№ 555
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110159486 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявените от ищеца „Т. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответницата М. П. Й. да заплати на ищеца
сумата от 1106,65 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.С., сумата от 25,59 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 02.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 173,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 20.09.2022г. и сумата от 5,32 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2019г. до 20.09.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
1
който се отнасят месечните дължими суми. Претендира осъждане на ответника да му
заплати процесните вземания, както и разноските за производството.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание с твърдения, че не е собственик или носител на вещно
право върху топлоснабдения имот, съответно не е клиент на топлинна енергия за битови
нужди за процесния период. Доколкото в представените фактури имало въведени
единствено стойности за подгряване на вода, оспорва да е спазено изискването за монтиране
на общ водомер за студена вода пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за
битово горещо водоснабдяване към имотите на клиентите, каквото изискване твърди да е
поставено след 20.03.2020г. с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, а
преди това – общ водомер за студена вода пред подгревателя за битово горещо
водоснабдяване съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, като
поддържа, че не са налице доказателства, установяващи инсталация на подобни
подгреватели и техните стойности за претендирания период. Оспорва представения от
ищеца договор, сключен между ЕС на сградата, в която се намира топлоснабдения имот, и
ФДР, както и Протокол от проведено ОС на ЕС от 16.09.2022г., да го обвързват, като освен
това намира действието им за прекратено. Евентуално се позовава на изтекла погасителна
давност за вземанията за част от исковия период от м.04.2019г. до м.11.2019г. Претендира
разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на настоящото производство са претендирани от ищеца – топлопреносно
предприятие срещу ответника вземания, основани на облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, която се осъществява на основание чл. 150,
ал. 1 ЗЕ при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, без да е необходим писмен договор между страните.
Продажбеното праоотношение възниква по силата на факта на притежавано право на
собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот, който е топлоснабден, като
в това си качество собствениците/ползвателите с вещно право на ползване се явяват клиенти
на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ред. ДВ бр. 54 от
2012г.), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Макар разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало да
определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и
лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между
третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се
презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, разпределена му с
доклада по делото, не установява при условията на пълно и главно доказване ответникът М.
П. Й. да е била за исковия период собственик, респ. титуляр на вещно право на ползване на
процесния имот или ползвател на същия, който да е сключил за процесния период договор с
топлопреносното предприятие за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди и
като такава да е страна по облигационно правоотношение с ищеца по продажба на топлинна
енергия, нито ответникът да се явява универсален или частен правоприемник на лице, което
да е било обвързано с договорна връзка с ищеца за исковия период. Напротив, по делото са
събрани безспорни доказателства, че наследодателят на ответницата К. П. Й. никога не е
бил собственик на процесния топлоснабден имот, нито вещен ползвател на същия, както и
липсват доказателства да е встъпвал по друг начин в договорна връзка с ищеца, още повече
предвид обстоятелството, че същият е починал през 2017г., т.е. преди исковия период. От
друга страна по делото се събраха доказателства, че процесният имот е бил лична
собственост на трето за спора лице съгласно Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 28.04.1988г., с което лице наследодателят на ответницата е имал
сключен граждански брак, прекратен през 1994г., като от представеното решение за
прекратяване на брака (л. 71 и л. 72 от делото) следва единствено изводът, че процесният
имот е бил семейно жилище за известен период от време, но съпругът, наследодател на
ответницата, е напуснал доброволно това жилище преди прекратяване на брака, повече от 20
години преди исковия период.
Други доказателства за установяване на облигационната връзка между страните не са
представени, поради което и при прилагане на последиците от неизпълнената
доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът не е установил в производството
конкретната пасивна материалноправна легитимация на ответника да отговаря по
предявените искове за цена на топлинна енергия, такси за дялово разпределение и
обезщетение за забава за плащането на цената на топлинната енергия за исковия период,
поради което исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски за производството има ответникът, който
е претендирал и доказал извършване на разноски в размер на 500 лв. – платено по банков
път адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.
срещу ответника М. П. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 1106,65 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот
в гр.С., аб. № ., сумата от 25,59 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 02.11.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 173,33 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 20.09.2022г. и сумата
от 5,32 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 20.09.2022г.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на М. П.
Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500
лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4