РЕШЕНИЕ
№
65/24.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова ……………………….. и в присъствието на прокурор ……………...................……………….. като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 886 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с
ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.М.М. ***, подадена чрез
пълномощник – адв. А.С. ***, с посочен адрес гр.Х., против Решение по точка 1
от Протокол № 31/04.09.2018г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, с
което е определено еднократното обезщетение за сервитут за право на прокарване
и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в
землището на с. Подкрепа, общ. Хасково за строеж: „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“
(Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на територията на
Община Хасково, през имот 73.1, в размер на 643 лева.
Оспорващият счита изготвената оценка за определяне на
обезщетение за материално незаконосъобразна, а конкретното обезщетение за
несправедливо. Моли за отмяна на атакуваното решение, като след изготвяне на
ново заключение за справедлива пазарна стойност за размера на дължимото
обезщетение, да се измени същото съгласно новата оценка. Претендира разноски по
делото.
Ответникът - Община Хасково, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли за
оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските.
Заинтересованата страна - „Електроенергиен Системен
Оператор“ ЕАД - София, в представено чрез процесуален представител писмено
становище, счита жалбата за неоснователна. Моли оспореното решение, като правилно
и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №139, том IV, рег. №3906, дело №538/2015г., Р. К. И. и Ж. Г. И.продават
на М.М.М. свои собствени недвижими имоти, сред които и нива от 8,556 дка, пета
категория, местност Заима, представляваща имот №073001 по плана за
земеразделяне на с. П.ЕКНМ 57042, общ. Хасково, обл. Хасково, при посочени
граници (съседи).
Не се спори между страните, че със Заповед №
РД-02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ, обн. ДВ бр. 25/20.03.2018г., е одобрен ПУП-ПП
за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 кV п/ст „Марица-изток“
(Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на територията на
Република България, в землища в различни общини в Област Хасково и Област
Кърджали, подробно описани в заповедта, сред които и землището на с. Подкрепа,
както и че с Решение №584 от 18.07.2016г.
на Министерски съвет на Република България линейният енергиен обект е
обявен за национален и за такъв с национално значение.
Няма данни и не
се твърди Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ да е била обжалвана в
законоустановения 14 –дневен срок от обнародването ѝ в ДВ, поради което
същата е влязла в сила след изтичането
му.
Видно от Регистър на засегнатите имоти в землище на с.
П.(ЕКАТТЕ 57042), общ.Хасково, обл.Хасково, от сервитут на електропровод ВЛ 400
kV – Окончателен проект, във връзка с дейност „Проучвания и прединвестиционни
дейности за българската част на проект „Междусистемна връзка между Марица Изток
1 и Неа Санта“, площта, заета от сервитута на имот № 73.1, представляващ ниви
/орна земя/, категория V, в местността „Заима“, с обща площ на имота 8.556 дка,
собственост на М.М.М., е 1.430 дка.
Видно от Протокол №31/04.09.2018г., комисията,
назначена със Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед
№1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково (представени по делото), е
заседавала на 04.09.2018г., като с решение по т.1 от дневния ред е определен
размер на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и
преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в
землището на с.Подкрепа, община Хасково, през поземлени имоти – частна
собственост на физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица
Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), на територията
на община Хасково“, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
измежду които поземлени имоти е и този, собственост на жалбоподателя. Комисията
е посочила, че площта на сервитута на засегнатите имоти – частна собственост на
физически и юридически лица, находящи се в землището на с.Подкрепа, общ.
Хасково, съгласно одобрения със Заповед № РД-02-20/09.03.2018г. на Министъра на
Регионалното развитие ПУП – ПП, е съгласно регистъра на засегнатите имоти,
както и че съгласно чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката, определянето на
обезщетенията се извършва по чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на
страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията в т.1 от решението си е приела пазарните
оценки за определяне размера на еднократното обезщетение относно сервитута на
поземлени имоти в землището на с.П.съгласно изготвена експертна пазарна оценка
от лицензиран оценител Е. А. К.(рег.№ ********* от 11.02.2015г.). Под т.22 в списъка към т.1 от решението, за
поземлен имот № 73.1, собственост на М.М.М., с площ на сервитута от 1.430 дка,
комисията е определила стойността на обезщетението в размер на 643 лева.
С писмо изх.№ 53 Е-450-2 #31/20.06.2019г. оспореното
решение на Комисията е съобщено на М.М.М., като писмото е получено на
26.06.2019г. лично от лицето, видно от известие за доставяне с баркод ИД РS
6300 00ZMST W.
Жалбата на М.М.М. срещу решението в оспорената му
част е подадена чрез Община Хасково на
08.07.2019г., където е заведена с рег.инд. 94 М-3672-7 от същата дата.
Към административната преписка е приложена експертна
оценка, изготвена от лицензиран оценител Е. А. К., видно от която предмет на
оценка са били имоти, различни от този на жалбоподателя с №57042.73.1.
По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно
- оценителна експертиза, която да даде заключение относно справедливата пазарна
оценка за еднократното обезщетение, което следва възложителят да заплати на
жалбоподателя, за да придобие сервитута. В отговор на поставения въпрос, вещото
лице е посочило, че съгласно направените по-горе изчисления и изводи
справедливата пазарна цена се формира на база тегловни коефициенти на всеки
метод: За метод на пазарните аналози –
50 % - 186 лв.; За метод на приходите
/поземлената рента/ - 35 % - 1015 лв.; За метод на разходите /инвестиционния
метод/ - 15 % - 863 лв. за декар цена на сервитута 2064 лв. Ссерв. = Сзем х Кс х Ксп = 2064 х 0.9 х
1=1857.6 х 1.430 = 2657.37 лв. или за експертизата 2 657 лв. е справедливата
пазарна оценка за еднократното обезщетение, което следва възложителя да заплати
на жалбоподателя, за да придобие сервитута във връзка с чл.64 и чл.65 от ЗЕ и
Наредба №16.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на
решението в оспорената му част, чиито права и законни интереси са засегнати, в
срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, и същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Оспорваният административен акт е издаден от
компетентен колективен орган, поименно назначен със Заповеди на Кмета на Община
Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира
оспорения акт за издаден при неспазване на установената форма и в противоречие
с материалния закон.
Съгласно чл.64, ал.1 от Закон за енергетиката (в редакцията, действаща към момента на
издаване на оспореното решение), при разширение на съществуващи и при
изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни
хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия,
топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
По смисъла на ал.2 на чл.64 от същия н. а. (в
съответната редакция) сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника
в полза на лицата по ал.1; право на прокарване на въздушни и подземни
електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал.1; ограничаване в ползването на
поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. Според ал.4 (в редакцията,
действаща към момента на издаване на оспореното решение) от същата разпоредба
сервитутите по ал.2 възникват, когато: 1.има влязъл в сила подробен устройствен
план, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2. титулярят на сервитута изплати еднократно
обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на
носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 (в редакцията,
действаща към момента на издаване на оспореното решение) определянето на
размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл.210 и 211 от
Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с
оценка от лицензиран оценител.
Не е спорно по делото, че „Нова въздушна
електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“ (Република България) –
п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) представлява енергиен обект по смисъла на
§1, т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през
посочения поземлен имот с №73.1, находящ се в местност Заима, землището на
с.Подкрепа, общ.Хасково, както и страните не спорят и относно сервитутната
площ, определена за частта от имота на оспорващия, попадаща в трасето на електропроводната
линия.
Спорът се свежда до определения от органа размер на
обезщетението за възникналото сервитутно право и дали същият е съобразен със
справедливата пазарна стойност.
При проверка на спорното между страните обстоятелство,
съдът намери оспореният акт за издаден при допуснато нарушение на разпоредбата
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Последната предвижда, че административният акт
следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което
следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
се разбере волята на административния орган и да се защитят адекватно правата и
интересите на засегнатите от акта лица. Мотивите имат съществено значение и за
съда при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите
могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който
актът препраща, и който се намира в административната преписка.
В конкретния случай, видно от оспорения акт,
административният орган – Комисия по чл.210 от ЗУТ, при определяне стойността
на обезщетението на жалбоподателя в размер на 643 лева за имот №73.1, посочила
в Решение по точка 1 от Протокол № 31/04.09.2018г., че приема цената, съгласно
изготвената експертна оценка на лицензиран оценител Е. А. К.. При детайлен
преглед на същата обаче, съдът установи, че тя не съдържа каквито и да било
данни за имот №73.1. При това положение, за жалбоподателя, както и за съда,
остава напълно неясно въз основа на какви критерии, на базата на коя и каква
оценка е прието, че стойността на обезщетението за площта на севитута на имот
№73.1 е определено на 643 лева. Оспореното решение не препраща и към друг акт,
който да се намира в административната преписка, изпратена според писмо вх. №
4775/22.07.2019г. в цялост, от който биха могли да се изведат мотивите за
определяне на визирания по-горе размер на обезщетението.
На следващо място, съдът намира, че
оспореният акт е издаден и при нарушение на материалния закон.
Според правилото на чл.210, ал.1 от ЗУТ, размерът на
обезщетението, в т.ч. и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от
компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че пазарни цени са тези,
съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при сделки,
извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и
характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и
въведените с чл.65, ал.1 от ЗЕ, критерии: площта на чуждия поземлен имот,
включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването,
както и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която
попада в границите на сервитута.
Предвид горното, съдът прие изготвената по делото Съдебно-
оценителна експертиза. Съгласно същата, справедливата оценка на площта на
сервитута на жалбоподателя от 1.430 дка е 2 657 лева.
Така изготвената Съдебно- оценителна експертиза не беше
оспорена от процесуалния представител на ответника. Съдът намира, че дадената
със заключението по съдебно-оценителната експертиза оценка е определена в
съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени, като
са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена
рента), и тази оценка следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от
вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка
на частта от имота, която попада в границите на сервитута като са съобразени и
видовете ограничения на ползването съобразно чл.65, ал.1 от ЗЕ и срока на
ограничението. Вещото лице пояснява обстойно възприетия метод за определяне
на реалната пазарна цена на сервитута,
предмет на делото, като същият изцяло се възприема като справедлив от съда. Ето
защо настоящата съдебна инстанция дава вяра на представеното по делото
заключение, като компетентно и обективно отговарящо на поставените задачи.
Предвид изложеното, съдът намира, че дадената със
заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза оценка, като
определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ - по
пазарни цени и респ. тази експертиза, при която са приложени приходния метод
(поземлена рента) и метода на пазарни аналози (сравнителен метод), следва да
бъде възприета изцяло.
Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение,
изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на имот №73.1 (073001),
землище с.Подкрепа, общ.Хасково, с площ на имота 8.556 дка и площ на сервитута 1.430
дка, е в размер на 643 лева, без да изложи и конкретни мотиви, касаещи
процесния имот, Комисията е постановила акта си, както в нарушение на
изискуемата по закон форма, така и при нарушение на материалното право, тъй
като определената стойност не съответства на действителната пазарна цена.
Горното налага изменение на решението в обжалваната му
част и увеличаване на определеното обезщетение от 643 лева
на 2 657 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и
направени по делото разноски, които се доказват в размер на 1175.00 лв., от
които: 10.00 лв. внесена държавна такса, 300.00 лв. депозит за вещо лице и
265.00 лв. допълнителен депозит за вещо лице, както и 600.00 лв. заплатено в
брой възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие №16 от
01.07.2019г.
Според настоящия състав, така поисканите разноски, с
оглед разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид обема на
осъщественото процесуално представителство , не са в прекомерен размер и не се
налага същите да бъдат редуцирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково,
взето по точка 1 от Протокол №31/04.09.2018 г., в частта му на т.22, касаеща
поземлен имот № 73.1 в землището на с. П., общ.Х., с площ на сервитута 1.430 дка
като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение
от 643 лева на 2 657 лева
(две хиляди шестстотин петдесет и седем) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М.М.М. ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на
1175.00 (хиляда сто седемдесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: