Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.03.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На деветнадесети февруари Година 2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 3866 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата излага в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.08.2019г. в гр. София по вина на Б.Б., който, управлявайки лек автомобил Пежо 306 с рег. № ******, нарушил ЗдвП и реализирал ПТП с пресичащата пътното платно отдясно наляво по посоката на движението му, на маркирана пешеходна пътека тип „зебра“, пешеходка - ищцата. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „Б.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 80 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 16.04.2020г. - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя по предявената извънсъдебно застрахователна претенция, като и иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в размер на 11 384,06 лв. – разходи по извършеното лечение и оперативни интервенции, ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковете изцяло. Поддържа, че процесното ПТП не е настъпило по описания от ищцата механизъм, оспорва изложените в тази връзка факти в исковата молба. Поддържа, че за застрахования при него водач е било налице случайно събитие /чл.15 от НК/. Счита, че причина за настъпването на ПТП е поведението на ищцата, която не е съобразила дейстивията си с предписанията на на чл.113 и чл.32, ал.2 от ЗДвП. Евентуално, възразява, че с така описаното поведение ишцата е допринесла за настъпването на ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка между уврежданията на ищцата и процесното ПТП, както и твърдените неимуществени вреди под формата на болки и страдания. Оспорва претенцията по размер, като счита същата за несъобразена с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съществуващите в страната икономически отношения и трайната съдебна практика. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение.
В допълнителна искова молба, ищцата поддържа
първоначалната и оспорва отговора на ответника. В допълнителен
отговор ответникът поддържа оспорванията си и прави
допълнителни доказателствени искания.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване
механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства,
неоспорени от страните, и е изслушано заключение на съдебна автотехническа
експертиза на вещо лице инж.А.А.. Писмените доказателства са подробно обсъдени
от вещото лице в депозираната експертиза, поради което съдът не ги обсъжда
отделно. Заключението не е оспорено от страните и съдът намира, че същото е
компетентно изгответно и отговарящо на поставените въпроси в пълнота, поради
което го кредитира изцяло.
От заключението
на САТЕ се установява следното: На 29.08.2019г., около 08:10 часа в гр. София,
по бул. „Ал. Стамболийски“ в посока от ул. „Суходолска“ към бул. „Вардар“ се е
движел лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ******, управляван от водача Б.К.Б.,
със скорост от около 60 км/ч. Няма данни по делото в коя от двете пътни ленти
се е движел автомобилът, а за скоростта му на движение вещото лице е направило
извод по метода „Номограма на Коршаков“, като според мястото на счупване на челното
стъкло при настъпилия удар, е определило скорост на движение от около 60 км/ч.
Времето било слънчево, пътната настилка суха, видимостта – добра. В същото
време от десния тротоар с района на спирка на СКГТ „бл.13, ж.к. „Западен парк“
пешеходката Е.М. предприела пресичане на платното за движение, като се е
движела в посока отдясно наляво спрямо
движението на автомобила. Пешеходната пътека на мястото на ПТП е тип
„Зебра“ и сигнализира първо с предупредителен знак А18 на 68м. преди ориентира и
със знак Д17 до самата пътека. Ударът е настъпил върху пешеходната пътека,
неясно в коя от двете ленти за движение.
По делото няма данни за поведението на водача – дали е предприел спиране
и ако да, кога и как, защото местопроизшествието не е било запазено, а оглед на
автомобила е бил извършен от органите на полицията пред УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
съответно в протокола няма отразено наличие на спирачни следи, нито къде е
спрял автомобилът след удара. Считано от момента, в който водачът е могъл да
възприеме пешеходката като опасност – слизането й от десния тротоар и при
избраната скорост на движение, ударът за него е бил непредотвратим, в
хипотезата, в която автомобилът се е движел в дясната пътна лента. В обратната
хипотеза, ако се е движел в лявата, ударът би бил предотвратим при бавен и
спокоен ход от страна на пешеходката, а при бърз ход – само, ако водачът е
управлявал със скорост до 25 км/ч. По делото няма данни за начина на движение
на пешеходката. Съдът приема от фактическа страна за доказано, че действията на
водача, който не е съобразил скоростта си на движение с предупредителния знак
за пешеходна пътека, като не я е намалил до такава, позволяваща му да
предотврати удар на пешеходец, е в причинна връзка с настъпилото ПТП - в
хипотезата на движение на л.а. в дясната пътна лента, както и при движение в
лявата пътна лента, ако ищцата се движела с бърз ход. В останалите случаи – при
движение на л.а. в лява пътна лента и при бавен, респ. спокоен ход на
пешеходката, действията на водача, довели до настъпването на ПТП, се изразяват
в непредприемане на съответните действия по намаляване на скоростта и спиране,
така че да пропусне навлязлата вече на пешеходната пътека от дясната му страна
пешеходка.
От процесното
ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: Контузия на главата;
охлузване на лявата част на лицето и носа; счупване на лява зигоматична кост на
черепа; контузия на дясната част на гръдния кош с тотален пневмоторакс;
фрактура на костите на левия голям пищял; фрактура на дясната лакътна кост в
горната й част; фрактура на лява раменна кост в горната й част. Травматичните
увреждания са множествени и локализирани в различни части на тялото, като
оформят ортопедичен комплекс – т.н. „множествена травма“ - типичен за
пешеходци, пострадали при ПТП. В случая, те са тежки по вид и трудни за
лечение, т.к. освен фрактурите на опорно-двигателния апарат, ищцата е
претърпяла и фрактура на кост от лицевия череп и контузия на белите дробове с
усложение – пневмоторакс, т.е. навлизане на свободен въздух в гръдната кухина. Спешна медицинска помощ, болнично и
оперативно лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, София. По
спешност всички фрактури са били временно обездвижени с гипсови лонгети, а още
същия ден пострадалата е претърпяла и първата от поредица операции, на
нуждаещата се от най-спешно лечение травма – установения тотален пневмоторакс.
Извършена била торакоцентеза – пункция на гръден кош – и поставен тръбен
аспирационен дрен. Последвали са две спешни ортопедични операции – „открито
наместване на счупената лява голямопищялна кост и обездвижване със заключваща
метална плака и винтове, открито наместване на олекранона на дясната лакътна
кост и стабилизиране на фрактурата с Киршнерови игли и телен шев по Weber”.
След
проведените спешни операции, пострадалата е била настанена в Клиника по
интензивно лечение. Включени били инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и
обезболяваща теарпии. Три дни по-късно, ищцата претърпяла четвърта по ред
операция – открито наместване на счупена лява раменна кост и стабилизиране на
фрактурата с две упорни PLP – метални плаки и винтове.
След гладко
протекъл постоперативен период, пострадалата е била изписана от болницата и
лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и поддържащи терапии. Общо лечебният период е продължил около 8 месеца,
след което е започнал период на възстановяване – рехабилитация на лявата
раменна става, дясната лакътна, лява коленна и глезенни стави, поради
образувалите се контрактури. През посочения период ищцата е търпяла интензивни
болки и страдания – през първите 2 месеца след злополуката и около 2 месеца по
време на раздвижването на съседните на фрактурите стави. Извън посочените
периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при преумора на
крайниците и при рязка промяна на времето към студено и влажно. Била е
принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с това, в
продължение на първите 4 месеца ищцата е провеждала лечението си при
принудителен постелен режим, т.к. не е можела да ползва помощни средства за
придвижване при увреден горен и долен крайник. Едва в началото на 6-я месец
ищцата е започнала да се придвижва самостоятелно с постепенно натоварване на
увредените крайници.
На 22.01.2020г.
ищцата е претърпяла пета поред операция по повод костен дефект в областта на
левия голям пищял в ставната повърхност на ляво коляно. Извършена е костна
пластика, като са взети костни фрагменти от хълбочната кост на таза и са
имплантирани в незарастващата кост на левия крак.
Година и половина
след злополуката, ищцата продължава да търпи спорадични болки, налагащи
ползването на аналгетици. Общото й състояние е вече стабилизирано. Счупените
кости са зараснали, но металните остеосинтези все още не са извадени. Това е
най-вероятно да се случи на два етапа, като всяка от предстоящите операции ще
доведе на ищцата допълнителни болки и страдания за срок от 30 дни и нужда от кратък рехабилитационен курс.
Ищцата се придвижва самостоятелно, с щадяща походка. Все още се установява дефицит
в обема на движение на лявата лакътна става.
Няма данни по делото към датата на ПТП ищцата да е страдала от някакви предходни или придружаващи заболявания, които да са оказали негативно въздействие върху лечебния и възстановителен период.
Това се установява от заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ на вещото лице д-р Б.Б., от изслушването на вещото лице в о.с.з., както и от приетата по делото медицинска документация, подробно обсъдена от вещото лице в депозираното заключение, поради което съдът не я обсъжда отделно. Заключението е компетентно изготвено, логично и безпротиворечиво, не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
По делото са приети като писмени доказателства
документи за извършени разходи, както следва: 94.80 лв. за закупуване на ортеза
за рамо съгласно Фактура №**********/29.08.2019, ведно с касов бон №002253,
издадени от ЕТ „Б.К.“; 22.92 лв. за чаршафи за еднократна употреба, памперси и
медикамент, съгласно Фактура №**********/30.08.2019. , ведно с касов бон
№0000278, издадени от „В.Р.-А. 2001“ ЕООД; 18 лв. за медикамент, влажни
кърпички и памперс, съгласно касов бон №0002608/09.09.2019г., издаден от „В.Р.-А.“ЕООД;
8 лв. за памперс съгласно касов бон №0002708/09.09.2019г., издаден от „В.Р.-А.“
ЕООД; 29.71 лв. за медикаменти съгласно Фактура №**********/12.09.2019г., ведно
с касов бон №0003387, издадени от „В.Р.-А. ЕООД; 8 лв. за памперси съгласно
Фактура № **********/13.09.2019г., ведно с касов бон № 0003577, издадени от „В.Р.-А.
2001"ЕООД; 9 лв. за памперси съгласно Фактура №*********/13.09.2019г.,
ведно с касов бон №0003727, издадени от „В.Р.-А. 2001 “ЕООД; 9.50 лв. за
медикамент съгласно от Фактура № **********/13.09.2019г„ ведно с касов бон
№0003621, издадени от „В.Р.-А.****“ЕООД; 8 лв. за памперси съгласно Фактура №
**********/14.09.2019г., ведно с касов бон №0003967, издадени от „В.Р.-А. 2001
“ЕООД; 19лв. за подлога съгласно Фактура №**********/16.09.2019г., ведно с
касов бон №0000537 00.36, издадени от „А.“ ЕООД; 16 лв. за памперси съгласно
Фактура №**********/16.09.2019г., ведно с касов бон №0004180, издадени от „В.Р.-А.****“ЕООД;
12 лв. за СД съгласно Фактура №**********/16.09.2019г., ведно с касов бон
№0030642, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД; 159.06лв. за медикаменти
съгласно касов бон №0006154/17.09.2019г., издаден от „С.В.“ ЕООД; 55.16 лв. за
медикамент съгласно Фактура № **********/18.09.2019г„ ведно с касов бон
№044158, издадени от „Интерпроперти мениджмънт“ ЕООД; 4188 лв. за заключваща
плака за проксимален хумерус; мини реко права плака и разширен остеосинтезен
пакет съгласно Фактура №**********/19.09.2019г., ведно с касов бон № 0004934,
издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД; 2292 лв. за дълга Л плака за проксимална
латерална тибия съгласно Фактура №**********/19.09.2019г., ведно с касов бон
№0004933, издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД; 58.00 лв. за потребителска
такса съгласно Фактура №**********/19.09.2019г., ведно с касов бон №0030973,
издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Г1ирогов“ЕАД; 150 лв. за медицински транспорт с
линейка съгласно Фактура №**********/26.09.2019г., ведно с касов бон №0000156,
издадени от „М.А.“ЕООД; 100 лв. за медицински транспорт с линейка съгласно
Фактура №*********/06.10.2019г., ведно с касов бон №0000164, издадени от „М.А.“ЕООД;
25.35 лв. за смрадлика съгласно касов бон №0008671 0130/12.10.2019г.. издаден
от „С.В.“ЕООД; 12 лв. за СД- съгласно фактура №**********/12.10.2019г., ведно с
касов бон №0021315, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД; 900 лв. за избор на
екипоперативни процедури съгласно Фактура №**********/05.11.2019г„ ведно с
касов бон №0035861, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД; 800 лв. за
самостоятелна стая за денонощие съгласно Фактура №**********/12.11.2019г„ ведно
с касов бон №0036521, издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД; 24.26 лв. за
закупуване на медикамент по Фактура № **********/15.11.2019 г. от „С.В.“ЕООД
ведно с касов бон; 450.00 лв. за самостоятелна стая за денонощие съгласно
Фактура №03005786142/27.01.2020 г., ведно с касов бон №0043929, издадени от
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД; 104.71 лв. за закупуване на медикамент -
Фраксипарин, установени с рецептурна бланка от 27.01.2020 г. ведно с касов бон
№ 469530 и Фактура № ********** от същата дата издаден от „С.В.“ЕООД; 23.22 лв.
за закупуване на медикамент - Фраксипарин, установени с Фактура №
*********/28.01.2020 ведно е касов бон от „Санафарм“ ООД; 1452.00 лв. за
закупуване на Права плака с комплект винтове титани, съгласно Фактура
№70000313874/28.01.2020 г., ведно с касов бон, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД; 8.00 лв. за закупуване на памперси, съгласно Фактура
№**********/26.01.2020 г„ ведно с касов бон, издадени от „В.Р.-А. 2001
"ЕООД; 330.00 лв. за компютърно-томографско изследване по фактура №
**********/11.12.2019 от Медико-диагностична лаборатория „Спектър“ ООД.
Според заключението на вещото лице по изслушаната
СМЕ, разходите са извършени във връзка с
лечението и възстановяването на ищцата след ПТП.
От показанията на свидетелката З. М., майка на ищцата, ценени при условията на чл.172 от ГПК, се установява следното: За ПТП свидетелката научила от разговор по телефона със сина си. Веднага посетили ищцата в болницата. Все още била в шокова зала, в тежко и неадекватно състояние – непрекъснато повтаряла, че ще закъснее за работа, била некоординирана и неориентирана, окото й било затворено, половината й лице – охлузено. Останала в болницата около 20 дни, като с изключение на първите дни, когато била в реанимация, където не пускат посетители, през цялото останало време, майка й се грижела за нея неотлъчно. Не можела за нищо да се обслужва сама, т.к. имала само един здрав крак – другият й крак и двете й ръце били счупени. Имала нужда от помощ и за хранене, и за тоалет, и да си вземе лекарствата. Болките й били непоносими, вливали й обезболяващи през система. След изписването си от болницата, отишла да живее при свидетелката, защото нямало друг начин, имала нужда от грижи денонощно. В началото не можела дори да седне. Тъй като майка й трябвало да ходи и на работа, се налагало да ползват помощ от други близки, роднини и приятели. Това продължило чак докъм месец март на следващата година. През цялото време ищцата имала болки в счупените крайници, дори в покой. След изписването от болницата, за всеки преглед са налагало да викат линейка – такси, защото само в специализиран автомобил можело да бъде превозена. Емоционално също имала промяна. Това събитие преобърнало живота й. Преди катастрофата била лъчезарен, много контактен и амбициозен човек, с много странични занимания и хобита – йога и фотография. Всичко това е вече в миналото. След злополуката не можела да поддържа такава физическа активност, движенията й били затруднени – клякане, изкачване по стълби. Изгубила интерес към фотографията, нямала вече желание за това, а преди се занимавала сериозно и имала дори награди от конкурси. Имала много видими белези, които я притесняват – от лакътя почти до плешката, на ръката, на крака, на хълбока. Преди ПТП била суетна, държала на облеклото и външния си вид, но след това загърбила всичко.
След първончалното изписване имала и други
интервенции. Имала три игли в лакътя. Едната тръгнала да излиза сама и я
извадили без упойка дори, при което ищцата припаднала. С крака също имала
проблеми – наложила се втора интервенция, взели и кост от хълбока и я присадили
при импланта. Било още по-тягостно и жестоко от първончалното. Цялата била в
тръбички и не можела дори да се обърне. Това продължило от м. януари, когато
била втората интервенция на крака, докъм м. март. Много тежък за ищцата период,
който тя преодоляла само благодарение на силната си воля, но й коствало огромни
усилия.
Понастоящем е силно променена физически и
психически. Не е същият енергичен човек. Походката й е променена – леко накуцва
и се поклаща, движението по стълби я затруднява, понякога все още изпитва
болки. Чисто емоционално изпитва страх от придвижването си до работа и при
излизане на улицата, когато изсвири някой автомобил, се вцепенява. Вече не
пресича на пешеходната пътека, където е била блъсната, а заобикаля, за да
пресече на друго място, където има светофар.
Показанията на свидетелката съдът цени, вземайки
предвид възможната й заинтересованост от изхода на делото, предвид близката й
родствената връзка с ищцата, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични
впечатления и кореспондират с доказателствата по делото.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството,
че водачът на увреждащия автомобил е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на процесния
деликт.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При
процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са
налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. С действията си,
водачът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2,
т.1, чл.20, ал.2, 119, ал.1 от ЗдвП, в
причинна връзка с което е възникнало
процесното ПТП. Презумпцията за неговата вина, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, не
беше оборена от ответника. Това е така, защото дори в хипотезата, в която ударът е настъпил в дясната пътна лента, в опасната зона за спиране на автомобила, водачът е управлявал същия със скорост над разрешената и напълно несъобразена с предупредителните
значи за наличие на пешеходна пътека, която е била освен това видима за него от
достатъчно разстояние, предвид маркировката си и неограничената видимост при
конкретните пътни условия. Ето защо, дори и да е била налице липсата на техническа възможност
да спиране след като пешеходецът е
станал опасност за движението, водачът с действията си сам се
поставил в тази невъзможност, което е достатъчно, за да обоснове извод
за неговата вина.
Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по спора.
Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с
правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС, при съобразяване със: тежестта и броя на получените травматични увреждания
– множество / пет / телесни повреди, от които четири фрактури, придружени с
охлузвания и тотален пневмоторакс, наложил по спешност торакотомия; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на спора от фактическа страна - болките и страданията
от претърпените до този момент пет операции с поставени остеосинтези, чието
изваждане предстои, което според вещото лице вероятно ще наложи извършването на
още две операции, отново съпътствани от болки и страдания за период от около 30
дни; общата продължителност на лечебния период от около 8 месеца, през общо 4
от които ищцата е търпяла интензивни болки, а през останалото време –
спорадични такива, преминаващи след прием на аналгетици; неудобството от
продължителния постелен режим и нуждата и помощ за елементарни ежедневни
дейности, продиктувана от едновременното счупване на два горни и един долен
крайник; възрастта й – 39 г. към датата на ПТП; продължаващите и към момента
спорадични болки при претоварване на крайниците и промяна на времето;
установената промяна в емоционалното състояние на ищцата и смущаващите я
значителни на брой видими белези по тялото й, както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 70 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да
компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Претенцията за законна лихва е основателна. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай, извънсъдебната претенция на ищцата е предявена пред застрахователя на 16.01.2020г., като по делото не се твърди, нито се доказва ответникът да изплатил застрахователно обезщетение. Ето защо, законна лихва върху определеното обезщетение, се дължи от 16.01.2020г., но следва да се присъди, както е поискана – от 16.04.2020г.
Искът за
имуществени вреди е основателен за целия предявен размер, доколкото от
неоспореното от страните заключение на вещото лице се установява причинната
връзка между установените разходи и лечението на травмата от процесното ПТП.
Останалите предпоставки за уважаване на иска съвпадат с вече посочените по
отношение на иска за неимуществени вреди, поради което съдът не ги сочи
повторно.
Заявеното от
ответника възражение за съпричиняване на врeдоносния резултат от ищцата,
поради нарушаване на правилата за
движение на пешеходците, установени в чл.32 от ЗДвП и чл.113 от ЗДвП, съдът
намира за неоснователно. Съгласно чл.32 ,ал. 2 от ЗДвП преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да
сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка -лява или дясна
ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя. Сигнализацията не освобождава
пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната
скорост на движение. Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДвП при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите
на регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник и в нарушение на правилата за
движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите. От заключението на приетата по делото САТЕ се установи,
че ПТП е настъпило на прав пътен участък, в светлата част на денонощието, при
липса на данни по делото за ограничена видимост между водача на лекия автомобил
и пострадалата ищца. Пресичането е било предприето върху обозначена с
хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека тип
"зебра", за която е имало и поставен предупредителен знак на
достатъчно разстояние. Ударът е настъпил върху пешеходната пътека на
пътното платно за движение на автомобили, без по делото да има данни дали това
е станало в лявата или дясната пътна лента. В заключението на САТЕ е посочено,
че при движение в лява пътна лента, от момента на навлизане на пешеходката на
пътното платно – тоест от възникването на опасността, водачът е имал
възможността да спре и предотврати ПТП при всякакъв ход от страна на
пострадалата, освен при тичане, като за последното по делото няма никакви
данни. В тази хипотеза, съдът намира, че водачът е бил длъжен да намали
скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на
пешеходката (чл. 119, ал.
1 и, ал. 4 от ЗДвП ). Пешеходката не е била длъжна да изчака
преминаване на автомобила, а напротив - основавайки се на предоставеното от
закона предимство при преминаване по пешеходна пътека,
тя е имала правното основание да изисква и очаква да й бъде предоставено
предимство при пресичането. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата на това основание.
Във втората
хипотеза, при движение на автомобила в дясна пътна лента, констатацията на
вещото лице относно непредотвратимостта на ПТП не променят горния извод,
доколкото виновният водач сам се е поставил в положението да не може да
предотврати ПТП, като е управлявал автомобила със скорост от 60 км/ч, несъобразена
с условията на пътя – при приближаване до сигнализирана с пътен знак и
маркировка пешеходна пътека, по която може е следва да се очаква преминаването
на пешеходци, и при неограничена видимост и възможност за възприемане на
ищцата, навлизаща на пътното платно от дясната му страна. За да се приеме,
че е налице съпричиняване в тази
хипотеза, по делото следваше да се установи с категоричност, че ищцата е слязла
от десния тротоар, докато автомобилът се е намирал на такова разстояние от
мястото на удара, че тя е попадала в опасната му зона на спиране, но вместо да
съобрази приближаването му, в изпълнение на задълженията си по чл.113, ал.1,
т.1 от ЗДвП, като изчака преминаването му, тя е предприела пресичане въпреки
това. За този конкретен механизъм на настъпване на ПТП по делото е изградена
само възможна хипотеза от вещото лице, с оглед представянето на възможните
варианти на настъпване на произшествието, предвид липсата на данни за това в
коя лента се е движел автомобилът, но която хипотеза не е подкрепена от други доказателства по
делото. За останалите възможни нарушения на чл.113 от ЗДвП, а именно – ненужно удължаване
на пътя и времето за пресичане, спиране без необходимост на платното за
движение от страна на ищцата; неспазване на светлинни сигнали и сигнали на
регулировчик или преминаване през ограждения от парапети или вериги, също не са
ангажирани никакви доказателства. При
това положение, съдът не може да базира извода си за съпричиняване на
предположения, поради което и възражението следва да се приеме за недоказано.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Н.Т. от САК, сумата 3 925,83 лв., съставляваща
адвокатски хонорар с ДДС, съобразно уважената част от исковете.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно – 437,50 лв. за държавна такса и депозити за вещи лица.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, доколкото сумата от 4 000лв. значително надвишава изчиленото по реда на НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение в размер на 3 271,52лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е решено в рамките на две съдебни заседания, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ответната страна следва да се редуцира до минималното такова, а именно – 3 925,83 лв. с ДДС, при което ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати 490,73лв. за разноски на ответника за възнаграждението на един адвокат, както и 50 лв. за експертизи – съразмерно с отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК над сумата от 100 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 3 555,36 лв.
На основание
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати Е.Г.М., ЕГН ********** *** следните суми:
- 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.04.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до пълния му предявен размер от 80 000 лева.
- 11 384,06 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, настъпило на 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.04.2020г. до окончателното плащане.
- 437,50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.“ АД с ЕИК ******, на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на на адв. М.Н.Т. от САК, сумата 3 925,83 лв., съставляваща
адвокатски хонорар с ДДС, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „Б.И.“ АД с ЕИК ******, сумата от 540,73 лв., представляваща направени по делото разноски за адв. възнаграждение и депозити за експертизи, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД с ЕИК ****** да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 3 555,36 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.