№ 1699
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110133496 по описа за 2022 година
Ищецът ЗД „Е.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско
на МПС” заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС “Тойота
Ярис” с рег. № ....., резултат от ПТП на 20.09.2021 г., в размер на 2 287,10 лв., причинено по
вина на водача на МПС л.а. “Мицубиши”, с рег. № ....., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество ЗК „Л. Инс“ АД. Ищецът предявил пред ответника
регресна претенция за възстановяване на половината от платеното обезщетение и
ликвидационните разноски по определянето му в размер на 15 лв., но плащане не
постъпило. Ищецът претендира плащане на вземането в размер на 1151.05 лв.,
представляващи половината от заплатеното застрахователно обезщетение и 7.50 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание
и размер. Оспорва механизма на ПТП и наличието на виновно и противоправно поведение
на водача на л.а. “Мицубиши”, с рег. № ...... Поддържа, че липсва основание за плащане по
регресната претенция, доколкото е налице изключен риск. Твърди, че размерът на
претенцията е завишен. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
1
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 20.09.2021 г. настъпило ПТП между МПС
“Тойота Ярис”, с рег. № ....., застрахован по имуществена застраховка Каско при ищеца, и
МПС “Мицубиши”, с рег. № ....., гражданската отговорност на чийто водач била
застрахована при ответника, както и че ищецът изплатил сумата от 2287.10 лв. за ремонт на
застрахования автомобил.
От събраните по делото доказателства се установява, че механизмът на ПТП е следният: лек
автомобил Тойота Ярис се движи по околовръстния път на гр. Добрич и предприема ман.ра
изпр.арване на движещия се пред него автомобил, а след това и на движещия се пред него
автомобил Мицубиши. При започване на изпр.арването ос.ата линия била прекъсната, но
следа това /на мястото на удара/ била непрекъсната. По същото време водачът на лек
автомобил Мицубиши предприел ман.ра завиване наляво без да пропусне изпр.арващия го
автомобил, при което настъпил удар между автомобилите - в задна дясна част за
изпр.арващия и в предна лява част за завиващия. Това е видно от заключението на приетата
по делото САТЕ и възприетия в него механизъм на ПТП и данните относно настъпилите
увреждания по автомобилите, които сочат на извода, че изпр.арването почти е било
извършено, когато настъпил ударът. В свидетелските си показания свидетелят Д., водач на
л.а. Тойота, сочи, че когато се изравнил с другия участник в ПТП-то, той се отклонил в ляво
и настъпил ударът между автомобилите. А в показанията си свидетелят К. твърди, че
изпр.арващият автомобил го ударил от лявата страна /което, при положение че вредите за
изпр.арващия автомобил са в задна дясна част, е възможно да се случи само при завършване
на ман.рата изпр.арване и връщане в напуснатата лента/, като ПТП настъпило в лявата част
на платното. По делото е приложен съставен от водачите двустранен протокол за ПТП.
Съгласно чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Правилото е, че в сектор
„Пр.озно средство А” се попълват данните за МПС-то, управлявано от участника, виновен за
настъпване на ПТП. В случая в сектор „А“ данни е попълнил водачът на МПС Тойота, който
признал вина за ПТП-то. От друга страна данните по делото сочат, че ПТП е настъпило, тъй
като водачът на автомобил Мицубиши предприел ман.рата завой наляво без да пропусне
изпр.арващия го автомобил. При така установените по делото обстоятелства следва да се
приеме, че и двамата водачи са виновни за настъпване на произшествието, като водачът на
л.а. Мицубиши в условията на съвина, при предприемане на ман.ра завиване наляво
реализирал ПТП с неправилно изпр.арващия го автомобил /при наличие на маркировка
забраняваща тази ман.ра/. Съгласно чл. 25 ЗДвП, водач на пътно пр.озно средство, който ще
2
предприеме каквато и да е ман.ра – например да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне
ман.рата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши ман.рата, като
се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Това правило за
поведение е нарушил водачът на лек автомобил Мицубиши, тъй като е предприел ман.рата
завой наляво без да се съобразява с движещия се покрай него автомобил, независимо дали
последният го е изпр.арвал правилно или не. Извършеното и от изпр.арващия автомобил
нарушение обосновава наличието на съпричиняване по 1/2.
Според заключението на автотехническата експертиза щетите по лек автомобил Тойота са
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател срещу
застрахователя по гражданската отговорност, до размера на 50% от стойността им.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на автомобил Тойота, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 2287.10 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Платеното от ищеца обезщетение съвпада с установената от заключението сума, с ½ от
която се съизмерява регресното право на ищеца, заедно с половината ликвидационни
разноски /7.5 лв./ или дължими са 1151.05 лв. Искът следва да се уважи в цялост, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
направените по делото разноски за държавна такса 50 лв., депозит в.л. 300 лв. /разноски на
свидетелите не са изплащани и не се дължат/ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
общо 450 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ......,
на основание чл. 411 КЗ, сумата от 1151.05 лв., представляваща регресно вземане за платено
обезщетение за имуществени вреди от ПТП настъпило на 20.09.2021 г. при вина на водача
3
на МПС “Мицубиши”, с рег. № ....., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 22.06.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 450 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4