Р Е Ш
Е Н И Е
№ 80/17.02.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 51 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №181 от 12.12.2019 г. по АНД № 444 по описа за 2019г. на
Районен съд – Лом. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 12-001605/30.09.2019год. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана. С наказателното постановление на Д.М.И. с ЕГН * ***, за извършено
административно нарушение на чл. 61, ал.1 във вр. чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/.
Касационният жалбоподател Д.М.И. ***, чрез надлежно упълномощения да я представлява пред всички
инстанция адвокат Н. К. от МАК, поддържа
касационната жалба, навежда доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради
допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила свързани с твърдения, че в случая се касае до ремонтна
дейност на покрив за което е представен граждански договор, а не за трудово
правни отношения с доверителката му. Сочи, че ремонтната дейност има временен
характер до приключване на обекта в определен срок, като отрича да има
качеството на работодател по отношение на установеното на обекта лице – Д*** П***
Т*** , предвид представен граждански договор още в хода на административното производство
пред административния орган. Моли за отмяна решението на въззивния съд и
издаденото НП. Претендира разноски за договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие приложен в
касационното производство.
Ответника по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана,
чрез надлежно упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт С*** К***
в открито съдебно заседание оспорва жалбата, развива доводи за нейната
неоснователност и моли решението да остане в сила, поради липса на сочените
касационни основания за отмяна на решението. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,
от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от фактическа
страна, че при извършена проверка на 16.07.2019 г. в 13,20часа и по документи
на 31.07.2019г. от служители на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Монтана
разпитани в качеството им на свидетели, по спазване на трудовото
законодателство, на обект ремонт на покривна конструкция на ПГХЗ „Д. Ив.
Менделеев“ находяща се в гр.Лом, ул.“С*** “№* , Д.М.И. в качеството си на работодател
е допуснала да работи лицето Д*** П*** Т*** с ЕГН * престирайки работна сила,
като извършвал подмяна на керемиди на покрива на гимназията без отношенията при
предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без
лицето да има сключен трудов договор в писмена форма, преди постъпване на
работа.
По делото в приложен констативен протокол лицето Д*** П*** Т*** с ЕГН * заявил, че работи като строителен работник за
времето от 08.00часа до 17,00часа на граждански договор и положило подписа си.
Нарушението е констатирано с Протокол за извършена проверка с вх.№1/31.07.2019год.,
където в т.2 е описано и нарушението. В хода на проверката пред
административния орган е представен граждански договор №3 от 01.07.2019год.
сключен между Д.М.И. и Д*** П*** Т*** с който последния в качеството си на
изпълнител е приел да извърши пренасяне на дървен материал, керемиди и да
участва в ремонтната дейност, като възложителя в лицето на И. се е задължил да
му заплаща в брой по 30,00лв. на ден.
Видно от приложената на л.10 от делото призовка Д.М.И. е призована в
качеството си на ЕТ “Д.М.“ с ЕИК * в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана
за извършване на проверка. В хода на проверката от същата е попълнена
идентификационна карта, че предприятието ЕТ “Д.М.“ с ЕИК * представлявано от
управителя Д.М.И. е с предмет на дейност строителство.
Съставен бил АУАН №12-001605 на физическото лице Д.М.И. с ЕГН * в качеството и на работодател, в който
за нарушена е посочена разпоредбата на чл.61, ал.1 във вр. чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/ в нейно отсъствие след редовно известяване, изпратен и по
пощата и получен от нея лично.
Впоследствие било издадено и оспореното НП, където за нарушител отново е
посочено физическото лице Д.М.И. с ЕГН * в качеството и на работодател.
Настоящият касационен състав намира, че неправилно в
издаденото наказателно постановление е посочен вида на наказанието като
"глоба", а не като "имуществена санкция", което
представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, в който смисъл е и практиката на Административен съд Монтана в
Решение по КАНД №123/2013год. и др.
Видно от събраните по делото гласни доказателства които въззивния
съд е кредитирал в цялост се установява, че между ПГХЗ „Д. Ив. Менделеев“ и „Н***
И“ ЕООД е имало сключен договор за поръчка, свързан с ремонт на покривна
конструкция на гимназията. Впоследствие между „Н*** И“ ЕООД и ЕТ “Д.М.“ представлявано
от управителя Д.М.И., последната явяваща се подизпълнител е сключен договор за
ремонт. Т.е. строителната дейност която е извършвала И., както сама се е
идентифицирала в приложената пред административния орган идентификационна карта
е в качеството и на ЕТ “Д.М.“ с ЕИК * представлявано от управителя Д.М.И.,
където собственоръчно е записала и предмета си на дейност – строителство.
Именно в качеството си на ЕТ е била й призована от административно наказващия
орган. Въпреки това административно наказващия орган е санкционирал същата като
физическо лице, приемайки, че има качеството на работодател.
Характера на двата вида отговорност наказанието „глоба” за
физическите лица и „имуществена санкция” за юридическите лица и еднолични
търговци на които следва да им бъде наложена е различен и обусловен от различни
материално правни предпоставки, което е съобразено от законодателя с оглед
предоставената възможност на юридическите лица да се налагат съответно
имуществена санкция. В този см. е разпоредбата на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид
отговорност, която е обективна и безвиновна и
за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като
вината е характерна за физическите лица. По своята
природа и правна характеристика „имуществена санкция” представлява особен вид административна санкция налагана на
юридически лица и еднолични търговци, каквато в случая е следвало да бъде
наложена на ЕТ “Д.М.“ с ЕИК * представлявано от управителя Д.М.И..
Именно констатациите на наказващия орган за
наличието на формирана вина в конкретно физическо лице подлежат на доказване в
хода на съдебния контрол относно законосъобразността на осъществената
правораздавателна дейност, израз на която е постановеният санкционен акт. Видно
е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са
самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби.
Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не
следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на
юридически лица и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна законова
регламентация и по отношение на юридическите лица и еднолични търговци
налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична, както се
посочи по-горе се носи само от физически лица.
В случая АНО не е
отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да съобрази
това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.
По смисъла на §1
от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение.
В случаи като
настоящия, когато едно физическо лице се е регистрирало като едноличен търговец
по смисъла на Търговския закон, същото не следва да се счита за работодател в
качеството си на физическо лице. По смисъла на закона работодател се явява
предприятието на едноличния търговец, като самостоятелно организационно и
икономически обособено образувание. За такъв вид работодател законодателно е
регламентирано административно наказание, различно от наложеното, а именно
“имуществена санкция”, която е изрично предвидена като вид наказание и
съответства на разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН. Според чл.83 от ЗАНН, в предвидените в
съответния закон случаи, на едноличните търговци и на юридическите лица може да
се налага наказание “имуществена санкция”. Разграничението е прокарано и в
разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, където “работодател” се наказва с
“имуществена санкция или глоба”, в зависимост от правноорганизационната му
форма. Налага се изводът, че за целите на административното наказване ЗАНН е
приравнил едноличните търговци на юридическите лица, като ги е поставил в една
група и е предвидил за тях специална хипотеза за носене на безвиновна административнонаказателна
отговорност, която следва да бъде съобразена от наказващия орган.
АНО е следвало да
положи необходимата грижа и да установи какъв е субектът на
административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира
диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането
на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция
на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва
да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и
обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В
този смисъл, настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на
наказателното постановление в частта относно субекта и вида на наложената
санкция, тъй като това означава административното наказание да се налага за
пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките на
административнонаказателно производство, завършващо с наказателното
постановление.
Следователно незаконосъобразно
е ангажирането на административно-наказателната отговорност на физическото
лице, в това му качество, чрез налагане на глоба, след като по делото са
събрани безспорни гласни доказателства, за наличието на сключен договор за
поръчка, свързан с ремонт на покривна конструкция на гимназията между „Н*** И“
ЕООД и подизпълнителя ЕТ “Д.М.“ представлявано от управителя Д.М.И..
При издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като субектът
и видът на наложеното наказание представлява значима съставна част от
административното наказване и предвид санкционния характер на производство,
неточното му посочване е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.1 и т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗАНН, което
съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да
се обсъжда правилността му по наведените доводи от касатора.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94
от 29.11.2019г.) в съдебното производство, образувано по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. С оглед изхода на спора касатора има право на разноски по делото.
Същите следва да бъдат присъдени в размер на 150.00 лева /сто и петдесет/,
която сума представлява уговореното по договор за правна защита и съдействие
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой. Предвид изложеното ИА „Главна инспекция
по труда“ – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отмененото
наказателно постановление, следва да бъде осъдена да заплати в полза на Д.М.И.
с ЕГН * разноски по делото в размер на 150.00лева.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №181
от 12.12.2019 г. по АНД № 444 по описа за 2019г. на Районен съд – Лом
и вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
12-001605/30.09.2019год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Монтана, с което на Д.М.И. ***, за извършено административно нарушение на
чл. 61, ал.1 във вр. чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416,
ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/.
ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ да
заплати на Д.М.И. с ЕГН * сумата
от 150.00 (сто и петдесет) лева, разноски по КАНД №51/2020г. по описа на
Административен съд гр.Монтана, във връзка с обжалване на Наказателно
постановление № 12-001605/30.09.2019год. издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: