Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 25.11.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Зоя Тренева, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 848 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Съдът е
сезиран с искова молба от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД против Б.И.С..
В исковата молба се твърди, че страните се
намирали в облигационна обвързаност по силата на общите условия на договорите
за използване на електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество, одобрени
от КЕВР касателно обект, находящ се в гр. Перник, кв. „К.“ № **.
Твърди се, че в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г били обнародвани нови Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), съгласно които фактурата за преизчисляване на
измерена неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия следвало да се
издава от оператора на електроразпределителната мрежа, в случая ищцовото
дружество.
На 18.09.2019г. и на 05.11.2019г.
служители при отдел „Нетехнически загуби“ към ищцовото дружество извършили
техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен номер
18386820, обслужващ процесния обект на ищцата в гр. Перник, кв. „К.“ № ** при
спазване на относимите за това изисквания на ПИКЕЕ. В резултат на извършените
проверки безспорно се установило наличието на манипулация в електромера, която
водела до непълно измерване на потребяваната електроенергия за процесния обект.
Съставени били констативни протоколи съответно КП № 3027269/18.09.2019г. и КП №
3027856/05.11.2019г., а и процесните фактури № **********/20.09.2019г. за сума
в размер на 834,01 лв., дължима по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода 18.06.2019г. – 18.09.2019г. и № **********/08.11.2019г. за сумата от
431,06 лв., дължима по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода
19.09.2019г – 05.11.2019г. Начинът на извършване на изчисленията касателно
начисленото количество ел. енергия бил подробно описан в „предложение за
корекция на сметка“ при всяка една от проверките. Върху така начислените по
процесните фактури суми се дължала и мораторна лихва, както следва: за № ***/20.09.2019г
– 98,70 лв. лихва от 08.10.2019г. до 09.01.2021г. и за фактура № **********/08.11.2019г.
– 45,74 лв. лихва от 22.11.2019г. до 09.01.2021г.
Извършените технически проверки
безспорно установявали едно повтарящо се поведение на манипулация на
измервателната система за процесния обект като крайният резултат се изразявал в
това, че електромерът не бил отчел нито един киловат изразходвана ел. енергия.
Това на свой ред водело до загуби за дружеството, дължащи се на неправомерното
поведение на ищцата.
Излагат се подробни съображния по
повод обстоятелството, че отговорността по ПИКЕЕ, вр. със ЗЕ е специална,
обективна такава, отклоняваща се от общите правила на договорната отговорност.
Вината, съотв. недобросъвестното поведение на на потребителя, не били елемент
от правопораждащия същата фактически състав. Достатъчен бил обективният факт на
констатирано неточно измерване или неизмерване.
Доколкото сумите по процесните
фактури не били платени, то дружеството пристъпило към съдебно събиране на
вземането си, за което било образувано ч.гр.д. № 102/2021г. от описа на КРС.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено в отношенията
между страните, че Б.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи и следва да
заплати на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр. София, р-н
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес център сумите,
както следва: 1265,07 лв., от които:
834,01 лв. главница по фактура № **********/20.09.2019г. за периода
18.06.2019г. до 18.09.2019г. и 431,06 лв. главница по фактура № **********/08.11.2019г.
за периода 19.09.2019г. – 05.11.2019г., дължими на осн. чл. 83, ал.1, т.6 от
ЗЕ, вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ, както и 144,44
лв. мораторна лихва, от която: лихва за забава в размер на 98,70 лв. за
периода 08.10.2019г. до 09.01.2021г. по фактура № ***/20.09.2019г. и лихва за
забава в размер на 45,74 лв. за периода 22.11.2019г. – 09.01.2021 г. по фактура
№ **********/08.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 102/2021г. от описа на КРС.
Претендират се и сторените в производството
разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
Отправено е искане, в случай, че са налице
условията за това, да бъде постановено решение при липса на контрадикторен
процес (по-конкретно неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК).
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.
В съдебно
заседание
депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът се
явява лично като не оспорва същата.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) като е собственик на
разпределителната мрежа на лицензионата територия.
Не се спори, че
ответникът
е битов потребител на
ел. енергия, с място на
потребление гр. Перник, кв. „К.“ № ** като се намира в
облигационна обвързаност с ищцовото дружество, регламентирана от публично
известни Общи условия (приложени по делото).
Измерването на
ползваното от ответника количество ел. енергия е чрез средства за търговско
измерване /СТИ/, собственост на “Чез Разпределение България” АД съобразно
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и
обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
От
представените по делото констативни протоколи - №3027269/18.09.2019
г. и № 3027856/05.11.2019 г., се установява,
че при направени проверки съобразно ПИКЕЕ на 18.09.2019 г. и на 05.11.2019 г., на
средството за измерване в обекта по партидата на ответника служители на отдел „Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в присъствието на независим свидетел по см. на чл.
49, ал.3 от ПИККЕ, са констатирали непълно
измерване на потребяваната електроенергия за процесния обект. Видно от съставените протоколи била налице манипулация в
електромера, водеща до неизмерване на консумирана електрическа енергия.
Протоколите не носят подпис за потребител.
В следствие на всяка от проверките са направени предложения
за корекция на сметката на абоната и въз основа на
тях са начислени процесните суми.
За всяка от начислените суми ищецът издал фактури № ***/20.09.2019 ф. и № **********/08.11.2019г., ведно с приложения към
тях, за суми съответно 834,01 лв. и 431,06 лв.
На ответника са изпратени уведомления за извършените
проверки до адреса на обекта, но не са представени доказателства за връчването
им.
Представени са още Заяление за продажба на електрическа енергия
за битови нужди от Б.С., Декларация за получено съгласие на съсобствениците,
касателно ответника в настоящото, както и Удостоверение за наследници на С. Г.
С., починал на 12.09.2012 г. и оставил за свои наследници съпруга (тук
ответник) и двама синове.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Б. Б. и Б. П.
Показанията на свидетелите (служители при ищеца) потвърждават
констатациите от съставените протоколи - че проверките са извършени от
служители на ищцовото дружество в присъствието на двама представители на
Федерацията на потребителите, че са потърсили клиента, но не са го открили, и
че при проверките е установено нарушение чрез присъдиняване към мрежата преди
средството за измерване. Свидетелят Б. сочи, че е извикан представител на МВР,
който възприел заварената обстановка, а св. П. пък сочи, че представител на
полицията не е идвал, но е сигнализирано на телефон 112.
Приложено е и ч.гр.д. № 102/2021 г. на
КРС, по което е издадена Заповед № 260033/22.01.2021 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК в полза на заявителя, за сумите, предмет на настоящото производство.
Заповедта е връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на увдомление,
поради което и заповедният съд е дал указания по см. на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Исковата молба на ищеца е подадена в
едномесечния преклузивен срок по чл.
415, ал.1 от ГПК.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
Предявените
по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК искове са с правно основаниие чл. 79, ал.
1 предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. с чл. 56 от
ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.
По
допустимостта:
С оглед
задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът
извърши и служебна проверка за наличието на специалните предпоставки за
допустимост на настоящото производство, като
видно от материалите по приложеното ч.гр. д. № 102
от описа на КРС за 2021 г., е налице невъзможност
процесната заповед по чл. 410 от ГПК да влезе в законна сила поради връчването
й на длъжника (тук ответник) по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление. Ето защо, за ищеца е възникнал интерес от установяване на
вземането си по исков път. Указанията на съда до дружеството са съответни на
предприетите действия, като е спазен и срокът по чл. 415 от ГПК. Поради
изложеното претенцията се възприема за допустима.
По
основателността:
Ответникът
е бил титуляр на разкритата партида за отчитане потреблението на електроенергия
в имот, находящ се в гр. Перник, кв. „К.“ № ** и като такъв е потребител по
смисъла на ОУ. Че същият е титуляр по процесната партида, С. не спори като
сама признава неизгодния за себе си факт, че имотът е неин, получен като
наследство от починалия й съпруг, макар и да не го обитава.
Разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
Установено бе от
събраните по делото доказателства, че за дружеството е възникнало правото да
коригира количеството пренесена ел. енергия за изминал период. Това право на
дружеството да изчислява и коригира пренесената ел. енергия в случаите на
констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от КЕВР и обнародвани в
ДВ, бр. 35/30.04.2019г.
Тоест,
в случая, двете проверки на средството за
търговско измерване са по място на потребление гр. Перник, кв. „К.“ № **. Извършени
са съответно на 18.09.2019г. и 05.11.2019 г., респ. за целия процесен период са действали именно
посочените нови Правила, приети след отмяната на ПИККЕ от 2013г. с Решение на
ВАС.
В
раздел ІХ на процесните ПИККЕ е уреден
подробно редът за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи.
Така, установи се, че при проверка на измервателната
система е налице промяна на схемата за свързване по
място на потребление гр. Перник, кв. „К.“ № **, фабричен номер на
СТИ 18386820 (в този смисъл са и представените констативни протоколи,
отразеното в които кореспондира и на събраните и приети гласни доказателствени средства). На
свой ред, отразеното в представените по делото констативни протоколи е основание за корекцията и за фактурирането на процесните суми.
Протоколите са подписани освен от представител на дружеството още и от независим
свидетел, който не е служител при ищеца, поради неоткриване на абоната или
негов представител на адреса на обекта.
В действителност, не се
сочат доказателства за това, че процесните констативни протоколи са доведени до
знанието на С., но последната не спори по изложеното обстоятелство, като
признава неизгодния за себе си факт за знание относно наличието на сочените
задължения - в този см. и изложеното в съдебно заседание от 17.11.2021г. –
„Токът е за мене, знам, нищо, че там не съм живяла нито един ден.“
Досежно размра на
претенцията, ищцовото дружество не е поддържало искането си за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза отново поради липса на оспорване в изложения
контекст.
В този смисъл, горното
обосновава основателност на заявената претенция в претендирания размер.
Като законна последица
от това, основателна се явява и претенцията за законна лихва по см. на чл. 86
от ЗЗД, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ЗЗД до окончателното
й изплащане.
Що се отнася до
акцесорната такава за законна мораторна лихва от 144,44 лв., от които 98,70 лв.
за периода 08.10.2019г. – 09.01.2021г. и 45,74 лв. за периода 22.11.2019г. –
09.01.2021г., съдът възприема същата за основателна в заявения й размер поради
липса на спор и в тази си част – „Не оспорвам това, което имам като задължение“
(спр. протокол от съдебно заседание, проведено на 17.11.2021г.).
Предвид
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ищцовото дружество на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Направено е съответно
искане, представени са и доказателства за сторени такива в размер на общо 100,60
лв. заплатена държавна такса (спр. л. 55 и 59 от делото). Отделно, видно от
пълномощното на л. 51 от делото ищецът е бил представляван от юрисконсулт.
Размерът на дължимите разноски за възнаграждението му в този случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като сумата
от 100
лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Съгласно
т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора,
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Ето защо в тежест на ответника слева да се възложи и сумата от
78,19 лв., от които 28,19 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи и
следва да заплати на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.
София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес център
сумите, както следва: 1265,07 лв. (хиляда
двеста шестдесет и пет лева и нула седем стотинки), от които: 834,01 лв. главница по фактура № ***/20.09.2019г. за
периода 18.06.2019г. до 18.09.2019г. и 431,06 лв. главница по фактура № **********/08.11.2019г.
за периода 19.09.2019г. – 05.11.2019г., дължими на осн. чл. 83, ал.1, т.6 от
ЗЕ, вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ, както и 144,44
лв. (сто четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) – дължима мораторна лихва, от която:
лихва за забава в размер на 98,70 лв. за периода 08.10.2019г. до 09.01.2021г.
по фактура № ***/20.09.2019г. и лихва за забава в размер на 45,74 лв. за
периода 22.11.2019г. – 09.01.2021 г. по фактура № **********/08.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
(21.01.2021г.) до окончателното погасяване на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 102/2021г. от описа на КРС
ОСЪЖДА Б.И.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.
София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес център, сумата в размер на 200,60 лв. (двеста лева и шестдесет стотинки), представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и такава в размер на 78,19 лв. (седемдесет и осем лева и
деветнадесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
производството по ч.гр.д. № 102/2021 г. от описа на КРС
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане на решението в сила, препис
от него да се изпрати на заповедния съд.
Съдия при Районен съд –
Кюстендил_____________