№ 252
гр. Варна, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000220 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Т. Х. от гр.Добрич против
решение №77 от 16.02.2024 г., постановено по т.д.№174/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с
което е отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ
срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София, за заплащане на сумата
от 50 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
загубата на нейната сестра К Т С, поч. на 30.10.2020 г., вследствие на настъпило на
30.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие на 7-8 км по път II-29 Варна-Добрич по вина
на водача М С Д с ЕГН ********** със застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество лек автомобил марка Мерцедес модел ЦЛК 200
Компресор с рег. № ХХХХХХХХ.
Жалбоподателката излага съображения за неправилност на съдебното решение, като
постановено в противоречие с материалния закон и тълкувателната практика на ВКС. Счита,
че е установено наличието на трайна и дълбока емоционална връзка връзка между
пострадалото лице и преживелият роднина, поради което са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на Тълкувателно решение
№ 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Насрещната страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата. Намира, че ищцата не е доказала своята активна материалноправна легитимация да
претендира обезщетение поради смъртта на своята сестра.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.
За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:
Окръжен съд – Варна е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, предявен от Г. Т. Х. от гр.Добрич против срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 50 000 лева, претендирана като
1
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата на нейната сестра К Т С, поч.
на 30.10.2020 г., вследствие на настъпило на 30.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие
на 7-8 км. по път II-29 Варна-Добрич по вина на водача М С Д с ЕГН ********** със
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество лек
автомобил марка Мерцедес модел ЦЛК 200 Компресор с рег. № ХХХХХХХХ.
Решението на ОС – Варна, с което осъдителният иск за неимуществени вреди е
отхвърлен е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по
чл. 236 ГПК, както и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани
на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност;
извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в
исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези.
Липсват оплаквания или възражения на страните, които да не са били разгледани и обсъдени
от ОС – Варна. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е
правилно квалифициран.
След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Спорните въпроси за разрешаване от въззивната инстанция се свеждат до наличието
на активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, както и размера на обезщетението за неимуществени
вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД. Ищцата поддържа наличието
на трайна и дълбока емоционална връзка връзка с починалата в резултата на
произшествието сестра, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди, поради
което счита, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Застрахователят, от
своя страна, поддържа довода за липса на активна материалноправна легитимация на
ищцата да претендира обезщетение поради смъртта на своята сестра.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото
на чл. 269, изр.2 ГПК.
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС са изяснени
критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила
Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до
лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на
ВС. Съгласно разрешението в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По изключение
легитимирано да получи обезщетение е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказване на следните предпоставки: 1) особено близка връзка на лицето
претендиращо обезщетение с починалия и 2) действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди. В мотивната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69 на Пленума на ВС, следва да бъде допускано по изключение – само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение
за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или
вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
2
Според разясненията дадени в тълкувателното решение, разширяването на кръга
на лицата с право на обезщетение, в частност на братята и сестрите, за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди се допуска, когато поради конкретни житейски
ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална
връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между брат и
сестра, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по
повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай
на смърт на брат и сестра. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена
родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени
изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се
посочат продължителното отглеждане и възпитание на единия родственик от другия по
причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020, т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС,
II т. о.), трайно полагане на грижи от единия спрямо другия, вместо от неговите родители.
Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на брата
или сестрата е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите,
възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № /2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на
особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се
направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно
постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя и сестри
морални болки и страдания (решение №50078/26.10.2023 г. по т.д. №2045/2022 г. на ВКС, I т.
о.).
За установяване на обстоятелствата касаещи спорния по делото въпрос за активната
материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сестра си, в първоинстанционното производство са разпитани като
свидетели С Й К - племенница на ищцата (дъщеря на починалата К С), както Й П Х - син на
ищцата, као е прието заключения на СПЕ.
От свидетелските показания, които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от
ГПК се установява, че отношенията между двете сестри са били основани на взаимна обич,
разбирателство, подкрепа и взаимно подпомагане, като независимо, че от 1971 г. те са
живеели в различни населени места, са се виждали, ходели са си на гости, както и че ищцата
е преживяла тежко загубата на сестра си.
От заключението на СПЕ пред първоинстанционния съд се установява, че в резултат
от смъртта на сестра си ищцата е претърпяла траурна реакция, изразяващи се в преживяване
на тъга и скръб, но установените патологични нарушения в психоемоционалното
функциониране, психични разстройства и деменция, не са следствие на узнаването за
смъртта на узнаването за смъртта на сестра К С, нито са в причинно-следствена връзка с
понесената загуба.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства, не може да се
направи извод, че по отношение на ищцата са доказани двете кумулативни предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му.
От анализа на свидетелските показания се установява, че сестрите са имали изградени
близки отношения на обич, сплотеност, привързаност и взаимно подпомагане.
Същевременно е безспорно, че и двете са създали свои семейства, като от 1971 г., ищцата е
заживяла в друго населено място, а срещите им са били епизодични.
Не се твърдят и не се установяват конкретни житейски обстоятелства, довели до
такава близост между двете сестри, която да обуслови претърпяването от ищцата на
страдания по повод смъртта на сестра й, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за подобен вид родствена връзка. Установеното от свидетелските
показания сочи на нормални, неизключителни, типични за българското общество, родствени
3
отношения между сестриа, съответно - и на нормална за българската традиция духовна и
емоционална близост между тях, характеризираща се с взаимна обич, привързаност и
морална подкрепа. Отделно от това, от свидетелските показания и заключението на вещото
лица пред първоинстанционния не се установява понесените от ищцата морални болки и
страдания да надхвърлят обичайните по повод смъртта на сестрата.
По делото е установено, че в резултат от смъртта на сестра си, ищцата е развила
траурна реакция, изразяваща се в преживявания на скръб и тъга, но те конкретно не са
довели до патологични нарушения в психоемоционален план или отключени психични
разстройства.
Налага се извод, че от доказателствената съвкупност по делото са установени само
нормалните обичайни отношения между сестри, за които е нормално, естествено състояние
както обичта и привързаността, така и тъгата и непреодолимостта на загубата при
внезапната смърт, и е недоказано по повод смъртта на сестра си, ищцата да е претърпяла
болки и страдания, надвишаващи по интензитет и продължителност тези, които е нормално
да се понесат в случай на смърт на обичана сестра.
Недоказването на критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на
ОСНГТК, като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на
починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС, обуславя неоснователност на исковата претенция, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, на въззивницата не се дължат разноски.
Въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е отправил искане за присъждане на съдебни
разноски и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в
производството. Страната е представила списък с разноски по чл.80 ГПК, договор за правна
защита и съдействие, доказателства за изплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение, както и доказателства относно регистрацията по ЗДДС. От страна на
въззивника е отправено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
При направено възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът дължи
преценка освен за интереса по спора, така и на други обстоятелства, свързани с преценка на
правна и фактическа сложност на спора, извършените по делото процесуални действия,
присъденото от първата инстанция възнаграждение и др. С оглед задължителния характер на
даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни и
не обвързват съда. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството
пред въззивния съд е протекло в едно съдебно заседание, в което процесуален представител
на въззиваемото дружество не се е явил. Ето защо съдът намира, че в полза на въззиваемото
дружество следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в
размер на 1200 лева с ДДС
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №77 от 16.02.2024 г., постановено по т.д.№174/2023 г. на
Окръжен съд - Варна.
ОСЪЖДА Г. Т. Х. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Хаджи Димитър“ 54А ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 1200
(хиляда и двеста) лева, представляваща направените във въззивното производство разноски
за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК.
4
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5