РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Плевен, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Д. Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело №
20224430102281 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
АЛБ. М. П. против „В и К“ ЕООД-Плевен, в която се посочва, че са
обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор №339/03.10.1988г.Твърди се, че съгласно Допълнително
споразумение №98/22.07.2010г. последната заемана е била „***“.Посачва, че
на 31.03.2022 г. получила Предизвестие - Изх.№871/31.03.2022г. от
работодателя, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено поради
съкращаване на щата. На същата дата е връчена Заповед №26/31.03.2022г. за
уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ без да бъде спазен срока
на предизвестието.
Счита, че уволнението ми е незаконно поради следните съображения:
1.Отсъстват законоустановени предпоставки по чл.328, ал.1, т.2,
пр.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение - не е налице
реално съкращаване на щата като фактическо състояние. Изпълняваната
трудова функция като съществено съдържание на заеманата длъжност реално
не е преустановена и не е премахната. Поради естеството си предвидените в
1
длъжностната характеристика функции не могат да отпаднат от съществените
дейности на предприятието. Броят на служителите в съответното звено
действително не е намален и не е налице реално трансформиране на
длъжности.
2. В нарушение на изискването за добросъвестност по чл.8, ал.1 от КТ,
със законово допустими средства е постигната целта да бъде прекратен
конкретно моят трудов. Премахването на едни длъжности в съответното звено
и въвеждането на други длъжности с променени изисквания за заемане и
трудови функции не е обусловено от обективен интерес и съставлява
злоупотреба с право.
Предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение са издадени след отказ на ищцата да изпълни едностранни
нареждания на работодателя за преместване на друга работа в предприятието,
като нейната работа е била възложена на друг предпочетен служител. Със
Заповед №11/07.01.2022г. работодателят едностранно й наредил от „***“ в
отдел ***“ - Централно управление да премина на длъжност „***“ в звено
„***“ за времето от 10.01.2022 г. до23.02.2022г. Нареждането е било
обосновано с възникнала производствена необходимост и позоваване на
чл.120 от КТ, без да е налице такава законова хипотеза, като по този начин
работодателят упражнявайки властта си едностранно изменя мястото и
характера на работата. Ищцата посочва, че е отказала преместването, като
счита, че работодателят действа недобросъвестно, без реално да е налице и
без да е мотивирана производствена необходимост. Излагат се съображения,
че не може да се поставя въпрос за законова хипотеза на чл.120 ал.1 от КТ и
след като работодателят я премества в друго звено поради възникнала
производствена необходимост, а същевременно служител от това звено /Д. Д./
се премества да изпълнява нейните трудови функции.
Посочва, че за времето от 10.01.2022г. до 21.03.2022г. ползвала
отпуск по болест и постъпила в болница. При завръщането си на работа
работодателят не я допуснал да изпълнява безпрепятствено трудовите си
функции на дългогодишно заеманата длъжност, като са запазени и възложени
без промяна за фактическо изпълнение на колегата Д. Д., включително до
деня на уволнението Паралелно с това работодателят й връчил нова Заповед
№76/23.03.2022г., с която на основание чл.120 от КТ й наредил да изпълнява
друга работа на длъжност „***“ за времето от 23.03.2022г. до 06.05.2022г.
Ищцата възразила мотивирано и срещу тази заповед - Възражение вх.рег.
№804/23.03.2022 г. Отказвала да изпълнява новата длъжност и поради това,
че заповедта не е съобразена със здравословното й състояние - инвалидност и
здравни противопоказания.
Твърди, че работодателят не може едностранно да извършва
преценка коя работа е подходяща за здравното състояние на служителя, а
всеки спор следва да бъде разрешен по реда на чл.З от Наредбата за
трудоустрояване от здравния орган със съответно предписание и трудово
2
насочване. Това трябва да стане преди прекратяване на трудовото
правоотношение. До решаване на спора по установения от закона ред
работодателят не може законно да упражнява правото си на уволнение
спрямо служителя, който е отказал да изпълни определената за него работа.
Постигането въпреки това на уволнение чрез други законово допустими
средства, възможни сами по себе си, но използвани превратно, представлява
злоупотреба с право.
3.Поведението на работодателя съставлява тормоз по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак
увреждане и се квалифицира като дискриминационна проява съгласно чл.5 от
ЗЗДискр:
Уволнението е предшествано от едностранни заповеди на
работодателя, с които я принуждавали да напусна трайно установеното
работно място и да изпълнява друга работа в предприятието, без да бъде
съобразено здравословното ми състояние съгласно чл.120, ал.2 от КТ.
Налагало се да излага обяснения устно и писмено, като разкрива
здравословното си състояние и да изтъква своята уязвимост при
сравнителната възможност други лица, без увреждане на здравето да се
справят безпрепятствено с работата. Това на свой ред накърнявало
достойнството и я поставяше в унизително положение. Твърди, че от
05.04.2022г. е регистрирана в Агенцията по заетостта - Дирекция Бюро по
труда - гр. Плевен като безработно лице. Проявеното отношение на
работното място и създадената оскърбителна среда принизили чувството й на
социална ценност, като извършеното по този начин уволнение уронило
професионалното и личното й достойнство. Твърди, че проявеният от
работодателя тормоз е в нарушение на общата императивна норма на чл.8,
ал.З от КТ. Забраната на този дискриминационен подход е абсолютна, поради
което не търпи оправдание, дори при легитимни подбуди или цели.
Работодателят не е извършил подбор. Предоставената на работодателя
възможност да действа по целесъобразност не обосновава възможност за
произвол. Дори и при отсъствие на задължение за подбор, с оглед спазване на
забраната за дискриминация при упражняване на правото на труд, в чл.21 от
Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) изрично е установено
задължение на работодателя при осъществяване на правото си за едностранно
прекратяване на трудовия договор, включително на основание чл.328, а.1, т.2
от КТ, да не допуска дискриминационен подход. При наведената
недобросъвестност и несправедливо отнасяне, преценката, съображенията,
действията и бездействията на работодателя подлежат на съдебен контрол
относно нарушаване на забраната за дискриминация при уволнение.
Моли съда след като се увери в основателността на твърденията ,
да постанови решение, с което:
1. На основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае за незаконно и да
отмени уволнението, извършено поради съкращаване на щата със Заповед
3
№26/31.03.2022г., издадена от управителя на „***, ЕИК ***;
2. На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да я възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност, а именно „***“, в отдел ***“ - Централно
управление във „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***;
3. На основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ да
бъде присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на брутното
трудово възнаграждение, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, като претендира за част от вземането - за период от 1 /един/
месец в размер на 1000лв. от вземане в общ размер 6 000/шест хиляди/, ведно
със законна лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. С
определение от 25.07.2022г. е допуснато изменение но предявения иск за
обезщетението, като същият се счита предявен за сумата 8160лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявените искови претенции са
неоснователни, като са развити подробни съображения. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Безспорно по делото е, а и видно от представените доказателства, че
АЛБ. М. П. против „В и К“ ЕООД-Плевен, в която се посочва, че са
обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор №339/03.10.1988г.Съгласно Допълнително споразумение
№98/22.07.2010г. последната заемана е била „***“.Не е спорно, че на
31.03.2022г. получила Предизвестие - Изх.№871/31.03.2022г. от работодателя,
че трудовото правоотношение ще бъде прекратено поради съкращаване на
щата. На същата дата е връчена Заповед №26/31.03.2022г. за уволнение на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ.Не е спорно, че е налице промяна на
щатните разписания , представени към отговора- л.40-44, като бройка за
посочения отдел.
Спорен по делото е въпросът налице ли е реално съкращаване в щата,
спазена ли е процедурата по чл.333 от КТ, налице ли е злоупотреба с право и
дискриминация въз основа здравословно състояние.
На първо място, съдът приема, от представените доказателства, че е
спазена разпоредбата на чл.333 от КТ-видно от приложената преписка от
Инспекция по труда- -л.84-108 от делото.В ЕР ТЕЛК-л.93 е посочено
заболяването „захарен диабет“.На следващо място , когато съкращаването в
щата е за единствена по естеството си трудова функция, работодателят по
своя преценка може да уволни работника и подбора не е задължителен.
По отношение на реалното съкращаване в щата, съдът като се запозна
длъжностните характеристики на „Зам. ръководител отдел ***“ и „***“-л.131
и 137, че реално не е закрита определената длъжност като трудови функции, а
е променено само наименованието и намалени част от функциите и
4
критериите за заемане на същата.Независимо , че кодът е различен за
длъжностите, реално са запазени същите функции.
Представена е заповед №11/07.01.2022г. –л.47, от която е видно, че
ищцата е преместена , съгласно чл.120 от КТ от ЦУ, отдел „***“, длъжност „
***“ на длъжност „***“ в звено „***“.От доказателствата е видно, че времето,
когато ищцата е била в отпуск за временна нетрудоспособност-10.01.2022г.-
21.03.2022г., свидетелката *** Д. е била преместена със заповед по чл.120 от
КТ-л.130 на нейно място от звено „***“ длъжност „***“ за времето
19.01.2022г.-04.03.2022г.След завръщането си на работа със
Заповед№76823.03.2022г.-л.48 ищцата отново е преместена в звено“Монтаж и
демонтаж водомери“.От разпита на свидетелите и от писмените
доказателствата се установява, че свидетелката *** Д. е продължила да
изпълнява функциите на съкратената длъжност.А като бе посочено по горе
при сравнителен анализ и към настоящия момент, като е променено само
наименованието на длъжността, но функциите са се запазили.
С оглед на изложеното съдът намира, че е установено и
самостоятелното основание по чл.8 от КТ за злоупотреба с право. Съдът
преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна на
изискванията за заемане на определената длъжност/ в случая дори с намалени
изисквания/, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърденията за
злоупотреба с право и служителят е оборил презумцията в чл.8, ал.2 от КТ, че
работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение.
Не на последно място съдът приема аргументите на ищцата, че във
връзка с издадената последна заповед по чл.120 от КТ и направено от нея
възражение/депозирано от ищцата-л.324/, което не е било приложено от
работодателя, въпреки указанията на съда, че не е спазен реда по чл.3 от
Наредбата за трудоустрояването.
В тази връзка следва да се отбележи, че посочената заповед се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При тези обстоятелства, с оглед акцесорния характер на исковете по
чл.344, ал.1 т.2 и т.3 КТ, същите се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява акцесорен по отношение
основния иск- този за отмяната на уволнението- и следва неговата съдба,
поради което съдът намира, че претенцията на ищеца за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност се явява основателна и следва да
бъде уважена.
Основателен е осъдителният иск за обезщетението по чл.225, ал.1 от
КТ, който е също акцесорен и се в зависимост от наличието на две
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде
признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или
служителят да е останал без работа, претърпявайки по този начин
имуществени вреди. В настоящия случай е безспорно, че заповедта е
5
незаконосъобразна. Налице е и втората изискуема предпоставка, доколкото
видно от извършената от съда констатация в с.з. на трудовата книжка на
ищеца след прекратяването на трудовия му договор, същият не е работил по
трудово правоотношение. Съгласно заключението на вещото лице Т.И., което
не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно,
размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 01.04.2022г. до
30.09.2022г. възлиза на сумата от 8160 лв. ,а от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение до датата на съдебното заседание 25.07.2022г. е
5180,95лв./бруто/.При това положение следва да се уважи предявения иск за
сумата 5180,95лв. за периода 01.04.2022г.-25.07.2022г., като за разликата до
8160лв. и за периода 26.07.2022г-30.09.2022г., следва да се отхвърли като
неоснователен, предвид че се отнася за бъдещ период от време, спрямо който
не могат да се преценят правно релевантните факти, които биха настъпили за
в бъдеще.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на
207,24лв. за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 КТ, както и 60 лева за двата
неоценяеми иска по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 КТ и направените разноски за вещо
лице в размер на 210,40лв.
П отношение на направените разноски направени възражения за
редукция, съдът прецени, че са предявени три отделни иска, като за първите
два иска, следва да се приложи разпоредбата на чл.7,ал.1т.1 от
Наредба/1/200г. или възнаграждението се явява 1420лв. и за третия 1448лв.,
съобразно претендирания размер. При това положение и двете възражения се
явяват неоснователни. Съобразно изхода на делото, следва да се осъди
ответника да запрати на ищеца направени разноски в размер на 1150,48лв. по
компенсация, тъй като страните не са посочили изрично за кой иск каква сума
са договорили със страната.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна
Заповед № 26/31.03.2022г. на Управителя на „***, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК***, с която е прекратено трудовото правоотношение на
АЛБ. М. П., ЕГН**********, на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ /поради
съкращаване в щата/.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1 т.2 от КТ, АЛБ. М. П.,
ЕГН**********, на заеманата преди уволнението длъжност- „***“, в отдел
6
***“ - Централно управление във „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. *** .
ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на АЛБ. М.
П., ЕГН**********, сумата от 5180,95лв. за периода 01.04.2022г.-
25.07.2022г.,обезщетение поради незаконно уволнение, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-27.04.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 8160лв. и за периода 26.07.2022г-
30.09.2022г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на АЛБ. М. П.,
ЕГН**********, направени разноски общо в размер 1150,48лв., по
компенсация.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. ***, да заплати по сметка на Плевенския районен
съд, държавна такса в размер на 267,24лв., както и направените разноски за
вещо лице в размер на 210,40лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от днес- 26.07.2022г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7