Решение по дело №179/2023 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 78
Дата: 22 юни 2023 г.
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20233130200179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Провадия, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20233130200179 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „Дани -2008-Н.Р.” ЕТ, представляван от Н.Б.Р. , против
Наказателно Постановление № 65256- F 694840 / 14.03.2023г. на Началника на
Отдел „Оперативни дейности“-**** при ТД - НАП гр.****, с което на „Дани -2008-
Н.Р.” ЕТ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 700 лева на основание
чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС .
В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, че няма доказателства за
компетентност на актосъставителя и наказващият орган, че при издаване на
постановлението е била нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН, че
наложеното наказание е силно завишено и др.Изложени са и множество съображения,
че с оглед установената минимална разлика между фактическата и касовата наличност
следва да се приеме, че случаят е маловажен , което неправилно не е било сторено от
наказващия орган.Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована , не се явява
представител.Постъпило е писмено становище, с което депозираната жалба се
поддържа на посочените в нея основания и отново са изложени съображения за това, че
случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.В заключение се иска отмяна на
постановлението, а в условията на алтернативност- намаляване на размера на
наложената санкция до минималния предвиден в закона.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и
1
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна,
с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 26.01.2023г. служители на ТД-НАП-**** , една от които св.М. Д., в
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в магазин за
хранителни стоки, намиращ се в гр.****, ул.****** и стопанисван от „Дани -2008-
Н.Р.” ЕТ. В 14,52ч. била извършена контролна покупка на стока на стойност 1,20лв., за
което бил издаден касов бон.След това служителите на ТД-НАП-**** се легитимирали
и обявили началото на проверката.Установило се, че в обекта имало въведено в
експлоатация фискално устройство“ Дейзи Микро С 01“ . От изведеният дневен отчет
станало ясно, че разчетената касова наличност била 80,80лв При проверка на
фактическата наличност обаче се установило, че тя е в размер на 110,10лв. Така
разликата между разчетената касова и фактическа наличност не била отразена в
устройството.Данъчните служители отразили своите констатации в протокол №
0062930, към който приложили иззетият дневен финансов отчет и саморъчно
изготвения опис на наличните парични средства.При приключване на проверката
възражения не били вписани.
Тъй като установената разлика между касовата и фактическата наличност не
била отразена по съответния начин и ред, на 02.02.2023г. св.Д. съставила против „Дани
-2008-Н.Р.” ЕТ, акт за установяване на административно нарушение № F 694840. В
него било описано установеното нарушението, което било квалифицирано като
такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 /13.12.2006г. на Министъра на финансите
.При предявяването на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени и депозирани.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел
описаната в него фактическа обстановка, както и правната квалификация на
нарушението- на чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 / 2006г. на Министъра на финансите ,
издадена от МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. За него, на основание чл.185
ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС наложил на „Дани -2008-Н.Р.” ЕТ наказание “Имуществена
санкция” в размер на 700 лв.
В хода на съдебното следствие съдът разпита М. Д. - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се
установи, че разликата между касовата и фактическата наличност е била установена
при съпоставка между изведения дневен отчет на фискалното устройство, въведено в
експлоатация в обекта, което е разполагало с функциите „ служебно въведени“ и „
служебно изведени“, и физическото преброяване на паричните средства.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените с писменото
становище писмени доказателства, които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, приобщени в хода на
съдебното производство , от събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
2
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 695256- F 694840 / 14.03.2023г. е издадено
от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни дейности“-**** при ТД -
НАП гр.**** , съгласно заповед № ЗЦУ –1149 /25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, поради което възраженията за некомпетентност на наказващия орган
и актосъставителя са неоснователни. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу
какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на нарушителя , което е упражнено с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло
обстоятелствата, сочени в акта.Административно - наказващият орган е квалифицирал
нарушението като такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 /2006 г. на Министъра на
финансите. Съгласно тази норма , извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. В настоящият казус безспорно е установено, че в проверения обект е
имало въведено в експлоатация фискално устройство, което като модел, номер и
регистрация е описано в съставения констативен протокол. От него в началото на
проверката е бил изведен междинен отчет, според който отразената касова наличност е
била 80,80лв. От изготвения опис обаче се установява, че фактическата наличност е в
размер на 110,10лв. Следователно налице е разлика от 30,30лв., която не е била
отразена по предвидения ред във фискалното устройство, като причините за това са
ирелевантни за спора. В тази връзка не биха могли да бъдат споделени твърденията в
писменото становище , за това, че тази сума е била съставена от дребни монети,
предназначени за връщане на ресто на клиенти. Следва да се отбележи, че задължение
на търговеца е да организира работата в обекта така, че да не се допускат нарушения на
данъчното законодателство.С оглед на изложеното до тук съдът намира , че описаното
в постановлението нарушение безспорно е било допуснато, тъй като установената
разлика в касовата и фактическата наличност не е била отразена по предвидения в
наредбата ред- регистриране във фискалното устройство.
Съдът намира, че „Дани -2008-Н.Р.” ЕТ законосъобразно е санкциониран от
административно наказващия орган, като правилно е била ангажирана отговорността
на търговецът. В настоящото административно-наказателно производство е налице
хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, която по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
търговеца за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
3
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай.
Въвеждайки задължението за спазване на реда и начина за отчитане, законодателят
е декларирал нормативно волята си за контрол на документооборота и съответно
гарантиране на сигурността на участващите в него лица. Нарушената разпоредба на
чл.33 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006г. е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Нормата има за цел да създаде условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните по предвидения ред суми от продажби, респективно извършени
услуги и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент.Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. Поради това и като взе предвид, че самото
нарушение не се отличава от останалите от този вид по своята обществена опасност,
съдът не намира основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, тъй като
именно в чл.185 ал.2 от ЗДДС е предвидена санкция за лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от
ЗДДС.Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006г., е че същата е издадена на
основание чл.118 от ЗДДС.Т.е. същата се явява нормативен акт по прилагането му и
неизпълнението на предвидените в нея задължения се санкционира.От друга страна е
установено, че самото нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
При определяне на размера на наказанието наказващият орган обаче не е взел
предвид всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН.По делото не са налице
данни , че от страна на дружеството в предходни периоди да са допускани нарушения
на данъчното законодателство, за които да са били налагани съответните санкции, а и
самият размер на разликата между фактическата и касовата наличност е
незначителна. Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената
„Имуществена санкция“ от 700лв. на 500лв., в предвидения в закона минимален размер
, като счита че това наказание е съответно на допуснатото нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН , чл.143 ал.1 от АПК и чл.226 ал.3 от АПК, съдът намира, че следва на
ТД на НАП **** да се присъди юрисконсултско възнаграждение .При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
150лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на ТД на НАП-**** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр. ал.1
от ГПК и да присъди на ТД на НАП -**** юрисконсултско възнаграждение в размер
на 57лв. , пропорционално с изменения размер на административната санкция.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.4 вр. ал.2 т.4 вр. ал.1 от ЗАНН,
съдът


РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 65256- F 694840 / 14.03.2023г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“-**** при ТД - НАП гр.****, с което на
„Дани -2008-Н.Р.” ЕТ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 700 лева на
основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС , като НАМАЛЯВА размера на наложената
„Имуществена санкция” от 700лв. на 500лв.
ОСЪЖДА „Дани -2008-Н.Р.” ЕТ , ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ **** , юрисконсултско възнаграждение в размер на 57 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-**** по реда на АПК.


Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5