Р Е
Ш Е Н И Е
№ 99 13.06.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на шести юни две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
Административен съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 71 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83, ал.5 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от Г.Й.Р., ЕГН ********** *** против решение
№348з-1123/07.12.2021г. на ВДП началник на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил,
потвърдено с решение №277з-132/20.01.2022г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Жалбоподателят
релевира основанията за оспорване по чл.146, т.3-4 от АПК. Нарушенията на административнопроизводствените
правила свързва с нарушение на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ досежно пълнотата и
съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на исканото
разрешение. Нарушението на материалния закон е поради издадено предходно
разрешение и обстоятелството, че същият е отвличан от лица, участващи в ОПГ и е
бил принуден да им продаде личното си оръжие, за което е образувано ДП
№57/2021г., пр.пр.№638/2021г. на Специализираната прокуратура /СП/. Моли за
отмяна на оспорения акт. Претендира деловодни разноски.
В с.з. и писмени бележки
пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Акцентира върху образуваното ДП,
което е изпратено по компетентност на РП – Кюстендил, ТО – Дупница по преписка
вх.№937/2021г., обединена към ДП №638/2021г. по описа на СП по повод извършено
на 27.03.2021. нападение и упражнено насилие спрямо жалбоподателя на работното
му място на обект „ТЕЦ – Бобов дол“. Сочи, че постановлението е получено в РУ –
Дупница на 16.08.2021г. поради което органът е имал знание за нападението преди
издаване на акта. Счита, че висящността на ДП сочи за съществуваща реална и
потенциална заплаха за имуществените и лични блага на жалбоподателя, като такава
заплаха е била налице в РУ – Дупница от по-рано - при подаване на сигнал за
нападението пред дома на лицето. Твърди, че органът е запознат с тези факти,
попадащи в кръга на службата му, но не ги е взел предвид, с което е нарушил
материалния закон.
В с.з. и писмен отговор пълномощникът на ответния началник на РУ – Дупница при
ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсулско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
Със заявление вх.№348000-11278/18.11.2022г. до началника на РУ – Дупница
жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с цел самоотбрана, охрана на
семейството и имуществото. Към заявлението лицето е приложило декларации по чл.58,
ал.1, т.2-5 и т.8 и по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ, справка за съдимост,
диплома за завършено средно специално образование, медицинско удостоверение, че
не е бил на лечение в Психиатрично отделение на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД –
гр.Дупница, удостоверение от НСлС за отсъствие на наказателни производства,
удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и
копие от лична карта.
Със заповед №УРИ 348з-1097/23.11.2021г. ВПД началник на РУ – Дупница е възложил
извършване на проверка по заявлението и обобщаване на получените данни. С ДЗ
рег.№348р-20391/23.11.2021г. мл.р-ч в група „ПИмП“ при РУ – Дупница Д. К. Б. е
уведомил органа, че по отношение на заявителя няма установени данни за
извършени противообществени прояви, същият не е агресивен, ползва се с добро
име сред обществото и е предложено издаване на исканото разрешение. С ДЗ
рег.№348р-21103/02.12.2021г. ПИ инспектор Е.П. е уведомил органа, че няма данни
заявителя да е настаняван на задължително лечение в лечебни заведения по глава V, раздел II от ЗЗ, не е лекувал пред последните три години за употреба на наркотични
вещества, няма налагани мерки по ЗЗДН, осигурил е необходимите условия за
съхранение на ООБ, няма данни за отправени заплахи за живота му и този на
семейството му, при проведената лична среща с лицето не са установени видими
психични отклонения и няма пречки да му бъде издадено исканото разрешение. В
обобщена ДЗ рег.№348р-21484/08.12.2021г., изготвена на 06.12.2021г. от
мл.ПИ-КОС К..С. е записано, че заявителят не е осъждан, няма образувани ДП за
умишлени престъпления от общ характер, няма получавано уведомление по чл.182,
ал.2, т.2, б.“б“ или по чл.221, ал.6, т.2 от ДОПК и няма данни за налагани
административни наказания за нарушаване на обществени ред, като е предложено да
не се издава разрешение за дейности с ООБ.
С оспореното решение №348з-1123/07.12.2021г. ВПД началника на РУ – Дупница
на основание чл.83, ал.5, пр.2 във вр. с ал.1 и ал.4 във вр. с чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ е отказал издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Споделяйки установените в
административното производство данни за личността на заявителя, органът е установил
липса на събрани доказателства за необходимост, сочеща по несъмнен начин, че
изложената причина „самоотбрана, охрана на семейството и имуществото“ е
основателна, което е в тежест на заявителя по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Решението е връчено на адресата на 09.12.2021г., който го е оспорил с жалба
УРИ 348000-12493/23.12.2021г. /неподписана/ до директора на ОДМВР –Кюстендил. В
жалбата Р. сочи, че искането касае продължаване действието на предходно
разрешение, като няма промяна на обстоятелствата, при които същото е издадено.
Твърди за заемана длъжност по охрана на имущество, върху което има
посегателства. Отделно сочи за намерение да започне работа на друго място като
охранител, където се предпочитат кандидати с разрешително и собствено оръжие.
Уведомява, че заявлението е подал след предходен отказ. За този отказ органът
представя заявление УРИ 348000-3957/29.04.2021г., ДЗ с резолюция на органа „не
разрешавам“ от 27.05.2022г. и уведомление от 28.05.2021г. за продадено от Р. ***
оръжие пистолет „Макаров“. Към жалбата Р. е приложил трудов договор
№601/25.07.2016г. с фирма „Б.“ ООД за длъжността „охранител“ с място на работа:
обекти, физическа охрана на фирмата като изпълнител на охранителните дейности.
Преписката е изпратена на по-горестоящия административен орган с ДЗ №УРИ 277р-707/18.01.2022г.
на гл.инспектор Л.Г. С решение №277з-132/20.01.2022г. изпълняващият длъжността
директор на ОДМВР – К. В. Р. /съгласно заповед №277з-81/13.01.2022г./ е
отхвърлил жалбата срещу решението на началника на РУ – Дупница, сочейки наличие
на отрицателната материалноправна предпоставка по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
По отношение възраженията в жалбата, органът е посочил, че без правно значение
е издаденото разрешение за носене и съхраняване на оръжието, т.к. при всяко
сезиране органът дължи преценка на изискванията по чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ и не
съществува законово задължение при веднъж издадено разрешение задължително
продължаване на неговия срок. Според органа, представения трудов договор не
предвижда въоръжена охрана по см. на чл.6, ал.2 от Закона за частната
охранителна дейност, като заявеното намерение е за придобиване на разрешение за
оръжие за граждански цели, които са различни от служебните такива, за които е
предвиден друг нормативен ред.
Решението е връчено на адресата на 09.02.2022г., а жалбата по делото е
подадена чрез органа на 22.02.2022г. Към жалбата по делото оспорващият
представя и съдът е приел като доказателства по делото копие на разрешение
№20160200625 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях, издадено на 17.05.2016г. от началника на РУ – Дупница,
валидно до 16.05.2021г.; договор за покупко-продажба №34/05.06.2021г. с „А. с.“
ЕООД – гр.Дупница за продажба на посочения по-горе пистолет и Постановление за
прекратяване на наказателно производство и изпращане по компетентност от
12.08.2021г. на Т. С. – прокурор в СП по ДП №57/2021г. по описа на ГД „БОП“ –
София, пр.пр.№638/2021г. на СП, постъпило в РУ – Дупница на 16.08.2021г.
Пълното копие на Постановлението е приложено на л.46-54 от делото. С това
Постановление прокурорът е прекратил частично наказателното производство по
посоченото ДП срещу обвиняеми лица и е разпоредил изпращане на делото по
компетентност на РП – София, съответно на РП – Кюстендил на техен №937/2021г.
за продължаване на разследването за престъпления по чл.213а, ал.2, т.1,
пр.1,т.4 във вр. с ал.1 от НК, извършени от обвиняемите Д. О. и С. Б. В
съдържанието на Постановлението жалбоподателят е посочен като пострадало лице
на 27.03.2021г. по време на работа в охранителна фирма „Б. С. на обект Бобов
дол от действия на двамата обвиняеми, свързани с побой и заплахи, като по
случая е образувана преписка вх.№937/2021г. по описа на РУ –Кюстендил, ТО –
Дупница, обединена с постановление на прокурор от СП по посоченото ДП. В
съдебното производство съдът е приел призовка за явяване на жалбоподателя в
качеството на свидетел по ДП №127/2021г. по описа на ОСлО – гр.Кюстендил при ОП
– Кюстендил.
По делото са приобщени показанията на св.Терзийски, който сочи за случай от
пролетта на миналата година /2021г./. Пред дома на жалбоподателя била спряна
кола и свидетелят видял трима души да притискат Р. със заплахи по отношение на
здравето и имуществото му. Лицата били лихвари, мутри. На място пристигнала
полиция. Две-три седмици след това свидетелят видял жалбоподателя да ходи много
бавно, превит. Жалбоподателят обяснил, че е бит от лица в ТЕЦ-а, където работи
като охранител. Лицата го заплашвали, че ще го удавят в язовира. По този случай
Р. е разпитван и от следовател. Свидетелят сочи, че причина за тези прояви е невърнат
от Р. кредит. По време на случката в гр.Кюстендил свидетелят сочи, че не е видял
жалбоподателя и другите лица да държат огнестрелно оръжие. Видял само физическо
насилие.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни и достоверни като
вътрешно логични, последователни и съответстващи на данните в Постановлението
на прокурора от СП.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Решението на началника
на РУ -Дупница е индивидуален административен акт с неблагоприятен за адресата
характер, т.к. съдържа отказ за издаване на исканото разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Съгласно чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ отказът
подлежи на съдебно оспорване. Жалбата е подадена в срока по 149, ал.3 от АПК пред
компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оглед предмета на
съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспореното решение е законосъобразен
административен акт. Съображенията за това са следните:
Решението е издадено от компетентен орган. Началникът на РУ - Дупница е оправомощено
от закона длъжностно лице по см. на чл.83, ал.5, пр.2 от ЗОБВВПИ.
Решението е издадено при спазване на установената за него мотивирана
писмена форма съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ и са изпълнени общите изисквания
за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В
решението е посочено фактическото и правно основание за неговото издаване,
органа-издател, адресатът, датата на издаване, има ясна разпоредителна част,
ред за оспорване и подпис на издателя.
При издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В рамките на проведеното административно производство са спазени
нормите на чл.35 и чл.36 от АПК.
Органът е действал при условията на валидно сезиране от легитимиран правен
субект за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Отказът
на органа по приключилото предходно производство по заявлението от 29.04.2021г.
не представлява процесуална пречка за подаване на заявлението от 18.11.2021г.,
т.к. касае искане за подновяване на разрешението за съхранение и/или носене и
употреба огнестрелно оръжие. В рамките на производството органът е взел предвид
представените към заявлението писмени документи и е изпълнил задължението по
чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ служебно да провери обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.3
от ЗОБВВПИ и дали срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ
характер. Заявлението на Р. е окомплектовано в съответствие с изискванията на
чл.76, ал.4 от ЗОБВВПИ, което не е налагало провеждане на процедурата по чл.83,
ал.2 от ЗОБВВПИ. Органът няма задължение да събира доказателства относно причината
за издаване на исканото разрешение. В тежест на заявителя е да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства. В заявлението Р. не е
поискал събиране на данни във връзка с посочената в заявлението причина за издаване
на разрешението, включително не е имал искания за приобщаване на доказателства по
време на личната среща със служителя, изготвил ДЗ рег.№348р-21103/02.12.2021г.
на л.26 от делото. Следователно, органът е издал оспорения акт след обсъждане
на относимите факти и обстоятелства. При произнасянето от по-горестоящия орган
са преценени и допълнително релевираните в жалбата срещу акта възражения и
приложения трудов договор във вр. с правилото на чл.97, ал.1 от АПК.
Произнасянето е извършено от компетентен орган в условията на осъществено
заместване по заповед №277з-81/13.01.2022г., издадена от титуляра на длъжността
/вж. л.84/. Макар и неподписана, жалбата до по-горестоящия орган е породила
целения правен резултат – разглеждане и произнасяне по същество. Поддържайки
оспорването пред съда, жалбоподателят е санирал пропуска да подпише жалбата
пред директора на ОДМВР – Кюстендил. Липсва съществено нарушение на процедурата
по разглеждане на заявлението.
Решението съответства на материалния закон.
Спорът по делото е относно приложението на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ,
т.к. доказателствата по делото установяват отсъствие на пречките по чл.58,
ал.1, т.1-9 от ЗОБВВПИ. ЗОБВВПИ изисква като абсолютно условие за издаване на
разрешението наличие на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешението. Тежестта за доказване е на заявителя.
Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена
опасност, поради което законодателят, освен, че е разграничил целите за
ползване на оръжието на служебни и граждански по чл.6, ал.1-3 от ЗОБВВПИ,
лимитивно е определил и видовете граждански цели по чл.58, ал.1, т.10 от
закона. Физическите лица могат да получат
разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях само за граждански цели, така, както са
посочени в чл.6, ал.3, съответно в чл.58, ал.1, т.10 от закона. Те не могат да
придобиват оръжие за служебни цели /включително за работа като охранител
досежно жалбоподателя/, т.к. такива цели имат само физическите и юридическите
лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или
дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин /по арг. от чл.94 във
вр. с чл.81, ал.2 от ЗОБВВПИ/.
В случая по делото, наведените от Р. доводи в заявлението до органа сочат
за граждански цели - самоотбрана, охрана на семейството и имуществото. Видно от
материалите по преписката, към заявлението и при личната среща с полицейския
служител /вж. ДЗ рег.№348р-21103/02.12.2021г./ Р. не е представил доказателства
за твърдяните факти, нито е изискал събирането на такива. Воденото ДП срещу конкретни
лица за физически посегателства и отправени заплахи срещу заявителя не създава
задължение на органа да съобрази същото, т.к. служебната проверка по чл.83,
ал.4 от ЗОБВВПИ е със строго ограничен обхват, а в тежест на заявителя е да
посочи и докаже наличие на уважителна причина, която по несъмнен начин
обосновава заявената от него нужда за издаване на разрешението. В рамките на контрола
по чл.81 и сл. от АПК отсъства релевирано възражение от заявителя, свързано с
висящото ДП.
Съдът споделя изводите на органите за отсъствие на основателна причина за
издаване на исканото разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна
мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството
е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай заявителят
следва да докаже по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.
Разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене
на оръжие към момента на упражняване на признатото със ЗОБВВПИ субективно
право. Към момента на подаване на заявлението /18.11.2021г./ доказателствата по
преписката и събраните допълнителни такива в съдебното производство не сочат за
конкретна или потенциална опасност за живота и здравето на жалбоподателя или
неговото семейство. Посочените от св.Т. действия срещу личността на Р. касаят
минал период, като за такъв период се отнася и обвинението по делото на СП. Освен
това, тези действия не са съпроводени с използване на оръжие или друго общоопасно
средство. Снабдяването с огнестрелно оръжие в рамките на фактическите
установявания по делото ще бъде непропорционална мярка спрямо вида и степента
на противоправно поведение на третите лица и отправените срещу Р. заплахи. Заплахите
са инцидентни прояви, с надлежно взети мерки от страна на разследващите органи,
поради което не може да се счита, че към момента на подаване на заявлението и
понастоящем е налице непосредствена заплаха за живота и здравето на Р. и
неговото семейство. Опасността е лишена от необходимите предпоставки за
издаване на разрешението - същата да бъде непосредствена и с нужния интензитет
така, че да бъде пропорционална на упражненото насилие. Опитът на жалбоподателя
да напасва защитата според мотивите на органите, заявявайки едва с жалбата по
делото като основание за издаване на разрешението случаите с упражнено насилие за
невърнатия кредит, един от който е деянието по висящото наказателно
производство, потвърждава липсата на основателна причина по чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ, която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешението.
Правилна е преценката на по-горестоящия орган, че притежаването на
предходно разрешително не води автоматично до извод за издаване на ново такова.
Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за
дейностите, предвидени в ЗОБВПИ, се прилагат за всяко следващо отправено
искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено
със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е
дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за
обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняване на
дейността в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да
бъде установявано периодично – на пет години, съгласно чл.84, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Заповедта е съответна с целта на закона. Осъществяването на
правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена
опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни
причини, каквито отсъстват по делото.
На основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ съдът ще
отхвърли оспорването.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ жалбоподателят дължи на ОДМВР - Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100лв., т.к. делото не се отличава с
голяма фактическа и/или правна сложност.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на Г.Й.Р. /с посочени лични данни/ срещу решение
№348з-1123/07.12.2021г. на ВДП началник на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил,
потвърдено с решение №277з-132/20.01.2022г. на директора на ОДМВР – Кюстендил.
ОСЪЖДА
Г.Й.Р. *** деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен
срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: