Р Е Ш Е Н И Е
№ ..260015.......... 12.02.2021г. гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На
осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: 1. Светлин Стефанов
2. Румяна
Райкова
Секретар:
Станислава Стойчева
Прокурор:
Яна Николова
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Мариана Георгиева ВНОХД № 418 по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260016 от 24.11.2020г.
постановена по НОХД № 1179 по описа за 2020г. Шуменският районен съд:
-
признал
подсъдимият Р.Д.Р. ЕГН ********** за виновен в това, че на 15.07.2019г. в гр.
Шумен, при условията на продължавано престъпление, два пъти, принудил Ч.П.М.,
роден на ***г., да извърши нещо противно на волята си, а именно - да удари с
камък показалеца на дясната си ръка, като употребил за това сила /първия
път дръпнал лявото му ухо и продължителен период от време не пуснал ръката си от ухото му, а втория път издърпал
лявото му ухо два пъти и му ударил няколко шамара по бузите/, и заплашване /само по отношение на първия път, като
му казал, че ако не удари с камък ръката си, ще го накара да си отреже главата/, поради което и на основание чл.143, ал. 1 от НК вр.
чл. 26, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК го осъдил на 3 месеца „ Лишаване от
свобода“.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3 години.
На основание чл.59, ал.2 от НК приспаднал задържането за срок от 24 часа на
подсъдимия на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, считано от 15.07.2019г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимият Р.Д.Р.
да заплати общо 963.20 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеният съдебен акт е депозирана
жалба от подс. Р., чрез защитника му адв. Д.С. ***. С жалбата се излага
становище за незаконосъобразност и неправилност на присъдата на ШРС,
постановена в нарушение на основни принципи и целите на закона. Защитата намира
наложеното наказание за несправедливо и несъответстващо на действителната
степен на обществена опасност на деянието, както и на обстоятелствата имащи
значение за наказателната отговорност. Счита и, че обвинението е недоказано от
обективна и субективна страна, поради наличието на многобройни противоречия в
свидетелските показания. Излага довод за наличие на основание за прилагане на
чл.9, ал.2 от НК.
Моли
обжалваната присъда да бъде отменена, а делото прекратено на горепосоченото
основание.
В
съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура излага
становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата правилна и обоснована. Намира фактическата
обстановка за правилно изяснена и безпротиворечива. Счита, че не е налице
малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и споделя аргументите
на първоинстанционния съд. Подробно обосновава това свое становище, касателно
този довод на защитата.
Предлага
настоящата инстанция да постанови решение, с което да потвърди присъдата на
РС-Шумен.
Подс. Р., редовно призован, се явява лично
и с редовно упълномощения си защитник адв.Д.С. от ШАК.
Защитата поддържа изложеното в жалбата и
доразвива доводите, изложени в нея. Счита, че неправилно районният съд е
игнорирал показанията на св.Л.Д.- дъщеря на подсъдимия. Акцентира и върху
наличието на противоречия в показанията на свидетелите, като конкретно сочи
тези на св.М.А.. Намира, че е налице допуснато от първата инстанция нарушение,
изразяващо се неизследване на подбудите на дееца, довело и до неправилна и
несправедлива присъда. Допълва довода си за малозначителност на извършеното, с
което обосновава явната незначителност до степен, която, според него е
недостатъчна извършеното от подс. Р. да се квалифицира като престъпление. Моли съда да приеме, че е налице хипотезата
на чл.9, ал.2 от НК и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК алтернативно да
оправдае неговия подзащитен или да прекрати делото.
Подс.Р. изразява съгласие с изложеното от
защитника. Твърди, че е извършил деянието не с лоша умисъл, а с цел да покаже,
че не трябва да се прави така и да звъни на звънеца многократно. Моли да бъде
оправдан.
Въззивната
инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери
същата изцяло съгласно изискванията на чл.313-314 от НПК установи наличие на
обстоятелства по чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК.
За да постанови
присъдата си районния съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Д.Р. живеел със семейството си в ******
От няколко години в дома му живеела и неговата дъщеря
– св. Л.Р.Д.. През м. юли 2019г. тя била бременна в осмия месец. На
15.07.2019г. през деня, свидетелката Д. била у дома си, а подсъдимият Р. бил на
работа. Около обяд някой позвънил на звънеца на входната врата, но когато св. Д.
излязла да види кой звъни, нямало никой. След малко се позвънило отново и след
като Д. излязла, отново не намерила никого пред входната врата. Тъй като през
прозореца видяла деца в парка, в близост до къщата, тя предположила, че те са
се пошегували и решила повече да не излиза, в случай, че отново се позвъни. В
следващите часове още около пет-шест пъти се звъняло на звънеца, но св. Д. не
излязла повече да види кой звъни. Около 17,00 часа подс.Р. се върнал от работа.
Междувременно пострадалият Ч.П.М., роден на *** г., се
намирал в близост до дома на подс. Р., където си играел със свои връстници и
приятели, сред които свидетелите М.А., К.И., Ф. Д., И.Г., С.П.и др. Около 18,00
часа децата решили да си направят шега, като позвънят на звънеца на произволно
избрана къща, след което се скрият и наблюдават какво ще се случи. Децата си
избрали дома на подсъдимия Р.,***, като не познавали обитателите на жилището.
Предложили на пострадалия М. да натисне звънеца, той се съгласил. Пострадалият М.се
приближил до входната врата, заедно със св .М.А., а останалите момчета стояли и
наблюдавали от по- далечно разстояние. След като М. натиснал звънеца, всички
деца се разбягали в посока намиращия се наблизо парк със стадион. В този момент
подс. Р. излязъл пред дома си и видял бягащите деца. Той казал на дъщеря си, че
някой е звънял и тя му споделила, че през деня някакви деца от квартала са
звънели поне пет-шест пъти и са я безпокоили.
Подсъдимият Р. се ядосал, тъй като дъщеря му била
бременна и решил да се саморазправи с децата, които са я безпокоили. Той
излязъл отново на улицата и видял пострадалия М.и приятелите му в близост до
дома си. Когато децата го видели, те тръгнали да бягат. Подсъдимият Р. ги
подгонил и настигнал пострадалия М., на когото хванал силно за лявото ухо, като
му причинил болка. Подсъдимият попитал малолетния М.кой е звънял на вратата му.
Тогава пострадалият си признал, че той бил звъннал, но другите деца го били
накарали. Подсъдимият Р. продължавал да държи пострадалия за ухото и му казал,
че щял да му даде един камък, с който трябвало да си удари пръста, с който бил
натиснал звънеца. В противен случай щял да го накара да си отреже главата.
Пострадалият М. много се изплашил и поради това изпълнил нареждането на
подсъдимия - взел подадения му от последния камък, сложил си показалеца на
дясната ръка на бордюра и с лявата си ръка, с която държал камъка, си ударил
показалеца на дясната ръка. Свидетелят М.А. наблюдавал какво се случва отблизо,
но не се намесил, тъй като подсъдимият бил доста по-възрастен и силен от него.
След като пострадалият се ударил сам с камъка, изпитал остра болка, но тъй като
го било страх от обвиняемия, не казал нищо. Тогава подс. Р. помогнал на
пострадалия М.да се изправи и му казал, че щял да му се извини, но в случая
нямало за какво да му се извинява, тъй като той сам се бил ударил. След това
подсъдимият се прибрал у дома си.
Пострадалият М.и св. М. А. отишли при другите деца и
им разказали какво се било случило. Децата се ядосали на подсъдимия, че е
наранил техния приятел Ч. и решили да му отмъстят. Седнали на една пейка в
близост до дома на подсъдимия и решили да го причакат да излезе, за да го
нападнат с пръчки. След това се отказали от тази си идея и две от момчетата
решили отново да позвънят на звънеца, за да дразнят подсъдимия. След като звъннали
на звънеца, Р. се показал на прозореца и те тръгнали да бягат. Подсъдимия
отново излязъл на улицата и подгонил децата. Този път пострадалият М.бил с
велосипеда си и когато подсъдимия тръгнал да го гони, М.се изплашил и паднал от
велосипеда. Р. го настигнал и отново го хванал за лявото ухо, след което му
ударил няколко шамара по двете бузи на лицето. После отново го хванал за ухото
и за втори път го накарал да си удари с камък показалеца на дясната ръка.
Пострадалият М.изпитвал страх от подсъдимия, а и тъй като последният упражнил
физическо насилие спрямо него, не се възпротивил на нареждането му, като
повторно взел камък и нанесъл с него удар върху показалеца на дясната си ръка.
След това двамата се прибрали по домовете си, а когато родителите на М.научили
за случилото се, подали сигнал в полицията и подсъдимия Р. бил задържан за срок
от 24 часа, по реда на ЗМВР.
От заключението на изготвената съдебно - медицинска
експертиза се установява, че на пострадалия Ч. М.са причинени следните
травматични увреждания: контузия на показалеца на дясната ръка: кръвонасядане и
оток по гръбната и по дланната страна на показалеца, поднокътен кръвоизлив на
показалеца, частична фрактура на върховата част на нокътната фаланга на II
пръст с малък фрагмент; травматичен оток на ограничена площ в областта на
висулката на лявото ухо на границата със свободния му ръб, палпаторна
болезненост по задната страна на шията и в основата на тила без видими
травматични увреждания.
Изложената
фактическа обстановка първоистнационният съд приел за установена, въз основа на
показанията на пострадалия Ч. М., показанията на свидетелите М.А., Ф. Д., И.Г.,
С.П., К.И. и частично от показанията на св. Д. С.С.и св. Л. Д., както и от
приобщените показания на основание чл. 281 от НПК на св. Д. Д., св.Ч. М.и св.М.
А., св. С. Й. и св. Д. Д., от присъединените на основание чл.283, ал.3 от НПК,
писмени доказателства по ДП № 803/2019г. по описа на РУ – Шумен, както и от:
- изготвената в досъдебното
производство и приета от съда съдебно – медицинска експертиза по писмени данни
№ 55/2020г. на пострадалия Ч. М., според чието заключение са му причинени
контузия на показалеца на дясната ръка: кръвонасядане и оток по гръбната и по
дланната страна на показалеца, поднокътен кръвоизлив на показалеца, частична
фрактура на върховата част на нокътната фаланга на II пръст с малък фрагмент;
травматичен оток на ограничена площ в областта на висулката на лявото ухо на
границата със свободния му ръб, палпаторна болезненост по задната страна на
шията и в основата на тила без видими травматични увреждания. Причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- назначената и
изготвена в досъдебното производство и приета от съда комплексна съдебно –
психиатрично - психологична експертиза на пострадалото дете Ч. М., според
заключението на която се касае за малолетно момче с нормално нервно-психично
развитите, което съответства на неговата календарна възраст. Разказът на М.е
спонтанен, с логична и хронологична последователност. Словесният контакт с
детето се води леко и умело, като внася точната информация. Детето използва
речта смислово, точно, включително и за емоционални състояния. Въображението е
развито адекватно за възрастта му. Освидетелстваният,
към момента на деянието, е могъл да възприема и запаметява факти и
обстоятелства от обективната действителност и е в състояние да дава достоверни
показания за тях. Няма пречки М.да участва пълноценно в наказателния процес в
качеството на свидетел при подходящ подход.
Настоящата инстанция намира, че
въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд след
всеобхватeн и
задълбочен анализ на доказателствените източници е направил обосновани и
правилни изводи. Въз основа на тази си оценъчна
дейност резонно е достигнал и до правилният извод, че както обективна така и от
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението за което е предаден на
съд.
Съществена част от доводите изложени пред въззивния
съд с жалбата и доразвити в съдебно заседание са били и на вниманието на
първата съдебна инстанция.
Излага се довод за това, че районният съд неправилно е
игнорирал показанията на св.Л.Д. -
дъщеря на подсъдимия. Същият е изложен шаблонно и не е правно аргументиран, а
по същината си и е неоснователен. Показанията на посочената свидетелка са били
обект на аналитичната дейност на първоинстанционния съд и част от тях са били
кредитирани. ШОС не намира основания, които да водят извод, различен от този на
ШРС касателно показанията на този свидетел.
Противоречия в
показанията на свидетелите и конкретно тези св.М.А. са другия довод изложен от
защитата на подс. Р.. И този довод е неоснователен. Видно от материалите по
делото не са налице съществени противоречия показанията на св.А., дадени пред
органите на досъдебното производство и тези пред първата инстанция. Доколкото
са установени такива, то те са били преодолени с приобщаването на показанията
на въпросния свидетел от досъдебното производство по надлежния процесуален ред.
Нещо повече, подробно са били обсъдени в мотивите на решаващия съд без да се
установява каквото и да е нарушение на процесуални правила и резонно са
послужили за извеждане на една обективна и правилна фактическа обстановка.
Не намира опора и твърдението на защитата, изложено
като довод, че районният съд не е изследвал в мотивите си подбудите на дееца. Внимателния
им прочит би дал еднозначен отговор по
този въпрос.
Последен, но не и по значение е довода излаган и пред
двете инстанция, който е бил в основата на защитната теза, а именно наличие на
предпоставките на чл.9, ал.2 от НК – че деянието е малозначително. Този довод
също не почива обективно на събраните по делото материали.
Законодателят в чл.9, ал.1 от НК е дал легално
определение на “престъпление”, а в ал.2 на същата норма е посочил и
обстоятелствата, които изключват неговата обществена опасност. Наличието на
малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се
отнасят до извършеното деяние. В конкретния случай се касае за изпълнително
деяние осъществено в двете предвидени в закона форми – сила и заплашване.
Осъществено е спрямо малолетно лице в условията на продължавано престъпление,
който факт, съгласно съдебната практика и както правилно е посочил районният
съд също обуславя завишена степен на обществена опасност. Не без значение и
настъпилия вредоносен резултат – обществено опасни последици изразяващи се
телесна повреда от самонараняване, противно на волята му и състояние на уплаха
и страх.
От горните обстоятелства според настоящата инстанция
не може да се направи извод за малозначителност на деянието.
Начинът на
извършване на престъпното посегателство, времето и мястото на неговото
осъществяване, не водят до извода за по-ниска обществената опасност не само на
деянието, но и на дееца. Това обосновава правилността на извода на ШРС, че
извършеното престъпление не е с ниска степен на обществена опасност, извършено
при форма на вина пряк умисъл.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира
изложените от защитата на подс. Р. доводи за неоснователни.
Настоящата
инстанция не констатира пороци в присъдата и по отношение на наложеното на подсъдимия
наказание. Обсъдени са всички обстоятелства имащи значение за определяне вида и
размера на наказанието. Правилно са отчетени както смекчаващите така и
отегчаващите вината обстоятелства, които са го мотивирали да наложи наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на минимално предвидения в закона.
Правилно е приложил разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, като е отложил изтърпяването на така наложеното наказание.
Настоящата
инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението. Същото в достатъчна
степен би повлияло поправително върху осъденият, както и ще въздействат
предупредително върху останалите членове на обществото и в най-голяма степен биха
били постигнати целите на специалната и генерална превенция.
С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното
производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд
фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон, необоснованост или явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, въззивният съд намира,
че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260016 от 24.11.2020г. постановена по НОХД
№ 1179 по описа за 2020г. на Шуменският районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се
изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.