Р Е Ш
Е Н И Е №
150
гр. Пазарджик, 19.04.2018 г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА
При
секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията
Илинова гр.д.№312 по описа за
2017година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във
вр.с чл.240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за връщане на заета
сума ведно с лихва за забава.
Искът е предявен от
Е.В.Х., ЕГН **********,*** против В.А.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** при цена на иска
40907,77лв.
В исковата си молба ищцата твърди,че с Договор за
временна финансова помощ от дата 23.01.2015г.,се е задължила да предостави
на ответника за временно ползване финансови средства в размер на 60 000,00
лв., като същия се е задължил да върне заетата сума в срок до
30.07.2015г.Съгласно Авизо по платежно нареждане с референтен
№420FTRQ150230001,заверено от „Алианц банк България"АД, в изпълнение на задълженията си по
договора, още на дата 23.01.2015г., 9,00 ч. ищцата е превела от личната си сметка в банката- ВG
81 ВUIN 95611000133168 по банкова сметка *** В.А.А.,
също в „Алианц банк
България"АД, а именно сметка ВG 22 ВUIN 95611000240154,сумата от 60 000,00
лв., като се твърди, че основанието за извършването на превода е именно процесния договор за финансова помощ.В чл.1 и чл.5 от процесния Договор, двете страни са договорили,че Заемателят дължи връщане на сумата до 30.07.2015 г.ведно с 1 % годишна лихва.Твърди се , че до настоящия
момент ответникът е направил само едно частично плащане в размер на 20 000,00лв.на
дата 15.05.2015г., в подкрепа на което се представя копие на Преводно нареждане за кредитен
превод №87516-106-001379-2015-05-15 на „Сосиете Женерал Експрес банк"АД, като
основанието за превода,което е посочил самия ответник, е „връщане на
заем".Поддържа се,че падежа на датата, на която ответната страна е
следвало да върне заетата сума отдавна е настъпил, което поражда правен интерес
на ищцовата страна от предявяване на осъдителни
искове за връщането й ведно с договорената и дължима върху неиздължената
главница лихва.След направено изчисление от интернет калкулатор „Лихвен
калкулатор", върху дължимата сума от 40 000лв.от дата 23.01.2015г. до 18.04.2017г.лихвата по договора е в размер на 907,77лв .
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което
да осъди ответника да заплати сумата 40000,00лв.-главница по договор за
предоставяне на договор за временна финансова помощ от 23.01.2010г.и лихва по
чл.4 от договора от 23.01.2015г. до 18.04.2017г. в размер на
907,77лв .
Претендира присъждане на разноските по делото и
разноските по гр.д.№274/2017г., 1с. по описа на ОС Пазарджик,образувано по
нейна молба с правно основание чл.390 от ГПК.
В съдебно заседание на 18.10.2017г.по искане на ищеца
съдът е допуснал увеличение в размера на
предявения иск от 40000,00лв.на 60000,00лв.,а в съдебно заседание проведено на
07.02.2018г. по искане на ищеца съдът е допуснал намаление в размера на предявения иск от 60000,00лв.на 50000,00лв.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника.Оспорва иска изцяло. Твърди ,че
действителните обстоятелства за превеждане на сумата от 60000лв. на
23.01.2015г. от ищцата на ответника, са следните:
Ответникът бил
Изпълнителен директор на „МБАЛ Света Каридад"ЕАД,
с едноличен собственик на капитала „Света Каридад"ООД,в
което дружество съдружници са „Ведадо
Проърти"ЕООД с едноличен собственик на капитала
и управител М.Х. Х. и „Едел"ЕООД
с едноличен собственик и управител Е.В.Х.,като е избран Съвет на директорите в
състав: Е.В.Х., М.Х. Х.,които са съпрузи и ответника д-р В.А.А.,който
е избран и за Изпълнителен директор.Между тримата била постигната уговорка Е.Х. и
М. Х. да осигурят финансирането, а
цялата организация във връзка с лечебната дейност на болницата са се поеме от ответника. Ответникът
твърди,че работел и като хирург в болницата.В последствие на 27.10.2014г. ищцата
също била вписана като Изпълнителен
директор на „МБАЛ Света Каридад"ЕАД.На
Учредителното събрание на „МБАЛ Света Каридад"ЕАД
от 07.07.2010г. е избран Съвета на директорите, в
посочения по-горе състав и е сключен Договор за възлагане на управлението по
чл.244, ал.7 от ТЗ между „МБАЛ Света Каридад"ЕАД
и д- В.А., представен в търговския регистър на АВ, със задължение съгласно
условията на чл.З от него, на Изпълнителния директор да се заплаща ежемесечно възнаграджение в размер, определен от Съвета на директорите.
Съгласно Решение на Съвета на директорите е определено нетно възнаграждение на
д-р А. в размер на 3000лв. ежемесечно,като към него се добавят дължимите за
сметка на Изпълнителния директор и „МБАЛ Света Каридад"ЕАД
данъци и осигуровки, съобразно нормативните разпоредби, като се получава брутно
възнаграждение в размер на около 3500лв.Възнагражденията за месеца са дължими в
срок до 20 число на следващия месец.
След получаване на необходимите разрешения за „МБАЛ
Света Каридад"ЕАД за осъществяване на дейност
като лечебно заведение е сключен и трудов договор №12 от 01.09.2010г. с
ответника д-р А. като Лекар-Хирург, като освен договореното основно месечно
възнаграждение по договора, съобразно изработените часове, работодателят „МБАЛ
Света Каридад"ЕАД е следвало да заплаща на д-р А.,
съобразно сключените Национални рамкови договори с НЗОК през годините около
30%-40% от получените от НЗОК възнаграждения по клиничните пътеки за лекуваните
от него пациенти и проведени прегледи и операции, като също за определени
месеци ответникът не е получавал от болницата изцяло формираните месечни
възнаграждения.
От самото начало на дейността на „МБАЛ Света Каридад" ЕАД е поискано от М.Х. Х.
и Е.В.Х., д-р В.А. да им предостави пълномощно в качеството на Изпълнителен
директор на „МБАЛ Света Каридад" ЕАД, да го
представляват пред физически и юридически лица, частни, държавни и общински
органи и организации, включително и за теглене на суми и нареждане на банкови
преводи от сметки на дружеството, което пълномощно е нотариално заверено. От
„МБАЛ Света Каридад" ЕАД са изплатени възнаграждения
по Договора за управление за месеците от Август 2010г.до м.Февруари 2011г.
включително,което е изплатено със забава, преведено по банкова сметка ***-р А.
на 28.05.2011г. За периода от м.Март 2011г. до м.Юни 2015г. включително (с
оглед обстоятелството, че от 01.07.2015г. е вписано в търговския регистър
заличаване на Изпълнителния директор, въпреки че реално е осъществявал
функциите си до 09.06.2016г.) не са изплатени дължимите възнаграждения по
Договор за управление от 07.07.2010г. в нетен размер
- по 3000лв. месечно за периода, което е за 52 месеца и се равнява на сума в
общ размер на 156 000лв., както и са дължими суми за възнаграждение на д-р А.
като член на Съвета на директорите за периода от м.Юни 2015г. до
27.11.2015г.(когато е освободен като член на Съвета на директорите), по 3000лв.
нетно месечно възнаграждение, общо в размер на 18 000лв., като всеки месец за
периода от 2012г. до освобождаването му са подписвани Протоколи и взети решения
за изплащане на възнаграждения на членовете на Съвета на директорите, но не са
му изплатени, а са изплащани сумите само на М.Х. Х. и
Е.В.Х., с оправданията, че за сметка на тези суми дължими с оглед реализираните
приходи като член на СД ще му бъдат прехвърлени акции, което не се е
осъществило.
Твърди се,че
ответникът е претендирал възнагражденията, които е следвало да му се
изплащат ежемесечно като Изпълнителен директор, отделно възнагражденията като
член на Съвета на директорите,с оглед обема на дейност и реализираните приходи
и печалби, като има взети решения и са подписани протоколи за изплащане на
възнаграждения на всички членове на Съвета на директорите, като на д-р А. не са
изплащани, но на Е. и М.Х.и, доколкото му е известно са изплатени.Оправданията
от страна на Е.Х. и М.Х.,като представители на едноличния собственик на
капитала,за неплащането на сумите,са били различни от това,че има забавяне на
плащанията от РЗОК,че няма в момента достатъчно налични средства,за да бъдат
изплатени на всички членове на Съвета на директорите, като е бил уверявай д-р А.,
че ще бъдат изплатени във възможно най-кратки срокове, като в крайна сметка ако
не му се платят, ще получи за тези суми акции от „МБАЛ Света Каридад"ЕАД,поради което и не е предприемал съдебни
процедури за предявяване и изплащане на вземанията. През лятото на 2014г., с
оглед натрупани задължения от страна на „МБАЛ Света Каридад"ЕАД,за
плащане на възнаграждения на д-р А. като Изпълнителен директор дължими по
Договора за управление,за суми над 120 000лв., д-р А. е настоявал да му бъдат
платени сумите,защото са му били необходими за покупка на недвижим имот и
предстоящи ремонтни дейности на жилището,или в противен случай е заявил, че ще
предяви иск за вземанията си, като му е обещано, че половината от сумата в
размер на 60 000лв. ще му бъдат платени възможно най-скоро, а другата дължима
сумата ще бъде преведена до края на 2014г., като ежемесечните дължими суми е
обещано да се плащат редовно всеки месец.
Твърди се още , че д-р А. не е подписвал представения
Договор за финансова помощ от 23.01.2015г.и се оспорва автентичността на документа,
както и се поддържа,че документът е без достоверна дата, не е съставен на
посочената в него дата и не е съществувал към 23.01.2015г.,а е съставен по-късно
с оглед процеса по делото.Ответникът нито е искал да му се предоставя сума като
заем,нито се е съгласявал да връща сумата.Действително на ответникът се е
дължала от „МБАЛ Света Каридад"ЕАД сумата от 60
000лв. за възнаграждения в качеството му на Изпълнителен директор, тя е
преведена от Е.Х. без ответника да се е съгласявал с това, като не представлява
предоставена в заем сума по Договор за временна финансова помощ от
23.01.2015г., както се твърди в исковата молба и не подлежи на връщане.
Записано е в договора, че адресът му е бул."В. А." №13, но реално
адресът му е бул."В. А." №99 и през периода на работа в „МБАЛ Света Каридад"ЕАД винаги е бил този адрес, видно от други
документи. Поддържа се, че Д-р А. не се е съгласявал да връща преведената сума,
не е имал нужда от предоставяне на средства от ищцата като заем защото е
получавал достатъчно голяма месечна заплата като хирург (от 20 000 до над 70
000лв.) и като изпълнителен директор на „МБАЛ Света Каридад"ЕАД,
освен това за покупка на жилище е изтеглил кредит от „Алианц
Банк България"АД в размер на 90 000лв. преведени
на 04.09.2014г.
Поддържа , че според
извлеченията от банковите сметки,
ответникът винаги е разполагал с достатъчно налични суми по банковите си сметки
и в случай, че наистина е дължал връщане на заемни суми не му е представлявало
проблем да ги върне. Твърди се,че след
проведени разговори с Е.Х. и М.Х., да му се изплатят дължимите суми за
възнаграждения като Изпълнителен директор на „МБАЛ Света Каридад"ЕАД,
от дружеството е платена сумата от 60000лв.на 17.09.2014г. дължима на ответника
за възнаграждения като Изп.директор. Видно от
приложеното извлечение от банковата сметка съвсем съзнателно при извършване на
превода основанието е посочено „Съгл.договор за фп",
не е отразено нито дата на договора, нито „договор за заем" или само
„заем", за да не може да стане ясно на ответникът, че следва да връща
сумата, като при този превод д-р А. въобще не е обърнал внимание какво е
записано като основание на транзакцията.При предходни плащания на
възнагражденията по Договор за управление, основанията за превод на сумата са
записвани „ДУК" и понякога месеца и годината,за което се отнася плащането.
Ответникът по никакъв начин не е разбрал, че това е сума, която после „МБАЛ
Света Каридад" ЕАД ще има право да претендира да
й бъде върната от ответника и тя в момента се претендира като е обазувано гр.дело № 1012/2017г. по описа на Пловдивски
окръжен съд и като обезпечение е наложена възбрана на друг собствен на ответника
имот в град П.
Останалите 60000,00лв. дължими на ответника за
възнаграждение като Изп.Директор на болницата, са
изплатени не до края на 2014г. както му е обещано от Е.Х.,а на 23.01.2015г.като
превода е извършен не от „МБАЛ Света Каридад", а
от Изпълнителната директорка Е.В.Х., в качеството на физическо лице, като вече
тук основанието е записано „Дог.за финансова помощ" отново без посочена
дата и година на договора и ответникът не е подписвал такъв договор. Твърди
се,че едва тогава д-р А. е забелязал какво е основанието на превода и защо са
му преведени от Е.Х., а не от „МБАЛ Света Каридад"ЕАД,
тогава е видял, че и при превода на предходните възнаграждения от „МБАЛ Света Каридад"ЕАД от м.Септември 2014г. е записано „договор фп". Попитал е Е.Х. защо така е отразено основанието
за извършването на преводите, след като сумите представляват възнаграждения по
Договор за управление, отговорено е, че за да не се
плащат в момента от болницата дължимите осигуровки и данъци,за тези суми от 120
000лв., като в края на 2014г.и началото на 2015г. болницата имала много
задължения за плащане, затова привидно са отразени като предоставени суми на
заем, като е заявила ищцата,че в последствие след няколко месеца,съответно
когато болницата има достатъчно средства за заплащане на дължимите осигуровки и
данъци,ще му изплащат дължимите суми за възнаграждение като Изпълнителен
директор, д-р А. ще връща на части тези суми, веднага по банкова сметка ***, че
е върнал заема. Х. е заявила, че по същия начин като заемни средства и на нея и
на М.Х. са преведени дължими суми като възнаграждения, оформени като договор за
финансова помощ,за да не се плащат в момента дължимите осигуровки и данъци за
възнагражденията,като Х. е заявила, че тези осигуровки и данъци са над 15
000лв.Тъй като с Е.Х. и М.Х. са имали близки, приятелски отношения с д-р А.,
той не е предполагал, че биха могли да злоупотребят с това. Смятал е, че в
последствие когато болницата може да плати дължимите осигуровки и данъци и да
му изплати отново тези суми в размер на 60000лв. изцяло или частично, ще се
връщат по банковата сметка на Х. от д-р А. и съответно да се счита заема за
върнат, но това така и не се е осъществило.
Твърди се също
така, при условие на евентуалност,че Договорът за временна финансова помощ от
23.01.2015г.е НИЩОЖЕН на основание чл.26 от ЗЗД, тъй като противоречи на
закона, накърнява добрите нрави, липсва съгласие постигнато между страните по
делото да се сключи договор за заем, не е спазена предписана от закона форма,
липсва основание, както и че е привиден договор, прикриващ в действителност
плащане на възнаграждения на ответника в качеството му на Изпълнителен директор
на „МБАЛ Света Каридад"ЕАД, дължими по Договор
за управление от 07.07.2010г. с цел да не се внасят
от „МБАЛ Света Каридад"ЕАД дължимите данъци и
осигуровки за изплатените възнаграждения на ответника при превеждане на
дължимите му суми по Договора за управление. При условие на евентуалност, ако
се приеме, че не е нищожен, се твърди , че е унищожаем,
тъй като е сключен при грешка, измама, заплашване и крайна нужда, като се моли
да се обяви неговата нищожност, при
условията на евентуалност - унищожаемост.
Освен това се твърди,че за периода от началото на
2012г. до началните месеци на 2015 г.Е.Х. и д-р В.А. са поддържали интимни
отношения,като многократно са ходили на почивки и екскурзии извън страната-в
Б.,в А., в У., два пъти в Р. и в други държави и градове,тъй като Е.Х. е
държала да се виждат извън град П.,като сумите за пътуването (самолетни билети)
и нощувки за екскурзиите и почивки при организирането, обикновено са били
плащани от Е.Х. с нейни кредитни или дебитни карти, а разходите по престоя -
храна, развлечения и други са били плащани от д-р В.А..Като доколкото е
известно на ответника, документите за тези разходи за почивки и екскурзии в
последствие Е.Х. ги е осчетоводявала като командировъчни и разходи на Съвета на
директорите за сметка на „МБАЛ Света Каридад"ЕАД.
От м.Март-Април 2015г. отношенията между страните са
се влошили, с оглед обстоятелството,че не са изплащани на д-р А.
възнагражденията като Изпълнителен директор на „МБАЛ Света Каридад"ЕАД,също
така ответникът е установил,че без
негово знание и съгласие са подписани документи,като е полаган неговия подпис,
без да е запознат със съдържанието на документите и без да е бил съгласен да се
подписват; неправилно и невярно са отразявани и осчетоводявани суми във връзка
с лечение на пациенти и дейността на болницата.
След влошаване на отношенията им Е.Х. е започнала да
заплашва д-р А.,че трябва да й плати 20 000лв.,които тя е изразходвала за
екскурзиите и почивките им извън страната,иначе ще намери хора, които да
упражнят физическа сила и психологически тормоз не само срещу ответника,но и
срещу семейството му, както и че ще заведе дело и ще претендира цялата сума от
60 000лв. като дадена на заем и ще поиска д-р А. да я върне, но ако й плати 20
000лв. няма да го направи. За да спре всичките тези заплахи и закани на
15.05.2015г. ответникът платил сумата от
20000лв.като с оглед обстоятелството,че възнагражденията му като изпълнителен
директор са преведени симулативно като по договор за
финансова помощ, той е посочил като основание за превода на сумата от 20000лв.
„връщане на заем". Видно от извлеченията от банковите сметки на д-р А.,той
винаги е разполагал с достатъчно средства, като на 15.04.2015г. е получил сума
за заплата за месец Март 2015г. над 57000,00лв.,на 15.05.2015г.е получил сума
за заплата за месец Април 2015г. над 63000,00лв. от „МБАЛ Света Каридад"ЕАД, салдото за деня 15.05.2015г. по банковата
му сметка, след плащането на сумата от 20 000лв.и захранване на друга негова
банкова сметка ***., му остава над 35
600лв., поради което при условие, че действително той дължеше връщане на Е.Х.
на сумата от 60 000лв. като заем, не му е било проблем, имал е достатъчно
средства, да я върне цялата .
Сочат се доказателства,оспорват се доказателствени искания на ищцовата
страна, както и истинността на представени писмени доказателства.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,съблюдавайки разпоредбите на чл.235 от ГПК,за да се
произнесе от фактическа страна съдът приема за установено следното:
Като доказателство по делото ищцовата
страна представя договор от 23.01.2015г.за временна финансова помощ,сключен
между страните по делото,съгласно уговорките на който ищцата се задължава да
предостави на ответника сума в размер на 60000,00лв.срещу поето от него
задължение да върне същата заедно с лихва в размер на 1% на годишна база до
30.07.2015г.Представено е авизо по платежно нареждане от 23.01.2015г.,от което
се установява,че на същата дата – 23.01.2015г.ищцата е превела по сметка на
ответника сумата 60000,00лв.
Страните не спорят,че ответникът е изплатил на ищцата
сумата от 20000,00лв.-представено като доказателство по делото е и преводно
нареждане за плащането на сумата от 15.05.2015г.,като твърденията на ищцата,че
плащането е извършено с цел погасяване на задължението по договора за временна
финансова помощ,а твърденията на ответника са,че плащането е заради влошени
лични отношения между страните и отправени заплахи от страна на ищцата за
саморазправа и злепоставяне на
ответника.
Ответната страна в подкрепа на твърденията си за
наличие на друго основание за предоставяне на сумата от 60000,00лв.от ищцата
различно от задължение по договор за
заем,представя трудов договор сключен между него и МБАЛ Св.Каридад
ЕАД на 01.09.2010г.,по силата на който на ответникът заема длъжността хирург в
болницата.При сключване на договора болницата е представлявана от самия
ответник в качеството му на изпълнителен директор.Трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед №173/06.06.2016г.-представена
от ответника като доказателство по делото.
От представената от ответната страна справка от ТР се
установява,че от 16.07.2010г.ответникът е вписан като член на съвета на
директорите на МБАЛ Св.Каридад ЕАД заедно с ищцата и М.Х.
Х. като по делото не се спори,че последните двама са
съпрузи.Ответникът е заличен като член
на Съвета на директорите на болницата на 27.11.2015г.и на негово място е
вписан Х.М. Х.Ответникът е бил вписан като представител на дружеството от
16.07.2010г.като това обстоятелство е заличено
на 01.07.2015г.По силата на договор за възлагане на управление от 07.07.2010г.-представен като доказателство по делото
,ответникът е бил изпълнителен директор на МБАЛ Св.Каридад
ЕАД.
От депозираното по делото експертно заключение на в.л.М.
по допуснатата по искане на ищцовата страна,което
съдът цени и кредитира като доказателство по делото ,се установява,че ищцата е
превела процеснат асума на
ответника,с която банковата му сметка в „Алианц Банк България“ АН е била надлежно заверена на 23.01.2015г.Установява,че
ответникът е наредил плащане на сума в размер
на 20000,00лв.на 15.05.2015г.от своя банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД в полза на ищцата като титуляр на посочена в
нареждането банкова сметка *** „Алианц банк България“ АД.На същия ден сумата е била върната поради
констатирано от банката несъответствие между името на получателя и титуляра на посочената банкова сметка.***,че не е открил
извършени преводи на парични средства с наредител
ответника по банкова сметка *** „Алианц банк България“ АД, „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД,където тя има 5 банкови сметки или в друга банка.
По делото по искане на ответната страна е допусната
друга СИЕ изготвена от в.л.Л.Г.Я.-Т..Експерта установява,че липсват данни
–решение на Съвета на Директорите и решение на Общото събрание на дружеството
за определяне на размера на възнаграждението на ответника съответно като
изпълнителен директор и като член на съвета на директорите.Експертизата с оглед
счетоводните отразявания,установява,че през периода от 07.07.2010г.до
06.06.2016г.ответникът е получил общо сумата 21001,87лв.като месечни възнаграждения
по договора за възлагане управлението на дружеството като размера на
възнаграждението е 3000,00лв.и се отнася за месеците
август,септември,октомври,ноември и декември 2010г.и месеците февруари и май
2011г.Експерта мотивира изводите си,че въпреки посоченото друго основание
възнаграждението за м.август и м.септември 2010г.,същото представлява именно
такова по договор за управление,тъй като през м.август 2010г.същия е би в
отношение с дружеството само по този договор,а през м.септември е получил
заплата съответстваща по размер на уговорената в сключения с дружеството трудов
договор от 01.09.2010г.Изплащането на сумите е надлежно осчетоводено със записвания по сметки 421 „Персонал“ ,604
„разходи за заплати“ и 503 „Банка“ за съответните периоди.
Експертизата не е открила счетоводни записвания за
изплащане на възнаграждения на ответника за работата му като член на съвета на
директорите на дружеството.
Вещото лице установява,че в качеството си на членове
на СД на дружеството през периода от 07.07.2010г.до
06.06.2016г. ищцата е получила възнаграждение в
размер на 1378117,01лв.,а М.Х. – 1420209,73лв.Изплатените възнаграждения са
формирали разходи на за дейността на дружеството и са намерили отражение в ГФО
и данъчните декларации за съответните периоди.
Вещото лице установява,че ищцата в изпълнение на
задължението си по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ не е декларирала в годишната си данъчна
декларация като физическо лице обстоятелството ,че е предоставила 60000,00лв.в
заем на друго лице.
През периода от 07.07.2010г.до
06.06.2016г. МБАЛ Св.Каридад
ЕАД е предоставила средства по договори за временна финансова помощ в полза на
ищцата,ответника и М.Х. общо в размер на
667166,00лв. Договорите са от 2014г.Специално по отношение на ответника
договора е от 07.09.2014г.и е в размер на 60000,00лв.с предвиден срок за
връщане до 31.12.2016г.Вещото лице установява,че към момента на проверката
сумата не е върната.Не погасени са задълженията и на другите двама членове на
СД ,които по отношение на ищцата
възлизат на 411583,00лв.,а по отношение на М.Х. – 195583,00лв.Договорите за
предоставяне на временна финансова помощ не са посочени в годишната данъчна декларация на дружеството.
По делото е открито производство по чл.193 от ГПК по
оспорване на представения като доказателство по делото договор за временна
финансова помощ от 23.01.2015г.досежно автентичността
на подписа на ответника като получател на сумата.Допусната е СГЕ,заключението
по която е изготвено от в.л.Н.Н..Съдът цени и
кредитира заключението на експерта,който е категоричен ,че подписа положен в
договора не е на ответна А..В същия смисъл е и заключението на експертите по
допуснатата по делото по искане на ищцата тройна СГЕ.Експертите са извършили
задълбочен и всестранен анализ на подписа положен в договора като са приложили
съответните методи и способи на изследване и са категорични в изводите си,че
подписа е положен директно с химикална паста ,но не
от лицето В.А..
Като свидетел на ищцовата
страна е разпитан св.Р.А..Същият познава страните по делото като е осъществявал
правно обслужване на същото в качеството си на адвокат.Установява,че ответникът
е бил изпълнителен директор на дружеството от 2010г.до 2015г.и хихург в болницата до 2016г.Установява обстоятелства около
напускането на ответника ,които са без значение за предмета на спора.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявения иск според твърденията на ищцата в исковата молба и
съдържанието на процесния договор ,от които ищцата
претендира да черпи права,съдът квалифицира като такива с правно основание
чл.240 ал.1 от ЗЗД.
Договорът за заем
е двустранен,реален и неформален договор,тоест за действителността на
този вид договор писмената форма не е задължителна. Основата характеристика на
този вид облигационно правоотношение е предаването в собственост на пари или
други заместими вещи от страна на едно лице,наречено
заемодател на друго лице- заемател и поемане на задължение от страна на последното в
определен по съгласие на страните срок или след покана/ ако такъв срок не е бил
уговорен/ да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
По силата на правилото за разпределяне на доказателствената
тежест в гражданския процес, установено в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК,
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения.При това положение в тежест на ищцата бе да установи по безспорен и
категоричен начин сключването на договор за заем,съществените елементи на
договора – размер на дадената сума,поетото задължение за връщане ,уговорените
срокове за изпълнение на насрещните задължения,изпълнението от страна на
заемодателя и възникването на задължението на заемателя
за връщане на получената сума.
Съдът приема,че настоящия казус ищцата не доказа
съществуването на облигационни отношения между страните по договор за заем.Единственото
доказателство в тази връзка,което представя ищцовата
страна е представения с исковата молба писмен договор за заем,който обаче както
се установи от заключенията на двете допуснати по делото СГЕ не е подписан от
ответника.Оспорването на цитирания частен документ проведено от ответната
страна е успешно и по тази причина съдът не може да го цени като доказателство
в подкрепа на твърденията на ищцата,че между страните има сключен договор за
заем,по солата на който ответникът има задължение да върне сумата предмет на
договора,което не е изпълнил.
Същевременно страната, чиято е доказателствената
тежест да установи това обстоятелство съгласно чл.154 от ГПК, не е ангажирала
други доказателства за установяване пълно и главно на претенцията си.Тъй като
по делото са налице писмени доказателства за реалното предаване на сумата от
ищцата на ответника ,ищцата би следвало да се домогне да установи с гласни
доказателства обстоятелствата около сключването на договора като основание за
предаването на сумата.При това положение забраната по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК не
би могла да намери приложение.Нещо повече,на ищеца е дадена възможност да ангажира доказателства чрез разпит на
двама допусната по делото свидетели.На единственият разпитан свидетел на ищцовата страна адв.А. въобще не са задавани въпроси в тази връзка,а от
втория свидетел Х. ищцовата страна ясно и
недвусмислено заяви ,че се отказва.
При това
положение съдът не може да приеме,че отразеното като основание за плащане на процесната сума в авизото по платежното нареждане
,съответства на действителните отношения между страните по делото.Посоченото
основание съответства само е единствено на представения от ищцата договор от
същата дата,за който се установи,че не е подписан от ответника.
Действително
ответника признава,че е получил сумата 60000,00лв.,но на друго основание не
предполагащо връщането й на ищцата.С оглед на събраните доказателства по делото
ангажирани от ответната страна ,съдът приема за доказани твърденията на
ответника,че сумата му е преведена като възнаграждение за дейността му в МБАЛ
СВ.Каридад АД като член на СД,изпълнителен Директор и
практикуващ лекар.Установеното от СИЕ кореспондира напълно с твърденията на
ответника ,тъй като експертизата установява,че за целия период на работа в
дружеството ответникът е получил само сума в размер на 21001,87лв.като
възнаграждение за работата му като изпълнителен директор и то до м.май
2011г.при положение,че ищцата и другия член на СД са получили възнаграждение в
размер съответно 1378117,01 лв.и 1420209,73лв.Дори и без конкретно установени
размери на дължимите в полза на ответника възнаграждения житейски логично е да
се предположи,че за работата си като изпълнителен директор и член на съвета на
директорите на същия се дължи възнаграждение при положение,че такова не е
изплащано с оглед липсата на счетоводни записвания за един продължителен период
от време от 2011г.до 2015г.,то съдът намира правдоподобни твърденията на
ответника,че размера на дължимите му суми значително надхвърля процесната такава.Твърденията на ответника са доказани и в
частта,в която същия твърди,че практика в болницата е да се изплащат
възнаграждения под формата на средства
по договори за предоставяне на финансова помощ с цел невнасяне на
дължимите осигуровки и данъци.Вещото лице установява,че такава финансова помощ
е предоставена през 2014г.на ответника и на другите двама членове на СД като
липсва както връщане на сумите,така и отразяване на договорите в в годишната данъчна декларация на
същото.Датата на предоставената на ответника „финансова помощ“ по договора от 07.09.2014г.съответства
на твърденията на същия в отговора на
исковата молба ,че с ищцата и М.Х. са се
уговорили в края на лятото на 2014да му изплатят 120000,00лв.като 60000,00лв.му
бъдат изплатени възможно най-скоро,а останалата част в края на 2014г.,която част като реално е
била изплатена на 23.01.2014г.
Горните изводи на съда на се променят от
обстоятелството,че ищцата като физическо лице превеждайки процесната
сума по банковата сметка в полза на ответника всъщност е извършила плащане за
погасяване на задължение на друго лице,а именно МБАЛ СВ.Каридад
ЕАД към него.За същата няма пречка за погаси чужд дълг като основанието за това
може да бъде различно и зависещо от отношенията с третото лице .Дори и
плащането да е извършено без никакво основание ищцата не може да претендира
връщането на сумата по реда на чл.240 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема,предявеният иск е
изцяло неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен .
Ищцата следва
да бъде осъдена да заплати деловодни разноски в полза на ответника в размер на 2933,00
лв.съгласно представения списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл.240 ЗЗД предявен от Е.В.Х., ЕГН **********,*** против В.А.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** за осъждане на ответника да заплати сумата 50000,00лв.-главница по договор за
предоставяне на договор за временна финансова помощ от 23.01.2010г.и лихва по
чл.4 от договора от 23.01.2015г. до 18.04.2017г.
в размер на 907,77лв.,както и
законната лихва върху главницата считано от 27.04.2017г.до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
Е.В.Х. заплати на В.А.А. сумата от 2933,00 лв.съгласно представения списък за
разноските по чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: