Решение по дело №51/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2020 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20207140700051
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

80/17.02.2020 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Соня Камарашка

                                                                                                            Бисерка Бойчева

 

при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 51 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №181 от 12.12.2019 г. по АНД № 444 по описа за 2019г. на Районен съд – Лом. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 12-001605/30.09.2019год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана. С наказателното постановление на Д.М.И. с ЕГН * ***, за извършено административно нарушение на чл. 61, ал.1 във вр. чл.62, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/.

Касационният жалбоподател Д.М.И. ***, чрез надлежно упълномощения да я представлява пред всички инстанция адвокат Н. К. от МАК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила свързани с твърдения, че в случая се касае до ремонтна дейност на покрив за което е представен граждански договор, а не за трудово правни отношения с доверителката му. Сочи, че ремонтната дейност има временен характер до приключване на обекта в определен срок, като отрича да има качеството на работодател по отношение на установеното на обекта лице – Д*** П*** Т*** , предвид представен граждански договор още в хода на административното производство пред административния орган. Моли за отмяна решението на въззивния съд и издаденото НП. Претендира разноски за договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие приложен в касационното производство.

Ответника по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт С*** К*** в открито съдебно заседание оспорва жалбата, развива доводи за нейната неоснователност и моли решението да остане в сила, поради липса на сочените касационни основания за отмяна на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 16.07.2019 г. в 13,20часа и по документи на 31.07.2019г. от служители на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Монтана разпитани в качеството им на свидетели, по спазване на трудовото законодателство, на обект ремонт на покривна конструкция на ПГХЗ „Д. Ив. Менделеев“ находяща се в гр.Лом, ул.“С*** “№* , Д.М.И. в качеството си на работодател е допуснала да работи лицето Д*** П*** Т*** с ЕГН * престирайки работна сила, като извършвал подмяна на керемиди на покрива на гимназията без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма, преди постъпване на работа.

По делото в приложен констативен протокол лицето Д*** П*** Т*** с ЕГН * заявил, че работи като строителен работник за времето от 08.00часа до 17,00часа на граждански договор и положило подписа си.

Нарушението е констатирано с Протокол за извършена проверка с вх.№1/31.07.2019год., където в т.2 е описано и нарушението. В хода на проверката пред административния орган е представен граждански договор №3 от 01.07.2019год. сключен между Д.М.И. и Д*** П*** Т*** с който последния в качеството си на изпълнител е приел да извърши пренасяне на дървен материал, керемиди и да участва в ремонтната дейност, като възложителя в лицето на И. се е задължил да му заплаща в брой по 30,00лв. на ден.

Видно от приложената на л.10 от делото призовка Д.М.И. е призована в качеството си на ЕТ “Д.М.“ с ЕИК * в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана за извършване на проверка. В хода на проверката от същата е попълнена идентификационна карта, че предприятието ЕТ “Д.М.“ с ЕИК * представлявано от управителя Д.М.И. е с предмет на дейност строителство.

Съставен бил АУАН №12-001605 на физическото лице Д.М.И. с ЕГН * в качеството и на работодател, в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.61, ал.1 във вр. чл.62, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ в нейно отсъствие след редовно известяване, изпратен и по пощата и получен от нея лично.

Впоследствие било издадено и оспореното НП, където за нарушител отново е посочено физическото лице Д.М.И. с ЕГН * в качеството и на работодател.

Настоящият касационен състав намира, че неправилно в издаденото наказателно постановление е посочен вида на наказанието като "глоба", а не като "имуществена санкция", което представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, в който смисъл е и практиката на Административен съд Монтана в Решение по КАНД №123/2013год. и др.

Видно от събраните по делото гласни доказателства които въззивния съд е кредитирал в цялост се установява, че между ПГХЗ „Д. Ив. Менделеев“ и „Н*** И“ ЕООД е имало сключен договор за поръчка, свързан с ремонт на покривна конструкция на гимназията. Впоследствие между „Н*** И“ ЕООД и ЕТ “Д.М.“ представлявано от управителя Д.М.И., последната явяваща се подизпълнител е сключен договор за ремонт. Т.е. строителната дейност която е извършвала И., както сама се е идентифицирала в приложената пред административния орган идентификационна карта е в качеството и на ЕТ “Д.М.“ с ЕИК * представлявано от управителя Д.М.И., където собственоръчно е записала и предмета си на дейност – строителство. Именно в качеството си на ЕТ е била й призована от административно наказващия орган. Въпреки това административно наказващия орган е санкционирал същата като физическо лице, приемайки, че има качеството на работодател.

Характера на двата вида отговорност наказанието „глоба” за физическите лица и „имуществена санкция” за юридическите лица и еднолични търговци на които следва да им бъде наложена е различен и обусловен от различни материално правни предпоставки, което е съобразено от законодателя с оглед предоставената възможност на юридическите лица да се налагат съответно имуществена санкция. В този см. е разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица. По своята природа и правна характеристика „имуществена санкция” представлява особен вид административна санкция налагана на юридически лица и еднолични търговци, каквато в случая е следвало да бъде наложена на ЕТ “Д.М.“ с ЕИК * представлявано от управителя Д.М.И..

Именно констатациите на наказващия орган за наличието на формирана вина в конкретно физическо лице подлежат на доказване в хода на съдебния контрол относно законосъобразността на осъществената правораздавателна дейност, израз на която е постановеният санкционен акт. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична, както се посочи по-горе се носи само от физически лица.

В случая АНО не е отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.

По смисъла на §1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

В случаи като настоящия, когато едно физическо лице се е регистрирало като едноличен търговец по смисъла на Търговския закон, същото не следва да се счита за работодател в качеството си на физическо лице. По смисъла на закона работодател се явява предприятието на едноличния търговец, като самостоятелно организационно и икономически обособено образувание. За такъв вид работодател законодателно е регламентирано административно наказание, различно от наложеното, а именно “имуществена санкция”, която е изрично предвидена като вид наказание и съответства на разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН. Според чл.83 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон случаи, на едноличните търговци и на юридическите лица може да се налага наказание “имуществена санкция”. Разграничението е прокарано и в разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, където “работодател” се наказва с “имуществена санкция или глоба”, в зависимост от правноорганизационната му форма. Налага се изводът, че за целите на административното наказване ЗАНН е приравнил едноличните търговци на юридическите лица, като ги е поставил в една група и е предвидил за тях специална хипотеза за носене на безвиновна административнонаказателна отговорност, която следва да бъде съобразена от наказващия орган.

АНО е следвало да положи необходимата грижа и да установи какъв е субектът на административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В този смисъл, настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на наказателното постановление в частта относно субекта и вида на наложената санкция, тъй като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките на административнонаказателно производство, завършващо с наказателното постановление.

Следователно незаконосъобразно е ангажирането на административно-наказателната отговорност на физическото лице, в това му качество, чрез налагане на глоба, след като по делото са събрани безспорни гласни доказателства, за наличието на сключен договор за поръчка, свързан с ремонт на покривна конструкция на гимназията между „Н*** И“ ЕООД и подизпълнителя ЕТ “Д.М.“ представлявано от управителя Д.М.И..

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като субектът и видът на наложеното наказание представлява значима съставна част от административното наказване и предвид санкционния характер на производство, неточното му посочване е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.1 и т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗАНН, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността му по наведените доводи от касатора.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019г.) в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора касатора има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 150.00 лева /сто и петдесет/, която сума представлява уговореното по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение, заплатено в брой. Предвид изложеното ИА „Главна инспекция по труда“ – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отмененото наказателно постановление, следва да бъде осъдена да заплати в полза на Д.М.И. с ЕГН * разноски по делото в размер на 150.00лева.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №181 от 12.12.2019 г. по АНД № 444 по описа за 2019г. на Районен съд – Лом

и вместо това постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-001605/30.09.2019год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на Д.М.И. ***, за извършено административно нарушение на чл. 61, ал.1 във вр. чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/.

 

ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ да заплати на Д.М.И. с ЕГН * сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, разноски по КАНД №51/2020г. по описа на Административен съд гр.Монтана, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 12-001605/30.09.2019год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: