Решение по дело №976/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /14.02.2020 год.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ПЕТНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТАТА година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 976 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.И.И. ЕГН:**********, действаща чрез процесуалния си предсавител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК, адв. Д.М. -ВАК съдебен адрес:*** ПРОТИВ А.С.Д. с ЕГН:**********  и адрес *** с цена на иска 62 067лв. и с правно основание чл.422 в вр. чл.415 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 11.06.2018 год. ищеца е подал Заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение срещу ответника А.С.Д. ЕГН ********** и М.Ю. Д. ЕГН **********.

По повод на подаденото Заявление е образувано Ч. гр.д.№  9182/2018 год. по описа на ВРС-42 състав. На 13.06.2018 год. в полза на ищцата са издадени Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, с които длъжниците са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на сумата от 55 349 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 11.06.2018г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 6 718 лв., представляващи разноски в размер на 1242 лв. заплатена държавна такса и сумата от 1395 лв. адвокатско възнаграждение.

На 09.07.2018 год. ищеца е образувал изпълнително дело № 20183110407136 по описа на СИС-ВРС 7 район.

На 03.05.2019 год. ищеца е получили Разпореждане на ВРС-42 с-в, че длъжника А.С.Д. е депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение.

Втория солидарен длъжник - М.Ю. Д. не е възразила в срока по 414 от ГПК и заповедта за изпълнение спрямо нея е влязла в законна сила.

Предявения установетелен иск е за дължимостта на сумите, за които са издадени ИЛ и ЗИ по Ч. гр. дело № 9182/2018 год. по описа на ВРС-42 състав.

В исковата си молба ищеца твръди, че с ответника са сключли Договор за заем от 31.01.2017 год., с форма с нотариална заверка на подписите, с per. № 340/31.01.2017 год. на Нотариус П.П. per. № 224, район на действие-ВРС, по силата на който ищцата е предоставила в заем на ответника А.С.Д. ЕГН:********** и М.Ю. Д. ЕГН: ********** сума в размер на 28 300 /двадесет и осем хиляди и триста/ евро, като заемополучателите са се задължили да върнат същата в срок до 30.03.2017 год.

Според условията на договора заемополучателите се задължават солидарно да отговарят за връщане на предоставения заем. Съгласно чл. 4 от Договора заемополучателите дължат законната лихва върху главницата от деня на забавата т.е. 30.03.2017 год. до окончателното й изплащане.

Ответника и втория заемополучател са заявили, в чл.2 от Договора, че са получили изцяло по банков път предоставената в заем сума. В деня на подписване на Договора ищцата е превела 10 000 Евро по сметка на ответника и внесла на каса, отново по негова сметка 18 300 евро.

Ищеца твърди, че до настоящия момент предоставената в заем сума не е върната.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да постановите Решение, с което да приемете за установено, в отношенията между страните, че А.С.Д. дължи на Д.И.И., сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение и иизпълнителен лист Ч.гр.дело № 9182/2018г. по описа на ВРС-42 състав, а именно: сумата в размер на 55 349 /петдесет и пет хиляди триста четиридесет и девет/лв. представляващо левовата равностойност /по фиксинга но БНБ/ на 28 300 /двадесет и осем хиляди и триста/ евро, предоставени по Договор за заем от 31.01.2017 год. с нотариална заверка на подписите с per. № 340/31.01.2017г. на Нотариус П.П. per. № 224, район на действие-ВРС; сумата в размер на 6 718 /шест хиляди седемстотин и осемнадесет/ лева представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на падежа 31.03.2017 год. до датата на депозиране пред ВРС на заявление по чл. 417 ГПК - 10.06.2018 год; ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на Заявлението - 11.06.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.

Моли съда да й присъдите направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, но се представлява отпроцесуален представител по пълнвомощие, който поддържа иска, претендира разонски. Предствил е списък с разноските за сумата от 5 934 лева.

С исковата молба са представени писмени доказателстваи са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.С.Д., чрез назначения му особен представител адв. С.Д. ***, и съдебен адрес ***.

В отговора се твръди, че договора за заем е сключен в парична единица евро, без уговорка, че задължението може да се изпълни в национална парична единица и поради тази причина искът е недопустим в този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Твръди, че ищцовата страна следва да направи изрично изявление за промяна на петитума и/или размера в евро.

По основателността на иска.

Твръди, че иска е частично снователен, тъй като са представени доказателства само за част предадената сума в заем. По отношение на претенцията за лихви – изразява стновище, че при условията на алтернативност, ако съдът не приеме, че искът е недопустим, то считаме, че искът е частично основателен и за претенцията за забава - тя следва да бъде само върху доказаната част - 10 000 евро, при определяне на стойността на паричната единица.

В отговора се твръди, че не са представени доказателства за разликата до 28 300 евро, тоест за 18 300 евро - как и на кого са преведени и в каква парична единица, а също и не са представени доказателства как е изчислена лихвата за забава. В отговора се твръди, че ищецът следва да посочи точно курса, по който е изчислил претенцията си и да се обоснове защо.

В отговора ответника прави възражение срещу иска над 10 000 евро и за лихвата над 1 213,99 евро

Моли съда да го отхвърли изцяло или отчасти иска по въведените възражения.

С отговора са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ответника призован по реда на чл.47 от ГПК, се представлява от особен представител, който поддържа отговора и мола съда да отхвърли предявения иск като несонователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

С Разпореждане № 22745/13.06.2018 год. по ч.гр. дело № 9182/2018 год. по описа на ВРС, постановено по реда на чл.417 от ГПК по заявление от ищцата Д.И.И., депозирано в съда на 11.06.2018 год., съдът е издал заповед за незабавно изпълнение за парично задължение, по полза на ищцата против ответниците М.Ю. Д.  и А.С.Д., за сумата от 55 349.00 лева, дължима по силата на Договор за заем от 31.01.2017 год. с нотариална заверка на подписите на Нотариус П. П. срег. № 340/31.01.2017 год. с раон на действие РС-Варна и рег. № 224 на Нотариалната камара, сумата от 6 718 лева представляваща законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2017 год. до 10.06.2018 год. ведно със законата лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението 11.06.2018 год. до окончателното погасяване на вземането, ведно със направените по делото разноски от които 1242.00 лева държавна такса и 1 395 лева адвокатско възнаграждение.

С това разпореждане съдът е издал заповед за изпълнение и е постановил незабавно изпълнение.

В изпълнение на разпореждането е издадена заповед за изпълнение № 4637/13.06.2018 год. год. по ч.гр.д. № 9182/2018 год. по описа на ВРС.

В полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 14.06.2018 год.

Ищцата въз основа на издадения изпълнителен лист е образувала изпълнително дело № 20183110407136 на ДСИ при Районен съд Варна. На ответника е връчена покона за доброволно изпълнение на 08.04.2019 год., на която дата от ответника А.С.Д. е постъпило с вх. № 25712/08.04.2019 год. на РС-Варна против издадената заповед за изпълнение възражетние на осонавние чл.414 от ГПК. Възражението е подадено в предвидения от закона срок.

По делото е представен Договор за заем от 31.01.2017 год. с нотариална заверка на подписите на Нотариус П. П. срег. № 340/31.01.2017 год. с район на действие РС-Варна и рег. № 224 на Нотариалната камара,по силата на който ищцата Д.И.И. е предоставила на М.Ю.Д. и ответника А.С.Д. в заем сумата от 28 300 евро, като заемателите са се задължили да я върнат до 30.03.2017 год. В договора е предвидено, че заемателите отговарят солидарно за сумата.

Представена е история по сметка на името на ответника в Екпресбанк, от която е видно, че на 31.07.2017 год. ответника А.С.Д. е получил от ищцата превод в размер на 20 000 евро, с превод под № 06100108073561 и превод № 06100108073559 и двата от 31.07.2017 год.

Възражениета е връчено на ищцата на 03.05.2019 год., а производството по делото е образувано на 29.05.2019 год., на която дата е постъпила и исковата молба в съда.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени доказателства. В представения по делото частен диспозитивен документ с нотариална заверка на подписа, притежаващ материална доказателствена сила, по безспорен начин се установява наличието на поето от страна на ответника към ищеца, плащане на задължение по договора за заем.

 

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 в вр чл.415 от ГПК с материално-правното си основание в чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД

По иска с правна квалификация чл. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, безспорно се доказа наличието на следните факти: съществуването на действителен договор за заем и точния размер на заетата сума, предаването, респективно получаването на заетата сума, липсата на изпълнение на задължението за връщане.

От събраните по делото доказателства безспорно се доказа, че страните са били обвързани в облигационно отношение по силата на сключен договор за заем. По силата на този договор страните са постигнали съгласие по основните елементи на договора за паричен заем. Безспорно е установено волеизявление от страна на ответниците, че са приели в заем и дължат връщането на ищеца на сумата от 28 300 евро.

С история по сметка на ответника се доказва, че ищеца е изпълнил задължение и е предоставил за временно ползване на ответницата сумата предмет на иска. Доколкото договора за заем е реален договор то с оглед изразената в договор от страна на ответниците волеизявление, съдът приема, че те ответниците са получили от ищеца заемната сума.

Договора за заем в часта в която ответниците заявяват, че са получили сумата представлява по своята същност частен свидетелстващ документ, с официален елемент, нотариална заверка на подписа на лице материализирало своето волеизявление и има материално доказателствена сила относно направените от тях волеизявление за тези факти и обстоятелства.

В изложения смисъл съдът намира, че страните са били в облигационна връзка по силата на сключен договор за заем.

По този договор за заем ответника не е изпълнил задължението да върне получената в заем сума, определение срок. Съгласно закона при определена дата на изпълнение т.е. на падеж /срока кани длъжника да изпълни на падежа/ поради което ответниците са изпаднала в забава поради виновно неизпълнение на задълженията по договора на падежа т.е.31.03.2017 год.

Договора за заем е сключен в писмена форма, тъй като се касае за сделка над 5 000 лева и е формален такъв. В предвидената за доказване писмена форма страните са изразили воля за размера на заема. Постигнатото съгласие по отношение на действителния размер на договора за заем, както и сроковете и размера на връщане на сумите.

По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Претендира се обзещетение за забава равно на законната лихва, считано от датата на забана 31.03.2017 год. до датата на предявяване на заявление за издаванена заповед за изпълнение – 11.06.2019 год.

Претендирания размер на 6 718 /шест хиляди седемстотин и осемнадесет/ лева представляваща законна лихва върху главницата от 55 349.00 лева, за периода от 31.03.2017 год. до 10.06.

В тежест на ищеца съдът следва да възложи да докаже, че за за периода от датата на падежа 31.03.2017 год. до датата на депозиране пред ВРС на заявление по чл. 417 ГПК - 10.06.2018 год. обезщетението за забава е сумата в размер 6718,75 лева.

По отношение на разноските

С оглед изхода от процеса ответника дължи на ищеца направените поделото разноски в размер на 5 934 лева..

С решението по настоящия иск съдът следва да се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпредели отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Произнасяне, по отношение на разноски, не е предмет на установителния иск и съдът следва се произнасе по тези разноски, като възложи на ответницата да заплати на ищеца направените разноски по заповедното производство и разноските в настоящото производство.

Претендираните от ищеца разноски в заповедното производство са в размер на 2 637.00 лева, представляващи 1242,00 лева държавна такса и 1 395.00 лева адвокатско възнаграждение, за предявеното вземане в размер на 55 349.00 лева, главница, сумата от 6 718 обезщетение за забава. Съобразно изхода от заповедното производство, то на ищеца се дължи държавна такса съобразно уважената част в размер на 1242.00 лева и сумата 1 395.00 лева, адвокатско възнаграждение.

Претендираните от ищеца разноски в исковото производство по иска с пр. осн. чл.422 от ГПК са в размер на 5 934 лева, от които заплатена дължима държавна такса в размер на 1242 лева, сумата 2 292 възнаграждение за особен представител на ответника и сумата от 2400 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между Д.И.И. ЕГН:**********, действаща чрез процесуалния си предсавител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК, адв. Д.М. -ВАК съдебен адрес:*** и А.С.Д. с ЕГН:**********  и адрес ***, че А.С.Д. дължи на Д.И.И., сумата в размер на 55 349 /петдесет и пет хиляди триста четиридесет и девет/лв. представляващо левовата равностойност /по фиксинга но БНБ/ на 28 300 /двадесет и осем хиляди и триста/ евро, предоставени по Договор за заем от 31.01.2017 год. с нотариална заверка на подписите с per. № 340/31.01.2017г. на Нотариус П.П. per. № 224, район на действие-ВРС; сумата в размер на 6 718 /шест хиляди седемстотин и осемнадесет/ лева представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на падежа 31.03.2017 год. до датата на депозиране пред ВРС на заявление по чл. 417 ГПК - 10.06.2018 год; ведно със законната лихва върху главницата от 55 349 лева, считано от 11.06.2018 год. до окончателното й изплащане, по Заповед за изпълнение на парично задължение издадена на основание чл.417 от ГПК № 4637/13.06.2018 год. год. по ч.гр.д. № 9182/2018 год. по описа на Районен съд гр.Варна.

ОСЪЖДА А.С.Д. да заплати на Д.И.И. сумата в размер на 8 571 лева, представляващи сумата от 2 484 лева, платена държавна такса в заповедното производство и в настоящото исково производство, сумата от 2 292 лева, разноски представляващи заплатено възнаграждение за особен представител на ответника и сумата от 3 795 лева представляващи възнаграждение за адвокат защитник в заповедното производство и в настоящото исково призводство.

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.

 

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: