017год., с който вземанията по тях са цедирани от „ Фючър Енерджи“ ООД на „ Ню
Енерджи Сълюшънс“ ЕООД. Твърди се, че договорът за цесия бил недействителен по отношение
на кредиторите и масата на несъстоятелността на „ Фючър Енерджи“ ООД и че същият бил сключен
единствено за да увреди масата на несъстоятелността и кредиторите на несъстоятелността. В тази
връзка се сочи, че с влязло в сила решение по т.д.№ 1828/2019год. по описа на СГС процесният
договор за цесия бил обявен за недействителен спрямо кредиторите на „ Фючър Енерджи“ ООД /в
несъстоятелност/. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което предявените искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.986, ал.1 от ЗЗД да
бъдат уважени, ведно с произтичащите от това последици.
В подаден писмен отговор от „ Анона Трейд“ ЕООД се поддържа ,че въззивната жалба е
недопустима , тъй като е подадена извън срока по чл. 259,ал.1 от ГПК и се прави искане същата да
бъде оставена без разглеждане и да се прекрати образуваното въз основа на нея въззивно
производство. При условията на евентуалност се поддържа , че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на първата инстанция - правилно и обосновано и се прави искане то да бъде
потвърдено, ведно с произтичащите от това последици. Твърди се , че „ Анона Трейд“ ЕООД не е
участвало в производството по т.д.№ 1828/2019год. на СГС, поради което постановеното по него
решение не го обвързва със сила на пресъдено нещо. Сочат се като правилни изводите на
първоинстанционния съд за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца по
отношение на процесните вземания, доколкото сумите по процесните фактури били платени от „
Анона Трейд“ ЕООД на новия кредитор- „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД съгласно сключен
договор за цесия между „ Фючър Енерджи“ ООД и „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД и
споразуменията към него.
Третите лица –помагачи- „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД и Г. С. не са депозирали
писмен отговор на въззивната жалба на „ Фючър Енерджи „ ООД / в несъстоятелност/ .
Апелативен съд- София, в настоящия си състав, намира въззивната жалба на „ Фючър
Енерджи „ ООД / в несъстоятелност/ за процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано да обжалва лице и в срока по чл. 259 , ал.1 от ГПК , както и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение е съобщено на ищеца- „ Фючър Енерджи“
ООД / в несъстоятелност/ на 05.08.2022год.чрез синдика А. К. , а въззивната жалба е подадена на
17.08.2022год.- тоест в посочения в чл.259, ал.1 от ГПК двуседмичен срок , поради което
твърденията на въззивника „ Анона Трейд“ ЕООД че същата е просрочена са несъстоятелни.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба с оглед наведените в нея
оплаквания, въззивният състав съобрази следното от фактическа страна:
Пред СГС са предявени от „Фючър Енерджи“ ООД / в несъстоятелност/ срещу „ Анона
Трейд“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът е поискал
да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 89 757.02 лева , представляваща цена на
доставена ел. енергия и други услуги по сключен между тях Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE001934/16.03.2015год. и споразумения
към него от 18.03.2016год. и от 22.04.2016год., както и сумата от 24 811.5 лева , представляваща
мораторна лихва за забава на главницата за периода от 31.07.2017год. до 01.03.2018год. В исковата
молба се твърди, че между двете страни е бил сключен Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE001934/16.03.2015год. и споразумения
към него от 18.03.2016год. и от 22.04.2016год., за продажба на активна нетна електрическа
енергия. По силата на така сключения договор ищецът бил поел задължение да предоставя на
ответника и услугата „ Отговорност за балансиране“ като поема за своя сметка отговорността за
небалансите в потреблението му,както и задължение да предоставя на ответника и услугата „
Прогнозиране на потреблението“ като изготвя прогнозни графици за доставка на ел. енергия до
обектите на „ Анона трейд“ ЕООД. Сочи се ,че ищецът бил изпълнил своите задължения по
договора , а именно да закупи и достави на ответника договорените количества ел. енергия, както и
да представи договорените допълнителни услуги, но не бил получил плащания за тях. За
2
извършените услуги бил издал 6 фактури като само по една от тях бил получил частично плащане .
Фактурите са както следва : фактура № ********** от 31.07.2017год. за периода от 01.07.2017год.
до 31.07.2017год. на обща стойност 32 880.98лева с ДДС, с падеж 28.09.2017год., от която
неплатената сума е в размер на 4 400.5лева, фактура № ********** от 31.08.2017год. за периода от
01.08.2017год. до 31.08.2017год. на обща стойност 22201.38лева с ДДС с падеж 30.10.2017год.,
фактура № ********** от 30.09.2017год. за периода от 01.09.2017год. до 30.09.2017год. на обща
стойност 25 640.21лева с ДДС с падеж 29.11.2017год., фактура № 10000105250 от 31.10.2017год. за
периода от 01.10.2017год. до 31.10.2017год. на обща стойност 19 473.07лева с падеж
30.12.2017год., фактура № ********* от 30.11.2017год. за периода от 01.11.2017год. до
30.11.2017год. на обща стойност 17 461.94лева с ДДС с падеж 29.01.2018год. и фактура №
********** от 31.12.2017год. за 01.12.2017год. на обща стойност 579.92лева с ДДС с падеж
01.03.2018год. Доколкото сумите по цитираните фактури не бил платени на падежа , съгласно
уговореното в Споразумение от 22.04.2016год., ответникът дължал и мораторна лихва за забава
за периода от 31.07.2017год. до 31.12.2017год. в общ размер на 24 811.5лева.
В подаден писмен отговор от „ Анона Трейд“ ЕООД се поддържа ,че предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Твърди се , че с договор за цесия от 01.12.2017год.
ищецът бил прехвърлил на „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД вземанията по процесните фактури,
че ответникът бил уведомен на 11.12.2017год. за прехвърляне на вземанията към новия кредитор и
че в изпълнение на сключена между „ Анона Трейд“ ЕООД с новия кредитор спогодба от
17.04.2018год. ответникът бил погасил всичките задължения по процесните фактури. След като
задълженията по процесните фактури били погасени чрез плащане към новия кредитор , който се
явявал овластен да получи изпълнението , цедента по договора за цесия и ищец в настоящото
производство /като стар кредитор / не бил активно материално легитимиран да претендира
плащане на сумите по процесните фактури и исковата му претенция била неоснователна. Поддържа
се също така, че претендираните вземания /за главница и лихва/ са погасени по давност съгласно
чл.111, б.“ В“ от ЗЗД като самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция.
В подадена допълнителна искова молба се оспорва от ищеца възражението на ответника за
липса на процесуална легитимация за предявяване на процесните вземания от ответника. Твърди
се, че договорът за цесия бил недействителен по отношение на кредиторите и масата на
несъстоятелността и че е сключен единствено за да увреди масата на несъстоятелността . Оспорва
се и твърдението на ответника за осъществено плащане на процесните задължения в изпълнение на
спогодба за разсрочено плащане на дълг от 17.04.2018год. и се твърди ,че спогодбата била
антидатирана и изготвена за целите на настоящото производство. Спогодбата също била
недействителна и непротивопоставима по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „
Фючър Енерджи“ ООД, а и като антидатиран се сочи и договорът за цесия от 01.12.2017год.
В допълнителен писмен отговор на ответника се поддържа възражението за липса на
активнапроцесуалноправна легитимация да на ищеца по предявените искови претенции и се
твърди , че образуваното производство по т.д.№ 1828/2019год. на СГС не води до противен извод.
Сочи се също така ,че в производството по несъстоятелност на „ Фючър Енерджи“ ООД са
продадени част от процесните вземания- като актив на несъстоятелното дружество, от което
следвало че ищцовото дружество не е техен титуляр и не би могъл да ги претендира, ведно с
лихвите от ответника. Отново се поддържа , че ответникът не бил обвързан от постановеното по
т.д.№ 1828/2019год. решение ,тъй като не е бил страна в производството, както и че е извършил
плащане по процесните фактури на новия кредитор- цесионер по договора за цесия. Сочи си също
така , че договорът за цесия е породил правното си действие , както и че сключената между „ Ню
Енерджи Сълъшън „ ЕООД и „ Анона Трейд“ ЕООД спогодба от 17.04.2018год. е валидна, респ. е
валидно сключена и не била антидатирана. Не бил антидатиран и процесния договор за цесия.
В първоинстанционното производство , по искане на ищеца и на основание чл. 219 от
ГПК са конституирани като трети лица помагачи на страната на ищеца- „ Ню Енерджи Сълюшънс“
ЕООД и Г. В. С. . Същите не изразяват становище по предявените искове спрямо подпомаганата от
тях страна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените
искове като го е отхвърлил като неоснователни. За да стори това първоинстанционният съд е приел
,че ищецът е прехвърлил на « Ню Енерджи Сълйшън» ЕООД процесните вземания, че ответникът-
длъжник е получил уведомление за цесията на 11.12.2017год. и считано от тази дата е дължал
плащане в полза на новия кредитор, а не на ищеца. С оглед на това последният не бил активно
3
легитимиран да претендира изпълнение по процесните фактури и така предявената от него
претенция била неоснователна. Като допълнителен аргумент за неоснователността на исковата
претенция— главна и акцесорна първоинстанционния съд е посочил и установеното в хода на
производството плащане на дължимите по процесните фактури суми от ответника на новия
кредитор- « Ню Енерджи Сълюшънс» ЕООД. По отношение вземането по фактура № **********
от 31.12.2017год. е прието ,че същото не е предмет на договора за цесия, но същото не следва да се
присъжда на ищеца ,тъй като липсвали доказателства за осъществена доставка на ел. енергия за
цената по фактурата,за да има ответникът задължение за нейното заплащане.
Обжалваното решение е правилно като краен резултат.
По делото е представен сключен на 16.03.2015год. между „ Фючър Енерджи“ ЕООД и „
Анона Трейд“ ЕООД комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на
краен клиент , по силата на който ищецът се е задължил да продаде, а ответника – да закупи и
получи активна нетна електрическа енергия, измерена в точките на измерване, както и да
предостави на ответника услугата „ Отговорност за балансиране“ като поеме за своя сметка
отговорността за небалансите в потреблението му и услугата „ Прогнозиране на потреблението „
като изготвя прогнозни графици за доставка на електрическа енергия,съгласно условията на този
договор и за обектите на ответника , посочени в Приложение № 1. В чл.9 от договора страните са
договорили ответника, /като клиент/ да заплаща на ищеца /като търговец/ цена за закупената и
доставена електрическа енергия в размер на 84.15лева / МВтч за количествата, отчетени съгласно
средствата за измерване в точките на присъединяване . В чл.10 от договора е предвидено
търговецът да издава на клиента фактура в електронен вид и / или на хартиен носител относно
дължимото плащане за доставената електрическа енергия за периода от първо число на всеки
месец, в който е извършена доставката , а клиентът-да заплати дължимите суми по издадената
фактура в срок до 60 дни от датата, на която фактурата е изпратена от търговеца на клиента. Към
договора е подписано и приложение № 1 , съдържащо списък на средствата за търговско измерване
на електрическа енергия на ответника.
На 18.03.2016год. между страните е подписано споразумение във връзка със задълженията
на ответника за доставена от ищеца ел. енергия по три фактури от 2015год. на обща стойност
42 163.61лева , по силата на което ответникът се е съгласил издължаването им на две вноски . В
споразумението е обективирана договореност за промяна на клаузите на чл. 9, ал.1, чл.12, ал.1 и
чл.18, ал.1 и ал.2 от процесния договор . Изменена е цената на закупуваната и доставяна на
ответника цена на електрическата енергия като същата е увеличена от 84.15лв/Мвч на 87.50лева /
МВч. Договорена е възможност за прекратяване на договора с едностранно предизвестие след
изтичане на минималния му срок , нов срок за действието му - 2 години с минимален срок от 23
месеца и възможност за автоматичното му продължаване - при липса на писмено известие за
прекратяването му .
Със сключено на 22.04.2016го. ново споразумение страните по процесния договор са
предоговорили клаузата на чл.10, ал.3 от договора като са постигнали съгласие клиентът да
заплаща на търговеца дължимите суми по издадените фактури в срок до 60 дни от датата, на която
фактурата е изпратена от търговеца на клиента , както и клаузата на чл.10, ал.5 от договора.
Съгласно новата договореност , при забавено плащане, клиентът дължи на търговеца неустойка в
размер на 6 % годишна лихва от дължимата сума – за периода от 31-во число до 60-то число след
издаване на фактурата и основания лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 лихвени пункта върху
размера на забавеното плащане, изчислена за всеки ден забава след 60-то число от издаване на
фактурата. За избягване на съмнения страните са установили , че дневният размер на неустойката
за забава по предходното изречение се определя като основания лихвен процент на БНБ се
увеличава с 10 лихвени пункта и така полученият сбор се разделя на 365 дни. В споразумението е
посочено, че измененията влизат в сила от 01.05.2016год.
На 24.01.2017год. е подписано между страните ново споразумение , с което е постигнато
съгласие при промяна на борсовите цени на електрическата енергия на търговеца с повече от 20 %
от цената в сключения договор да се сключи ново споразумение, отразяващо променените пазарни
условия.
По делото са налични следните фактури, издадени от „ Фючър Енерджи“ ООД на „ Анона
Трейд“ ЕООД за дължими суми по процесните договори от 16.03.2015 год. и споразумения към
него както следва : фактура № ********** от 31.07.2017 год. на стойност 32 880.98 лева с ДДС и с
4
падеж 31.07.2017год., фактура № ********** от 31.08.2017 год. на стойност 22 201.38 лева с ДДС
и с падеж 31.08.2017 год., фактура № **********/30.09.2017 год. на стойност 25 640.21 лева с ДДС
и с падеж 30.09.2017 год., фактура № ********** от 31.10.2017год. на стойност 19 473.07 лева с
ДДС и с падеж 31.10.2017год., фактура № ********** от 30.11.2017 год. за сума в размер на
17 461.94 лева с ДДС и с падеж 30.11.2017 год. и фактура № ********** от 31.12.2017год. за сума в
размер на 579.92 лева с ДДС и с падеж 31.12.2017 год.
С решение № 1854 от 14.09.2018год., постановено по т.д.№ 3343/2017год. е обявена
неплатежоспособността на „ Фючър Енерджи „ ООД с начална дата- 31.12.2017год., открито е
производство по несъстоятелност на дружеството , същото е обявено в несъстоятелност ,
постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, лишено е да управлява и да се
разпорежда с имуществото си, както и са прекратени правомощията на органите на управление на „
Фючър Енерджи“ ООД. Със същото решение А. К. е назначен за временен синдик на „ Фючър
Енерджи „ ООД като същият е назначен за постоянен синдик на дружеството с Определение на съда
по несъстоятелността № 6162 от 27.11.2018год.
По делото е представен договор за цесия , сключен на 01.12.2017год. между „ Фючър
Енерджи“ ООД , като цедент и „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД, като цесионер, по силата на
който цедентът прехвърля в собственост на цесионера свое парично вземане към „ Анона Трейд“
ЕООД в общ размер на 89 147.10 лева, което вземане е по Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE3001934 от 16.03.2015 год., сключен
между „ Фючър Енерджи“ ООД и „ Анона Трейд“ ЕООД, споразумение № 2 към договора и
издадени от „ Фючър Енерджи „ ООД фактури № 2577/30.11.2017год., №
**********/30.11.2017год., №**********/31.10.2017год., № **********/30.09.2019год., №
**********/31.08.2017год. и № **********/31.07.2017год. В чл. 3, ал.1 от договора за цесия
страните договорили, че вземането се прехвърля на цесионера , ведно с всички негови
принадлежности, привилегии, обезпечения и други принадлежности. В чл. 4 от договора цедентът
се е задължил да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, както и да предостави на
цесионера доказателства в писмено форма за направеното уведомление. Уведомление по чл. 99,
ал.3 от ЗЗД е налично по делото и същото е входирано при ответното дружество – длъжник на
11.12.2017год.
По делото е представена Спогодба, сключена на 17.04.2018год. между „Ню Енерджи
Сълюшънс“ ЕООД като кредитор , „ Анона Трейд“ ЕООД като длъжник и „ Енерджи Маркет“ АД
като съдлъжник . В спогодбата се съдържа признание на „ Анона Трейд“ ЕООД за получаването
на уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вземанията на „ Фючър Енерджи „ ООД
към „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД и с него е поела задължение да заплати разсрочено
дължимите суми по посочените в договора за цесия фактури. Страните са се съгласили плащането
да бъде извършено по банкова сметка, открита по реда на чл. 39 от Закона за адвокатурата на адв.
Г. С., както и че с изплащането на сумите, така както са посочени в споразумението, отношенията
между страните във връзка и произтичащи от договора за цесия са напълно уредени .
По делото са представени платежни нареждания за платени суми по сметка на адв. С. в „
Първа инвестиционна банка“ на обща стойност от 88 157.52 лева , с наредител- „ Анона Трейд“
ЕООД.
От представеното по делото Определение № 261773/02.12.2020год., постановено по т.д.№
3343/2017год. по описа на СГС се установява , че съдът по несъстоятелността е разрешил на
основание чл. 717, ал.2 от ТЗ на Синдика на „ Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ да
продаде по реда на чл. 717а- чл.717е от ТЗ съвкупност от имуществени права- вземания на „
Фючър Енерджи“ ООД/ в несъстоятелност/ към клиенти в общ размер на 1 635 182.24лева ,
описани в приложение към молбата на синдика с вх.№ 296642/01.12.2020год., при посочената
начална цена в размер на 26 653.47лева . С постановление № 260000 от 06.01.2021год., постановено
по т.д. № 3343/2017 год. съдът по несъстоятелността и на основание чл. 717з от ТЗ е възложил на „
Мултипъл Плюс“ ЕООД срещу продажна цена в размер на 26 700 лева следните имуществени
права от масата на несъстоятелността на „ Фючър Енерджи“ ООД/в несъстоятелност/, а именно:
вземания на „ Фючър Енерджи“ ООД / в несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел.енергия и
допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182.24лева съгласно опис, изготвен от синдика и
пазарна оценка.
В първоинстанционното производство е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от
5
която се установява, че първите пет процесни фактури са осчетоводени при ответното дружество „
Анона Трейд“ ЕООД, а последната- № ********** от 31.12.2017год. не е осчетоводена, съответно
по първи пет фактури е ползван данъчен кредит и не е ползван такъв по последната фактура.
Установява се също така , че законната лихва върху всички процесните фактури възлиза на
34 009.20 лева, а ако се изключи последната фактура- този размер е 33 790.76 лева. В експертизата
се съдържа констатация, че с договора за цесия от 01.12.2017год. са прехвърлени вземания по пет,
от шестте процесни фактури и по фактура № 2577/30.11.2017год. и че спогодбата за разсрочено
плащане на задълженията по тези фактури е за обща сума в размер на 89 147.10лева. Вещото лице
разяснява , че в спогодбата е описан погасителен план за 79 147.10лева, а общата сума по
фактурите, предмет на спогодбата е 89 207.10лева. Платежните нареждания, представени по делото
били за обща сума в размер на 88 157.52лева .В с.з. вещото лице уточнява, че с платежните
нареждания са платени първите пет процесни фактури.
По делото е представено Решение от 04.03.2021год., постановено по т.д.№ 1828/2019год. по
описа на СГС, влязло в сила на 04.12.2023год. , с което са обявени за недействителни спрямо
кредиторите на длъжника „ Фючър Енерджи“ ООД /несъстоятелност/ , по искове с правно
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 649, ал.1 от ТЗ , предявени от А. К. в качеството му
на синдик на „ Фючър Енерджи“ ООД срещу „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД следните сделки,
представляващи договори за цесия, всички с вписана дата 01.12.2007год. и съгласно които „ Фючър
Енерджи“ ООД като цедент прехвърля на „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД следните вземания:
вземане към „ Анона Трейд“ ЕООД в размер на 89 147.10 лева , произтичащо от Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент №
FE3001934/16.03.2015год., споразумение № 2 към последния, фактура № 2577/30.11.2017год.,
фактура № **********/30.11.2017год., фактура № **********/31.10.2017год., фактура №
**********/30.09.2017год., фактура № **********/31.08.2017год. и фактура №
**********/31.07.2017год. Със същото решение и на основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД „ Ню
Енерджи Сълюшънс“ ЕООД е осъдено да върне на „ Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/
вземанията към „ Анона Трейд“ ЕООД, описани по-горе.
При тези фактически констатации и при съобразяване на Решение от 04.03.2021год.,
постановено по т.д.№ 1828/2019год. по описа на СГС съгласно задължителните указания на ВКС,
дадени в Решение № 142/28.08.2024год., постановено по т.д.№ 977/2023год. на ВКС, съдът намира
че предявените от „ Фючър Енерджи „ ЕООД /в несъстоятелност/ против „ Анона Трейд“ ЕООД
искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и правилни са
отхвърлени от първоинстанционния съд.
Събраните по делото доказателства , разгледани в съвкупност и взаимовръзка, обосновават
извод, че страните по делото са били обвързани със сключения между тях комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE 3001934/16.03.2015год. и
споразумения към него от 18.03.2016год. и 22.04.2016год. В изпълнение на задълженията си по
договора ищецът е закупил и доставил в обектите на ответника електрическа енергия,както и му е
предоставил договорените услуги на обща стойност 118 237.50лева с ДДС , за която сума са
издадени процесните шест фактури , по които и след извършено частично плащане по фактура №
********** в размер на 28 480.48 лева ответникът е останал да дължи сума в размер на
89 757.02лева. Процесните пет фактури / с изключение на фактура № **********/31.12.2017 год. на
стойност 579.92лева са надлежно отразени в счетоводството на ответника , включени са в
отчетните им регистри и в справки-декларациите им по ЗДДС за съответния данъчен период, като
въз основа на тях ответникът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Така
извършените от последния счетоводни операции се третират от съда
като недвусмислено извънсъдебно признание освен на възникналото задължение за престиране на
уговорената /посочената във фактурите цена / , но и на факта на получаване на стоката – предмет на
доставката, в частност в посочените във фактурите количества ел. енергия и услуги . В трайната и
последователна практика на Върховния касационен съд, обективирана в постановени по реда на
чл.290 от ГПК Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г.
по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О се приема, че фактурата съставлява доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията
6
на страните и време и място на издаване. Включването на фактурите в счетоводството на ответника
по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване.
Гореизложеното е неприложимо към вземането по фактура № **********/31.12.2017год. на
стойност 579.92лева с ДДС доколкото чрез експертизата се установи, че тази фактура не е
осчетоводена в счетоводството на „ Анона Трейд“ ЕООД и по нея не е ползван данъчен кредит.
Липсват по делото и доказателства за осъществена доставка на електрическа енергия по тази
фактура от ищеца , което да предпостави извод за възникнало за ответника- клиент насрещно
задължение за нейното заплащане.
С оглед на гореизложеното и липсата на твърдения и доказателства за извършено плащане
към ищеца настоящият състав счита , че ответникът е бил неизправна страна по сключения с
последния договор и в полза на ищеца е възникнало вземане по процесните пет фактури / с
изключение на фактура № **********/31.12.2017год./ Възраженията на ответника по
основателността на иска , основан на процесния договор и петте фактури са концентрирани в две
насоки - че ищецът не е активнопроцесуално легитимиран да претендира плащане въз основа на
тези фактури тъй като вземането по тях е цедирано на „ Ню Енерджи Сълюшън“ с договор за цесия
от 01.12.2017год. и дължимите суми са платени на новия кредитор и че вземанията по процесните
фактури са погасени по давност.С оглед на тези оспорвания и приетото съществуване на вземане
на ищеца към ответника по процесните пет фактури в общ размер на 89 177.10лева, следва да се
отговори на решаващия за спора по делото въпрос , а именно има ли основание ищеца да
претендира заплащане на процесната сума предвид установеното прехвърляне на вземането по
процесите пет фактури от „ Фючър Енерджи“ ООД на „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД с договор
за цесия от 01.12.2017год. и влязлото в сила Решение от 04.03.2021год. , постановено т.д.№
1828/2019год. на СГС, с което цесията е обявена за недействителна спрямо кредиторите на
несъстоятелното дружество по иск с правно основание чл. 649, ал.1 от ТЗ , предявен от неговия
синдик срещу цесионера- „ Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД и с което вземането , предмет на
цесията, е върнато в масата на несъстоятелността на „ Фючър Енерджи“ ЕООД. Съобразявайки
доводите на касационната инстанция за наличие на обусловеност на предявеният осъдителен иск по
чл.79, ал.1 от ЗЗД от изхода от иска по чл. 135 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че
ищецът- цедент по договора за цесия не е активноматериално легитимиран да претендира от
ответника плащане по процесните пет фактури, тъй вземането по тях е предмет на цесията , а
цедираното вземане е върнато в масата на несъстоятелността на дружеството – цедент. Така , както
е прието в цитираното решение на ВКС, с плащането от цесионера , старият кредитор- „Фючърс
Енерджи“ ЕООД е удовлетворен и след като е получил плащане от цесионера, няма право на
плащане и от длъжника.Липсата на основание за плащане касае както претенцията за главница,така
и тази за лихва за забава.
В случая следва да се отбележи , че казаното по-горе не се отнася за вземането по фактура
№ ********** от 31.12.2017год. , тъй като това вземане не е цедирано на „ Ню Енерджи
Сълюшънс“ ЕООД с обявения за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността
договор за цесия от 01.12.2017год. След като вземането по тази фактура не е върнато в масата на
несъстоятелността, то ищецът е активноматериално легитимиран да претендира чрез иска по чл.
79, ал.1 от ЗЗД плащане по тази фактура от ответника.Претенцията му обаче е неоснователна, тъй
като липсват доказателства за осъществена доставка на ел.енергия на цената по фактурата, за която
ответникът да дължи плащане. Поради неоснователността на главния иск за присъждане на сумата
по цитираната фактура се явява неоснователна и претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и това е
достатъчно основание същата да бъде отхвърлена.
До същия краен извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното в
настоящото производство решение, поради което следва да се потвърди.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемото дружество се
дължат разноски за въззивното производство по възз. Т.д.№ 797/2022год. на САС, настоящото
въззивно производство, както и такива за касационното производство. При този изход от спора
въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати и дължимата се държавна такса в
размер на 2 291.37 лева , на основание чл. 649, ал.6 вр. с. чл.620, ал.5 от ТЗ. В производството по
възз.т.д.№ 797/2022год. по описа на САС се доказват разноски в размер на 5 000 лева- за заплатено
адвокатско възнаграждение, в настоящото въззивно производство- такива в размер на 7 850 лева и
8 000 лева-заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Възражения по чл. 78, ал.5 от ГПК не са правени от противната страна- ищец в
7
първоинстанционното производство.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 894 от 19.07.2022год., постановено по т.д.№ 2217/2021год. по описа
на СГС , ТО, VI-2 състав.
ОСЪЖДА „ Фючър Енерджи „ ООД / в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление : гр.София, ул.“ Найден Геров“ № 6, ет.4, офис 7 да заплати от масата на
несъстоятелността на „ Анона Трейд“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
: гр.Велики Преслав, ж.к „ Индустриална зона, улица „ Втора“ № 2 сумата от 5 000 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по възз. т.д.№
797/2022год. по описа на САС.
ОСЪЖДА „ Фючър Енерджи „ ООД / в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.“ Найден Геров“ № 6, ет.4, офис 7 да заплати от масата на
несъстоятелността на „ Анона Трейд“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
: гр.Велики Преслав, ж.к „ Индустриална зона, улица „ Втора“ № 2 сумата от 8 000 лева ,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по т.д.№ 977/23год. по
описа на ВКС.
ОСЪЖДА „ Фючър Енерджи „ ООД / в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.“ Найден Геров“ № 6, ет.4, офис 7 да заплати от масата на
несъстоятелността на „ Анона Трейд“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
: гр.Велики Преслав, ж.к „ Индустриална зона, улица „ Втора“ № 2 сумата от 7 850 лева ,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по настоящото въззивно
производство.
ОСЪЖДА „ Фючър Енерджи „ ООД / в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление : гр.София, ул.“ Найден Геров“ № 6, ет.4, офис 7 да заплати от масата на
несъстоятелността по сметка на Апелативен съд- София сумата от 2 291.37лева,представляваща
дължима държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8