Присъда по дело №580/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 77
Дата: 11 май 2023 г. (в сила от 29 май 2023 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20222230200580
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 77
гр. Сливен, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Н.
СъдебниИлияна П. Динева

заседатели:М. Г. В.
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Я. Н. К.
като разгледа докладваното от Цанка Г. Н. Наказателно дело частен характер
№ 20222230200580 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. С. – роден на ***** г. в гр.Сливен, български
гражданин, с постоянен адрес гр.Сливен, *****, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 28.03.2022 г., в гр.Сливен, в
съучастие с П. Х. Т., като съизвършител, са нанесли лека телесна повреда на С. Р. С. от
гр.К., изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по
чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
На основание чл.78А от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия А. С. С. от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 лева
(хиляда лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Х. Т. – роден на ***** г. в гр.Сливен, български
гражданин, с постоянен адрес гр.Сливен, *****, с настоящ адрес гр.*****, с основно
образование, учи, неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че: На 28.03.2022 г., в гр.Сливен, макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, в съучастие с
А. С. С., като съизвършител, са нанесли лека телесна повреда на С. Р. С. от гр.К.,
изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е.
1
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по
чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК.
На основание чл.78А, ал.6, вр.ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия П. Х. Т. от
наказателна отговорност и му налага административно наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното
табло на Община Сливен за срок от СЕДЕМ ДНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия А. С. С. да заплати на С. Р. С. с ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своя баща Р. С. С. сумата от 256,00 лева (двеста петдесет и шест
лева), представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.
ОСЪЖДА подсъдимия П. Х. Т., действащ лично и със съгласието на своя баща Х. П.
Т. да заплати на С. Р. С. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща
Р. С. С. сумата от 256,00 лева (двеста петдесет и шест лева), представляваща направени по
делото съдебни и деловодни разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 77 от 11.05.2023 год. по НЧХД № 580/2022 год. на СлРС
изготвени на 05.06.2023 год.
Тъжителят СТ. Р. СТ., действащ лично и със съгласието на своя баща Р. СТ. СТ. е
предявил обвинение срещу подсъдимите АЛ. СЛ. СЛ. и ПР. ХР. Т. за извършено от тях
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В с.з. тъжителят, редовно призован, се явява лично и със своя баща Р.С..
Повереникът на тъжителя – адв. Б. от АК - Сливен, поддържа обвинението срещу
подсъдимите, така както е повдигнато, като го счита за доказано по безспорен начин.
Пледира съда да признае за виновни подсъдимите по повдигнатото им обвинение, като на
всеки един от тях да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, както претендира направените по делото разноски. Тъжителят и неговият баща
изразяват становище, че са съгласни с адвоката си.
В с.з. прокурорът счита, че са налице основания за поне частично уважаване на
тъжбата, като счита, че при определяне на наказанията да се вземе предвид поведението на
самия пострадал като смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство. Пледира по
отношение на двамата подсъдими да се приложи разпоредбата на чл. 78А, ал. 6 вр. ал. 1 от
НК като бъде наложена възпитателна мярка по ЗБППМН, а именно на подс. С. да се наложи
възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБППМН – задължение да се извини на
пострадалия, а на подс. Т. – чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗБППМН - задължение да участва в
програми относно отклонение в поведението за срок от един месец.
В с.з. подсъдимият АЛ. СЛ. СЛ., редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник – адв. Д. от АК – Сливен. Не се признава за виновен и дава обяснения по
предявеното му обвинение. Моли съда да бъде оправдан, защото бил невинен. Защитникът
на подсъдимия С. счита, че деянието не е доказано по несъмнен начин, като излага
становището си относно показанията на разпитаните по делото свидетели. Защитникът
пледира, че тъжителят С.С. бил посегнал на подс. С. и последният искал единствено да
парира евентуален удар, за да не бъде ударен и не бил нанасял какъвто и да е удар спрямо
тъжителя. Пледира подс. С. да бъде признат за невиновен и претендира направените
разноски по делото.
В с.з. подсъдимият ПР. ХР. Т., редовно призован, се явява лично и със своя баща,
както и с упълномощен защитник – адв. Н. от АК – Сливен. Не се признава за виновен и
дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да бъде оправдан. Защитникът на
подсъдимия Т. счита, че деянието не е доказано по несъмнен начин, като излага
становището си относно показанията на разпитаните по делото свидетели. Пледира, че
следва да се обсъдят наличието или липсата на две отделни хипотези – разпоредбата на чл.
130, ал. 3 от НК и превишаване пределите на неизбежната отбрана. Пледира подс. Т. да бъде
признат за невиновен или да бъде освободен от наказателна отговорност, както и
претендира направените разноски по делото. Бащата на подс. Т. изразява съгласие със
защитника.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият АЛ. СЛ. СЛ. е български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан.
Подсъдимият ПР. ХР. Т. е български гражданин, с основно образование, неженен,
учи, не работи, неосъждан.
Тъжителят СТ. Р. СТ. и подс. ПР. ХР. Т. били в един клас в ППМГ „Добри
Чинтулов“ – гр. Сливен. В техния клас учила и свид. П. Г. – братовчедка на подс. АЛ. СЛ.
1
СЛ.. Подсъдимите АЛ. СЛ. СЛ. и ПР. ХР. Т. се познавали, били приятели.
В часовете тъжителят С.С. наричал свид. П. Г. с различни обидни думи и епитети.
Свид. П. Г. споделила това на подс. Т. и на родителите си.
На 25.03.2022 год. учениците били втора смяна, като преди и след часовете
възникнали инциденти, в които участвали тъжителят С.С. и подс. Т.. Подс. Т. се обадил по
телефона на подс. С. и му разказал за случилото се. Когато подс. Т. се обадил на подс. С. с
последния бил свид. П.Н..
На 28.03.2022 год. подс. С. бил първа смяна на училище и след часовете отишъл до
ППМГ „Добри Чинтулов“ – гр. Сливен заедно със свид. П.Н.. След като свършил първият
час подс. Т. отишъл при тях и тримата заедно тръгнали към намиращата се до училището
„Харна пекарна“, където бил тъжителят С.С. заедно със свидетелите В.И., Д.Г. и С.Д.. Подс.
С. отишъл до тъжителя С.С. и го извикал да отидат малко по - нагоре по улицата. Тъжителят
С.С. тръгнал заедно с подс. С. към кръстовището на ул. „Великокняжевска“ и ул. „Ген.
Скобелев“, а след тях били подс. Т. и свид. П.Н.. Четиримата влезли в уличката, намираща
се отдясно, където подс. С. попитал тъжителя С.С. защо е обиждал братовчедката му, след
което ударил тъжителя С.С. няколко пъти в лицето. След като подс. С. пуснал тъжителя С.С.
към него отишъл подс. Т. и започнал да го налага с юмруци в лицето и на тъжителя С.С.
почнало да му тече кръв от носа. Подс. Т. пуснал тъжителя С.С., който паднал на земята,
тогава подс. Т. започнал да го рита в лицето. След това подс. С. и свид. П.Н. си тръгнали, а
подс. Т. тръгнал обратно към училището.
Тръгването на тъжителя С.С. заедно с подсъдимите и свид. П.Н., било видяно от
свидетелите В.И., Д.Г. и С.Д., които тръгнали след тях. Докато стигнат до уличката, видели
подс. Т. да излиза от нея, показал им обувката си, на която имало кръв и казал, че изцапана
от кръвта на тъжителя С.С.. Подс. Т. тръгнал към училището, а свидетелите отишли да видят
тъжителя С.С., който имал кръв по цялото лице, помогнали му да отиде до училището,
където след това бил отведен и до лекарския кабинет.
От приложеното по делото заверено копие от съдебно – медицинско удостоверение
№ 101/2022 год. издадено от д-р Ч. – управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.” ЕООД – гр.
Сливен се установява, че на 29.03.2022 год. в 11,27 часа тъжителят С.С. бил прегледан, като
при прегледа, освидетелстването на пострадалия и проучването на представените
медицински документи, било установено наличие на кръвонасядане в областта на долната
половина на лявата очница с болезнен оток на тъканите; контузия на челото и носа с
наличие на повърхностни охлузвания и болезнен оток на тъканите и счупване на носа без
разместване на поучените костни фрагменти, както и че е получил умерено изразено
кръвотечение от носа. Посочено е, че описаните увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, и добре отговарят да са били получени
по начин и време, както съобщава и самия освидетелстван в предварителните сведения.
Отразено е, че установените увреждания са причинили на освидетелствания „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 9 - 10 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 15.04.2022 год. по преписка вх. № 1693/2022 год. по описа на РП
- Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че подс. С. и подс. Т., в
съучастие помежду си, като съизвършители са причинили на тъжителя С.С. лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, което деяние е от частен характер и се преследва
по тъжба на пострадалия в съда (л. 69 - 70 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен
начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи,
касаещи процесния случай.
2
От показанията на свидетелите В.И., Д.Г. и С.Д. се установява, че са видели
тръгването на тъжителя С.С. заедно с двамата подсъдими и свид. П.Н., както и че са ги
последвали. От показанията на тези свидетели се установява още, че докато стигнат до
уличката, от нея излязъл подс. Т., който си показал оцапаната с кръв обувка и им казал, че е
изцапана с кръвта на тъжителя, и продължил към училището, а свидетелите помогнали на
тъжителя С.С. да се върне в училище. От показанията на тези свидетели се установява още,
че тъжителят С.С. имал наранявания и кръв на лицето, а подс. Т. нямал наранявания. От
показанията на свид. П.Н. се установява, че бил заедно с подсъдимите С. и Т., когато подс.
С. извикал тъжителя С.С. и заедно тръгнали. От показанията на свид. П.Н. се установява
още, че след като стигнали до намиращия се в дясно паркинг подс. С. попитал тъжителя С.С.
защо е обиждал братовчедката му, след което го ударил няколко пъти в лицето и го пуснал;
че тогава към тъжителя отишъл подс. Т. и започнал да го налага с юмруци в лицето и на
тъжителя му потекла кръв от носа; че подс. Т. пуснал тъжителя, който паднал на земята,
тогава подс. Т. започнал да го рита в лицето. От показанията на свид. П.Н. се установява
още, че след това заедно с подс. С. си тръгнали, подс. Т. тръгнал в посока към училището, а
тъжителят бил оставен на място. От показанията на свид. П.Н. се установява, че по време на
инцидента тъжителят С.С. не е посягал на подс. Т.. Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели В.И., Д.Г., С.Д. и П.Н., тъй като същите пресъздават това
което са възприели лично, показанията им са безпротиворечиви, взаимно се допълват и се
подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът няма основания да
се съмнява в тяхната достоверност.
От показанията на свид. И.С. - инспектор в детска педагогическа стая в РУ - Сливен,
се установява, че е работила по предварителната проверка, в хода на която в нейно
присъствие свидетелите и подсъдимите са разказали за случилото се, а именно, че подс. С. и
подс. Т. са нанасяли удари на тъжителя С.С.. От показанията на свид. Н.Г. - класен
ръководител на тъжителя С.С. и подс. Т., се установява, че преди да почне втория час
тъжителят пристигнал със силно окървавено лице, след което дошъл и подс. Т., който казал :
„Аз сам, аз сам, аз сам го удрях“, както и че след това тъжителят бил отведен до лекарския
кабинет. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели И.С. и Н.Г., тъй
като същите пресъздават това което са възприели лично, показанията им са
безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът няма основания да се съмнява в тяхната достоверност.
От показанията на свид. И. Д., се установява, че на 25.03.2022 год. е възникнал
инцидент, при които са участвали тъжителят С.С. и подс. Т.; както и че разбрала, че имало
инцидент между тях и на 28.03.2022 год., но тя не била присъствала. От показанията на
свид. П. Г. се установява, че тъжителят е отправял към свидетелката различни обидни думи
и епитети; че на 25.03.2022 год. е възникнал инцидент, при които са участвали тъжителят
С.С. и подс. Т.; както и че на 28.03.2022 год. имало нов инцидент между двамата. От
показанията на свид. П. Г. се установява още, че след инцидента тъжителят С.С. бил в
медицинския кабинет на училището, където отишли и подс. Т. и директорите на училището.
Съдът кредитира показанията на свид. И. Д. и свид. П. Г., доколкото пресъздават това което
са възприели лично и показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. По отношение на показанията на тези свидетели относно инцидента
на 25.03.2022 год. съдът не следва да се произнася, доколкото за този инцидент има
образувано друго наказателно производство.
В своите показания свид. С.С. - баща на подс. С. и свид. М. Т. - майка на подс. Т.
пресъздават случилото се на 28.03.2022 год. така както им е пресъздадено от техните деца.
Съдът не кредитира тези показания, тъй като същите не се подкрепят от кредитираните от
съда показания, както и от приложеното по делото съдебно - медицинско удостоверение.
Съдът кредитира обясненията на подс. С. в частта, в която разказва, че е извикал
3
тъжителя и заедно с подс. Т. и свид. П.Н. са се отдалечили от „Харна пекарна“ и отишли в
една уличка; както и че след инцидента тъжителят бил полегнал и имал кръв по носа, тъй
като същите се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства. Съдът не
кредитира обясненията на подс. С., в които заявява, че тъжителят започнал да размахва ръце
и той се е защитил, но не бил нанасял удари, както и че се е върнал при тъжителя, помогнал
му да се изправи и му казал да отиде при лекар, тъй като не се подкрепят от кредитираните
от съда писмени и гласни доказателства, в това число показанията на свид. П.Н., от които се
установява, че подс. С. е удрял тъжителя. Съдът намира, че тези твърдения на подс. С. са
негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс. Т. в частта, в която разказва, че заедно с
подс. С., свид. П.Н. и тъжителя са се отдалечили от „Харна пекарна“ и отишли в една
уличка, тъй като същите се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира обясненията на подс. Т., в които заявява, че тъжителят започнал да
размахва ръце и подс. С. си тръгнал без да нанася удари, тъй като противоречат на
показанията на свид. П.Н.. Съдът не кредитира показанията на подс. Т., в които заявява, че
тъжителят го ударил с юмрук в челюстта и тогава подс. Т. го ударил два пъти с юрук в
лицето, в носа, тъй като не се подкрепят от кредитираните от съда писмени и гласни
доказателства, в това число показанията на свид. П.Н., от които се установява, че подс. Т. е
удрял тъжителя, като преди това тъжителят не е посягал към подс. Т.. Съдът намира, че тези
твърдения на подс. Т. са негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и
всички писмени материали, събрани в хода на съдебното дирене, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на НПК и неоспорени от
страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият АЛ. СЛ. СЛ. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление
по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 28.03.2022 год., в гр. Сливен, в съучастие
с ПР. ХР. Т., като съизвършител, са нанесли лека телесна повреда на СТ. Р. СТ. от гр. К.,
изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият ПР. ХР. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление
по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като на 28.03.2022 год., в гр.
Сливен, макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си, в съучастие с АЛ. СЛ. СЛ., като
съизвършител, са нанесли лека телесна повреда на СТ. Р. СТ. от гр. К., изразяваща се във
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Възражението на защитника на подс. С., че тъжителят С.С. бил посегнал на подс. С.
и последният искал единствено да парира евентуален удар, за да не бъде ударен и не бил
нанасял какъвто и да е удар спрямо тъжителя е неоснователно. Видно от събраните по
делото доказателства, в това число показанията на свид. П.Н., подс. С. е нанесъл няколко
удара с юмрук в лицето на тъжителя С.С., като няма данни преди това тъжителят С.С. да е
размахвал ръце или да е посягал към подс. С..
Възражението на защитата на подс. Т. за прилагане на разпоредбите на чл. 130, ал. 3
от НК и превишаване пределите на неизбежната отбрана за неоснователно. В разпоредбата
4
на чл. 130, ал. 3 от НК законодателят е предвидил, че ако в случаите на предходните алинеи
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да
освободи и двамата от наказание. Видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства на 28.03.2022 год. на подс. Т. не е била причинена лека телесна повреда от
страна на тъжителя С.С., поради и което разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК е неприложима
в настоящия случай. В разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от НК е предвидено, че превишаване
пределите на неизбежна отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и
опасността на нападението, т.е. за приложимостта на тази разпоредба е необходимо да е
имало непосредствено противоправно нападение и за се защитят личността или правата на
отбраняващия се да са причинени вреди на нападателя, които не съответстват на характера и
опасността на нападението. В настоящия случай, видно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, на 28.03.2022 год. тъжителят С.С. по никакъв начин не е посягал към
подс. Т., поради и което няма как причинените на тъжителя С.С. увреждания да са в
резултат на превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на подс. Т., поради и
което разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от НК е неприложима.
Подсъдимият ПР. ХР. Т. е непълнолетен, но с нормално за възрастта си
интелектуално и физическо състояние, което му е позволявало да разбират свойството и
значението на деянието си и да може да ръководи постъпките си. Няма данни към този
момент той да е бил със забавено развитие или да е страдал със заболяване, което да не му е
позволявало от интелектуална страна да не осъзнава извършеното.
Безспорно се установи, че на посочената в тъжбата дата и място между подс. С. и
подс. Т. от една страна, и тъжителя С.С. от друга, е възникнал конфликт, при който подс. С.
е нанесъл няколко удара в лицето на тъжителя С.С. и го пуснал; както и че след това към
тъжителя отишъл подс. Т. и започнал да го налага с юмруци в лицето и на тъжителя му
потекла кръв от носа, след което подс. Т. пуснал тъжителя, който паднал на земята и тогава
подс. Т. започнал да го рита в лицето. Тези удари от страна на подс. С. и подс. Т. са
причинили на тъжителя С.С. кръвонасядане в областта на долната половина на лявата
очница с болезнен оток на тъканите; контузия на челото и носа с наличие на повърхностни
охлузвания и болезнен оток на тъканите и счупване на носа без разместване на поучените
костни фрагменти, както и че е получил умерено изразено кръвотечение от носа.
Посочените наранявания, видно от приложеното по делото съдебно - медицинско
удостоверение, са причинили на тъжителя С.С. „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
следователно на същия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че е налице
причинно - следствена връзка между действията на подс. С. и подс. Т. и настъпилия
престъпен резултат, тъй като ако не беше извършено това деяние от подс. С. и подс. Т., то
нямаше да има причинена лека телесна повреда на тъжителя С.С..
Престъплението е извършено в съучастие между подсъдимите АЛ. СЛ. СЛ. и ПР.
ХР. Т. като съизвършители и при общност на умисъла. Безспорно е установено, че
престъплението е извършено при съизвършителство, тъй като в самото изпълнение на
престъплението са участвали и двамата подсъдими. Освен това е налице и общност на
умисъла, тъй като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че в изпълнението на
престъплението участва и другият подсъдим и са искали настъпването на
общественоопасните последици от деянието.
Деянието си подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието си, всички елементи от състава на
престъплението, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните
последици от него. С оглед повода за нанасяне на ударите – възникнал инцидент на
25.03.2022 год., цялостното поведение на подс. С. и подс. Т. по време на целия инцидент,
5
изразяващо се в нанасянето на множество удари по главата на тъжителя С.С., съдът намира,
че подс. С. и подс. Т. пряко са искали и целели настъпването на увреждания на здравето на
тъжителя С.С..
Като смекчаващи отговорността на двамата подсъдими на обстоятелства, съдът прие
чистото им съдебно минало.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на двамата подсъдими обстоятелства.
Подсъдимите до настоящия момент не са били освобождавани от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV от Глава 8 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс.
С. съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за прилагане на чл.
78А от НК – чистото съдебно минало на подсъдимия, който не се е ползвал досега от
привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид
престъпление, поради което освободи от наказателна отговорност подс. С., като му наложи
административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс.
Т. съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за прилагане на чл.
78А от НК – чистото съдебно минало на подсъдимия, който не се е ползвал досега от
привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид
престъпление, поради което освободи от наказателна отговорност подс. Т., като на чл. 78А,
ал. 6 вр. ал. 1 от НК му наложи административно наказание „Обществено порицание”, което
да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община Сливен за
срок от седем дни.
Така определените наказания съдът прецени за максимално справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимите и
съответстващи на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита,
че те ще допринесат за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
По правилата на процеса подсъдимият АЛ. СЛ. СЛ. беше осъден да заплати на СТ.
Р. СТ., действащ лично и със съгласието на своя баща Р. СТ. СТ. сумата от 256,00 лева
(двеста петдесет и шест лева), представляваща направени по делото съдебни и деловодни
разноски.
По правилата на процеса подсъдимият ПР. ХР. Т., действащ лично и със съгласието
на своя баща ХР. П. Т., беше осъден да заплати на СТ. Р. СТ., действащ лично и със
съгласието на своя баща Р. СТ. СТ. сумата от 256,00 лева (двеста петдесет и шест лева),
представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни