№ 207
гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220101389 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба на ЕТ „И. Ч.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „******, представляван от собственика И. Ф.
Ч., чрез пълномощник - адвокат Г. М. от АК Пазарджик против „Коловаг“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. „Л. Каравелов“ № 2В,
представлявано от Е. С. Й., с която се иска от съда да постанови решение за осъждане
ответника да плати на ищеца сумата от 2579,84 лева с ДДС главница, представляваща
остатък от неплатената продажна цена на 37,85 куб. м. тополови трупи по фактура №
**********/03.04.2019 г., както и сумата от 1394,10 лева обезщетение за забава за периода от
03.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че страните са сключили договор за
продажба на 37,85 куб.м. тополови трупи, материализиран във фактура №
**********/03.04.2019 г. на обща стойност 5450,40 лв. с ДДС. Независимо от получаване на
трупите и изтеклия срок за плащане на уговорената цена за същите, ответникът все още не
бил изплатил сумата от 2579,84 лв. с ДДС, представляваща остатък от цената на трупите
съгласно посочената фактура.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът се
представлява от адв. Г. М. от АК Пазарджик. Изразява становище за основателност на
исковете, моли съдът да ги уважи в цялост и да му присъди разноски. В предоставен от съда
срок депозира писмена защита с изложени аргументи за основателност на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
1
пълномощник – юрисконсулт К. Д. – П., в който оспорва исковете.
Прави възражение за погасяване по давност на исковете за главница и лихва. При
условията на евентуалност, оспорва исковете като неоснователни по основание и размер.
Отрича да дължи претендираните от ищеца суми.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ответникът се представлява от юрисконсулт К. Д. – П., като моли съдът да отхвърли
исковете като неоснователни. Представя писмена защита в подкрепа на искането си в
определен от съда срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложената на л. 7 от делото фактура № **********/03.04.2019 год., че
същата е съставена от ищеца като доставчик с получател ответното дружество по повод
продажбата на 37,85 куб. м. тополови трупи на единична цена 120 лева за 1 куб. м., на обща
стойност 5450,40 лева с ДДС, 4542 лева без ДДС.
Представено е извлечение по банковата сметка на ищеца, от което е видно, че при
превода от ответника към ищеца на сумата от 6000 лева на 06.02.2019 г. като основание е
посочено „доставка на трупи“.
Видно от приетата като доказателство на л. 38 от делото справка за доставена
дървесина от ищеца, неоспорена от ответната страна, по процесната фактура са доставени
37,85 куб. м. тополови трупи на 25.03.2019 г.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че фактура № **********/03.04.2019 г. е осчетоводена в счетоводните регистри
на страните за данъчния период, за който е издадена. Посочената фактура е включена в
дневника на продажбите на ищеца и в справката декларация по ЗДДС с вх. №
13001626462/14.05.2019 г. за данъчен период месец април 2019 г. с деклариран ДДС за
внасяне в размер на 908,40 лева. Фактурата е включена в дневника на покупките на
ответното дружество и в справката декларация по ЗДДС с вх. № 13001626590/14.05.2019 г.
за данъчен период месец април 2019 г. с деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 908,40 лева. Издадените фактури за доставка от ищеца на ответното дружество
/фактура № **********/02.11.2018 г., № **********/12.11.2018 г., № **********/14.11.2018
г., № **********/21.01.2019 г., № **********/29.01.2019 г., № **********/11.03.2019 г., №
**********/18.03.2019 г. и № **********/03.04.2019 г./ са на обща стойност 67 119,84 лева, а
извършените плащания по тях са в размер на 64 540 лева. Разликата между сумата за
плащане по фактури за доставки, издадени от ищеца и извършените плащания от ответника
общо е в размер на 2579,84 лева. В счетоводните регистри на ищеца с постъпилите
плащания от ответника са погасявани вземания по реда на тяхното възникване. Останалата
частично неплатена фактура № **********/29.01.2019 г. е с отчетено вземане в размер на
2579,84 лева. Сметката 411/1 „Клиенти“ аналитична партида „Коловаг“ АД в счетоводните
2
регистри на ищеца е с дебитно салдо по фактура № **********/03.04.2019 г., което показва
наличие на вземане от „Коловаг“ АД в размер на 2579,84 лева. В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че всички горепосочени фактури, издадени от ищеца са отразени и в
счетоводните регистри на ответното дружество, от ответната страна са извършвани
плащания на задължения към ищеца по фактури без да са посочили за коя фактура се отнася
съответното плащане.
От заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че в счетоводството на ответното дружество процесната фактура фигурира като платена.
Осчетоводени са плащания от 06.02.2019 г. и 23.05.2019 г. по издадената от ищеца процесна
фактура № **********/03.04.2019 г. в размер на общо 5450,40 лева /5245,20 лева с плащане
от 06.02.2019 г. и 205,20 лева с плащане от 23.05.2019 г./ С превода от 06.02.2019 г. е
отразено плащане по фактура № **********/29.01.2019 г. в размер на 754,80 лева и по
процесната фактура в размер на 5245,20 лева като е останало за плащане остатък по фактура
№ **********/29.01.2019 г. в размер на 3774,00 лева и по процесната фактура в размер на
205,20 лева. В счетоводството на ответника фигурира като неплатен остатък от
задължението по фактура № **********/29.01.2019 г. в размер на 2579,84 лева.
Съдът кредитира заключенията на приетите по делото съдебно – счетоводни
експертизи, изготвени от вещото лице Д., като обективни, пълни и компетентно изготвени.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира с пълно доверие, се установява, че на 06.02.2019 г. ответното дружество е
извършило банков превод към ищеца на сумата от 6000 лева. Тази сума е разнесена по две
различни фактури, както следва: на 18.06.2019 г. е отнесена сумата от 5245,20 лева по
фактура № **********/03.04.2019 г. и на 19.06.2019 г. е отнесена сумата от 754,80 лева по
фактура № **********/29.01.2019 г.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на
следните материланоправни предпоставки /юридически факти/: 1. наличие на валидно
правоотношение по договор за продажба на дървесина – тополови трупи, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесната стока и да
я предаде, а купувачът – да я получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е
предал на купувача дървесината, предмет на сключения договор. Ответникът следва да
докаже, че процесните вземания са погасени чрез плащане, респ. по давност.
В производството по делото е представена фактура № **********/03.04.2019 г. на
стойност 5450,40 лева с ДДС за продадени 37,85 куб.м. тополови трупи /по 120 лева за 1 куб.
м./, от която ищецът претендира сумата от 2579,84 лева, представляваща незаплатен остатък.
Така представената фактура, обективираща облагаема доставка на стока, не носи подпис на
купувача. По своята правна природа фактурата представлява частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. приетите
заключения на съдебно-счетоводните експертизи, се установява наличието на търговски
3
взаимоотношения между страните, в рамките на които се е развила и процесната сделка.
Доколкото твърдяното за възникнало правоотношение е сключено между търговци
последното представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, поради което по
отношение на правата и задълженията на страните следва да намерят приложение
разпоредбите на Търговския закон.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между
продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е
необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради консенсуалния характер
на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия
състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от
договора задължения. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена
за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за
породените от него права и задължения, ако отразява съществените елементи от
съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на
купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на
продажбата. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на
продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. Отсъствието на изискуеми
от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за
отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до
съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото,
в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора
/получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат
да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. Дори
неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете
страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /В този смисъл решение № 211/30.01.2012 г.
по т. д. 1120/2010 г. на ВКС, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 47 от 08.04.2013
г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ Т. О, решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г.
на ВКС/.
В приложената по делото фактура са обективирани всички съществени елементи,
пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за
придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По нея ищецът се
е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху посочената
в тази фактура стока по вид и количество, при уговорена цена с ДДС. В случая
представената по делото фактура, както се установи от приетите по делото съдебно-
счетоводни експертизи, е отразена в счетоводството и от ответното дружество, а сумата по
нея е включена в регистрите му за покупки по ДДС. По същата ответникът е ползвал и
данъчен кредит. Според съда след като процесната фактура е постъпила при ответника, той
не само не се е противопоставил на обективираната в нея облагаема доставка веднага след
нейното узнаването, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно осчетоводен и
включени в дневника на покупките. В този смисъл като е осчетоводил процесната фактура, в
която са обективирани всички съществени елементи на договора за продажба – страни,
обект и цена, ответникът е признал, че е сключен договор, по който в изпълнение е получил
и приел без възражение стоката, предмет на това правоотношение.
4
В този смисъл е и константната практика на ВКС– напр. Решение № 114/26.07.2013 г.
по търг. д. № 255/2012 г., ТК, I т. о., Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г.,
ТК, І т. о. на ВКС, с която се приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на
фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване. Фактът, че е осчетоводил фактурата без да
изложи никакви възражения, както и отразените в счетоводството на ответника плащания
по фактурата следва да се тълкуват като неизгодни за него обстоятелство – признание, че
стоката по фактурата е реално получена.
Следователно, преценени отразените във фактурата данни във връзка с неоспорените
заключения на вещото лице по изслушаните съдебно-счетоводни експертизи и
осъществените от ответника правни и фактически действия, дават основание да се приеме,
че задължението на последния, като купувач за заплащане цената на описаната в процесната
фактура стока е доказано.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за търговска продажба
парично задължение е изпълнено, подлежи на доказване от ответника по правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК.
От заключенията на вещото лице по изслушаните по делото съдебно-счетоводни
експертизи се установяви, че ответникът - купувач е заплатил по сметката на ищцовото
дружество сумата в общ размер от 64 540 лева от общия размер на задълженията 67 119,84
лева, респ. останало е неплатено задължение в размер на 2579,84 лева. В счетоводството на
ищеца това задължение фигурира като наплатен остатък по фактура №
**********/03.04.2019 г., а в това на ответника като остатъчно задължение по фактура №
**********/29.01.2019 г. като фактура № **********/03.04.2019 г. е осчетоводена като
платена с преводи от 06.02.2019 г. и от 23.05.2019 г. В платежните нареждания от ответната
страна не са посочени номера на фактури, за които се отнасят съответните плащания.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, се погасява най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. За да се ползва длъжникът
от разпоредбата на чл. 76, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва при плащането по недвусмислен начин
да е посочено кое от съществуващите му задължения се погасява с конкретното плащане. В
противен случай не може да се приеме, че длъжникът изразява валидна воля, доколкото за
кредитора не е налице задължение да полага повече от обикновеното усилие, за да разбере
кое негово вземане се погасява. Относимо към отношенията на страните по делото
достатъчно е да се посочи в платежен документ, че се погасява вземане по номер на фактура.
В случая доколкото при плащанията, извършвани от ответника, същият не е посочвал кои
свои задължения към ищеца заплаща, начинът на погасяване, прилаган от ответника не е
обвързващ за съда, като вместо него настоящият състав намира, че приложим е редът по чл.
76, ал. 1 от ЗЗД.
Следва да се зачете погасяването, извършено от ищеца на основание чл. 76, ал. 1, изр.
2 от ЗЗД – чрез погасяване на най- обременителното задължение на длъжника, тъй като
всяко задължение за главница е лихвоносно и върху най – старото задължение се натрупва
най - голяма по размер лихва за забава. Следователно сумата от 6000 лева, платена на
06.02.2019 г. е следвало да се отнесе за заплащане на непогасения остатък по най-старата
фактура по реда на чл. 76 от ЗЗД, а именно – за погасяване на задължението от 3774,00 лева
5
по фактура № **********/29.01.2019 г., а не за процесната. От заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при погасяване по реда на чл. 76 от
ЗЗД остава остатък от непогасено задължение по последната фактура №
**********/03.04.2019 г., която е и процесната, в размер на 2579,84 лева.
С оглед така изложеното следва изводът, че предявеният иск за главница в размер на
2579,84 лева е доказан по основание и размер.
При този извод съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за
погасяване на главното вземане по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането и се прекъсва с
предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането. Предвид
обстоятелството, че в Търговския закон не предвижда специални давностни срокове за
предявяване на вземанията във връзка с търговската продажба, действат общите правила на
чл. 110 ЗЗД, според които тези вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен
срок. Съгласно чл. 327, ал. 3 от ТЗ относно сроковете на плащане на продажната цена по
търговски сделки се прилагат правилата на гл. 21 от ТЗ, а разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от
ТЗ от своя страна предвижда, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се
установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или
услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. /В този смисъл
Решение № 60 от 29.06.2021 г. по в. гр. д. № 371/2021 г. по описа на ОС Пазарджик/. От
събраните по делото доказателства не се установява между страните да е налице конкретна
уговорка по отношение на срока за плащане. Във фактурата няма посочен срок за плащане.
Такъв не се установява и от събраните по делото доказателства. В конкретния случай от
доказателствата по делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че фактурата е
осчетоводена в ответното търговско дружество през м. април 2019 г., респ. следва да се
приеме, че фактурата е получена най - рано на датата й на издаване 03.04.2019 г. Така, броен
от 04.04.2019 г. четиринадесетдневният срок след получаване на фактурата е изтекъл на
17.04.2019 г. и от 18.04.2019 г. задължението за заплащане на продажната цена е станало
дължимо, от който момент е започнала да тече 5 годишната погасителна давност, която
изтича на 18.04.2024 г. Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давността се
прекъсва с предявяване на иск, който иск е предявен на 02.04.2024 г., към който момент не е
била изтекла предвидената петгодишна погасителна давност. Ето защо това възражение на
ответника се явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Както бе
посочено по-горе ответникът е изпаднал в забава на 18.04.2019 г., от който момент се дължи
заплащане на лихва за забава. Досежно възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение мораторната лихва съдът го намира за частично основателно поради
6
следните съображения: Съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с кратка – тригодишна погасителна давност. Следователно задълженията за
мораторна лихва, дължими за период, предшестващ тригодишния период преди предявяване
на настоящата искова молба, а именно преди 02.04.2021 г. действително са погасени по
давност. Така по отношение на обезщетението за забава същата остава да се дължи върху
главницата от 2579,84 лева за непогасения по давност период от 02.04.2021 г. до 02.04.2024 г.
Изчислено с помощта на лихвен калкулатор обезщетението за забава върху главницата от
2579,84 лева за периода 02.04.2021 г. до 02.04.2024 г. възлиза в размер на 870,96 лева.
Акцесорната претенция следва да бъде уважена за размера от 870,96 лева и за периода
02.04.2021 г. до 02.04.2024 г. като за разликата до предявения размер от 1394,10 лева и за
периода от 03.04.2019 г. до 01.04.2021 г. следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция в размер на общо 1560,33 лева, от
които 138,03 лева за ДТ, 607,98 лева за платено адвокатско възнаграждение и 814,42 лева за
възнаграждения на вещи лица. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че по делото са проведени пет открити съдебни заседания, в три които
процесуалният представител на ищеца се е явявал лично, а за останалите две е депозирал
молби, съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед изхода на делото, право на разноски има и ответника, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По
правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението за
юрисконсулт в размер на 200 лева. Ищецът следва да заплати на ответника сумата в размер
на 26,32 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Коловаг“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Септември, ул. „Л. Каравелов“ № 2В, представлявано от Е. С. Й., с пълномощник -
юрисконсулт К. Д. – П., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „И. Ч.”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „******, представляван от И. Ф. Ч., с пълномощник - адвокат Г. М.
от АК Пазарджик, сумата от 2579,84 лева с ДДС, представляваща остатък от неизпълнено
задължение за плащане на цена по договор за търговска продажба на тополови трупи,
обективиран във фактура № **********/03.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на
7
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 870,96 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 02.04.2021 г. до 02.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за
разликата до предявения размер от 1394,10 лева и за периода от 03.04.2019 г. до 01.04.2021 г.
ОСЪЖДА „Коловаг“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Септември, ул. „Л. Каравелов“ № 2В, представлявано от Е. С. Й., с пълномощник -
юрисконсулт К. Д. – П., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „И. Ч.”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „******, представляван от И. Ф. Ч., с пълномощник - адвокат Г. М.
от АК Пазарджик следните суми: 138,03 лева за държавна такса, 607,98 лева за платено
адвокатско възнаграждение и 814,42 лева за възнаграждения на вещи лица, общо сумата от
1560,33 лева, представляващи сторените в настоящото производство разноски, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЕТ „И. Ч.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„******, представляван от И. Ф. Ч., с пълномощник - адвокат Г. М. от АК Пазарджик, ДА
ЗАПЛАТИ на „„Коловаг“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Септември, ул. „Л. Каравелов“ № 2В, представлявано от Е. С. Й., с пълномощник -
юрисконсулт К. Д. – П., сумата в размер на 26,32 лева разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8