Р Е Ш Е Н И Е
28.12.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
06.12. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2061 2018
дело № по описа за година.
С.С.К. *** иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответната община да му заплати сума в размер на 15357.10 лв., представляваща получена без основание наемна цена по сключения между страните договор № ТД-000515/01.05.2006г., за периода от месец април 2013г. до месец юли 2018г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на търговски обект-павилион, находящ се в гр. Дупница, на ул. „Бачо Киро“, между блок № 7 и блок № 8, със застроена площ от 90 кв.м., който придобил с договор за покупко-продажба на търговски обект от 10.02.1995г. Павилионът е разположен в УПИ І-за комплексно жилищно строителство, в кв. 200 по регулационния план на гр. Дупница, с площ от 8658 кв.м. Твърди, че в последствие ответната община го принудила да сключи с нея договор с № ТД-000515/01.05.2006г. за наем на терена, върху който е поставен павилионът. Съгласно този договор, до 25-то число на месеца, ищецът следвало да заплаща по 252 лв. месечен наем. Ищецът редовно заплащал договорената сума в периода от месец април 2013г. до месец юли 2018г., като общата платена сума за този период е в размер на 15 357.10 лв.
Счита, че ответната община е получила тази сума като недължимо платена, по следните съображения: Парцелът, върху който са изградени блоковете, изцяло представлява прилежащ терен към жилищните сгради, а за този терен на ГОНС „Ст. Димитров“ е било заплатено отстъпеното право на строеж от ДСО „Промишлено строителство“ в размер на 20120.40 лв. В последствие, всеки гражданин, закупил апартамент в тези четири блока, е закупил и отстъпеното право на строеж и е станал негов собственик заедно със собствеността върху жилището си, в това число и ищеца.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът твърди, че теренът, представляващ парцел l-ви, кв. 200 по регулационния план на град Дупница, върху който е разположен павилионът, закупен от ищеца с договор от 10.02.1995г. е частна общинска собственост на Община Дупница и е актуван като такъв с акт за Общинска собственост № 980 от 25.04.2003г. Представените с исковата молба документи касаят заплатено право за постояване върху общинска земя на четири жилищни блока, а не закупена Общинска земя. Писмото, представено с исковата молба, касае потвърждение че на ГОНС - гр. Станке Димитров е заплатена сумата от 20120.40 лв. за отстъпване правото на строеж за изграждане на жилищни блокове с №№ 5,6,7 и 8, които понастоящем са изградени. След построяването на четирите блока на ул.”Бачо Киро”, земята под тях е останала общинска собственост, съгласно закона, като Община Дупница е собственик на терена, а изградените апартаменти в блоковете са собственост на отделни физически лица. Павилионът, закупен с частен договор от ищеца, е разположен между бл. № 7 и бл. № 8, което е видно от скица № 758 от 05.10.2016г., а земята под него също е общинска собственост. С договор за продажба на търговски обект (павилион) ищецът е закупил търговски обект - павилион за търговска дейност, намиращ се в град Дупница, ул. „Бачо Киро”, който павилион е разположен в УПИ I - за комплексно жилищно строителство, в кв.200 по регулационния план на град Дупница, но с този договор ищецът не е закупил и терена под него. Ищецът е закупил павилиона от продавача Георги В. Бедников, който е придобил собствеността върху същия от Общински съвет-гр. Дупница, чрез търг, видно от договор за продажба от 21.12.1994г. Последният урежда единствено покупко-продажбата на металната конструкция на павилиона, като не учредява каквото и да било вещно право върху земята под него.
Отделно от изложеното, счита, че претендираните от ищеца суми не са получени от Община Дупница без основание, а напротив-на основание валидно възникнало облигационно отношение въз основа на договор за наем на общински терен.
Ответникът прави и възражение за давност на част от претендираните суми, понеже счита, че същите представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: Договор за продажба на търговски обект /павилион/ от 10.02.1995г., Договор за отдаване под наем на общински терен от 01.05.2003г. и Анекс № 1/12.09.2005г. към него, Договор за отдаване под наем на общински поземлен имот от 01.05.2006г., Анекс № 1/31.10.2006г., Анекс № 2/20.02.2008г. и Анекс № 3/17.05.2012г. към него, че страните са в договорни отношения с предмет отдаване под наем на терен, върху който е разположен собственият на ищеца търговски обект (павилион) намиращ се в град Дупница, ул.Бачо Киро”, който павилион е разположен в УПИ I - за комплексно жилищно строителство, в кв.200 по регулационния план на град Дупница. Ищецът е закупил търговския обект-павилион за търговска дейност с договор от 10.02.1995г. от Георги В. Бедников.
Съгласно сключения между страните Договор за отдаване под наем на общински поземлен имот от 01.05.2006г., наемодателят община Дупница, се е задължил да предостави на наемателя С.К. терен с площ от 90 кв.м., а наемателят от своя страна се е задължил да заплаща месечен наем, определен съгласно заповед на Кмета на общината. В чл. 2, изр. 2-ро от договора изрично е прието за установено между страните, че преместваемият търговски обект е собственост на наемателя и е поставен върху общинския поземлен имот, предмет на договора за наем, както и че обектът ще функционира за търговска дейност-продажба на хранителни стоки.
Не е спорно също така, а се установява и от приетите като доказателства по делото разпечатка от Община Дупница за внесени суми от ищеца, 60 броя фактури, ведно с касови бележки към тях, приложени към исковата молба, както и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, че в периода от месец април 2013г. до месец март 2018г. включително, ищецът е плащал наем на община Дупница за терена, върху който е разположен павилиона, като размерът на платения от него в този период наем е общо 15357.10 лв., от които 15111.87 лв.-наемна цена и 245.23 лв.-платени лихви за просрочие на плащания. Последният платен от ищеца наем е за месец март 2018г.
Представени са от ищеца и Нотариален акт № 18, том ІІІ, дело № 339/1977г., видно от който ищецът е собственик на апартамент № 5, ет. 1, вх. Б, находящ се в бл. 8 на ул. „Бачо Киро”, гр. Дупница, както и копие от писмо-препис с изх. № ІІІ 1-614 от 12.01.1977г. на ДСО „Промишлено строителство“ гр. София, до СД ИНМ, гр. Станке Димитров, видно то което е изплатена сумата от 20120.49 лв. за отстъпване право на строеж от Градски общински народен съвет (ГОНС), гр. Станке Димитров за жилищни блокове №№ 5,6,7 и 8 в кв. 277. По делото е прието като доказателство и Решение № 105, Протокол № 25/20.12.1972г. на ИК на ГОНС, гр. Станке Димитров, с което е дадено съгласие за отстъпване право на ЖСК „Строител“ и на строителството на държавни апартаменти на Промишлено Строителство в кв. 277 по регулационния план на града. Ответникът е представил Акт за общинска собственост 0 980/25.04.2003г. и Акт за частна общинска собственост № 1645/25.06.2007г.
В чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три фактически състава на неоснователно обогатяване. Според първия, подлежи на връщане полученото при начална липса на основание, според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено, и според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ППВС № 1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо, при начална липса на основание, т.е когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта. Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното обогатяване.
Вторият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - неосъществено основание, е налице, когато е престирано нещо с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. За да са налице вторият фактически състав на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало.
При третия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД, основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при развалянето на договорите поради неизпълнение, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, при които развалянето няма обратно действие по арг. от чл. 88, изр. 1 ЗЗД. При фактическия състав на чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД ищецът следва да въведе като твърдение и да докаже плащането, както и фактите, обуславящи отпадането на основанието с обратна сила, а ответникът-наличието на основание за задържане на полученото (в този смисъл е Решение № 189/ 04.02.2014г. по дело № 141/2012г. на І-во т.о. на ВКС). В настоящия случай нито се твърди, нито са представени доказателства, от които да е видно, че договорът за наем на процесния терен е развален, което на свой ред да обуслови връщането на получени от ответника суми.
В процесния случай, съдът намира, че нито един от така изяснените фактически състави, обхванати от нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД не е налице. Напротив, от изложеното в исковата молба и отговора, както и от събраните по делото писмени доказателства, се установява по безсъмнен начин, че претендираната сума представлява сбор от извършените от ищеца плащания по валидно сключения и действащ и към момента на приключване на съдебното дирене по делото договор за наем на недвижим имот-терен с площ 90 кв.м., върху който е поставен собствения на ищеца павилион (представляващ движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС), по който договор наемодателят изпълнява задължението, което е поел-да предостави терена, предмет на договора за ползване от наемателя, а последният е изпълнявал до м. март 2018г. задължението си за заплащане на дължимата наемна цена. Нито се твърди, нито се събраха доказателства сключения между страните договор за наем да е обявен за нищожен, да е унищожен, развален или прекратен на някое от посочените в него или закона основания. Обстоятелството, че ищецът-наемател е спрял плащанията по договора не води до автоматично прекратяване на същия, а поражда задължение за плащането им.
Съдът намира за абсолютно неоснователен довода на ищеца, че понеже парцелът, върху който е разположен павилионът му, представлявал прилежащ терен към жилищните сгради, за които общината е учредила вещно право на строеж, не дължи наем за ползването на терена. С наемния договор се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право и затова наемодател може да бъде и лице, което не е собственик на вещта (В този смисъл решение №725 от 04.11.2008г. по т.д.№163/2008г. на ВКС, ІІ т.о.). Отношенията във връзка със собствеността на имота нямат връзка с облигационното правоотношение по договор за наем, страни по което са наемодателят, от една страна, и наемателят от друга, като договорът за наем е валиден в отношенията между страните по същия. Правата и задълженията по договора за наем възникват между страните така, както са уговорени, поради което наемателят дължи уговорения наем на наемодателя. Договорът за наем може да бъде сключен както от собственика на вещта, така и от наемател, арендатор или от всяко трето лице, което не притежава никакви права върху чуждата вещ. Такъв договор не е нищожен (подобно на договора за продажба на чужда вещ), той създава облигационна връзка между страните по договора.
С оглед на изложеното, съдът намира, че претендираната от ищеца сума в размер на 15357.10 лв. не е платена от него без основание, а ответната община не дължи връщането й, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Ответникът е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства, че такива са реално направени, поради което не следва да бъдат присъждани, съгласно указанията, дадени с т. 1 от ТР № 6/2013г., постановено по т.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Община Дупница,
с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от Кмета инж. М.Ч., иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
за осъждане на ответната община да заплати на ищеца сума в размер на 15357.10
лв., представляваща получена без основание наемна цена по сключения между
страните договор № ТД-000515/01.05.2006г. за отдаване под наем на общински
поземлен имот, за периода от месец април 2013г. до месец юли 2018г. като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: