ПРИСЪДА
Номер: 09.07.2009 година Град: Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
районен съд Шести
наказателен състав
На девети юли Година: 2009
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: З.М.
Съдебни заседатели: С.Д.
Н.Т.
Секретар: Д.И.
Прокурор: Н.К.
като разгледа
докладваното от съдията З.М.
н.о.х.дело № 23 по
описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г.Н.,
роден на 17.06.1981 год. в гр.Стара Загора, с постоянен и настоящ адрес
гр.Стара Загора, ул.„Св. Княз Борис” № 79, вх.В, ет.2, ап.19, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, учащ, осъждан, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 15.12.2007 год. в гр.Стара Загора направил опит да отнеме
чужда движима вещ – 1 бр. лентов антирадар, марка „Кобра”, на стойност 310,00
лева от владението на Станимир Иванов Д. – МОЛ на Хипермаркет „Технополис”
гр.Стара Загора, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои,
като изпълнителното деяние е останало недовършено поради независещи от дееца
причини и случаят е маловажен, поради което и на основание чл.194, ал.3 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на
„ГЛОБА” в размер на 300 /триста/ лева, която да се заплати на Държавата в полза
на Съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, като ГО ПРИЗНАВА ЗА
НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл.195, ал.1, т.7 от НК, а именно че деянието е извършено повторно в немаловажен
случай.
ОСЪЖДА подсъдимия А.Г.Н. със снета
самоличност да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната
сметка на Старозагорския районен съд сумата от 565,26 /петстотин шестдесет и
пет лева двадесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото съдебни
и деловодни разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
М
О Т И В И
към присъда № 161 от 09.07.2009
година
по
н.о.х.дело № 23
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2009
година:
Обвинението
против подсъдимия А.Г.Н., ЕГН **********, е в това, че на 15.12.2007 год. в
гр.Стара Загора направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 бр. лентов
антирадар, марка „Кобра”, на стойност 310,00 лева от владението на Станимир
Иванов Д. – МОЛ на Хипермаркет „Технополис” гр.Стара Загора, без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като престъплението е
останало недовършено поради независещи от дееца причини и е извършено повторно,
а случаят не е маловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира на подсъдимия да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под минимума на наказанието „лишаване от
свобода”, предвидено за извършеното престъпление.
Защитникът
адв.В.М. не
оспорва обвинението
относно обективните признаци на извършеното от подзащитния му деяние,
описано в обвинителния акт, но пледира подсъдимия да бъде признат за невиновен
и оправдан поради липса на вина под формата на умисъл, тъй като не е съзнавал
последиците на деянието си.
Подсъдимият А.Г.Н.
дава обяснения, като твърди, че не си спомня нищо за деянието, предмет на
повдигнатото му обвинение, но изразява съжаление, ако го е извършил, и поддържа пледоарията на защитника си, като
моли да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От
21-годишна възраст подсъдимият А.Г.Н. започнал да приема хероин под влияние на
приятели и така развил синдром на зависимост към него, като по време на
извършване на инкриминираното деяние се намирал в състояние на абстиненция,
центрирано върху снабдяването с наркотик за премахване на болезнените
абстинентни кризи и отслабващо волевия контрол върху поведението му. В това му
състояние на 15.12.2007 год. подсъдимият посетил Хепермаркет „Технополис”
гр.Стара Загора и от един от щандовете му взел един брой лентов антирадар,
марка „Кобра”, на стойност 310 лева, след което се отправил към тоалетните на
магазина. Там подсъдимият изрязал антирадрното устройство от опаковката му и го
скрил в дрехите си. След това подсъдимият се върнал и продължил да обикаля из
магазина. Св.Д.С.М., работещ като охранител, забелязал, че подсъдимият проявява
интерес към изложените антирадарни устройства, и у него се породили съмнения,
че подсъдимият е потенциален нарушител, за което съобщил на управителя и
зам.управителя - св.Станимир Иванов Д. и св.Петко Г. Данев. Св.М. останал в
магазина, за да проследи какви ще са действията на подсъдимия, а свидетелите Д.
и Данев отишли на входа на магазина, за да изчакат лицето да излезе.
Подсъдимият Н. тръгнал да изляза, но бил спрян от свидетелите Д. и Данев с
молба да ги придружи до стаята на охраната. След като отишли там, свидетелите
попитали подсъдимия дали в него има вещи, които не е заплатил. Първоначално
подсъдимият отричал, но след като един от охранителите отишъл до тоалетните и
се върнал с празната опаковка на лентовия антирадар, той признал, че е отнел
вещта, предмет на престъплението, извадил я от дрехите си и я предал на
свидетелите. Св.Д. сигнализирал органите на полицията за случая и с протокол за
доброволно предаване от 15.12.2007 год. подсъдимият предал един брой лентов
антирадар, марка „Кобра” /лазерен детектор ХRS 9730/, фабричен № *********, и един брой нож за
рязане на хартия, керемиден на цвят, който носел със себе си при влизането си в
магазина и с който всъщност срязал опаковката на антирадара.
Въпреки
състоянието, в което се намирал към момента на извършване на инкриминираното
деяние, подсъдимият разбирал свойството и значението на извършеното и можел да
ръководи постъпките си, но бил значително улеснен в действията си, тъй като
действал некритично и импулсивно, недооценявайки правните последици от деянието
си.
След
извършване на инкриминираното деяние – от 28.01.2008 год. до 07.07.2008 год. –
подсъдимият бил лекуван в клиниката в Суходол, вследствие на което спрял с
хероиновите интоксикации и към момента се намира в дългосрочна лечебна ремисия
по отношение на веществото, вграден е задоволително в трудовия и социален живот
и е включен в програма за психо-социална рехабилитация.
Към датата на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият е бил осъждан, както следва:
с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 1642/2004 год. на
РС-Стара Загора, влязло в сила на 27.12.2004 год., за престъпление по чл.197,
т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 от НК, извършено
на 10.07.2004 год., на „глоба” в размер на 300 лева – при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.„б” НК;
с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 470/2006 год. на
РС-Стара Загора, влязло в сила на 03.04.2006 год., за престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, извършено
на 27.01.2006 год., на „лишаване от свобода” за срок от шест месеца - при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, изпълнението на което наказание е било
отложено на основание чл.66, ал.1 за срок от три години;
с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 792/2005 год. на
РС-Стара Загора, влязло в сила на 20.06.2006 год., за престъпление по чл.354а,
ал.1 от НК, извършено на 14.05.2003 год., на „лишаване от свобода” за срок от
една година - при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, изпълнението на което
наказание е било отложено на основание чл.66, ал.1 за срок от три години.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява:
от
обясненията на подсъдимия А.Г.Н. и показанията на свидетелите Станимир Иванов Д.,
Петко Г. Данев и Денка Атанасова Михайлова, дадени в хода на съдебното
следствие;
от показанията на свидетелите Станимир Иванов Д. и Петко Г.
Данев, дадени пред органа на досъдебното производство, прочетени в хода на
съдебното следствие на основание чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.2,
предложение второ от НПК и поддържани от тях;
от показанията на св.Д.С.М., дадени пред органа на
досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание
чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от НПК;
от заключенията на съдебно-икономическата експертиза и
съдебно-психиатричната експертиза, изслушани в хода на съдебното следствие,
неоспорени от страните и приети от съда като компетентно и добросъвестно
изготвени, и обясненията на експертите при изслушване на заключенията им;
от справките за съдимост на подсъдимия с преписи от
бюлетините му за съдимост, приети като писмени доказателства в хода на
съдебното следствие;
от приложените към досъдебното производство протокол за
доброволно предаване от 15.12.2008 год., разписка от 14.01.2008 год.,
медицинско удостоверение изх.№ 112 от 20.05.2008 год., епикриза изх.№ 143 от
07.07.2008 год. и декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 10.11.2008 год., прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл.283 от НПК.
В случая следва изрично да се отбележи, че всички събрани
по делото и изброени по-горе доказателства са непротиворечиви и кореспондират
изцяло помежду си, като при това взаимно се допълват, поради което и не се
налага поотделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 15.12.2007 год. в гр.Стара Загора подсъдимият А.Г.Н. е
направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 бр. лентов антирадар, марка „Кобра”,
на стойност 310,00 лева от владението на Станимир Иванов Д. – МОЛ на
Хипермаркет „Технополис” гр.Стара Загора, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като изпълнителното деяние е останало недовършено
поради независещи от дееца причини и случаят е маловажен, с което той е
осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.194, ал.3
във връзка с ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен в извършването на описаното престъпление, съдът
прие, че той е действал виновно под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, макар и да бил
некритичен към последните поради състоянието на абстиненция, в което се е
намирал към този момент.
За да
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК, съдът взе
предвид:
липсата
на вредни последици, които реално да са настъпили от инкриминираното деяние, тъй
като изпълнението на последното е останало в стадия на опита по смисъла на
чл.18, ал.1 от НК;
състоянието
на абстиненция, в което се е намирал подсъдимия към момента на извършване на
инкриминираното деяние и което до голяма степен е обусловило извършването на
последното, отслабвайки в значителна степен волята на подсъдимия и способността
му да ръководи постъпките си, макар и да не го лишава напълно от тази
способност;
личността
на подсъдимия, който, ако и да е осъждан преди извършване на инкриминираното
деяние, това е било за деяния, извършени през периода му на развита зависимост
от хероин, но впоследствие, подлагайки се на лечение, е успял да преустанови
наркотичната си зависимост и да се вгради в обществото като пълноценен негов
член без противоправни прояви.
Ето
защо съдът прие, че разглежданото престъпление е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид, поради което случаят се явява маловажен, респективно – призна подсъдимия
за невинен и го оправда по обвинението по чл.195, ал.1, т.7 от НК, а именно че
деянието е извършено повторно в немаловажен случай /ако и инкриминираното
деяние действително да е било извършено в условията на повторност по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК предвид съдебното минало на подсъдимия, посочено в
гореизложената фактическа обстановка,
деянието по споменатите вече съображения не представлява немаловажен случай,
както се твърди от обвинението, а квалификацията по чл.195, ал.1, т.7 от НК
предполага кумулативното наличие и на двете цитирани обстоятелства/.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе
предвид принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, отчитайки от една страна вида и размера на
предвидените в закона наказания за извършеното престъпление – „лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева”, а от
друга страна – обществената опасност на деянието и дееца с оглед на наличните
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства: в тази насока отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното от подсъдимия критично
отношение към действията му през периода на хероиновата му зависимост, когато
всъщност е било извършено и инкриминараното деяние, младежката му възраст и
фактът, че е успял да си вземе поуки от миналото си, вследствие на което към
момента се е вградил успешно в обществото, споделяйки и допринасяйки за
утвърждаване на общоприетите норми на поведение, както и липсата на реални
вредни последици, настъпили от инкриминираното деяние, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете съдебното минало на подсъдимия, чиито
предходни осъждания обуславят инкриминираното деяние като извършено от него в условията
на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Предвид изложеното
и отчитайки същевременно, че от една страна подсъдимият, макар и да е с
постоянен и настоящ адрес в гр.Стара Загора, същият се е установил към момента
в гр.София, където работи и учи, живеейки във фактическо съжителство с
приятелката си и включвайки се в програма за психо-социална рехабилитация, а от
друга страна – че според заключението на съдебно-психиатричната експертиза
по-строгата наказателна отговорност би довела до негативни емоционални
преживявания за подсъдимия, криещи риска от срив и рецидив на хроничното
заболяване и възобновяване на наркоманното поведение, съдът намери, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и преди всичко за
поправянето на подсъдимия най-подходящо и ефективно би било, ако му се наложи
третото алтернативно предвидено в чл.194, ал.3 от НК наказание, а именно
наказанието „глоба”.
Имайки предвид
обаче, че наказанието „глоба” е най-лекото от трите предвидени в чл.194, ал.3
от НК, съдът намери, че, налагайки това наказание, следва да определи същото в
максималния предвиден от закона размер – 300 лева, за да бъде възприето от
подсъдимия именно като наказание, а не като безнаказаност, отчитайки също така,
че този размер при наличие на действителна воля от страна на подсъдимия да
промени живота си за в бъдеще не би бил прекомерна тежест за него до степен, че
да го демотивира от намирането на правомерен начин за изпълнението му.
Ето защо и тъй
като съдът, видно от изложеното, в случая не намери основание да приложи чл.55
от НК, определи и наложи на подсъдимия наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Съдът,
изхождайки от изхода на делото и разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, присъди в
тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в
размер на сумата от 565,26 лева.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
2.