Р Е Ш Е
Н И Е
№ 272
град Велико Търново, 14.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 474/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена
от
Б.К.И. с адрес ***, срещу
Решение № Ц 1012-04-45#1/22.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на
лицето против Разпореждане № 041-02-204-4/12.06.2020 г. и Разпореждане №
041-02-204-5/12.06.2020 г., и двете издадени от оправомощено лице за
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено при съществено противоречие на материалния закон, на
европейските правни норми в областта на общественото осигуряване, при
неправилен анализ на доказателствата и при непълнота на релевантните факти и
обстоятелства. Излага доводи, че мотивите на разпорежданията са неясни. Сочи,
че освен при ЕТ „М инвестмънт – М.П.“ бил упражнявал трудова дейност от
началото на 2016 г. до началото на 2017 г. при германски осигурител, където бил
осигуряван за всички социални рискове, при което обезщетението му за
безработица било определено не само въз основа на дохода му за периода от
19.04.2017 г. до 03.05.2017 г. в България, а било формирано преди всичко от
дохода му от трудова дейност в Германия, което не било взето предвид от
административния орган. Твърди, че по отношение на него били изпълнени всички
общи и специални изисквания за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Според жалбоподателя в административната преписка не се съдържало твърдение за
недобросъвестно поведение от него страна, което да обусловяло отмяна на
издадените разпореждания за отпускане на безработица, респ. възстановяване на
получените обезщетения. Налице било и противоречие между фактическата обстановка
и наведените от административния орган твърдения досежно обезщетението му за
безработица. С оглед изложените доводи
моли за отмяна на оспореното решение.
Ответната страна –
директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна
по съображенията, изложени в решението, както и допълнително изложени в писмена
защита. Претендира присъждането на ***ско възнаграждение в размер на 150 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
От фактическа страна не
е спорно, че със Заявление с вх. № 041-02-204/11.05.2017 г. по описа на ТП на
НОИ – В. Търново жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение
с ЕТ „М-инвестмънт – М.П.“, считано от 04.05.2017 г. на основание чл.
71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
С Разпореждане №
041-02-204-1/11.05.2017 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица поради
подадено заявление за извършване на обмен на информация за удостоверяване на
осигурителен период от Германия.
С Разпореждане №
041-02-204-2/14.08.2017 г. производството е възобновено, а с Разпореждане №
041-02-204-3/17.08.2017 г. на Б.И. е отпуснато парично обезщетение за
безработица по реда на чл. 54ж, ал. 1 от КСО в размер на 89,94 лв. дневно за
срок от 04.05.2017 г. до 03.11.2017г.
Впоследствие е била
инициирана проверка по разходите на ДОО по отношение на осигурителя ЕТ
„М-инвестмънт – М.П.“, документирана с Констативен протокол № КП-5-04-00434437/06.07.2018
г. При проверката е прието за установено,
че по сключения трудов договор между жалбоподателя и този търговец, Б.И. /както
още 11 други лица/ не е упражнявал реално трудова дейност за периода до
прекратяване на трудовото правоотношение /10 работни дни за периода 19.04.2017
г. – 03.05.2017 г., назначен с трудово възнаграждение 2600 лв. на длъжност
„оператор въвеждане на данни“/. В хода на проверката жалбоподателят е дал
писмени обяснения, според които работил в ЕТ „М-инвестмънт – М.П.“ като
„оператор въвеждане на данни“; вкарвал данни на фирми и негови клиенти в
компютърна програма, но не знаел как се казвала програмата и не може да посочи
фирми, на които е въвеждал данни; бил със средно образование „оператор на
машини“, но не си спомня училището в гр. Павликени; нямал документ,
удостоверяващ компютърните му умения, знанията и уменията за работа със
счетоводни програми е придобил от Михаил; бил освободен от работа, защото бил
твърде бавен във въвеждането на данни.
Били са издадени
Задължителни предписания № ЗД-1-04-00434910/09.07.2018 г. по реда на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО до осигурителя да подаде заличаващи декларации обр.
1 за въпросните лица, в т.ч. и за Б.И. за месеците 04. и 05.2018 г. Тези
предписания са обжалвани от ЕТ „М-инвестмънт – М.П.“, като същите са потвърдени
с Решение № 265/04.06.2019 г. по адм. дело № 748/2018 г. на Административен съд
– Велико Търново и с Решение № 16555/04.12.2019 г. по адм. дело № 8906/2019 г.
на Върховен административен съд.
При описаната
фактическа обстановка са издадени Разпореждане № 041-02-204-4/12.06.2020 г. и
Разпореждане № 041-02-204-5/12.06.2020 г., и двете издадени от оправомощено
лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико
Търново. С Разпореждане № 041-02-204-4/12.06.2020 г. на основание чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 041-02-204-3/17.08.2017 г., с което е
било отпуснато парично обезщетение за безработица на жалбоподателя.
Административният орган се е позовал на представени нови документи - Констативен
протокол № КП-5-04-00434437/06.07.2018 г. за извършена проверка в ЕТ
„М-инвестмънт – М.П.“, при която било установено, че Б.И. не е упражнявал
трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване през периода от
19.04.2017 г. до 03.05.2017 г. вкл. С Разпореждане № 041-02-204-5/12.06.2020 г.
на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 10 от КСО е отказано отпускането на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Изложени са мотиви, че съгласно
констативен протокол и издадени задължителни предписания за заличаване на
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурител ЕТ „М-инвестмънт – М.П.“ за
периода от 19.04.2017 г. до 03.05.2017 г. за лицето не е възникнало задължение
за осигуряване при посочения осигурител, т.е. то не е осигурено лице по смисъла
на чл. 10 от КСО и предвид това е отпаднало основанието за отпускане на парично
обезщетение за безработица по подаденото от лицето заявление с декларирано
последно прекратяване на правоотношението, считано от 04.05.2017 г.
Жалбоподателят е
оспорил разпорежданията по административен ред, като същите са потвърдени с Решение
№ Ц 1012-04-45#1/22.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново. За да потвърди разпорежданията, директорът на ТП на НОИ е приел, че
жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност за периода от 19.04.2017 г. до 03.05.2017
г., по сключен трудов договор с ЕТ „М-инвестмънт – М.П.“ и за него не е
възникнало основание за осигуряване за този период.
Решението е връчено на
жалбоподателя на 24.07.2020 г. Недоволен от него, И. го е оспорил пред съда с
жалба, подадена по пощата на 06.08.2020 г.
В хода на съдебното
производство не са представени нови доказателства извън съдържащите се в
административната преписка.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена срещу акт, който негативно засяга интереса на жалбоподателя
в предвидения от закона преклузивен срок, след
изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
При извършената
служебна проверка се установи, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ
– В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата
компетентност, съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО. Спазено е изискването за форма с
оглед разпоредбите на чл.
117, ал. 3 и ал.
5 от КСО вр. чл.
59 АПК, като решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за
неоснователност на подадената пред него жалба. Спазени са административнопроизводствените
правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира, че изводите на ответната страна за липса на
осигуряване за жалбоподателя през периода от
19.04.2017 г. до 03.05.2017 г. са правилни. На практика в жалбата
липсват конкретни възражения срещу тези констатации. Твърдяните от ответната
страна факти са подкрепени с писмени доказателства – Констативен протокол №
КП-5-04-00434437/06.07.2018 г., който представлява официален документ по
смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК, приет по делото и неоспорен от жалбоподателя. Отделно от
това при наличието на твърдян отрицателен факт – неполагане на труд, в тежест
на жалбоподателя е да докаже действително престиране на такъв в полза на
работодателя му ЕТ „М-инвестмънт – М.П.“, което не бе сторено по делото,
въпреки дадените от съда указания в този смисъл.
Следва да се има
предвид, че наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до
възникване и на осигурително правоотношение, но само по себе си не е достатъчно
за целите на осигуряването. Казано по друг начин то е условие за възникване на
осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и
единственият елемент от фактическия състав на чл.
10, ал. 1 от КСО. Съгласно този текст осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице
следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса, както и че за целите на социалното
осигуряване, в понятието „трудова дейност“ се включват не само случаите на
престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи,
при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на
общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл.
4, ал. 1, т. 7 КСО. Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност.
Легално определение за
понятието „осигурено лице“ е дадено в §
1, ал. 1, т. 3 КСО, според което „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т., т. 1, 3
и 5
КСО. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от
страна на жалбоподателя по сключения трудов договор няма. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност /чл.
10, ал. 1 КСО/, а упражняването на трудова дейност е фактическо
обстоятелство, което следва да бъде установено. След като И. не е полагал труд
във фирмата на ЕТ „М-инвестмънт – М.П.“, това изключва качеството му на осигурено
лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица и след
заличаване на първоначално подадените данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО /в този смисъл напр. Решение № 17639 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2019 г., VI о.
Решение № 16773 от 10.12.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 2148/2019 г., VI о., Решение № 13266 от 8.10.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 394/2019 г., VI о. и мн. др./.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, свеждащи се до това, че административният орган
не е съобразил наличието на предходно негово осигурително правоотношение в Германия,
по което бил осигурен за всички осигурителни рискове. Съгласно чл. 54а, ал. 3
от КСО паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление
до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. По делото е
безспорно, че в подаденото от И. Заявление с вх. № 041-02-204/11.05.2017 г. по
описа на ТП на НОИ – В. Търново лицето е посочило като последно прекратено осигурително
правоотношение това с ЕТ „М-инвестмънт – М.П.“, считано от 04.05.2017 г. Подаването
на заявление за упражняване на материално право до съответен публичен орган на
власт представлява упражняване на потестативно процесуално правомощие.
Упражняването на това правомощие задължава съответния орган да разгледа
претендираните чрез упражняването му материалноправни последици, като органът е
обвързан от посочените в заявлението факти и обстоятелства. Предвид това ръководителят
на осигуряването за безработица няма правомощие дори и с оглед принципа на
служебното начало в административния процес, да подменя съществен елемент от
изявлението на страната, което тя отправя в административното производство по
чл. 54а от КСО, като работодателя по последното прекратено осигурително
правоотношение и датата на неговото прекратяване /която е релевантна при
определяне периода на обезщетението съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО/. Както
правилно изтъква ответникът, за жалбоподателя е налице възможност да подаде
друго заявление по предходното освобождаване на лицето, което ще подлежи на
самостоятелна преценка от органа дали лицето има право на обезщетение за
парично подпомагане, съответно в какъв размер.
Неоснователно е
бланкетното възражение за неправилно прилагане на европейското законодателство
в областта на координацията на системите за социална сигурност. Тълкуването на
разпоредбите на чл. 62 § 1 във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация
на системите за социална сигурност води до извод, че размерът на обезщетението
при безработица следва да бъде определен при отчитане на трудовото
възнаграждение, получавано от лицето при последната му работа по трудово
правоотношение, която в случая е заявена в България и съгласно българското
законодателство, независимо че последното предвижда определен осигурителен
период, през който се взима трудовото възнаграждение, служещо като база за
определяне на съответното обезщетение. В хипотезата на цитираните разпоредби на
Регламент (ЕО) № 883/2004 г., които имат примат пред
националното законодателство, се отчита трудовото възнаграждение или
професионален доход само при последния посочен от лицето работодател, който в
случая е в България, без оглед на продължителността на периода. След като е
установено, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност при работодателя
ЕТ „М-инвестмънт – М.П.“, респ. не е получавано трудово възнаграждение, то и по
силата на посочените разпоредби за него не възниква право на парично
обезщетение за безработица по подаденото заявление, независимо от наличието на
предходен осигурителен стаж.
Неотносимо е
възражението, че в случая не се касае за недобросъвестно получени от
жалбоподателя суми. Производството не е по чл. 114 от КСО за да се обсъжда дали
лицето е действало добросъвестно при получаване на паричното обезщетение за
безработица.
Предвид изложеното
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора
и с оглед своевременно направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника, Б.И. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП
на НОИ – Велико Търново ***ско възнаграждение в размер от 100 лева съгласно чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая не е
голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от ***а, който е
представлявал издалия акта административен орган.
Решението е окончателно
по арг. от чл. 119 от КСО, тъй като същото е постановено по жалба срещу актове
по чл.
117, ал. 1, т.
2, буква „б“ от КСО.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.И. с адрес ***, срещу
Решение № Ц 1012-04-45#1/22.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане № 041-02-204-4/12.06.2020 г. и Разпореждане №
041-02-204-5/12.06.2020 г., издадени от оправомощено лице за ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА Б.К.И. с адрес ***, ЕГН ********** да
заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико
Търново сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 119 от КСО.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: