О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
град
Ловеч, 14.12.2020 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря……………. като разгледа докладваното от съдия П.ДАНКОВА в.ч.гр.д. № 649 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 413,
ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба №3940/13.10.2020 г. /
с клеймо от 12.10.2020 г. / от „Теленор България“ЕАД-София против разпореждане
№822/24.09.2020 г. по ч.гр.д. №451/2020 г. на ЛРС., в частта ,в която е
отхвърлено искане за заплащане на адв. хонорар в размер на 180 лв. Посочва, че съдебния акт е
неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с материални и
процесуалния закон. Позовава се на действието на с ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което смята, че заповедният съд неправилно е
приложил.Цитирана е т. 1 от Тълкувателното решение и е изтъкнато, че
възнаграждението е платено в брой и е
удостоверено реално плащане. Жалбоподателят е разсъждавал относно плащане на
възнаграждението по банков път и необходимите документи, удостоверяващи този
начин на плащане. Изтъква се, че е неприложима разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДДС, тъй като никъде в ЗДДС, още по-малко в разпоредбата на чл.133, ал.1 ЗДДС,
няма забрана за заплащане в брой между дружества, регистрирани по този закон.
Заявява се, че задължението за издаване на фактура за извършено плащане е уредено касае
чл. 113,ал.1 от ЗДДС, който е счетоводна разпоредба, но не намира приложение
при реално сключен договор. В частната жалба се заявява, че установяването на
направените разноски по делото се осъществява от подписания между двете
дружества договор. Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в
обжалваната част и да бъдат дадени задължителни указания на РС-Луковит за
издаване на заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдебният акт е съобщен
на жалбоподателя на 28.10.2020 г., а жалбата е подадена на 12.10.2020 г. Следователно е
спазен законоустановения срок по чл. 413
ал.2 от ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е
допустимо.
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД-София е подал заявление с вх.№3808/ 23.09.20 г. срещу длъжника В.Л.В. ***, за парично вземане
в размер на 269.96 лв. главница- неустойка за прекратяване на договор за
мобилни услуги за мобилен номер от дата 01.05.2018 г., както и разноски 25 лева
–д. такса и 120 лева –адв. хонорар. Луковитски районен съд се е произнесъл с
разпореждане №822/24.09.2020 г. по ч.гр.д. №451/2020 г. , с което е уважил
искането за главницата и постановил издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК,а отхвърлил искането относно сумата 120 лева- разноски за адвокатско
възнаграждение. Посочено е в мотивите на акта, че заявителят не е представил
доказателства за реално плащане на хонорара и договора не е съобразен с норми
от публичен порядък, а именно чл. 113,ал.1 от ЗДДС и чл.7,ал.1 от ЗСч.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписите
от 04.10.2018 г., с които законно представляващите „Теленор България”ЕАД лица
са упълномощили Й.В.И., в качеството и на юрисконсулт, да извършва
самостоятелно или чрез преупълномощени лица всички действия, свързани с
юридическото обслужване на дружеството, включително и за представителство пред
съдебните инстанции. С две пълномощни
Илчовска е преупълномощила адв.дружество „Г. и Петкова“ и адв.В.Г. от САК да
представляват дружеството пред всички съдилища и съдебни инстанции по
граждански и др.видове дела до окончателното и приключване като процесуален
представител на Дружеството. Й.В.И. е упълномощила В.Д.Д. и Д.Л.Ш. да сключват договори за правна
помощ и проц.представителство с адв.дружество „Г. и Петкова“ и адв.В.Г. ***ЕАД,
чрез пълномощник Д.Л.Ш. и Адвокатско дружество „Г. и Петкова”, ЕИК *********,
представлявано от адв.В. Петкова Г. е сключен договор за правна защита и
съдействие №87830/20.07.2020 г.с предмет: оказване на правна защита и
съдействие, изразяваща се в подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за
завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника В.Л.В. до
окончателното му свършване във всички съдебни инстанции, вкл. правата, подробно
описани в чл.1 от договора. Вписано е по т. ІІІ от договора, че договореното
възнаграждение възлиза на сумата 120 лева, платимо в брой и същата е внесена с включен ДДС. В заповедното
производство не са представени писмени доказателства за платеното адвокатско
възнаграждение.
Ловешки окръжен съд
съобрази действието на ТР № 6 от
6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е
определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на
плащане. Съдът намира, че жалбоподателят
не е представил доказателства за реално извършено плащане на сумата от 120 лева
/посочената в жалбата сума за разноски от 180 лева явно е техническа грешка на
жалбоподателя/. В текста на приложения договор за правна помощ №87830/20.07.2020
г. не е вписано платено ли е възнаграждение и по какъв начин в брой или по
банков път. Използвания израз „платимо“ означава бъдещо заплащане на сумата, а
не реално заплатена сума за адв. възнаграждение. Служебно известно на съда по
повод ч.гр.д. №545/20 г. на ЛРС е ,че между жалбоподателя и адв. дружество е
изготвена/визираща голям брой договори за правна помощ по опис/ фактура
№**********/17.07.2020 г. за заплатена от „Теленор България”ЕАД сума
110 234,49 лв. на доставчик Адвокатско дружество „Г. и Петкова-адвокатски
хонорари в размер на сумата 91 862,08 лв. или 110 234,49 лв.с ДДС. В такъв смисъл
промяната на твърденията на жалбоподателя, който е твърдял плащане по банков
път на адв. възнаграждения по другите
дела за идентични договори за правна помощ не променя обстоятелствата, а е
защитна позиция за конкретния казус.
Настоящата инстанция счита, че предвид договарянето на адв.
възнаграждение с включен ДДС и посочването на упълномощено адвокатско
дружество, се касае до субект, който се регистрира по ЗДДС и е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ЗДДС. С оглед уредбата на чл.
112 от ЗДДС данъчно задължените по ЗДДС лица следва да издадат документи –
фактура, известие към фактура и протокол, като по този начин се документира и
надлежно удостоверява данъчното събитие. Цитираните правни норми са относими
към казуса предвид факта, че доставчикът на услугата е данъчно задължено лице
смисъла на чл. 3 от ЗДДС. Съдът приема, че на основание чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата е носител на
информация за регистрирана стопанска операция,
която следва да се комплектова с документ за извършено плащане по операцията
- касов бон или разписка. В първа инстанция
не е представена фактура и позицията на жалбоподателя, че е платил
сумата 120 лева адв. възнаграждение в брой е несъстоятелна.
С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че
разпореждането №822/24.09.2020 г. по
ч.гр.д. №451/2020 г. на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната
част, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №822/24.09.2020 г. по ч.гр.д. №451/2020 г. Районен съд - Луковит в
частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за
платен адвокатски хонорар.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.