Р
Е Ш Е
Н И Е
9. IIІ.2021 Разград
….
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 9.III. 2021
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
закрито заседание в състав:
Председател
Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС
ХРИСТОВ
2020 В.гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
164
дело номер по описа на РОС за година
съобрази
следното:
Производството по чл. 250 ГПК.
В регистратурата на РОС е
депозирана молба
вх.№260730/9.ХIІ.2А24г., подадена от З.М.
за допълване на постановеното по в.гр.д.№164/2020г. на РОС Решение №260037/3.ХI.2020г. с произнасяне по
искането му за присъждане на законна
лихва върху присъдена му в обезщетение по чл.2 ЗОДОВ главница, считано от 18.
ХIІ.2012г., на която дата е образувано воденото срещу него ДП№332/2012г
В предоставеният й по реда на чл.250,
ал.2 ГС срок, насрещната по молбата страна не се е възползвала от правото си на
отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.
Като подадена в срок и от страна в производството, молбата е допустима.
Разгледана по същество е и основателна.
Вгрд №164/2020 е образувано на производство пред РОС по жалби на страните-З.М.(ищец) и Прокуратура на
РБ(ответник)против Решение №112/10.ІV.2020г. по гр.д.№986/2020г. по опис на
РРС .
С обжалваното по реда на
въззива Решение №112/10.ІV.2020 по гр.д.№986 по описа му за 2020г. РРС е уважил
частично иска на З.М. като на осн. чл.2,т.3 ЗОДОВ е осъдил ответната Прокуратурата на Република България да му
заплати обезщетение в размер на 2 000лв. за неимуществени вреди, причинени му в резултат на повдигнато
му и поддържано обвинение за престъпление по чл.286 НК, по което с влязла в
сила на 22.VІІІ.2018г. Присъда №29/19.ІV.2018 по НОХД №620/2017 по опис на ШРС
е бил оправдан. До първоначално предявеният му размер от 10 000,00лв., искът за
неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В петитум на иска, както и в хода на
първоинстанционното производство, ищецът не е правил искане за присъждане на
дължимите му се обезщетения ведно със законна лихва. Чийто начален момент, съгласно
задължителната за съдилищата практика, проведена с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ. Т. е., от влизане в сила на акта, с който се
признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните
органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата.
В случая постановената по отношение на З.М.
оправдателна присъда е вл. в сила на 22.VIII.2018г.,
считано от когато ответната прокуратура
е в забава на дължимото му се на
осн.чл.2 ЗОДОВ обезщетение.
Със свое „становище“вх.№260129,
депозирано в регистратура на РОС на 27.VIII.2020г. и в
срока, предоставен му за
отстраняване нередовност на въззивната му жалба, М. е за първи път пред въззивния съд е направил
искане за присъждане на законна лихва
върху дължимата в обезщетение по чл.2 ЗОДОВ главница, считано от 18. ХIІ.2012г., на която дата е образувано
воденото срещу него ДП№332/2012г.
Искането за лихва е депозирано преди
дата на провелото се по същество на в.жалби с.з. С Решение №260037/3.ХI.2020г по в.гр.д.№164 по описа му за 2020г,
въззивният съд е потвърдил решението на РРС, но в диспозитив на решението си е
пропуснал да се произнесе по искането на въззивника М. за следващите се върху
вземането му лихви. Които се явяват доказано дължими, считано от 22.VІІІ.2018г.
до окончателното изплащане на присъдените му в обезщетение 2 000,00лв. Искането за присъждането им,
считано от 18. ХIІ.2012г., на която дата е образувано воденото срещу него ДП№332/2012г. до 22.VIII.2018г. следва да се
отхвърли като неоснователно.
Настоящата инстанция намира, че следва
да присъди законната лихва върху размера на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ, макар
искането да е направено за първи път в жалбата пред второинстанционния съд, тъй
като не е налице изменение на иска с искането за присъждане на законна лихва
върху главницата. Това не е самостоятелна претенция, тъй като вземането за
лихви има акцесорен характер и присъждането му е законна последица от уважаване
на иска. Според чл. 214, ал. 2 от ГПК, не се счита за увеличение на иска
прибавянето на лихви, изтекли след предявяване на иска. Законната лихва може да
се иска винаги, докато е висящо делото, вкл. и устно. Не е необходимо да се
спазват изискванията на чл. 214 от ГПК (Решение № 221/08.06.99 г., на 5-членен
състав).
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Решение №260037/3.ХI.2020г.
по в.гр.д.№164/2020г. на РОС
с дължимо в диспозитив произнасяне по искането на З.С. М.,
ЕГН********** за дължима на осн.чл.8 ЗЗД
законна лихва върху присъдената му в обезщетение по
чл.2 ЗОДОВ главница от 2 000,00лв. като
На осн.чл.86 ЗЗД ОСЪЖДА
Прокуратурата на Р България със заплащане на законна лихва върху присъденото
с Решение №260037/3.ХI.2020г. по
в.гр.д.№164/2020г. на РОС на З.С. М., ЕГН********** обезщетение по чл.2 ЗОДОВ от 2000,00лв.,
считано от 22.VІІІ.2018г. до окончателното им изплащане.
Отхвърля искането на З.С. М., ЕГН********** за дължима на осн.чл.8 ЗЗД законна лихва върху присъдената му в обезщетение по чл.2 ЗОДОВ
главница от 2 000,00лв. за времето
от 18. ХIІ.2012г., на която дата е
образувано воденото срещу него
ДП№332/2012г. до 22.VIII.2018г.
Постановеното по реда на чл.250 ГПК
решение да се счита неразделна част от Решение
№260037/3.ХI.2020г. по
в.гр.д.№164/2020г. на РОС.
Постановеното по реда на чл.250 ГПК решение подлежи
на обжалване по реда и в сроковете за обжалване на допълненото решение.
Председател: Членове:1. 2.