№ 10078
гр. ****, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110162399 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ****, с която са предявени срещу Е. Г. К., Н. И. Б. и
И. И. Б. субективно и обективно съединени осъдителни искове, както следва:
- ответникът Е. Г. К. да заплати на ищеца **** сумата от 1277,80 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр.*** сумата от 12,51 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 210,87 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
12.10.2022г. и сумата от 2,52 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до
12.10.2022г;
- ответникът Н. И. Б. да заплати на ищеца сумата от 638,90 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр.*** сумата от 6,25 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 105,43 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
12.10.2022г. и сумата от 1,26 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до
12.10.2022г;
- ответникът И. И. Б. да заплати на ищеца сумата от 638,90 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр.*** сумата от 6,25 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 105,43 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
1
12.10.2022г. и сумата от 1,26 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до
12.10.2022г.
Ищецът **** твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните
дължими суми. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които оспорват
предявените искове.
Ответникът Н. Б. счита, че сумите са неправилно отчетени, както и че не налице
договорни отношения между него и ищеца. Прави възражение за погасяване на част от
задълженията по давност.
Ответницата И. Б. оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми ицправи
възражение за погасяване на задълженията по давност.
Ответникът Е. Г. К., чрез назначения й особен представител оспорва предявения иск.
Счита, че сумите се основават на неверни данни и прави възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Третото лице-помагач „** е взело становище за основателност на предявените
искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия
патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово
разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до
спиране или прекъсване течението на погасителната давност.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на
ответниците е да докажат, че са платили претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
2
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
открИ.не на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се
от приетите по делото писмени доказателства, че съгласно съдебна спогодба по предявен
иск за делба, одобрена с протоколно определение от 01.07.1992г. по гр.д. № 542/1988г. на
Втори районен съд - ****, в дял и изключителна собственост на **** е поставен следния
недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. ****, за който няма спор по делото, че е
идентичен с процесния имот с абонатен номер 125980. Установява се от представеното
удостоверение за наследници, че **** е починала през 1995г. и е оставила за наследници по
закон своите низходящи – дъщери ответницата Е. Г. К. и *** Г. Б., които са я наследили при
равни квоти от по 1/2 ид.ч. От съдържащото се извънсъдебно признание, обективирано в
подадена искова молба за делба на процесния имот от Н. И. Б., по която е образувано гр.д.
№ 23778/2018г. по описа на СРС, се установява, че посоченият ответник е наследник по
закон на *** Г. Б., починала на ***г. На съда е служебно известно, че по горепосоченото
гражданско дело е постановено на 11.01.2021г. решение, с което е допусната делба на имота
между ответниците Е. Г. К., Н. И. Б. и И. И. Б., последните двама наследници на *** Г. Б.,
при квоти 1/2 ид.ч. за Е. Г. К. и по 1/4 ид.ч. за Н. И. Б. и И. И. Б., като решението е влязло в
сила. При така събраните доказателства съдът намира, че за процесния период от м.05.2019г.
до м.04.2021г. тримата ответници в качеството им на съсобственици на процесния имот се
явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно
правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява
при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл.
150 ЗЕ), като всеки от тях отговаря съобразно квотата си в съсобствеността. Не са налице
събрани доказателства, водещи до извод, че някой от ответниците е ползвал имота
самостоятелно за процесния период, като е заявил воля да сключил договор с
топлопреносното предприятие, поради което са неоснователни възраженията на ответниците
Н. И. Б. и И. И. Б., че не са били обвързани с договорна връзка с ищеца.
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
**** на потребители за битови нужди в гр. ****, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени
доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-
дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период
от „**, избрана на ОС на ЕС от 18.06.2015г. Установява се от заключение на
изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща
пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е
доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот,
абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и
преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната
станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното
дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение
към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който
математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със
сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, като
макар че за периода проверката е извършена след законоустановения срок, резултатът от
същата е показал съответствие с одобрения тип, поради което следва да се приеме, че за
целия исков период топлинната енергия е била измервана с годно средство за техническо
3
измерване (СТИ). С оглед изложеното са неоснователни възраженията на ответниците
срещу верността на извършваните измервания.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответниците е начислявана ТЕ
за отопление на имот за 2 броя радиатори без ИРРО, за които е начислявана служебна ТЕ по
по МСРС (максимален специфичен разход на сградата) по формула, предвидена в чл. 6.5 от
Наредба 16-334, точността на който математически модел вещото е проверило и е в
съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки. Начислявана е и ТЕ,
отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, в съответствие с разпоредбите
новоприетата Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. като е налице „добавена енергия“,
прибавена към ТЕ за сградна инсталация, което е съответствие с нормативните
предвиждания, в случаите в които изчисленото количество топлинна енергия, отделено от
дадено отоплително тяло, ако работи непрекъснато при температурния режим на АС, е по-
голямо от максимално възможното. Причината за начисляване на такава е енергия е
неточната прогноза за ТЕ за БГВ или на отделената ТЕ от сградната инсталация. Посочената
„добавена енергия“ е прибавена към ТЕ, отделена от сградната инсталация, което е в
съответствие с нормативните правила. Начислявана е ТЕ за БГВ служебно на „брой лица“ с
разходна норма 140л/денонощие за 2 бр. потребители съобразно представен от
домоуправителя списък с броя на живущите по апартаменти от 12.04.2016г. поради липса на
водомер, което е в съответствие с предвиденото в чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД 04-1 от
12.03.2020г. За процесния период не е извършван реален отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите, тъй като в имота няма радиатори с ИРРО и водомер, които да
се отчитат. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на
база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да
коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално
доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са
спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема,
че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се
равнява на сумата от 2555,57 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на
изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за
получаване.
Неоснователни са възраженията на ответниците срещу точността на извършеното
отчитане и разпределение на ТЕ за процесния период, доколкото се установи, че в имота
няма монтирани индивидуални разпределители на разходите за отопление, а служебно
начислената енергия е изчислена съобразно нормативните изискания на действащата
законова уредба.
С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ в установения за
дължим размер, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответниците възражение за
погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на исковата молба на 17.11.2022г., както и че в периода 13.03.2020 г. –
4
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към
датата на подаване на исковата молба погасени по давност се явяват месечните задължения
за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г. включително, като последното задължение за
м.06.2019г. е станало изискуемо на 15.08.2019г. и след отчитане периода, през който давност
не е текла, следва, че вземането за м.06.2019г. се е погасило по давност на 22.10.2022г., т.е.
преди подаване на исковата молба. Стойността на погасените по давност вземания за
периода от м.05.2019г. до м.06.2019г. включително се равняват на сумата от общо 172,76 лв.
(изчислени по стойността на отделните фактури за периода съгласно общата фактура за
отоплителните сезони и заключението на вещото лице по СТЕ). Посочената стойност следва
да се извади от установения за дължим от ответниците размер на вземането от 2555,57 лв.
или дължимата от ответниците стойност на топлинната енергия за периода от м.07.2019г. до
м.04.2021г. се равнява на сумата от 2382,81 лв. (2555,57 – 172,76). При липса на
доказателства за плащане на вземането за посочения период, исковете за цена на топлинната
енергия са основателни са посочения размер и период, като всеки от ответниците дължи
съобразно припадащата му се част, както следва: ответникът Е. Г. К. сумата от 1191,41 лв.
(1/2 част), а всеки от ответниците Н. И. Б. и И. И. Б. – по 595,70 лв. (по 1/4 част всеки), за
които суми следва да се уважат предявените искове за заплащане на цена на топлинна
енергия за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, като се отхвърлят
над установените за дължими суми до пълните предявени размери срещу всеки от
ответниците и за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г.
По исковете за акцесорното задължение за мораторна лихва върху главницата за цена
на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към процесния
период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71
от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период
месечната дължима цена се е определяла по прогнозно количество, както и че ответникът не
е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се
касае за прогнозно определяне на месечните задължения обаче, съгласно предвиденото в чл.
33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата фактура след изготвяне на
изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение настъпва съгласно чл. 33,
ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая 45-
дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон 2019г. – 2020г. (за
необхванатия от погасителна давност период) е настъпил на 15.06.2020г., а за отоплителен
сезон 2020-2021г. – на 15.06.2021г. Видно от представените от ищеца писмени
доказателства (общи фактури и индивидуална справка за отопление и топла вода) в срока по
чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща
5
фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се
до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на
ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се
докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след
уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва
да е отправил. С оглед изложеното предявените искове за обезщетения за забава плащането
на цената на топлинната енергия са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от
2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – „**, поради което ответниците
дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които
ги обвързват и срещу които същите не са възразили, щом предоставената услуга е
осъществена. Стойността на услугата за исковия период от м.09.2019г. до м.04.2021г.
съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се равнява на
сумата от 25,02 лв. Ответниците са заявили своевременно възражение за погасителна
давност на вземането за възнаграждение за услугата дялово разпределение, което е
неоснователно, тъй като никое от месечните задължения за исковия период не е било
погасено към датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г., като се вземе предвид
спирането течението на давността за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Или всеки от
ответниците дължи съобразно припадащата му се част, както следва: ответникът Е. Г. К.
сумата от 12,51 лв. (1/2 част), а всеки от ответниците Н. И. Б. и И. И. Б. – по 6,25 лв. (по 1/4
част всеки), за който размер са предявени исковете за цена на услугата дялово разпределение
срещу всеки от ответниците, поради което следва да се уважат изцяло, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното изплащане
на вземанията.
Неоснователни се явяват предявените искове за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответниците да за изпаднали в забава
преди подаване на исковата молба като предпоставка за дължимост на тези вземания и
исковете, предявени на това основание следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такИ. е
претендирал единствено ищецът. Ищецът е доказал извършването на разноски в размер на
120,30 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за СТЕ и 250 лв. – депозит за ССчЕ. В
производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред,
ДВ, бр. 8/2017г.) на сумата от 100 лв. на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или
разноските на ищеца са общо в размер на 770,30 лв. Съразмерно на уважената част от
исковете ответниците дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в
общ размер на 616,73 лв., от които ответникът Е. Г. К. дължи сумата от 308,37 лв., а всеки от
6
ответниците Н. И. Б. и И. И. Б. – по 154,18 лв. Отделно за предявените искове срещу
ответникът Е. Г. К. ищецът е направил и разноски за депозит за особен представител в
размер на 472,96 лв., които следва да се възложат само в тежест на този ответник
съразмерно на уважената част от исковете срещу него или ответникът Е. К. дължи на ищеца
сумата от още 378,67 лв. Или общо дължимите от този ответник разноски се равняват на
сумата от 687,04 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. К., ЕГН ********** да заплати на ****, ЕИК ****, с адрес и седалище
на управление: гр. ****, ул. „***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата
от 1191,41 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.07.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.*** сумата от 12,51 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 687,04 лв., представляваща разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на топлинна енергия за разликата над сумата от
1191,41 лв. до пълния предявен размер от 1277,80 лв. и за периода от м.05.2019г. до
м.06.2019г., както и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 210,87
лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 2,52 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2019г. до 12.10.2022г.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „**** да заплати на ****,
ЕИК ****, с адрес и седалище на управление: гр. ****, ул. „***, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 595,70 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.*** сумата от
6,25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 154,18 лв., представляваща разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на топлинна енергия за
разликата над сумата от 595,70 лв. до пълния предявен размер от 638,90 лв. и за периода от
м.05.2019г. до м.06.2019г., както и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 105,43 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 1,26 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 12.10.2022г.
ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „**** да заплати на ****,
ЕИК ****, с адрес и седалище на управление: гр. ****, ул. „***, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 595,70 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.*** сумата от
6,25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 154,18 лв., представляваща разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на топлинна енергия за
разликата над сумата от 595,70 лв. до пълния предявен размер от 638,90 лв. и за периода от
м.05.2019г. до м.06.2019г., както и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 105,43 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022г. и сумата от 1,26 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 12.10.2022г.
7
Решението е постановено при участието на „**, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, ул. ****
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8