Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 48 12.03.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд , наказателен състав
На дванадесети март
две хиляди и двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в следния състав :
Председател: Събчо Събев
Членове:
Петя Георгиева
Мл.с. Александър Муртев
секретар Румяна Анчева
прокурор Манол Манолов
като разгледа докладваното от съдия Събчо Събев
въззивно н.а.х. дело № 123 по описа за 2021 година .
С решение 260000
от 07.01.2021 г. по НАХД №474/2020 г. Районен съд-гр. Айтос, признал обвиняемия
А.М.Х. за виновен в това, че на 26.01.2017 г. , в гр. Айтос, потвърдил неистина
в писмена декларация по чл. 264 ал.2 ДОПК по повод продажба на МПС, която по
силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
тези обстоятелства - престъпление по чл. 313 ал.1 НК и вр. чл. 78а НК го освободил от наказателна
отговорност и наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Делото е
разгледано в отсъствие на обвиняемия в едно заседание, представляван от
договорен защитник.
Настоящото
производство е образувано по жалба на Х. чрез защитник адв. С., изразяващ
несъгласието си с осъдителното решение. Според тях поведението на жалбоподателя
е несъставомерно като престъпление по НК. В нормата на чл. 264 ал.2 от ДОПК не
е посочено декларацията до кой орган следва да бъде подадена. Прехвърляне
собствеността на МПС според изискванията на ЗЗД става с писмен договор между
страните с нотариална заверка на подписите, изискване за действителност.
Нотариус Д., който е заверил сделката, не е орган на власт според ч. 93 т.2 НК.
В чл. 9 ал.1 от закона за нотариусите е посочена забрана за упражняващите тази
дейност, които те не могат да заемат, включително длъжност в държавен или
общински орган. Правят на този основа извод, че нотариусът не е „орган на
власт“ по смисъла на чл. 313 ал.1 НК, а с това и деянието на Х. е
несъставомерно като престъпление по този текст от закона.
Изведено от
закона, декларацията засяга само и единствено задължения, свързани с МПС, а не
изобщо липсата или не на публични задължения. Информационната система на
общините имат възможност да извършат проверка само на задължения за съответното
МПС. След като Х. е подал декларация за липсата на задължения за това МПС, той
е отразил верни факти и обстоятелства. Без значение е дали въпросното МПС е под
запор. Запора е наложен преди девет години и е друг въпросът доколкото той е
активен и в настоящия момент. С изтичането на пет годишен срок, ако запора или
възбраната не бъдат новирани, това ограничение отпада. С още по голяма сила
това важи за движима вещ.
Трето възражение
по същество е, че реално не е извършена продажба, тъй като в сметките на
дружеството не са постъпвали пари. Не е постигнат целения резултат –
прехвърляне на собственост, поради което и поведението на Х. е несъставомерно
като престъпление.
С оглед на
изложеното прави искане за увеличаване размера на наказанието.
В заседанието
пред настоящата инстанция обвиняемият не се явява, представляван е от защитник.
Страните не поискаха събирането на нови доказателства.
Прокурорът
оспорва жалбата. Правилно е установена фактическа обстановка и приложен
материалния закон. Нотариусът следва да се определи като орган, пред когото се
извършва сделка и по силата на закона извършва държавна дейност.
Защитата поиска
решението на АРС да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.
След цялостна
проверка на събрания по делото доказателствен материал, независимо от
посочените в жалбата основания и оплаквания, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл.314 НПК, намира за установено следното:
На 26.01.2017
год. обвиняемият Х. в качеството си на представляващ „Б.З.“ ЕООД и А. П. –
представител на „М. п.“ ООД, посетили нотариус Д. в кантора в гр. Айтос и
подписали договор за покупко-продажба на МПС. В изпълнение изискването на чл.
264 ал.2 ДОПК Х. подписал и представил на нотариуса декларация в уверение, че
представляваното от него дружество няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита, осигурителни вноски или други публични
задължения, свързани с МПС. Такава декларация е задължителна за представяне при
сключването на такива сделки. Предмет на договора – прехвърляне собственост на
т.а. Щаер 11 С18 рег.№ А **** КМ.
На 11.12.2018
год. Х. продал дяловете на дружеството на Г. З. Б.. Към 2011 год. обвиняемият
бил представител на „Б. З.“ ЕООД. Със
саморъчно написана молба ИТ-00-9834-1 от 25.08.2011 год. до ТД НАП Бургас,
отправил искане за налагане обезпечение на задължения по получена покана от
данъчните власти, към товарен автомобил, предмет на разследваната в процеса
сделка, като приложил и удостоверение за стойността на автомобила, свидетелство
за регистрация, фактура. Удовлетворявайки молбата му, данъчния орган на
30.08.2011 год. наложил обезпечителни мерки на товарния автомобил изхождайки от
евентуални трудности в събирането на установено и изискуемо публично вземане в
размер на 17 155,92 лв. и лихви за него период 235,76 лв. На 31.08.2011
год. Х. получил на ръка постановлението на данъчните власти, в което изрично е
посочено, че не може да се разпорежда с имуществото, върху което е наложена
обезпечителната мярка. Независимо от правната възможност, няма данни акта на
данъчните власти да е обжалван, влязъл е в сила и бил актуален към момента на
сделката при нотариус Д..
Всички тези
обстоятелства подробно са изложени в обстоятелствената част на постановлението
на прокурора, както и потвърдени в съда. Те не се оспорват и пред настоящата
инстанция. Според защитата поведението на Х. не е престъпление по смисъла на
чл. 313 ал.1 НК.
По делото не се
спори, че декларацията, която е подадена от Х. пред нотариус, се изисква по
закон и е от кръга документи, чрез които могат да се извършат престъпления по
чл. 313 ал.1 НК. Защитата оспорва, че нотариуса не е орган на власт, което и
прави поведението като несъставомерно като престъпление по този текст от НК.
Той не е част от структурата на държавен орган и поради това не може да бъде
орган на власт, не е оправомощен от закона с упражняването на властнически
правомощия.
Настоящата
инстанция напълно споделя мотивите на първостепенният съд, че нотариуса следва
да се приеме за орган на власт. Посоченото решение 128/2009 год. по н.д.
48/09г. на 3 н.о. ВКС, подробно изследва извършваната от него дейност и дава
положителен орган затова, че следва да се приеме за орган на власт по смисъла
на закона. Той не е измежду посочените в нормата на чл. 93 т.2 НК, но с оглед
изпълняваните от него функции, възложени му от държавата, следва да се приеме
за такъв орган. Нотариалното производство е регламентирано в ГПК като вид
охранително производство, насочено към издаване на акт на държавно, съдебно
съдействие, насочено в постигането на благоприятни правни последици, в случая
прехвърляне собствеността на МПС. В тази насока е и съдебната практика, която с
оглед на законовия регламент на изпълняваната от нотариус дейност, го определя
за орган на власт, а не на формален принцип дали е част от структурата на
държавата. Той има правомощията по закон да изпълнява определени функции с
правен ефект, в случая прехвърляне собствеността на МПС. Изпълнението на тази нотариална
дейност е гаранция не само за законност, но и изискване за действителност на
волеизявленията на участващите в сделката страни.
Настоящата
инстанция не споделя възражението, че Х. няма задължения, свързани с МПС, а не
изобщо задължения. Това твърдение се оборва от подадената през 2011 год. молба
от Х. в отговор на данъчните власти, установили задължения на представляваното
дружество. С нея е обвързал възможността за разпореждане на това МПС с
заплащане на данъчните си задължения. В случая няма значение произхода и
основанието на тези задължения, а волеизявлението му, уважено от данъчната
администрация, за поставяне под условие на такова разпореждане.
Запорът върху
веща е валиден до изпълнение на задължението и не е обвързано със срок, както твърди
жалбоподателят. По инициатива на задълженото лице може да се промени веща под
ограничение или други действия, които са регламентирани от закона. Няма
преклузивен срок за залога, с изтичането на който се приема, че такъв няма или
се отменя.
Третото
възражение е свързано със сделката. Покупко-продажбата е консенсуален договор и
се счита за довършен в момента на постигане на съгласието между страните. Чрез
нотариуса сраните са изпълнили и формалните изисквания, на които следва да
отговаря такава сделка. Предаването на парите е последица от договора и в
зависимост от уговорките на страните. Но това не е свързано с виновното
поведение на Х. в този процес, изразило се в потвърждаване на неистина в
декларация по чл. 264 ал.2 ДОПК затова, че представляваното от него дружество
няма данъчни задължения, подадена по установения от закона ред пред нотариус.
Деянието е извършено при пряк умисъл.
С оглед на
изложеното, възраженията на защитата следва да се оставят без уважение.
Правилен и
основан на доказателствата и закона е извода, че са налице законовите
предпоставки за прилагането на чл. 78а НК. Наказанието е определено на минимума
от 1000 лева.
Няма основание
за отмяна на решението на АРС. При разследването и разглеждане делото от съда
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на страните.
Мотивиран от горното
и на основание чл.338 НПК съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава решение
260000/07.01.2021 год. по НАХД 474/20 г. на Районен съд Айтос.
Решението е
окончателно .
На основание чл.
340 ал.2 НПК да се уведомят писмено страните, че решението е изготвено.
Председател: Членове: