Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 13.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9598/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът А.И.А. твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 21.12.2017 г. по пътя от с. Дяково
към гр. Нова Загора, вина за което има водачът на т.а. „Волво”, с рег. № *******. Сочи,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди от настъпилото травматично увреждане – счупване на V-та метатарзална кост и вътреставна
фрактура на проксимална и дистална фаланга на палеца
на дясното ходило и контузия на предмишницата и
раменната става на лявата ръка,
в следствие на което за продължителен период от време изпитвал болки и
страдания, както и че произшествието му причинило
силен стрес. Счита, че справедливият размер на дължимото му се обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди възлиза в размер на 45 000 лева. Твърди,
че предявил пред ответника извънсъдебна претенция за обезщетение от процесния
деликт, като застрахователят отказал плащане и претендира лихва за забава от 30.04.2018
г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД оспорва исковете.
Прави възражение за съпричиняване. Оспорва настъпването на посочените в
исковата молба увреждания да е в причинна връзка с произшествието, както и
оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
завишен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост при съобразяване критериите, посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на пострадалия в причинна връзка,
с което е настъпило произшествието и вредоносният резултат.
С влязло в сила решение от 05.12.2018 г.
по а.н.х.д. № 607/2018 г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора, подсъдимият М.Т.
Райков е признат за виновен за това, че на 21.12.2017 г., в района на км. 1+200
на път ІІІ, в зелището на с. Езеро, община Нова
Загора, при управление на моторно превозно средство – влекач „Волво ФХ 42 Т“, с рег. № *******, като водач на влекач т.а.
„Волво”, с
рег. № ******* нарушил правилата за движение на чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.
20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал.1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на А.И.А., изразяващи се в контузия в областта на
ходилото на десния крак, довела до трайно затрудняване движението на десния
долен крайник.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлото в
сила решение е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, както и по
отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените
телесни увреждания. Гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, може да
установи наличието на поведение у пострадалия съпричиняващо
противоправния резултат, както и настъпването на увреждания на здравето в
причинна връзка със същото деяние извън обхванатите от присъдата/решението.
Фактите от фактическия състав на
отговорността на застрахователя не са спорни между страните, в това число и
обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност
на деликвента към датата на настъпване на ПТП, като те се потвърждават и от
събраните по делото писмени доказателства. Спорно между страните е наличието на
противоправно поведение у ищеца, което да е
в причинна връзка с настъпването на произшествието. В тази връзка по
делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля М.Т.Р. както
и автотехническа експертиза.
Според показанията на свидетеля М.Р. с
управлявания от него камион Волво се движел от с.
Дядово към гр. Нова Загора. Било след съмване, около 6,00 ч. сутринта. Имало
голямо насрещно движение и силни насрещни светлини и той видял човека в последния
момент, натиснал спирачките и спрял. Свидетелят сочи, че се движел около
разрешената за този пътен участък скорост от 80 км.ч., като видимостта била
около фаровете – на къси светлини, но насрещните светлини го заслепявали. След
удара видял пострадалия на пътното платно легнал до задницата на камиона от
дясната страна, а чантата му пред камиона. Попитал го дали му е лошо, а той му
казал, че е добре, да му даде пари и да бяга. Свидетелят сочи, че помогнал на
пострадалия да се изправи, след което звъннал на 112, а пострадалият се обадил
на близките си, които дошли с черен Опел преди полицаите. Според свидетеля
пешеходецът се движел по шосето, на около 40 – 50 см от десния му край, с гръб
към управляваното от свидетеля превозно средство, с тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка. Според свидетеля около шосето
нямало банкет или тротоар, а тревна площ която към този момент не била висока.
Според показанията на свидетеля Ж. А.М.,
той е племенник на ищеца. За произшествието разбрал от самия А., който му се
обадил по телефона към 6,30 – 6,45 ч. и му казал, че го е ударил камион.
Свидетелят отишъл на място и видял А. целия надран, якето, панталонът и
чантичката му били скъсани. Попитал го дали нещо го боли и той му казал, че го боли
от лявата страна – рамото, коляното и пръста на крака, не можел да стои на
крака си и се бил подпрял на колата му. Линейка закарала А. до спешен кабинет в
гр. Нова Загора, където му казали, че му е счупен пръст на крака. Тогава нищо
повече не направили, тъй като нямали пари и платили само 30,00 лева. След това
отново завели А. на лекар и той му предписал лекарство, но гипс не е слаган,
тъй като лекарите казали, че не е необходимо. Лечението бил дълго, като кракът
се надувал. Според М.ищецът имал големи страдания, имал нужда от чужда помощ
около 45 дни, като след това около 3 месеца се придвижвал с патерици.
Свидетелят сочи, че А. бил стресиран от произшествието, не искал да вижда хора,
не можел да се движи. Свидетелят сочи, че към момента на произшествието ищецът
работел в завод за производство на сърми. В деня на инцидента А. бил изпуснал
автобуса и за това тръгнал пеша към работа. Според показанията на М., когато
пристигнал на място разговарял с шофьора на автобуса, но не помни точно какво
той му бил казал за произшествието, но нещо като да е изгубил контрол на
кормилото. Ищецът му казал, че се е движел по тревата. Свидетелят сочи, че след
катастрофата А. 6 месеца не е ходил на работа, след което ходил за по няколоко дни, но много се изморявал, тъй като работата му
там е свързана с тежък труд. Според М.след произшествието семейството останало
без пари, тъй като тогава А. работил на частно като касапин, но след това спрял
и цялото му семейство останало гладно.
Според заключението на автотехническата
експертиза произшествието е настъпило на прав пътен участък между с. Дядово и с. Езеро, респ. Нова Загора. Вещото
лице сочи, че до идване на разследващите органи местопроизшествието не е
запазено, като в снимките от фотоалбума не се виждат следи в банкета от
преминаването на тежкия, 40-тонен автомобил. Вещото лице сочи, че според
извършения от него анализ мястото на удара по дължина е след края на дясната мантинела, а по ширината на пътното платно – на около 0,70
м. вляво от десния край на пътното платно.
Според експертизата
произшествието е настъпило при следния механизъм – товарният автомобил Волво се е движел по път ІІІ – 554 в посока от с. Дядово
към гр. Нова Загора със скорост около 93 км.ч., в тъмната част на денонощието,
при суха настилка и в дясната лента за движение. В същото време в същата
посока, в дясната част на дясната лента се е движел пешеходецът А.. Поради
движение с технически несъобразена скорост спрямо видимостта на късите светлини
е настъпил удар между предна дясна част на товарния автомобил и лява задна
повърхност на пешеходеца. Водачът е предприел спиране при осветяване на
пострадалия. Тялото на последния е изтласкано напред и вдясно към дясната
канавка.
Според
автотехническата експертиза, скоростта, с която се е движел автомобилът при
възникналата опасност не му е позволявала да спре аварийно в рамките на
осветената си зона.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206
от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Тежестта на доказване на тези
факти е у ответника.
Относимо в
настоящия случай за поведението на ищеца, с оглед възражението на ответника, е
спазването на правилото на чл. 108, ал. 1 и ал. ал.2 ЗДвП. Съобразно ал. 1 на
разпоредбата пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно, а според ал. 2 – пешеходците могат да се движат по платното за
движение противоположно на платното за движение на пътните превозни средства по
възможност най-близо до лявата му граница.
В настоящия
случай, видно от заключението на автотехническата експертиза пътното платно е
включвало и пътен банкет. Според разпоредбата на §6, т. 5 от ДР на ЗДвП „пътният
банкет“ е надлъжната част от пътя, ограничаваща платното за движение и той може
да бъде укрепен или неукрепен. В настоящия случай е имало пътен банкет, видно
от снимките към експертизата, който е позволявал на пешеходеца да се движи по
него.
От събраните по делото гласни
доказателства, чрез показанията на свидетеля Р., както и от приетата
автотехническа експертиза, несъмнено се установява, че в настоящия случай
ищецът се е движел по пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл. 108,
ал.1 ЗДвП. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да нямаше пътен банкет,
което в случая не е така, пешеходецът е следвало да се движи срещу посоката на
движение на леките автомобили и възможно най-вдясно на пътя, а в настоящия
случай той се е движел по посоката на движение и на 70 см. от края на платното
за движение.
При
съпоставка противоправното поведение на деликвента и пострадалия с оглед
приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на
нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата
причинители, като с по- голяма тежест се характеризира нарушението на водача на
моторното превозно средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с
по- голяма строгост подхожда към противоправното поведение на водачите на
моторни превозни средства, пред това на останалите участници в движението по
пътищата, тъй като управляването на МПС представлява дейност, която по
естеството си съдържа повишена обществена опасност и несъобразяването на
правилата по осъществяването й е по- укоримо / в този
смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този смисъл е и задължителната
практика на ВКС- решение № 33/04.04.2012г.
по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. №
1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение №
118 от
27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. постановени по реда на чл.
290 от ГПК/. В настоящия случай нарушението на водача на моторното превозно се
изразява в управление на лекия автомобил с несъобразена скорост. Противоправността в поведението на пострадалия пешеходец се
изразява в това, че се е движел по платното за движение, а не по пътния банкет.
Съдът съобразява и конкретните обстоятелства относно пътната обстановка -
намалена видимост, тъй като е било все още тъмно, двупосочен път с по една
лента за движение. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалия е
1/3.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, в следствие на процесното
пътнотранспортно произшествие ищецът е получил
счупване на пета предходилна кост на дясното ходило и
счупване на двете фаланги на палеца на дясното ходило и контузия на лява
раменна става и предмишница. Според вещото лице по
делото липсват доказателства как е протекло лечението на ищеца, като при
нормално протичане на възстановителния процес, без усложнения, възстановителния
период на уврежданията в областта на лявото ходило е около 4-5 месеца. Според
заключението при извършения личен преглед на ищеца не е установен функционален
дефицит в областта на лява раменна и дясна глезенна
става. При прегледа ищецът съобщава за наличие на болка в областта на палеца на
дясното ходило, засилваща се при натоварване и невъзможност да стъпва.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от А.И.А. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 36 000 лева. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че
ищецът е претърпял травма, както в областта на десния крак, така и на дясното
рамо. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид това, че общият
оздравителен период при ищеца е продължил около 4-5 месеца, като през първите месец
и половина, два, болките са били по-интензивни, а ищецът затруднен в
придвижването си. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
възрастта на ищеца към момента на произшествието, обстоятелството, че той е бил
в работоспособна възраст, изхранвал семейство, като временно прехраната му била
силно затруднена. От значение е обстоятелството, че при ищеца е налице пълно
оздравяване в областта на дясна раменна и глезенни
стави, а в областта на десния крак са налице оплаквания при натоварване. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната и лимитите на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие. Искът
следва да бъде уважен за сумата от 24 000,00 лева и отхвърлен до пълния
предявен размер от 45 000,00 лева.
Спрямо увреденото лице
застрахователят отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ
с настъпване на първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по
чл. 496, ал.1 КЗ, освен ако от увреденото лице не са представени всички
доказателства необходими за определяне на основанието и размера на претенцията
му. Следва да се отбележи, че нормата на чл.
497, ал.1 КЗ е специална спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради
което при застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е
правилото на специалните норми.
В настоящия случай
ищецът претендира лихва за забава от
датата на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, която следва
двата посочени по-горе момента, тъй като първото писмо, с което от
застрахователя са поискани допълнителни документи във връзка с настъпилото
събитие е от 29.01.2018 г., а писмото за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение е от 30.04.2018 г. Ето защо следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 30.04.2018 г.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в
размер на 64,00 лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. А.Г.М. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска –
в размер на 1002,67 лева.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1260,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 960,00 лева и разноски за депозит за вещо лице в размер на 112,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК:
*******,
да заплати на А.И.А., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 24 000,00 лева представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за претърпените от реализирано на 21.12.2017 г. с. Дяково към гр. Нова Загора,
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на М.Т.Р., като водач на т.а. „Волво”,
с рег. № ******* в гр. София, неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпило травматично увреждане – счупване на
V-та метатарзална кост и вътреставна
фрактура на проксимална и дистална фаланга на палеца
на дясното ходило и контузия на предмишницата и раменната
става на лявата ръка, както и преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 30.04.2018 г. до
плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 64,00 лева
– разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 45 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК: *******, да
заплати на адв. А.Г.М. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част
от иска – в размер на 1002,67 лева..
ОСЪЖДА
„ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК:
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 960 лева и разноски за депозит за вещо лице в размер
на 112,00 лева.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН: ********** да заплати
на „ЗАД ОЗК – З.“
АД, ЕИК: *******, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1260,00 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: