Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………06.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №347 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от И.Н.С., гражданка на **, родена на ***г.,
с постоянен адрес: **, **, ******, действаща чрез адв.М.Н., с адрес: ***, против “Арсенал“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от В.П.П., със съдебен адрес:***, партер чрез адв.А.Г., с която е предявен иск с правно основание чл.29, ал.2, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ за
установяване, на несъществуването на вписаните с вписване с рег.№20131115164214
от 15.11.2013г. в Търговския регистър по партида на ответното дружеството
обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествени дялове; промяна на
едноличния собственик на капитала; промяна на учредителен акт и промяна на
управителя, тъй като решенията за това са взети от лице без представителна
власт по смисъла на чл.114, ал.2 от ТЗ вр. с чл.129, ал.1 от ТЗ и чл.122 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на 07.04.2011г. ищцата, в лично качество и в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, упълномощила лицата рпА А М, Ж А С и В.П.П., да я представляват заедно и поотделно, пред различни институции в Република България, търговски дружества и трети лица, с пълномощия, подробно изброени в пълномощно, с нотариално заверени съдържание и подпис, с рег.№3559 и рег.№3560 от 07.04.2011г., том I, акт 142 на Нотариус с рег.№549 на НК. Сочи се, че въз основа на въпросното общо пълномощно, което предвижда и възможност за продажба на дялове, на 11.11.2013г. В.П., е провел от името на ищцата, в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, заседание на Общо събрание на съдружниците /ОСС/, като е взел решение да продаде сам на себе си всички дялове от дружеството, а именно 50 дяла по 100лв. всеки, на обща стойност 5000лв. Сочи се, че на посоченото ОСС, са взети и решения за приемане на В.П. за съдружник и на нов учредителен акт, в съответствие с горните решения. Сочи се, че впоследствие с Договор от 11.11.2013г. по чл.179, ал.2 от ТЗ, с нотариална заверка с рег.№5295/2013г. от 11.11.2013г. на Пом.нотариус по заместване Кремена Колева-Янакиева при нотариус Ивелина Обретенова, В.П. е продал сам на себе си всички собствени на ищцата дялове от ответното дружество за сумата от 500лв., която продажна цена е под номиналната стойност на дяловете, възлизаща на 5000лв. Поддържа се, че по посоченият начин В.П., е придобил всички дялове от ответното дружество за сумата 500лв., в момент, в който дружеството е имало значителни активи /недвижими имоти/. Сочи се, че като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, В.П. е приел учредителен акт с промени, отразяващи гореописаните обстоятелства и е избрал себе си за представляващ и управляващ дружеството. Сочи се, че със Заявление А4 вх.№20131111130601/11.11.2013г. до ТР, са заявени горните промени, като в впоследствие същите, са отразени с вписване с рег.№20131115164214. Поддържа се, че ищцата не е била уведомена, съответно не е дала изрични съгласие и пълномощно за провеждане на ОСС на 11.11.2013г., за вземане на решения за продажба на дяловете ѝ и за приемане на В.П. за съдружник, както и на нов Учредителен акт. Поддържа се, че за провеждане на посоченото събрание, както и за вземане на решения от същото, ищцата е следвало да бъда уведомена, както и да предостави изрично пълномощно по дневният ред за продажба на дяловете и приемане на нов съдружник. Поддържа се още, че до момента ищцата, не е потвърдила изрично гореописаните действия и отказва да ги потвърди. Твърди се, че изготвеното и подписано от ищцата пълномощно, представлява общо такова, а не изрично пълномощно по смисъла на чл.114, ал.2 от ТЗ. Твърди се, че с оглед съдържанието на пълномощното и липсата на изрично упълномощаване в него за вземане на решения от името на едноличния собственик на капитала за продажба на дяловете и за приемане на нов съдружник, по аргумент от чл.114, ал.2 ТЗ, решенията са взети от пълномощника при липса на представителна власт. Ето защо и предвид отказа на ищцата, в качеството на едноличен собственик на капитала на ответното дружество за потвърждаване на решението, е налице невзето решение, което е нищожно по смисъла на т.1 и т.3 от ТР №1 от 6.12.2002г. по т.д.№182002г. на ВКС. Сочи се, че за разлика от решението на ОС на търговско дружество, което се приема с мнозинство, решението на едноличния собственик на капитала на ЕООД представлява едностранна сделка. Сочи се, че съгласно чл.147, ал.2 от ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната форма. Сочи се, че от компетентността на ОСС, е приемането на нов съдружник по чл.129, ал.1 вр. чл.122 от ТЗ в хипотеза на прехвърляне на дружествен дял на трето лице. Сочи се, че при прехвърляне на всички дялове, които формират капитала на ЕООД, в прехвърлителната сделка се инкорпорира и волята на едноличния собственик на дружеството за приемане на приобретателя на дяловете за съдружник по смисъла на чл.122 от ТЗ вр. чл.147, ал.2 от ТЗ. Сочи се, че решението на едноличния собственик на капитала, може да се вземе и чрез пълномощник, като обема на учредената представителна власт, се определя от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, което по аргумент от чл.114, ал.2 от ТЗ, следва да е изрично, а не общо. Твърди се, че съобразно възприетото в т.2 от TP №5/12.12.2016г. по т.д.№58/2014г. на ВКС, при липса на представителна власт, включително в хипотеза на липса на изрично упълномощаване, висящата недействителност на взетото от мнимия пълномощник решение от името на едноличния собственик на капитала, при отказ на последния да го потвърди, се трансформира в окончателна, като на нея може да се позове единствено лицето, от чието име е предприето действието, т.е. едноличният собственик на капитала. Сочи се, че в този случай, съгласно т.1 и т.3 от TP №1/6.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ВКС, е налице липсващо /невзето/ решение на едноличния собственик на капитала, поради което същото е нищожно, като защитата срещу него при вписването му в TP, е чрез иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, като активно легитимиран е едноличният собственик на капитала, от чието име е взето решението при липса на представителна власт. Предвид изложеното се поддържа, че вписването с рег.№20131115164214 от 15.11.2013г. в ТР на промени по партидата на ответното дружество, а именно: прехвърляне на дялове с Договор по чл.179 ал.2 от ТЗ от 11.11.2013г. за продажба на 50 дяла по 100лв. всеки, от И.Н.С. на В.П.П.; приемане за съдружник в дружеството на В.П.П. и вписване на същия като едноличен собственик на капитала; приемане на Учредителен акт с отразените промени и по решение на едноличния собственик на капитала В.П., които са взети с Протокол-решение на ОСС на ответното дружество от 11.11.2013г., съставлява вписване на несъществуващи обстоятелства по смисъла на чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТР.
В депозираният
от ответното дружество отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите, като се оспорват фактическите твърдения и
доводите на ищцата. Сочи
се, че учредителният акт на ответното дружество, е приет въз основа на решение
по втори протокол от 11.11.2013г. на едноличния собственик В.П., а не с
твърдения от ищцата първи протокол от 11.11.2013г., където С. е представлявана
от П.. Сочи се, че управлението на ответното дружество, се осъществява въз
основа на решение по протокол от 29.10.2013г. и вписване от 05.11.2013г. в TP,
а не според твърдяното от ищцата решение по протокол от 11.11.2013г. Поддържа
се, че вписаните обстоятелства от 15.11.2013г., са съществуващи, защото
решенията по първия протокол от 11.11.2013г., са валидни и защото са налични
втори протокол от 11.11.2013г. на едноличния собственик на капитала, договор за
продажба на дружествени дялове и учредителен акт от 11.11.2013г., подписан само
от В.П.. Твърди се, че с т.13 от пълномощното от 07.04.2011г., с нотариална
заверка на подпис и съдържание, са дадени изрични правомощия на упълномощеното
лице да представлява ищцата, в качеството ѝ на едноличен собственик на
капитала, като от нейно име взема решения за дейността на дружеството, решения
за извършване на разпоредителни сделки с имоти и вещи, собственост на
дружеството, при цена и условия каквито уговори, включително и решения за
промени в дружеството-за смяна на собственик, управител, заличаване и
прекратяване на дружеството, както и с право да продава дружествените дялове на
цена и при условия, каквито уговори, и с право да договаря сам със себе си. Ето
защо, се поддържа, че неоснователно е твърдението ищцата, че не е давала съгласие
за решенията по проведеното ОСС на 11.11.2013г. Поддържа се, че делегираните с
процесното пълномощно от 07.04.2011г. правомощия напълно, се припокриват с
възприетото в т.1 от TP №1/12.12.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ВКС, а именно че
за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя при условията на чл.36,
ал.2 от ЗЗД, е достатъчно в пълномощното да е изразена общо неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е
необходимо посочването на вида разпореждане, конкретни по вид сделки или
действия на разпореждане, нито техни елементи /определено имущество, цена и
пр./, нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Твърди се, че
волята на упълномощителя, обективирана в пълномощното от 07.04.2011г., е недвусмислена
и съдържа ясен обем и ограничения на учредената представителна власт за
разпореждане от пълномощника. На следващо място се твърди, че ищцата, не само е
уведомена за промените от 11.11.2013г., вписани на 15.11.2013г. в публичен
регистър, но такава е била нейната постоянна воля. Сочи се, че ищцата е
придобила дружествените дялове на 04.04.2011г., като вписването на това
обстоятелство е извършено на
06.04.2011г., а на 07.04.2011г. тя упълномощава В.П. и други лица, да
прехвърлят дяловете ѝ, да внасят промени в дружеството, в членския състав
и управлението, включително да го прекратяват и ликвидират. Поддържа се, че
волята на ищцата от самото начало на членството ѝ, е била да влезе и
колкото се може по-скоро да излезе от дружеството. Поддържа се, че ищцата и В.П.,
са обвързани от сключен на 07.04.2011г. устен договор за поръчка, според който
втория, следва да извърши прехвърлянето на дружествените дялове и да прекрати
членството на първата в дружеството, без да иска нищо в замяна, като стори това
или безвъзмездно, или при цена и условия, каквито намери за добре. На следващо
място се поддържа, че в случая е приложима разпоредбата чл.301 от ТЗ, съответно
че е налице потвърждение на извършеното от пълномощника, тъй като ищцата, в
качеството на търговец, не се е противопоставила в срок по-дълъг от 5 години,
като и че е потвърдила действията изрично устно и конклудентно. Поддържа се
още, че приложима е и разпоредбата чл.293, ал.3 от ТЗ, съответно, че ищцата не
може да се позовава на нищожност, доколкото от поведението ѝ може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на пълномощника. На
последно място се поддържа, че за ищцата, не съществува правото на защита, чрез
настоящият иск, тъй като най-късно от 25.11.2018г. претенцията е погасена по
давност на основание чл.110 от ЗЗД. Поддържа се още, че дружествените дялове в
ответното дружество, които имат качеството на вещ по смисъла на ЗЗД, са
придобити от В.П. при условията на чл.78, ал.1 от ЗС, тъй като същия е действал
добросъвестно и ги е придобил възмездно. Евентуално се твърди, че В.П. е
придобил дружествените дялове по давност, съобразно чл.80 от ЗС, чрез
владението им в периода 11.11.2013г.-11.11.2018г. и до днес.
С подадената от
ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в отговора на исковата
молба доводи и твърдения на ответното дружество и по конкретно, че е налице
изрично упълномощаване, евентуално потвърждение на извършените действия без
представителна власт. Сочи се, че ищцата доскоро не е знаела за процесните
вписвания и промени, независимо че са обективирани в Търговския регистър, тъй
като е чужд гражданин, който не владее български език и защото се е доверила за
управлението на дружеството на В.П.. Сочи се, че ищцата пребивава постоянно на
посочения в исковата молба адрес-Хабаровска област, което е в близост до
границата с Китай. Сочи се, че ищцата не е имала информация, относно
извършените от В.П. промени в дружеството, като имайки му доверие, го е
упълномощила да извършва текущата дейност на дружеството. Твърди се, че след
узнаването за процесните вписвания, ищцата се е обърнала за помощ към
Генералната прокуратура на Руската федерация, като е подала и жалба до Районна
прокуратура-Варна. Поддържа се, че предприетите от ищцата действия, са различни
от потвърждаване на действията на търговец. Поддържа се още, че в случая изобщо
не се касае за действие на търговец, доколкото В.П., е действал като физическо
лице-пълномощник на физическо лице, поради което разпоредбите на чл.301 от ТЗ и
на чл.293, ал.3 от ТЗ, са неприложими. Оспорва се възражението, че В.П. е
придобил дяловете в ответното дружество по давност, като се сочи, че настоящият
иск не касае продажбата на дялове, а проведеното общо събрание, поради което е
ирелевантно дали дялове са придобити валидно или не. Сочи се още, че
разпоредбата на чл.129 от ТЗ предвижда, че дяловете се прехвърлят и наследяват,
като е възможно и поемане на дяловете на напуснал/изключен съдружник, но
законодателството не предвижда институт на придобиване на дялове по давност.
Оспорва се наличието на добросъвестност при придобиване на дяловете по
давностно владение.
С подаденият от
ответника отговор на допълнителната искова молба, се оспорват твърденията на
ищцата и се доразвиват доводите за неоснователност на претенциите. Оспорва се
достоверността на твърдението на ищцата, че доскоро не е знаела за промените и
вписванията по партидата на ответното дружество. Сочи се, че вписванията в
публичният търговски регистър на РБ имат действие спрямо всички правни субекти,
както и че в молбата на ищцата до ВРП, която е приложена към исковата молба,
същата твърди, че е узнала през 2014г. от публичния портал brra.bg за продажбата на фирмата ѝ. Поддържа
се, че разпоредбите на чл.293, ал.3 от ТЗ и чл.301 от ТЗ, са приложими в
настоящият случай, тъй като ответникът е търговец.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, моли
за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки са
доразвити доводи в подкрепа на основателността на претенцията.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете,
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е
налице спор и от събраните доказателства, се установи, че налице е
упълномощаване от страна на И.Н.С., лично и като управител и едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, на рпА А М, Ж А С и В.П.П., да я
представляват заедно и поотделно, пред различни институции в Република
България, търговски дружества и трети лица, което упълномощаване е обективирано
в Пълномощно от 07.04.2011г., с рег.№№3559 и 3560, том I, акт 142 от
07.04.2011г. на Нотариус с рег.№549 на НК, с нотариална заверка на подпис и
съдържание на документа. С текста обективиран в т.13 от посоченото пълномощно
ищцата, в качеството си на едноличен собственик на капитала на ответното
дружество, е делегирала на пълномощниците властта да я представляват, заедно или
поотделно, като от нейно име вземат решения за дейността на дружеството,
решения за извършване на разпоредителни сделки с имоти и вещи, собственост на
дружеството, при цена и условия каквито уговорят, включително и решения за
промени в дружеството-за смяна на собственик, управител, заличаване и
прекратяване на дружеството, както и с права да продават дружествените ѝ
дялове на цена и при условия, каквито уговорят, и с право да договарят сами със
себе си. Не е спорно по делото, че въз основа на въпросното пълномощно, В. Пл.П.
е провел ОСС на ответното дружество, на което са взети решения, обективирани в
Протокол от 11.11.2013г., за приемането му за съдружник в дружеството и за
прехвърляне сам на себе си на притежаваните от ищцата дружествени дялове, и за
приемане на нов Учредителен акт на ответното дружество. Не е спорно и че с
Договор по чл.129 от ТЗ, с нот.заверка на подписите с рег.№5295 от 11.11.2013г.
на Нотариус с рег.№561 на НК, горецитираните дружествените дялове са
прехвърлени от Ир.С. на В.П., както и че на 15.11.2013г. по партидата на
ответното дружество е осъществено вписване на промяната в горепосочените
обстоятелства.
От документите по
партидата на “Арсенал“ ЕООД в ТР, се установява, че с решение обективирано в
Протокол от 29.10.2013г., едноличният собственик на капитала на дружеството Ир.С.,
чрез пълномощникът си В.П., е извършена промяна в управлението на дружеството,
като С. е освободена, съответно е избран П. за управител, като промяната в
посоченото обстоятелство е вписана на 05.11.2013г. с вписване рег.№20131105111807.
По делото са представени преписи от Справки по
партидата на ответното дружество от Службите по вписвания в гр.Балчик,
гр.Бургас, гр.Петрич и гр.Сандански, отразяващи множество разпоредителни сделки
с недвижими имоти от и в полза на дружеството за периода от създаването му до
11.12.2018г.
По делото са приети
препис от Молба с рег.№7555 от 14.06.2018г. на ВРП, с която ищцата е сезирала
Прокуратурата с данни за извършено престъпление от страна В.П., при упражняване
на делегираните му от първата пълномощия, в качеството ѝ на управител и
едноличен собственик на капитала на ответното дружество, както и препис от
Постановление от 04.01.2019г. на прокурор при ВОП, с което е разпоредено продължаване
на разследването.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет иска по
чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, е установяване на несъществуване на вписани в ТР обстоятелства,
като такова е налице тогава, когато са вписани обстоятелства, които не са
възникнали валидно по начина, по който е обявено в регистъра. Хипотеза на
несъществуващо обстоятелство е и липсващо /невзето/ решение на орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, в който
случай се касае за неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното не е
съществувало към датата на регистърното решение. Съгласно т.3 вр с т.1 от ТР №1
по тълк.д.№1/2002г. на ВКС, ОСГК, когато е налице липсващо /невзето/ решение на
едноличния собственик на капитала, поради което същото е нищожно, като защитата
срещу него при вписването му в търговския регистър е чрез иск по чл.29 от ЗТР
за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, с тази особеност, че
активно легитимиран по иска е единствено едноличният собственик на капитала от
чието име е взето решението, при липса на представителна власт. По смисъла на т.2
от ТР №5 по тълк.д.№5/2014г. на ВКС, ОСГТК, при липса на представителна власт,
включително в хипотеза на липса на изрично упълномощаване, висящата
недействителност на взетото от мнимия пълномощник решение от името на
едноличния собственик на капитала, при отказ на последния да го потвърди, се
трансформира в окончателна, като на нея може да се позове единствено лицето, от
чието име е предприето действието-едноличният собственик на капитала.
В разглежданият
казус основният спорен въпрос, е дали пълномощното въз основа на което В.П., е
предприел действия довели до вписване на оспорените обстоятелства е изрично по
смисъла на чл.114, ал.2 от ТЗ вр. с чл.122 от ТЗ и чл.147, ал.2 от ТЗ,
респективно дали е налице потвърждаване на действията извършени при превишаване
на пределите на представителната власт. Горекоментираното нотариално заверено
пълномощно съдържа изрични правомощия за В.П. да представлява ищцата, в
качеството ѝ на едноличен собственик на капитала на ответното дружество,
като от нейно име взема решения за дейността на дружеството, включително за
промени на собственик, управител, заличаване и прекратяване на дружеството,
както и с право да продава дружествените дялове на цена и при условия, каквито
уговори, и с право да договаря сам със себе си. От друга страна обаче, както е
възприето с посоченото от ищцата Решение №178 от 24.04.2017г. по
к.т.д.№1340/2015г. на ВКС, I т.о., което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, решението на едноличния собственик на капитала на ЕООД, представлява
едностранна сделка, за което се съставя протокол в съответната за решенията на
общото събрание форма. Ето защо в хипотеза на прехвърляне на дружествен дял на
трето лице или на всички дялове, които формират стойността на капитала на ЕООД,
в прехвърлителната сделка, се инкорпорира и воля на едноличния собственик на
ЕООД за приемане на приобретателя на дяловете за съдружник по смисъла на чл.122
от ТЗ вр. с чл.147, ал.2 от ТЗ. В разглежданият случай с процесното пълномощно,
не е делегирана представителна власт на пълномощниците, да представляват,
съответно да вземат решение от името на собственика на капитала за приемане на
съдружник, като предвид разпоредбата на чл.114, ал.2 от ТЗ, воля на
упълномощителят в този смисъл, не може да се извлече от съдържанието на
документа.
На следващо място
от данните по делото, се налага извод, че е налице отказ за потвърждаване от
страна на упълномощителя-едноличен собственик на капитала на взетото решение от
В.П. за приемане на приобретателя на дружествените дялове за съдружник, който
отказ се обективира, както в предприетите от Ир.С. действия за ангажиране на
наказателната отговорност на пълномощника, така и в инициирането на настоящият
процес.
Доводите на
ответното дружество, че в случая е приложима разпоредбата чл.301 от ТЗ,
съответно че е налице потвърждение на извършеното от пълномощника, тъй като
ищцата, в качеството на търговец, не се е противопоставила в срок по-дълъг от 5
години, като и че е потвърдила действията изрично устно и конклудентно, са
погрешни, тъй като отношенията по процесната продажба не съставляват действия
на търговец, а такива на физически лица-упълномощител и пълномощник. За
пълнота, следва да се посочи, че дори разпоредбите на чл.301 от ТЗ да бе
приложима, то изложените твърдения на ответното дружество за узнаването на
ищцата за настъпилите промени в дружеството през 2014г., се основават на
неправилно интерпретиране на съдържанието на сигнала подаден от С. до
Прокуратурата. В посоченият сигнал лицето е изложило, че “впоследствие /т.е.
след 2014г./, чрез портала brra.bg е научило, че на 15.11.2013г. фирмата е
продадена“, като конкретния момент на това узнаване не е упоменат, нито може да
се извлече от съдържанието на сигнала.
По изложените
по-горе съображения неприложима, се явява и разпоредбата чл.293, ал.3 от ТЗ,
съответно неоснователно е възражението на ответното дружество, че ищцата не
може да се позовава на нищожност, доколкото от поведението ѝ може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на пълномощника.
Възраженията на
ответното дружество, че за ищцата, не съществува правото на защита, чрез
настоящият иск, тъй като най-късно на 25.11.2018г. претенцията се е погасила по
давност на основание чл.110 от ЗЗД, както и че дружествените дялове, в
качеството им на вещ, са придобити по давност от В.П. при условията на чл.78,
ал.1 от ЗС или чл.80 от ЗС, са неоснователни. По отношение на първото възражение,
следва да се има предвид, че се касае за претенция имаща за предмет установяване
на недействителност, по отношение, на която не е налице давностен срок за
погасяване правото на иск. Второто възражение на ответното дружество влиза в
колизия с императивната разпоредба на чл.129 от ТЗ, според която дружествените
дяловете се прехвърлят или наследяват, като е възможно и поемане на дяловете на
напуснал съдружник. Въпросната разпоредба урежда по изключителен начин начина
за придобиване на дружествен дял, като нейното разширително тълкуване е
недопустимо, респективно възможността за придобиване на дял по давност е
изключена.
В заключение съдът
приема, че вписаните с вписване с рег.№20131115164214 от 15.11.2013г. в
Търговския регистър по партида на ответното дружеството обстоятелства по
прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала
и съответната промяна на учредителен акт, са несъществуващи обстоятелства като
липсващи /невзети/ решения на орган на дружеството, в резултат от което
претенцията, в тази ѝ част се явява основателна.
Не основателна, се
явява претенцията, в частта касаеща вписването на промяна на управителя, тъй
като това не е станало с атакуваното вписване с рег.№20131115164214, а с
вписване с рег.№20131105111807 и въз основа на
решение по Протокол от 29.10.2013г., при вземането на което В.П., е
действал в пределите на делегираната му представителна власт с процесното
нотариално заверено пълномощно, като при избора на нов управител, са спазени и
останалите изисквания на закона.
Предвид изложеното
съдът приема, че следва да се уважи иска за установяване, на несъществуването
на вписаните с рег.№20131115164214 в ТР обстоятелства по прехвърляне на
дружествени дялове, промяна на едноличен собственик на капитала и съответната
им промяна на учредителен акт, като в останалата част, а именно по отношение на
промяна на управителя, претенцията следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, се дължат деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска /3 от 4 обстоятелства/ и според
доказателствата за извършени такива /80лв. за внесена ДТ/. Така изчислени
разноските в полза на ищцата възлизат на 60лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК
на ответното дружестов, се полагат разноски според отхвърлената част от иска,
съобразно доказателствата заплатен адв.хонорар от 2000лв. и при отчитане на
направеното от ищцата възражение за прекомерност. В случая минималният размер
на възнаграждението, според приложимият чл.7, ал.1, т.10 от НМРАВ, е 800лв.,
като предвид ниската фактическа сложност на делото и факта, че настоящият спор
е продължение /допълнение/ на предходен такъв, което води до понижаване на
правната сложност, съдът намира, че е налице основание за редукция на хонорара
на основание чл.78, ал.5 от ГПК до сумата от 1000лв. След приложение на
правилото на чл.78, ал.3 от ГПК дължимите разноски в полза на ответникът,
възлизат на 250лв. Ето защо и предвид еднородният и насрещен характер на
вземанията на страните за разноски, следва да се извърши съдебна компенсация,
съответно в полза на ответното дружество да се присъди сумата от 190лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по
отношение на “Арсенал“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от В.П.П., по иска на И.Н.С., гражданка на **, родена на ***г., с постоянен
адрес: **, **, ******, че вписаните с
вписване с рег.№20131115164214 от 15.11.2013г. по партидата на дружеството
в Търговския регистър обстоятелства по Заявление обр.А4 с рег.№20131030093856 за прехвърляне на дружествени дялове,
промяна на едноличния собственик на капитала и нов учредителен акт, са несъществуващи.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.С., гражданка на **, родена на ***г., против “Арсенал“ ЕООД, с ЕИК *********, за приемане на установено, че вписаното с
вписване с рег.№20131115164214 от 15.11.2013г. по партидата на дружеството
в Търговския регистър обстоятелство по промяна на управителя, е несъществуващо.
ОСЪЖДА И.Н.С., гражданка на **,
родена на ***г., с постоянен адрес: **, **, ******, да заплати на “Арсенал“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ******, представлявано от В.П.П., сумата от 190лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по
компенсация.
Препис от решението
да се изпрати на Агенцията по вписванията, на основание чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ за
вписване в Търговския регистър.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: