РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 12.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 16 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С
решение № 260041 от 09.12.2020 г., постановено по АНД № 312/2020 год. Троянският
районен съд, трети състав, е отменил Наказателно постановление № 15/28.07.2020
г. на Зам. кмета на Община Троян, издадено въз основа на Заповед № 3/03.01.2012
г. на Кмета на Община Троян, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление, с. *****, община Троян, представлявано от управителя Д.Й.Б.,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 500 лв.
/петстотин лева/ на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр.
с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, за извършено нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
Недоволна
от така постановеното решение е останала Община Троян, която чрез юрк. И.К., е
подала касационна жалба. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е
постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК. Твърди се, че РС неправилно е приел, че в АУАН и НП липсват
реквизитите дата и място на извършване на административното нарушение, които
според касатора са налице, видно от съдържанието на АУАН и НП. Сочи се, че административното
нарушение се изразява в бездействие, като в АУАН и НП е посочен крайният срок
за подаване на информацията по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, поради което всеки един
ден след посочения краен срок нарушителят е осъществявал нарушението, като се
цитира и практика на Административен съд – Ловеч. Касаторът не е съгласен и с
мотивите на РС, че липсва пълно описание на административното нарушение, както
и за липса на индивидуализация на имота, като се сочи, че процесният имот е
индивидуализиран чрез неговия идентификатор. Допълнително се сочи приложението
на ч. 52, ал. 4 от ЗАНН във връзка с правната квалификация на административното
нарушение и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В заключение се моли касационната инстанция
да отмени решението на РС и вместо него да постанови друго, с което да потвърди
наказателното постановление. От касатора не се претендират разноски. В съдебно
заседание касаторът не се представлява.
Ответникът „*****“ ЕООД, ЕИК *****, в писмено възражение по
касационната жалба намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение на РС за законосъобразно. В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е основателна.
С Наказателно постановление № 15/28.07.2020 г. на Зам. кмета на Община Троян, издадено въз основа на Заповед № 3/03.01.2012 г. на Кмета на Община Троян, на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление, с. *****, община Троян, представлявано от управителя Д.Й.Б., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 500 лв. /петстотин лева/ на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, за извършено нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
РС е отменил НП като е приел, че в АУАН и НП не са посочени реквизитите дата и място на административното нарушение, което е прието от РС за съществено процесуално нарушение, като допълнително РС е изложил мотиви за липса на пълно описание на административното нарушение. РС е приел, че неправилно в АУАН е посочена датата на административното нарушение, която според РС е еднаква с датата на откриването на нарушението. Допълнително РС е изложил мотиви относно неправилна квалификация на административното нарушение в АУАН.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е доказано извършването на описаното в НП административно нарушение, като не следва да ги повтаря, а следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК в тази част.
За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция
намира, че както актосъставителят, така и издателят на наказателното
постановление са разполагали с компетентност да издадат АУАН, респ. НП, което е
видно от Заповед № 3/03.01.2012 г. на
Кмета на Община Троян /на л. 14 от делото на РС/, както и разпоредбите на чл.
47, ал. 2 от ЗАНН, във вр. със специалната разпоредба на ч. 128, ал. 1 от ЗМДТ.
Касационната
инстанция не споделя формалните мотиви на РС за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание.
Касационната инстанция не споделя мотивите на РС относно липса на описание на административното нарушение и нарушение на реквизитите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според касационната инстанция напълно необосновано РС е приел, че „липсва описание на нарушението и по-точно дали в случая се касае за новопостроен или придобит по друг начин недвижи имот и ако е така по какъв начин същия е придобит“.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че: „На 16.07.2020 г. в Отдел „Местни приходи“, на ул. „Г.С.Раковски“ № 55, г. Троян при извършена проверка по подадена Декларация вх. № 1498/16.07.2020 г. е констатирано, че „*****“ ЕООД не е подало информация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ за придобит с Нотариален акт № *****г. недвижим имот с идентификатор *****в с. *****, в законоустановения двумесечен срок, а именно до 02.05.2020 г. Декларацията е подадена на 16.07.2020 г.“
Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, няма съмнение, че не се касае за новопостроен имот, а за придобит имот в резултат на прехвърлителна сделка с Нотариален акт № *****г. Поради това според касационната инстанция няма съмнение, че става въпрос за „придобит по друг начин имот“.
Отделно РС е изложил мотиви, че в АУАН и НП не е индивидуализиран имота. Касационата инстанция не споделя и тези мотиви на РС, т.к. имотът е индивидуализиран с идентификатор ******, като допълнително е посочено, че имотът е в с. *****, което според касационната инстанция е непълно достатъчно. Правилни са възраженията на касатора, че идентификаторът на имота е уникален номер на имота, който се дава на всеки недвижи имот – обект на кадастъра и включва кода по ЕКАТТЕ на населеното място, в чиято територия попада имота, номер на кадастралния район по кадастрална карта и номер на поземления имот.
Касационната инстанция не споделя и мотивите на РС относно неправилно посочване на дата на административното нарушение в АУАН, като следва да посочи, че в тази си част мотивите на РС съдържат и вътрешно противоречие. Следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП е посочена датата на прехвърлителната сделка – 02.03.2020 г., датата, на която е изтекъл законоустановения срок – 02.05.2020 г., като през всеки ден след тази дата, предвид това, че административното нарушение се изразява чрез бездействие – нарушителят е осъществявал административното нарушение. Ето защо според касационната инстанция посочването на крайната дата на изтичане на законоустановения срок – 02.05.2020 г. е напълно достатъчно и АУАН и НП отговарят на реквизитите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Касационната инстанция не споделя и мотивите на РС във връзка с неправилна квалификация на административното нарушение в АУАН. Видно от съдържанието на наказателното постановление, в същото изрично е отбелязано следното: „Посочената в АУАН като нарушена разпоредба очевидно е сгрешена, защото описаната в същия фактическа обстановка явно навежда на разпоредбата на ал. 4 от чл. 14, а не на ал. 3. Това нарушение обаче не е от категорията на съществените, тъй като видно от подаденото възражение, нарушителят напълно е разбрал обвинението си и е упражнил правото си на защита в пълен /към настоящия момент/ обем.“
При това положение видно е, че административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН –наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Ето защо касационната инстанция намира, че с посочването на правилната правна квалификация на административното нарушение в наказателното постановление – тази на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ е отстранена техническата грешка в АУАН относно посочването на ал. 3, вместо ал. 4 на чл. 14 от ЗМДТ в АУАН.
Ето защо според
касационната инстанция административното нарушение е извършено, като при
издаването на АУАН и НП не са допуснати сочените от РС процесуални нарушения,
поради което наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъзе
потвърдено.
От страна на
касатора не се претендират разноски за касационната инстанция, поради което
съдът не следва да се произнася относно разноските.
По изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, във вр. с чл.
221, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 260041
от 09.12.2020 г., постановено по АНД № 312/2020 год. на Троянския районен съд,
трети състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 15/28.07.2020 г. на Зам. кмета на Община Троян,
издадено въз основа на Заповед № 3/03.01.2012 г. на Кмета на Община Троян, с
което на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление, с. *****,
община Троян, представлявано от управителя Д.Й.Б., е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер 500 лв. /петстотин лева/ на основание
чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, за
извършено нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: