№ 727
гр. Габрово, 03.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
Сложи за разглеждане докладваното от Зорница В. Петрова Наказателно
дело частен характер № 20214210200814 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Тъжителят:
С.С., редовно призован, лично, заедно с адв. И.Х., с пълномощно от преди.
Подсъдимият:
О.И., редовно призован, лично, заедно с адв. Р.Н., с пълномощно от преди.
Адв. Х.: Не сме постигнали спогодба.
Адв. Н.: Не сме постигнали спогодба. Не искаме да ни се даде повече време за това.
СЪДЪТ разясни на страните правата по чл. 274 и 275 от НПК относно правото им да
направят отвод на съдебния състав и съдебния секретар, както и да се направят нови
искания по доказателствата и хода на съдебното следствие.
СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата по чл. 55 от НПК.
Подсъдимият О.И.: Разбрах правата си.
Становище по хода на делото
Адв. Х.: Моля да бъде даден ход на делото. Заявявам, че нямам възражение по
състава на съда и секретаря. Поддържам изцяло тъжбата, включително и предявения с нея
граждански иск.
Адв. Н.: Уважаема г-жо председател, също нямам възражение по състава на съда и
секретаря. Не са налице процесуални пречки, нямам възражение да се даде ход на делото.
По отношение на гражданския иск считаме, че същия е допустим, но както е предявен е в
изключително завишен размер, по същество ще изложа възражението си.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че са налице предпоставките за
даване ход на делото.
Относно заявения с тъжбата граждански иск, същият е своевременно предявен, няма
1
да затрудни наказателното производство и следва да бъде приет за съвместно разглеждане.
Водим от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения
граждански иск от СТ. Р. СТ. против подсъдимия Огн. Огн. Ил. с искане подсъдимия да
бъде осъден да заплати сума в размер на 4000 лева (четири хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат противоправното деяние, ведно
със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
КОНСТИТУИРА като граждански ищец СТ. Р. СТ..
Снема самоличността на подсъдимия, както следва:
Огн. Огн. Ил. – роден на 28.04.1976 г. в град Габрово, живущ в град Габрово,
български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, работещ, ЕГН **********,
родители: майка - Б.Х.К. и баща - О.И.Т..
На основание чл. 276 от НПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
Открива съдебното следствие с доклад на съдията, в който се посочват основанията
за образуване на съдебното производство.
Съдебното производство е образувано въз основа на тъжба от СТ. Р. СТ. против
подсъдимия Огн. Огн. Ил., с обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Докладва се гражданския иск.
На основание чл. 276, ал. 2 от НПК председателят на състава предоставя възможност
на повереника на тъжителя допълни обстоятелствата по обвинението, както и гражданския
иск.
Адв. Х.: Няма да внасям допълнителни уточнения.
Подсъдимият О.И.: Получих препис от тъжбата, изминали са 7 дни от
получаването й. Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за виновен. На по-късен
етап ще дам обяснение.
Адв. Х.: Водим и моля да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, с показанията
на които ще установим какво се е случило на процесната дата между тъжителя и
подсъдимия, и също така какви са последиците за тъжителя от случилото се, с цел доказване
причинените неимуществени вреди. Исканите свидетели са В.А.К., Г.Г.К. и Ц.Ц.К., това са
майката, бабата и брата на частния тъжител. Моля да приемете препис от електронен
2
документ - статия от Габрово нюз", където е описано случилото се, във връзка с това, че
самия случай е станал обществено достояние. На него има снимка на тъжителя към момента
на извършване на деянието. Ако съда счете, че не е относимо, да не се приема. Това са ни
исканията на този етап. Поддържам другите доказателствени искания за изискване на
преписката по депозираната жалба от тъжителя до ОД на МВР и за допускане на
съдебномедицинска експертиза. Други доказателствени искания нямам на този етап.
Адв. Н.: Уважаема г-жо председател, ние молим да допуснете и разпитате като
свидетел Р.И., това е съжителката на подсъдимия О.И., която е очевидец към
инкриминираната дата във връзка с инцидента. По отношение на поисканите от тъжителя
доказателства, принципно по тези дела се назначава съдебномедицинска експертиза. От
друга страна аз считам, че същата е ясна, така че предоставям на съда по отношение на нея.
По отношение на справка по повод случилия се инцидент в РУП – Габрово, тъй към
момента на инцидента на 23.08.2021 г. не е извикан патрул, който на момента да посети
инцидента и да се снемат показания, същите са от друга дата, това са показания, които
могат да бъдат с тенденциозност от близки и самия тъжителя, самите обяснения дадени при
извършената полицейска проверка нямат доказателствена стойност в настоящото дело и по
принцип не следва да се обсъждат от съда, но оставям на преценката на съда. По отношение
на исканите свидетели, не възразявам, очевидно е, че един свидетел от тях би следвало да е
прекия очевидец, останалите са косвени, тъй като ще преразказват, оставям на преценката
на съда какви свидетели да допусне. Относно представената статия, това не е
доказателствено средство и не следва да бъде прието, тъй като на първо място не е ясно и
видно това е снимка от различна от инкриминираната дата 27.08.2021 г., възможно е
пострадалото лице да е пострадало от други факти, възразявам на приемането и считам, че е
неотносимо и се цели да се привнесе някакъв елемент върху съда по-късно при произнасяне
на присъдата.
СЪДЪТ като взе предвид направените доказателствени искания от страните намира,
че с цел изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат уважени исканията им
за допускане до разпит в качеството на свидетели на водените днес лица.
Относно представената от страна на адв. Х. извадка от сайта "Габрово нюз",
съдържаща статия, отразяваща твърдяния инцидент, съдът намира, че същата е неотносима
към делото, не представлява доказателствено средство и същата следва да бъде върната.
Относно останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе след изслушване
показанията на свидетелите.
Водим от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на адв. Х. представената извадка от статия от сайта "Габрово нюз", като
неотносима.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели водените днес лица В.К., Ц. К., Г.К.
3
и Р.И..
Снема самоличността на явилите се лица, както следва:
В.А.К. – 58 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, майка на тъжителя.
Г.Г.К. – 79 г., българска гражданка, вдовица, неосъждана, баба на тъжителя.
Ц.Ц.К. – 22 г., български гражданин, неженен, неосъждан, брат на тъжителя.
Р.Н.И. – 42 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, съжител на подсъдимия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК и същите обещаха да
говорят истината.
СЪДЪТ отстранява свидетелите от залата, пристъпва към разпит на свидетелката
В.К..
Свидетелката В.К.: Майка съм на тъжителя С.С.. Разбрах, че имам право да откажа да
свидетелствам. Желая да свидетелствам пред съда. Подсъдимият О.И. го познавам. Знам за
инцидента между него и моя син, даже видях. Това беше тази година на 23 август
в 9,30 часа вечерта. Това се случи до входната ни врата на апартамента на ул. "*******" №
7, ап. 22. Аз бях вън до вратата, връщах се от майка, сина ми С. щеше да си тръгва обратно
към майка, когато от асансьора излязоха О. и Р., Р. обаче се прибра. Р. и О. живеят до нас в
апартамент 23 на 8 етаж. Жената се прибра вътре, О. беше нещо поядосан, срита саковете за
майка ми, които трябваше да занеса. Нищо, аз не реагирах нищо, не е станало кой знае
какво. Не знам какво повече се вбеси и започна да удря сина ми. Синът ми С. беше на
отворената врата, на прага на входната врата на апартамента и подсъдимия започна да го
удря. Подсъдимият първо се закани нещо, не се сещам точните му думи, беше се ядосал с
една дума и удари сина ми в окото с юмрук. На сина ми му потече кръв от удара, окото му
веднага се поду, паднаха му очилата. Така подсъдимия продължи да удря сина ми поне 7-8
пъти в главата отзад с юмрук. Подсъдимият хвана и започна да удря сина ми, много бързо
стана, аз нямах време да реагирам. Подсъдимият удряше сина ми, аз само го молих да спре.
Подсъдимият сам спря да удря сина ми и се прибра. И аз се прибрах и сина ми тръгна към
баба си. Още от първия удар започна кръвта. Така или иначе сина ми беше тръгнал към баба
си и след случилото се замина. Как да си обясня случилото се. От преди отношенията ни с
О. не са били добре. Носех багажи в къщи, но ги оставях и пред вратата. Не им е приятно
от тези багажи на О. и жена му. На етажа живее още една жена. По повод на багажите може
би от това се е ядосал. Но тази вечер нямаше, и от преди това не е имало. По повод на тези
багажи във входа майката на О. беше подала жалба и писала за котките. При отварянето на
входната ни врата за да не излязат на стълбите котките си ги пазим с една пръчица. Разбрали
сме със съседите котките ни да не излизат във входа. С О. не съм разговаряла след
случилото се въобще. Даже може да не сме се виждали. Синът ми след случилото се като е
отишъл при баба си там са му дали лекарство, защото го болеше главата, промили са го.
Синът ми живее при баба си. 2-3 дни след това като идва видях сина си. Още окото му не
беше оправено. След случилото се не сме ходили за медицинска помощ. Баща му е ходил
после с него, ние се чухме на втория ден и му споделих, чудех се дали да му споделя и
4
прецених, че трябва да му кажа. Бащата на С. ме извика да отидем да подадем жалба срещу
О.. Синът ми С. не чува. Като му се говори не разбира, и да му пишете няма да разбере.
Въпросната вечер преди подсъдимия да нанесе удари на сина ми, сина ми не е казвал нищо.
О. и да му говори сина ми не чува. Същата вечер сина ми не е правил нищо срещу О., даже
не успя да се защити, даже не отвърна на удара, не е нападал подсъдимия. Ударите бяха
нанесени извън жилището. Синът ми стоеше на отворената врата и с пръчката вардеше да не
излязат котките, аз да вляза и той да излезе, и чухме, че асансьора идва, сина ми беше на
малко отворената врата. След случилото се сина ми се чувстваше зле. На мен ми каза след
като дойде с баба си и кака си, даже въобще не искаше да идва. Беше стресиран доста. След
това може би много рядко са се засичали с подсъдимия. Ние не си говорим с подсъдимия.
Синът ми беше удрян в тила. Когато го удряха в тила беше приведен. Тази пръчка, която
сина ми държеше не я е размахвал, той даже я хвърли когато му нанесоха първия удар.
Майката на О. не я познавам. Преди имаше действия от тях заради мои действия, пушехме в
коридора със сина ми. Това беше през лятото, ние сме на последния етаж, бяхме в коридора,
беше отворен покрива и отворен прозореца, ставаше течение и стояхме там да пушим със
сина ми. Когато стана случая входната ни врата беше отворена донякъде, сина ми малко
излезе, там има шкаф. В апартамента нямаше ток. На междустълбищното пространство
нямаше ток, само от асансьора идваше осветление. Ние имахме начелници, носим
непрекъснато. Начелникът беше на мен, бях до тях и видях, че след удара окото на сина ми
се подува. Казах, че сина ми хвърли пръчката, сина ми пусна пръчката, не е удрял
подсъдимия. Вътре я пусна до вратата, в апартамента до вратата падна пръчката. Имам
джиесем, не съм звънила на полицията тогава. Не исках да се занимавам с полиция, защото
сме все пак комшии, въпреки че можех.
Не постъпват повече въпроси към свидетелката.
Свидетелката Г.К.: Баба съм на тъжителя С.С.. Живея на ул. "*************8" № 16.
Там живея с внучетата си Ц., С. и кака им. Моята дъщеря живее на ул. "*******" № 7. Тези
два адреса са наблизо. С. беше повечето време при майка си, беше при майка си за месец,
два и си дойде. С. в общуването с нас няма проблеми. От 3 години и половина
абсолютно не чува. Ние контактуваме с него с писане, но има думи, които не разбира,
говорим и пишем. Дъщеря ми живее на ул. "*******" № 7, в момента е сама там. Към август
месец тази година пак там сама живееше. Аз не стоя в апартамента на дъщеря си, рядко ходя
там. Не знам да има проблем със съседите. На 23 август тази година в 9,15 часа С. си дойде
разплакан, кръв имаше потекла, и сега има белег. Вика – повече няма да стъпя там. След
случилото се един месец не е ходил там, ако ние сме ходили е ходил с нас. С. каза, че
излязъл отвън като чул, че сака с храна е ритната и излязъл от апартамента. Това ми каза и
това зная. С. като излязъл комшията започнал да го бие. С комшията аз не се познавам и по
физиономия, нищо че са съседи. Съседът започнал да бие С., удрял го в стената, с шамари, с
юмруци. Това знам. Това ми е казал, това зная. Същата вечер аз му промих раната, дадох му
обезболяващо, той целия трепеше и беше уплашен. Като не чува не може да разбере. Това е,
което знам по случая. Същата вечер разговарях с дъщеря си по телефона. Тя ми се обади и
5
ме попита какво става с него, аз й казах. Тя е казала, че С. е глух, но как са се разбрали не
знам. Почти избягвам да разговарям с нея, защото много дигам кръвно, не искам да
разговарям за нещата. Същата вечер дадох обезболяващо и промих раната на С.. Внукът ми
живее при мен. Не съм се обаждала на полицията. Внукът ми не е посещавал лекар. Чудех се
как е станало, обясняваха ми, но нямам на представа. Следващите дни внука ми не можеше
да спи цяла нощ, на другия ден беше нервен, болеше го доста, давах му обезболяващо, беше
му посиняло окото, правих му компрес. Месец време си го влачи, боля си го. Около месец
не е ходил при майка си, след това ходи с нас. Сега ходи при майка си, но под страх. Казвам
му, че нищо няма да му се случи, но той изпитва страх. Когато дойде С. у дома Ц. си беше в
къщи и внучката ми. Не знам дали е подавана жалба в полицията. Почти винаги си
разговаряме за това със С., мине, не мине и споменава това защо е станало, казва, че като е
глух става така. Казах, че внука ми е излязъл след като чул, че са ритнати саковете, внука
ми не чува, но явно майка му чува и му го е казала. В близките 2-3 дни след инцидента не
съм ходила с внука си С. да пазаруваме, той не искаше да дойде, че го е страх. С. говори,
беше с апарат, с едното ухо не чуваше нищо, другото беше с 10-15 % слух, ходил е на
училище, завърши Текстила, ние му помагахме с кака му, на работа ходи, и след това се
разболя и изведнъж спря да чува. Той си говори, можем да го разберем. Може да е глух, но
си говори. Вечерта на 23 август тази година С. като си дойде не искаше да говори. Веднага
след това майка му се обади и попита дали си е дошъл след като е излязъл. Някъде към 9,30
- 10 часа без 20 минути да е било най-много, 10 часа не е било, много по-рано е било, когато
С. си дойде.
Не постъпват повече въпроси към свидетелката.
Свидетелят Ц. К.: Брат съм на тъжителя С.С.. Разбрах, че мога да откажа да
свидетелствам. Желая да дам показания пред съда. Живея на ул. "*************8" № 16 в
апартамент с баба, брат ми С. и кака ми. Майка ми живее на ул. "*******" № 7, по принцип
и аз там се водя, но не живея с нея. По принцип преди това брат ми С. често посещаваше
майка ми, сега ако ходи да я посещава, ходи по вечерно време. На 23 август тази година
беше по начало при майка, тогава той живееше там. Дойде в къщи около 9 часа – 9 часа и
нещо, беше ядосан, трепереше, крещеше, хвърляше и викаше, че повече няма да стъпи там.
След като влезе го видяхме, че имаше рана под лявото око и разбрахме след това за случая.
Мама се обади по телефона и каза, че е имало скандал, и брат ми обясни и той. Брат ми
обясни, че не иска да ходи там, че са се сбили, че той го набил, ако не се лъжа. Набил го
бащата на Н., това е съседа в съседния апартамент до нас. Брат ми крещеше, беше в
истерия, беше уплашен. После в продължение на месец и половина ходи до там само с
придружител лятото. Това беше. На брат ми му беше подуто, защото беше ударен с очилата,
очилата му защипали бузата и имаше рана. Баба му даде обезболяващо и след няколко часа
му спадна отока. След това имаше синьо точно на мястото на раната и беше отекла, бая
кръв имаше също. Не разбрах много защо се е случило това. Разбрах, че майка отваряла,
брат ми се гласял да идва към нас, и в това време съседа ми е минал и като е имало багаж по
стълбите го е ритнал, и брат ми се ядосал от това. Брат ми е излязъл с една малка пръчка с
6
която гони котките. С тази пръчка не е направил нищо. Следващите дни брат ми не е търсил
медицинска помощ, не е имал нужда, мисля, че баба овладя нещата. Мисля, че все още има
белег. Не мисля, че сега брат ми е по-сигурен като ходи при майка. С. по принцип е
спокоен. Той като не чува не би трябвало да има на какво да се ядосва. Не смятам, че има
агресия. След инцидента С. беше у дома. Излизахме заедно с брат ми за да пазаруваме, баш
първата седмица след случката не е било, след това като се овладяха нещата аз започнах да
излизам с него до мама. Той не искаше да излиза когато му беше подуто. След това като
поспадна започна да излиза. Може би след 5-6 дни отшумяха синините.
Не постъпват повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ прекъсва съдебното заседание в 9,55 часа за 5 минути почивка.
Съдебното заседание продължава в 10,00 часа.
СЪДЪТ разясни на свидетелката Р.И. правата по чл. 119 и 121 от НПК.
Свидетелката Р.И.: С подсъдимия О.И. живеем на семейни начала. Разяснени са ми
правата. Желая да свидетелствам. С О. живеем на ул. "*******" № 7, ап. 23. На 23 август
тази година вечерта се прибирахме в къщи, излизайки от асансьора видях, че В. и С. бяха на
вратата, те са съседи от апартамент 22. След което им направихме забележка за
неудобството, което имаме постоянно, свързано с отпадъците събирани пред апартамента.
О. отключи вратата, аз влязох, събух си сандалите и чух само някакъв шум на сакове, които
той срита, защото той отново направи забележка и отидох на терасата за да пуша. Това е
моето виждане за самата вечер. Когато О. дойде, аз бях на терасата. Той дойде на терасата и
ми сподели, че е станал инцидент. Попитах го как точно, какво се е случило. О. каза, че в
тъмното, защото нямаме осветление е станало някакво объркване на хората на площадката.
Няма как да знам кой къде е бил. С. се е оказал близо до него и явно е усетил заплаха за себе
си и е реагирал. О. сподели, че инстинктивно е размахвал ръце и на С. му паднали очилата.
До колкото знам С. не е удрял съпруга ми. Няма осветление на стълбищната площадка. Ние
в къщи имаме. Няма как да знам съседите дали имат. До колкото знам лятото С. живееше
там, стоеше при майка си. Лично аз със С. не съм имала проблеми. Виждаме се, но не сме
говорили, нямаме допирни точки. Чак заплашени не бих казала, но имаше подобна
ситуация, една сутрин излизам за работа, отвън пред вратата беше панаир, топки, боклуци,
С. беше на вратата и ми каза по-бързо, аз му казах да не ми прави забележка. Бях доста
близо до него, каза ми да вляза, даже ми посочи. Няма как да знам, че има проблеми със
слуха. Аз проблеми нямам по принцип. Аз нямам проблеми, нямам комуникация. Сутрини
когато и да е аз трябва да прескачам боклуците, трябва да внимавам да не ми падне нещо на
главата, когато чакам асансьора трябва да чакам почти до другата съседка, ако се случи
нещо нямам никакъв шанс да реагирам, да бягам. След този инцидент видях С. в Била да
пазарува с баба си, бяха почти до мен, той не реагира, видимо му нямаше нищо, даже
нямаше лепенка. Мисля, че на втория ден след случая беше, С. беше с баба си. На
въпросната дата като се случи, излизайки от асансьора видимостта беше от техните
начелници, площадката беше тъмна, имаше светлина от асансьора, аз всеки ден го правя и
мога да се ориентирам. Аз като излязох от асансьора видях, че там има двама човека,
7
вратата на съседите е до асансьора, а нашата врата е отсреща почти. О. излезе преди мен и аз
излязох след него и вратата на асансьора се отваря почти до тяхната врата. О. каза, че е
действал инстинктивно, защото е усетил заплаха за себе си, като е размахвал ръце и като са
паднали очилата, не знам как е старало. Аз казах какво ми е казал. В момента когато
съпруга ми излезе преди мен от асансьора и е на стълбищната площадка, тъжителя държеше
метална пръчка, приблизително да е половин метър, не мога да кажа точно. Почти веднага аз
минах зад гърба му, защото това го правя всеки ден. В съседите постоянно има някакви
звуци. От предмета, който държеше С. не съм чула звук. С пръчката потупваше по дланта
си, в смисъл не се чуваше звук.
Не постъпват повече въпроси към свидетелката.
Адв. Х.: Поддържам направените искания. От преписката в полицията искам да се
ползват показания, би могло да се съдържат обяснения на подсъдимия, в които признава. Аз
не знам какво се съдържа в тази полицейска преписка, не мога да кажа какви доказателства
са събирани. Другото ми искане е за експертиза.
Адв. Н.: Нямам други доказателствени искания. Само за протокола, пак
потвърждавам, че преписката, която се иска от полицията независимо от това, че колегата
няма как да знае какво има в нея, тези доказателства не се обсъждат от съда, това е според
съдебната практика. По отношение на искането за експертиза предоставям на съда.
СЪДЪТ като взе предвид направеното искане от страна на повереника на тъжителя за
допускане на съдебномедицинска експертиза, намира, че с цел изясняване на делото от
фактическа страна искането следва да бъде уважено.
Наред с това следва да бъде изискана и преписката образувана по повод подадена
жалба от тъжителя С.С. в Районно управление - Габрово, като относимостта на материалите
съдържащи се в нея ще бъде преценявана впоследствие при обсъждане на всички събрани
по делото доказателства.
Отделно от това тъжителя следва да бъде задължен в 7-дневен срок от днес да внесе
дължимата държавна такса за свидетелство за съдимост, като след представяне на документа
за платена такса следва да бъде изискано служебно свидетелство за съдимост на
подсъдимия.
Водим от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изготвянето на съдебномедицинска експертиза от едно вещо лице, което
след като се запознае с материалите по делото да даде заключение относно вида, броя и
характера на претърпените от С.С. телесни увреждания от 23.08.2021 г. Да посочи
механизма на причиняването им, дали същите отговарят да са причинени по начина описан
8
в тъжбата, както и оздравителен период.
ВЪЗЛАГА изготвянето на заключението на д-р С.Р..
ЗАДЪЛЖАВА тъжителя в 7-дневен срок от днес да внесе депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 150 лева.
ДА СЕ ИЗИСКА преписката от Районно управление - Габрово по повод подадена
жалба от С.С..
ЗАДЪЛЖАВА тъжител в 7-дневен срок да внесе дължимата държавна такса в размер
на 5 лева за изготвяне на свидетелство за съдимост, като след представяне на вносната
бележка за това да се изиска служебно свидетелство за съдимост.
Отлага и насрочва за 28.01.2022 г. от 9,00 часа, за която дата явилите се лица
уведомени, за която дата да се призове вещото лице.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,20 часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
9