№ 4843
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Маврова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело №
20221100110249 по описа за 2022 година
Ищцата Д. Л. твърди в исковата молба, че на 12.09.2021 г., около 11,25ч. в гр.
София, на бул. „Ал. Дондуков“ на кръстовището с ул. „Париж“, поради отнето
предимство, е получила увреждания при удар с лек автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ
329 ЦДИ“, с рег. № ********, управляван от М. Т. Н.. Ищцата сочи, че се е
придвижвала с пътно- превозно средство – тротинетка, марка „КСИОМИ“, модел М по
бул. „Ал. Дондуков“ по посока ул. „Г.С. Раковски“ по регулираната с пътни знаци и
очертана велоалея. Поддържа, че от улица „Париж“ внезапно е излязло гореописаното
МПС, което й е отнело предимство и ищцата се е ударила, без да може да спре или да
намали скоростта. Сочи, че е паднала на земята и за кратко е загубила съзнание, като
се е свестила в ръцете на притекли се на помощ хора. Всичко я е боляло и не е можела
да стане.
В исковата молба се поддържа, че велоалеята е двупосочна и е очертана от
дясната страна на движението на бул. „Ал. Дондуков“. Преди кръстовището с бул. „Ал.
Дондуков“, от дясната страна на ул. „Париж“ е поставен пътен знак, който указва на
водача, че има велоалея и той е длъжен да се увери, че може да премине след като
няма да създаде опасност за другите участници в движението. Има и втори знак, който
указва на водача, че трябва да пропусни движещите се с предимство пътни превозни
средства. Счита, че водачът на автомобилът е нарушил пътни знаци Б1 и А20,
указващи предимство и регулиращи движението.
Ищцата поддържа, че в резултат на пътнотранспортното произшествие е
получила увреждания на здравето. Останала е без работа четири месеца, защото се е
1
грижила за малки деца и не е можела да извършва нормални движения. Била е взета от
Спешна помощ, наложило е да се придвижва с патерици, на левия крак е била с шина
и е трябвало да носи стабилизиращ корсет. Препоръчали са й операция на 6-ти
гръбначен прешлен, който се е оказал сплескан при произшествието. Ищцата сочи, че е
отказала операция, поради риск от по-тежко увреждане. Сочи, че това увреждане на
гръбнака, изразяващо се в сплескване на 6-ти гръбначен прешлен пречи на нормалната
изправена позиция на тялото, като резките движения за изправяне и клякане са
затруднени.
Поддържа, че е получила нараняване на лявото коляно, изразяващи се в
разтягане на коленни връзки. Коляното е бил неподвижно с шина за 15 дни и е било
раздвижвано за повече от 30 дни, след сваляне на шината. Сочи, че 90 дни е изпитвала
затруднения и болки при движението в коляното. На 22.06.2022 г. е извършена
операция на коляното, като се е възстановявала един месец след нея и няма вече
хрущял в това коляно, което води до болки при сгъване и натоварени движения.
Претендира общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
40 000 лв., като в исковата молба поотделно са посочени увредите и сумите: увреждане
на гръбнака /21 000 лв./, увреждане на коляното /15 000 лв./, за увреждане на лявото
рамо /2000 лв./, за увреждането на лицето, изразяващо се в охлузване над веждата и
по скулната кост /общо 2000 лв./.
Ищцата поддържа, е сторила и разходи за лечение, както следва: закупуване на
корсет – 300 лв., за тренировки на гръбнака – 400 лв., за операция – 250 лв., или общо
950 лева.
Ето защо, Д. И. Л. моли съда да осъди на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД сумата от 40 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането – 14.09.2021 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ищеца, както и за сумата от 950 лв.,
обезщетение за имуществени вреди, под формата на разходи за лечението, ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. ,
настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие на 14.09.2021 г., около 11,25
часа, по вина на М. Т. Н., водач на лек автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 329 ЦДИ“, с
рег. № ********, както и деловодни разноски. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД поддържа, че исковата молба е
недопустима, защото не е спазена процедурата, предвидена в чл. 498, ал. 3 КЗ. Счита,
че изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникване на самото право
на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на „ГО“ на автомобилистите. В
отговора, по същество оспорва претенцията по основание и размер, като сочи, че не е
налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, а става
въпрос за случайно събитие. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди че
2
ищцата е управлявала двуколесното превозно средство с превишена скорост, не е
наблюдавала непрекъснато пътната обстановка, отказала е оперативно лечение.
Оспорва получените увреждания, като сочи, че в епикризата, касаеща оперативната
интервенция е описано, че става въпрос за прясно скъсване на менискуса. Счита, че
претенцията за имуществени вреди, не се намират в причинно-следствена връзка с
процесния пътен инцидент и не са бири необходими. Претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното:
Настоящият състав намира, че производството е допустимо, доколкото след
получаване на препис от исковата молба, застрахователят е уведомен за претенцията и
е имал възможност да плати, като това не е сторено в рекламационния срок,
предвиден в чл. 498, ал. 3 КЗ.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
К043 от 14.09.2021 г., съставен от дежурен полицай след посещение на място.
Представено е съдебномедицинско удостоверение и епикриза от УМБАЛ
„Царица Йоанна – Исул“ ЕАД, Клиника по неврохирургия, изследвания от образна
диагностика и др., както и болнични листове, епикриза от МБАЛ Люлин ЕАД, както 2
бр. фактури и разписка.
Не е спорно по делото, а и видно от представената полица № BG/
23120002708275 за застраховка „Гражданска отговорност“ , за водача на процесния
автомобил е налице валидна застраховка със срок на действие до 26.09.2021 г. в ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД.
Съгласно заключението на комплексната медицинска и автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, механизмът на ПТП е
следният:
На 14.01.2021г. в гр. София, около 11,25 ч. по ул. „Париж“ в посока от ул.
„Врабча“ към бул. „Дондуков“се е движил лек автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 329
ЦДИ“, с рег. № ********, управляван от М. Т. Н.. Времето е дневно, с добра видимост
и суха пътна обстановка. Достигайки до бул. „Дондуков“ водачът е спрял автомобила,
непосредствено пред пътната маркировка на велоалеята, поради наличие на пътен знак
Б1 – „Пропусни движещите си по пътя с предимство“, знак А30 – „Велосипедисти“,
както и знак Г2 – „Движение само надясно след знака“. Водачът Н. е погледнал
наляво, дали не се приближава моторно превозно средство и е потеглил, преди да
огледа пътя надясно за движещи се велосипедисти и други превозни средства по
велоалеята. В същото време, от дясно по велоалеята в посока от бул. „В. Левски“ се е
приближавало ППС, електрическа тротинетка, марка „КСИОМИ“, модел М,
управлявана от Д. И. Л. със скорост 16-17 до 20 км/ч. Потегляйки преди да погледне
надясно водачът на автомобила М. Н. е поставил себе си и водача на тротинетката в
невъзможност дори да задействат спирачките на управляваните от тях МПС. Поради
тази причина лекият автомобил „Мерцедес“ е ударил преминаващата пред него
пострадала водачка Д. Л. в десния крак, след което тя е паднала върху пътната
настилка.
Съгласно комплексната експертиза, получените увреждания от ищцата са
3
следните: счупване на шести гръден прешлен, причинило на ищцата трайно
затруднение на движенията на снагата, за срок по-дълъг от 30 дни; контузия на лявото
рамо, ляво коляно, охлузване над лява вежда и охлузване в областта на лява скула на
лицето, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Девет месеца по-късно е извършена оперативна интервенция по артроскопски
път по повод езиковидно прекъсване на медиален мениск в ляво, както и хрущялен
дефект на медиален бедрен кондил и латерален тибиален кондил. Направена частична
менисцектомия и хондропластика за хрущялни дефекти.
Съгласно заключението е налице причинна връзка между уврежданията и
настъпилото ПТП на 14.09.2021 г.
Във връзка със счупването на шести гр. прешлен – увредата е довела до
временна нетрудоспособност - 167 дни; по отношение на лявата колянна става е е
поставена туторна шина за 1 месец и придвижване с помощни средства.
Следоперативно по отношение на лявото коляно, ишцата е била в отпуск за временна
нетрудоспособност – 33 дни.
От заключението на повторната автотехническа експертиза се установява, че от
техническа гледна точка, причина за настъпване на ПТП, е неупражнен постоянен
зрителен контрол от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес“, липса на
адекватно поведение от негова страна, изразяващо се в отнемане на предимство и
навлизане н коридора на движещата се от дясно на лява ел. тротинетка по лявата лента
на велоалеята.
На базата на събраните по делото доказателства съдът намира, че поведението
на сочения делинквент като водач на процесния лек автомобил е противоправно и
виновно, тъй като не е пропуснал ищцата, при задължителна пътна маркировка и
указателни знаци, като е нарушил разпоредбата на чл.50 от ЗДвП. В тази насока е и
представеното наказателно постановление от 01.10.2021 г., съставено срещу М. Т. Н..
Образуваното досъдебно производство е прекратено с постановление на СРП от
22.11.2022 г., на основание чл. 242, а. 1 вр. чл. 24, ал.1 т. 9 от НПК.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в
чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са
видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания,
посочени по-горе в комплексната съдебномедицинската експертиза, както и
обстоятелството, че ищцата е търпяла интензивни болки вследствие на счупванията,
дългия възстановителен период. Съдът приема, че последващото разкъсването на
менискула е в резултат на пътния инцидент, като последица от увреда на коляното.
Обстоятелството, че ищцата е отказала оперативно лечение във връзка с увредата на
гръбначния стълб, не следва да се тълкува в нейна вреда, с оглед специфичното място
и несигурен резултат от такава интервенция. Съдът съобрази и показанията на
свидетеля Д.Д.Л., съпруг на ищцата, който сочи, че е търпяла интензивни болки, в
началото не е можела да ходи и продължава да има болки в гръбнака и коляното, не е
можела да се обслужва сама дълъг период след катастрофата. От значение за
4
определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на
живот в страната, както и възрастта на пострадалия към момента на настъпването на
увреждането. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 40 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вредите от пътнотранспортното произшествие. Основателна е и
претенцията за заплащане на сумата от 950 лв., представляваща разходи за лечението,
съобразно доказателствата за извършването им, на л. 21 и сл. от делото.
Законна лихва и върху двете обезщетения се дължи от датата на исковата молба,
доколкото от страна на ищцата, не са представени доказателства, че застрахователят е
уведомен за претенцията в по-ранен момент.
Относно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, съдът намира същото за
неоснователно. Съобразно изслушаните автотехнически експертизи, причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие е поведението на водача на
автомобила и отнемане на предимство. Още повече, допълнителната АТЕ пояснява, че
при условие, че водачът на ел. тротинетка към момента на възникване на опасността се
е движила по предназначената за нея лента на велоалеята (няма събрани достоверни
доказателства в обратната насока), съответно е била в обективна невъзможност да
предвиди и предотврати ПТП. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на св.
М. Т. Н., водач на процесния автомобил, че същата се е движила по средата на
велоалеята, доколкото същите са противоречиви и не съответстват на останалите
събрани по делото доказателства.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата Д. Л. следва да бъдат
присъден сторените разноски в размер на 200 лв., за депозит за експертиза.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищците адв. В. П., съобразно уважената част от исковете, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1000 лв. На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът „ОЗК-Застраховане“АД следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 1550 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, гр. София, ул.“Св. София“ №
7, ет. 5, представлявано от адв. Г. Х., гр. София, ул. „********, да заплати на Д. И. Л.,
ЕГН **********, гр. София, ул. „********, представлявана от адв. В. П., гр. София, ул.
„******** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сума в размер на от 40 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.09.2021 г., около 11,25 ч. в гр.
София, на бул. „Ал. Дондуков“ на кръстовището с ул. „Париж“, от водач на лек
5
автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 329 ЦДИ“, с рег. № ********, застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество,
ведно със законна лихва, считано от 30.09.2022 г. - датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 950 лв., представляваща имуществени
вреди, под формата на разходи за лечение, в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва, считано от 30.09.2022 г. - датата на исковата
молба до окончателното плащане до окончателното плащане, както и да й заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 200 лв., за разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, гр. София, ул.“Св. София“
№ 7, ет. 5, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на
ищцата адв. В. П., гр. София, ул. „********, сумата от 1000 лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сума в размер на
1550 лв. за държавна такса.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6