Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
………..2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ-ти касационен
състав, в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретаря Александрина Янева и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов , като разгледа докладваното от съдията
Веселина Чолакова КАНД № 227 по описа на
Административен съд - гр. Варна за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на директора на
РД „Автомобилна администрация“-Варна подадена чрез младши експерт в отдел
„Контрол“ към РД „Автомобилна администрация“ с юридическа правоспособност
против Решение № 1718/16.12.2022 г. постановено по АНД № 3129/2022 г. по описа
на Районен съд-Варна, с което съдът е отменил НП № 23-0001606/29.09.2021 г.
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за
нарушение на чл.18,ал.1,т.4 от Наредба №
34 от 06.12.1999 г. на министъра на транспорта на Ц.В.Т. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лв. на основание
чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози. Решението се оспорва с
основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК- допуснато нарушение на материалния
закон. Сочи се, че отсъстват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Към
датата на извършване на превоза, водачът не е притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност, с което е осъществена обективната и субективната
съставомерност на санкционираното деяние. Моли да се отмени решението на
Районен съд-Варна и да се потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не
изпраща представител.
Ответникът
– Ц.В.Т. оспорва жалбата в представено писмено становище чрез процесуален
представител. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна изразява становище, че жалбата е
неоснователна и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд-Варна.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по жалба на Ц.В.Т. против НП №
23-0001606/29.09.2021 г. издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл.18,ал.1,т.4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на министъра на
транспорта му е наложено административно наказание глоба в размер на
2 000,00 лв.
Ц.В.Т.
е санкциониран в качеството си на водач на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№
*** , заради това, че на 26.08.2021 г. около
21,32 часа в гр.Варна, по крайбрежната алея в посока басейн „Приморски“ до
трета буна, извършвал таксиметров превоз на двама пътници, без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност издадено по реда на Наредбата
по чл.152,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата. Водачът е притежавал УПГ
№ 335905/08.01.2016 г. , със срок на валидност до 08.01.2019 г. За нарушението
е съставен АУАН 292907/26.08.2021 г. и въз основа на него е издадено оспореното
пред Районен съд-Варна наказателно постановление.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от
компетентен орган, АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, издадени са при
спазване на процедурата по издаването им регламентирана в ЗАНН. Въззивният съд
е приел, че относима за нарушението е санкционната норма на чл.178в,ал.5 от
Закона за движение по пътищата. Обсъдил
е последващото изменение на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на Министъра на
транспорта, с което удостоверенията за психологическа годност са приети за
безсрочни. Приел е, че не са налице предпоставките за приложението на
по-благоприятен закон, тъй като към датата на извършване на нарушението
удостоверението за психологическа годност на лицето е изтекла. Приел е, че има
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като вече е отпаднала
необходимостта психологическата годност на водачите да бъде удостоверявана на
всеки три години.
Решението на Районен
съд-Варна е правилно като краен резултат.
Съдът
намира, че изложените от районния съд критерии за маловажен случай не
обосновават хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Налагането на по-благоприятни минимални стандарти за психологическа годност
на българските професионални водачи с изменението на Наредба № 36/15.05.2006 г. не
обосновава по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение на
другите случаи на такива нарушения.
С
разпоредбата на чл.18,ал.1,т.4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на
транспорта е въведено изискване за водачите на таксиметров автомобил да
притежават валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Изискванията за психологическа годност на водачите и нейното удостоверяване се
съдържат в Наредба №
36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, издадена от министъра на транспорта.
Тези обществени отношения на ниво Европейски съюз са уредени с Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, като психологическата
годност трябва да се разглежда като част от понятието за "умствената
годност", въведено посредством самата Директива.
Според
чл. 8, ал. 2 от Наредбата ( в редакцията към датата на извършване на
нарушението – ДВ бр. 41 от 2012 г.), удостоверението за психологическа годност
важи за 3 години, а в определени случаи – за 1 година. Тези срокове са
по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство, които са с 5 или 10-годишна продължителност, съгласно чл. 51, ал. 3
– 4 от ЗБЛД.
Съображение 9 от Преамбюла на Директивата указва, че доказателство за наличие
на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за
транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато
свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно
националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за
свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и
по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива
превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат
медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства.
Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството.
Съпоставката на посочените по-горе норми от
подзаконовия нормативен акт и Директивата сочи на съществено разминаване
досежно процедурата по установяване и доказване на съответствието на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство. В тази насока разпоредбата на Директивата е категорична, че "тези прегледи следва да съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството" или с други думи казано –
установяването на психологическата годност следва се извършва преди издаване
или подновяване на СУМПС и същото да се определя от срока на валидност на
свидетелството.
Директивата
залага минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозни средства /съображение 8 от преамбюла на Директивата/, което означава,
че държавите членки могат да завишат тези стандарти в своите национални
законодателства. В тази насока е разпоредбата на т. 5 от приложение III на
Директивата, според която стандартите, установени от държавите членки за
издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление,
могат да бъдат по-строги от изложените в приложението. Възможността за
въвеждане на такива по-строги стандарти на национално равнище касае само и
единствено първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата
за управление на моторно превозно средство. Това означава, че възможността да
се въвеждат по-строги стандарти, не следва да бъде използвана, за да се
удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление
на моторни превозни средства посредством документ, който редом със
свидетелството за управление на моторно превозно средство, да има свое собствено
легитимиращо действие. А тъкмо това е сторено чрез нормативното регламентиране
на удостоверението за психологическа годност, в резултат на което
психологическата годност, вместо да бъде само предпоставка на правоспособността
за управление на моторни превозни средства от съответната категория, бива
въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с правоспособността, юридическо
качество /арг. чл. 7а, ал. 2
от ЗАвтП/.
В
заключение на изложеното следва да се посочи, че Директивата позволява на
държавите членки да завишат изискванията за физическата и умствената годност за
управление на моторни превозни средства, но при конкретни ограничения –
проверката на годността да се извършва изцяло във връзка с издаването на
свидетелство за управление на моторно превозно средство; въпросната проверка да
се извършва само посредством медицински прегледи и то в срокове, не по-кратки
от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно
средство. Тези ограничения не са спазени в националната регламентация на
психологическото изследване по Наредбата. За несъответствието на националните
правни норми, регламентиращи процесните обществени отношения с общностните
такива е налице и официално изявление на Европейската комисия от 15.07.2021 г.,
достъпно на https: //ec. europa.
eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_21_3440. В същото се сочи, че "в Директива
2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства
се определят условията за издаване, подновяване или замяна на европейски
свидетелства за управление на моторни превозни средства, по-специално
минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Следователно психологическата
годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват
дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и
подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага,
че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат
конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива
2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее.
Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за психологическа
годност на българските професионални водачи ги поставя в по-неблагоприятно
положение. Това противоречи на целта за избягване на неравни условия на
конкуренция за тези водачи, която Директива
2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската
комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за
професионалните водачи, противоречи на Директива
2006/126/ЕО и Директива
2003/59/ЕО".
Съгласно установената практика на Съда на ЕС разпоредбите
на директивата пораждат директен ефект. Съгласно т.12 от Решение от 04.12.1974
г. Van Duyn по дело С-41/74 "Би било несъвместимо с обвързващото
действие, което член 189 признава на директивата, да бъде изключена по принцип
възможността за засегнатите лица да се позовават на задължението, което тя
налага". Посоченото решение дава основание да се приеме, че от пораждането
на пряко действие на регламентите не следва, че други категории актове,
посочени в този член /чл. 189 от
Договора за ЕИО/, не могат никога да породят подобно действие.. Ето
защо чл. 15, ал. 2
от ЗНА не може да се използва като аргумент да се третират
директивите само и единствено като източник на косвено приложими норми.
Директният
ефект на директивите са поражда само когато тя не е транспонирана в съответната
национална правна система. Това виждане на Съда е застъпено в решение от
19.01.1982 г., B., 8/81, т.25 "Тогава, когато държавата не е приела
необходимите законови, подзаконови или административни марки по изпълнението на
директивата,, чрез които да се постигне целеният от нея резултат. Това покрива
всички хипотези на пълно и неточно транспониране, неприемането на национални
мерки по транспонирането в срок или когато националните правила, чрез които
директивата е транспонирана, не се прилагат правилно". В този смисъл е и решение от
11.07.2002 г., M.&S., С-62/00, т.27.
Несъответствието
между правото на Европейския съюз и националното право се установява служебно
от съда. В решение по 09 септември 2021
г. по дело C‑107/19, т. 45, Съдът на ЕС приема, че : "... по силата
на принципа на предимство на правото на Съюза, когато не може да тълкува
националната правна уредба в съответствие с изискванията на правото на Съюза,
националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на
разпоредбите от правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното им действие,
като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение
противоречащите им разпоредби от националното законодателство, дори да са
по-късни, без да е необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна
отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг ред... ".
Коментираното
по-горе противоречие е основание за съда да откаже да съобрази нормативното
задължение на водачите, осъществяващи превоз на пътници и товари, да притежават
удостоверение за психологическа годност съгласно изискванията на чл. 7а, ал. 2
от ЗАвтП, във вр. с чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 и ал.2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, издадена от министъра на транспорта, тъй като противоречи
на предвиденото в Съображение 9 от Преамбюла на Директивата и налага по-строги
минимални стандарти за психологическа годност на българските професионални
водачи. Посоченото обосновава незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради отсъствието на обективна съставомерност на
санкционираното деяние.
Като е отменил наказателното постановление, Районен
съд-Варна е постановил правилно решение като краен резултат и касационната
жалба е неоснователна
При извършена служебна проверка се установи, че
решението е валидно , допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
спора и направеното искане, на основание чл.143,ал.1 от АПК във връзка с чл.63д,ал.1
от ЗАНН на ответната страна следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Претендираният и доказан с разписка в
договор за правна защита и съдействие размер е от 600,00 лв. Основателно е
направеното възражение на основание чл.63д,ал.2 от ЗАНН от касатора, с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер съгласно
чл.18,ал.2 във връзка с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
от 500 (петстотин) лева.
По изложените съображения и на основание чл.
222, ал.1, предл.1-во от АПК, във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1718/16.12.2022 г. постановено по АНД № 3129/2022 г. по описа на Районен
съд-Варна.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на Ц.В.Т., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер
на 500 ( петстотин ) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.