Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 11

 

гр. Габрово, 22.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ

                                                                                                     МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА - мл.съдия

 

при секретаря М. Шаханова, като изслуша докладваното от съдията Ива Димова в.гр. д. № 316/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 300 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 774 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Габрово, е отхвърлил предявения от С.Б.Б., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО "Атлант" - гр. Троян против ЧСИ З.П.В., с район на действие Съдебен окръг - Габрово иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ във вр.с чл. 45 ЗЗД за сумата 790,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразно наложено със запорно съобщение изх. № 8527/26.06.2017 г. по изп.д. № 20177340400519 на ЧСИ З.В.запор върху възнаграждението му, получавано от трудова дейност към ОЗ Ловеч - гр. Ловеч за периода 01.07.2017 г.- 01.03.2018 г. като неоснователен и недоказан.

Въззивна жалба против решението е постъпила от С.Б.Б.. Счита, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и нищожно, поради което моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Счита, че има процесуално нарушение, тъй като решението е постановено при отсъствие на страните и техните процесуални представители в съдебно заседание, засягайки чл. 238-239 ГПК, който изисква конкретни предпоставки за постановяване на законосъобразно, неприсъствено решение. На следващо място, въззивният жалбоподател не е доволен относно приетият в решението извод за несеквестируемост на възнаграждението. Твърди, че запор е наложен върху възнаграждение, което е под размера на минималната работна заплата, поради което е под границата над която се допуска принудително изпълнение. Сочи, че според т. 3 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС наложения запор не обхваща вземането на длъжника от трето задължено лице.

Писмен отговор по въззивната жалба не е постъпил.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Пред Габровски районен съд е подадена искова молба от С.Б.Б., в която се твърди, че незаконосъобразно му е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от полаганата от него трудова дейност към ОЗ Ловеч - гр. Ловеч за периода от 01.07.2017 г. до 01.03.2018 г. След приспадане на визираните от чл. 446, ал. 2 ГПК удръжки, ищецът получавал месечно трудово възнаграждение в размер на м. Август 2017 г. - 180,30 лв.; м. Септември 2017 г. - 180,30 лв.; м. Октомври 2017 г. - 180,30 лв.; м. Ноември 2017 г. - 169,36 лв.; м. Декември 2017 г. - 175,95 лв.; м. Януари 2018 г. -197,16 лв.;  м. Февруари 2018 г. - 144,56 лв. Сумите, които са получавани от него са под минималния размер, поради което са несеквестируеми. Чрез незаконосъобразните си действия ответницата е събрала от ищеца сума в общ размер на 790,00 лв. Иска посочената сумата да му бъде заплатена, ведно със законната лихва за забава, както и направените по делото разноски.

В насроченото съдебно заседание за 28.09.2018 г., ищецът е получил призовка и е бил редовно призован на 17.08.2018 г., но не се е явил. Съдът е дал ход на делото, одобрил е връчения на страните предварителен доклад за окончателен, приел е писменото доказателство, което е било изискано от Затвора - гр. Ловеч, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

В решението си първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал състава на непозволеното увреждане. Мотивирал се е, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода и не се намира в трудово правоотношение, съответно не получава трудово възнаграждение по смисъла на КТ. За полагания в пенитенциарните заведения труд са приложими специалните норми на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС, според която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като в чл. 57 от ППЗИНЗС е предвиден реда за изчисляване. Съдът е преценил и обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода и в чл. 84, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че следва да му се задоволяват минималните месечни  нужди от подслон, храна и облекло. По отношение на лишените от свобода не съществува законово изискване и гаранция реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Сумите , които ищецът получава за полагания от него труд в Затвора в гр. Ловеч не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения и няма пречка върху тях да бъде наложен запор и да те да служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода. С тези си мотиви, съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

            Настоящият състав, намира че направеното възражение във въззивната жалба за нищожност на първоинстанционното решение е неоснователно. Обжалваното решение не е нищожно. Нищожно е това решение, което не е валидно постановено, т.е. не отговаря на условията за валиден съдебен акт.  Нищожните решения действително не пораждат правни последици. Нищожно ще е съдебното решение, което не притежава качествената характеристика на едно валидно съдебно решение. Нищожното решение ще има, когато е постановено от невалиден орган или невалиден съдебен състав, постановени са устно или при липса на компетентност, не е подписано, противоречи на правния ред и на добрите нрави, когато е абсолютно неразбираемо, не е изготвено в определената от закона форма. Такова решение не поражда присъщите на едно валидно съдебно решение правни последици. Обжалваното решение не страда от посочените по- горе пороци, поради което същото не е нищожно и не следва да се обявява за такова.

На следващо място следва да се разгледа направеното възражение по отношение на решение постановено по реда на неприсъственото решение, като се вземе в предвид, че първоинстанционният съд не е постановил такова. Постановеното решение е съобразно  с общите правила на ГПК, като същото е мотивирано по всички наведени твърдения от ищеца. При постановяването му не са били приложени разпоредбите на чл. 238 - чл. 239 ГПК и съответно решението не страда от посочените пороци във въззивната жалба в тази насока.

По отношение на възраженията, че решението е неправилно, съдът намира същото за основателно, тъй като изводите на въззивната инстанция, възоснова на събраните по делото доказателства се различават от тези на първоинстанционният съд .

Видно от запорно съобщение от 28.06.2017 г., частният съдебен изпълнител е наложил  запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б., по образуваното пред него изпълнително дело № 20177340400519, което е било адресирано до касиера на Затвора - гр. Ловеч. Същото е било изпълнявано за исковия период и от възнаграждението за труд на жалбоподателя Б. е била удържана сумата от 790,00 лв.

В чл. 441 от ГПК е дадена възможност на частния съдебен изпълнител да отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. От тази възможност се е възползвал и Ст. Б., който е счел, че са му нанесени вреди от действията на съдебния изпълнител. Въпреки че изтърпява наказание лишаване от свобода, на същият му е дадена възможност да полага труд срещу който да получава трудово възнагарждение. От събраните по делото доказателства е видно, че при налагане на запор върху трудовото възнаграждение на С.Б. не са били спазени разпоредбите на чл. 446 и чл. 507, ал. 2 ГПК. В чл. 446 ГПК законодателят е посочил какъв е несеквестируемия доход, като изключението е по отношение на задължението за издръжка. Съобразно своите правомощия, съдебния изпълнител не е изискал справка за размера на възнаграждението и не е посочил размер на удръжката съгласно чл. 507, ал. 2 ГПК, нито е определил начин, по който може да бъде изчислена. Изрично в чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че удръжките се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК, т.е възнаграждението на лишените от свобода се обвързва с размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за страната, като от 01.01-.2017 г. до 31.12.2017 г. размерът е бил 460,00 лв., а за 01.01.2018.-31.12.2018 г. - 510,00 лв. От приложената справка се вижда, че жалбоподателят не е получавал месечно възнаграждение повече от 197,16 лв., което е под размера на МРЗ за страната за съответната година. С неизпълнение на това свое задължение съдебния изпълнител е извършил едно незаконосъобразно действие по събиране на суми от трудово възнагарждение, което е под несеквестируемия минимум, като няма доказателства, че това е извършено в единственото предвидено от закона изключение - задължение за издръжка. От представения по делото запор е видно, че задължението на Б. е по ДОПК. В настоящото производство съдебния изпълнител не е доказал, че доходът на ищеца не е несеквестируем и правилно са били удържани процесните суми.

Съгласно задължителната практика на ВКС и по точно на т.3 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемия минимум е определен абсолютно и това е размера на минималната работна заплата за страната, като това се отнася за всяко възнаграждение, както за труд, така и за пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода от труд, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници, включително и за тези, които изтърпяват наказанието лишаване от свобода.

            Във връзка с горното, настоящият състав намира, че с действията си ЧСИ З.В.е извършила процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение чрез удържането на суми от възнаграждение за труд, което е под несеквестируемия минимум, с налагането на запор върху несеквестируем доход на длъжника и с това му е нанесена имуществена вреда в размер на 790,00 лв., поради което предявения иск по чл. 441 от ГПК във вр. с чл.  74 ЗЧСИ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение отменено.

            По делото е претендирана лихва от датата на подаване на исковата молба. Това искане се явява основателно, с оглед на уважаване на главния иск. С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъди и лихва върху исковата претенция от датата на подаване на исковата молба - 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на спора на жалбоподателят следва да се присъдят направените разноски за държавна такса - 25,00 лв. за първоинстанционното дело и 25,00 лв. за въззивната жалба или общо в размер на 50,00 лв.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на предявения иск е 790,00 лв. и настоящото решение подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 300 от 29.10.2018 г. постановено по гр.д. № 774/2018 г. по описа на Габровски районен съд, , вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител ЧСИ З.П.В., с район на действие Окръжен съд - Габрово, с адрес на кантора гр. Габрово, ул. "*" № *, да заплати на С.Б.Б., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО "Атлант" - гр. Троян сумата от 790,00 лв. /седемстотин и деветдесет лева/ - обезщетение за претърпяна имуществена вреда, от процесуално незаконосъобразно действие по изп.д. № 20177340400519 по описа на ЧСИ З. В., изразяващо се в удържане на суми под несеквестируемия минимум за периода 01.07.2017 г.- 01.03.2018 г.,           както и законна лихва върху тази сума от 28.03.2018 г. - датата на подаване на исковата молба до изплащането й, на основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител ЧСИ З.П.В., с район на действие Окръжен съд - Габрово, с адрес на кантора гр. Габрово, ул. "*" № *, да заплати на С.Б.Б., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО "Атлант" - гр. Троян сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

                                                    

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.