№ 102
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501567 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на ИЛК. М. П. против
решение № 261166 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника против О.М. Д. – Д. иск с правно основание член 109 от Закона за собствеността
/ЗС/ за осъждане на ответницата да възстанови съборената от нея ограда в ПИ №***,
находящ се в *** от бетонни колчета с дължина 32 м и височина 2,50 м, изградена от 16
беТ.и колчета и 288 м бодлива тел.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в атакуваната
му част, тъй като е безспорно установено по делото посредством събраните доказателства
кой е наредил разрушаването на оградата. Иска се отмяна на постановеното решение по иска
с правно основание член 109 от ЗС и постановяване на ново, с което да се уважи иска.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба в срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е
депозирала отговор.
Постъпила е и въззивна жалба от О. М. Д. – Д. против решение № 261166 от
02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна,
двадесет и пети състав, в частта, с която е осъдена да предаде на ИЛК. М. П. владението
върху реална част с площ от 454 кв.м от ПИ №***, находящ се в ***, при граници на имота:
ПИ с №№ ***, която реална част е заключена между точки 1,2,3,4, 7 и 8 на скица,
изготвена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, и находяща се
на лист 87 от първоинстанционното дело, която скица съставлява неразделна част от
настоящото решение, на основание член 75 от ЗС.
Във въззивната жалба се излага, че решението на районния съд в обжалваната част е
недопустимо, а също така и неправилно поради необоснованост и нарушения на
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от
1
предявяване на иск с правно основание член 75 от ЗС, защото върху процесния имот е
извършен въвод във владение от ЧСИ по изпълнително дело, следователно ищецът може да
защити правата си чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, което той е сторил.
Оспорват се и направените изводи на съда, че е налице нарушено владение, доколкото в
конкретния случай владението е отнето правомерно от съдебен изпълнител. Също така се
акцентира, че не е доказано, че ищецът е завладял имота преди предявяване на иска –
предмет на разглеждане по гр.д.№ 8687/2017 г. по описа на ВРС, точно обратно – доказано
е, че имотът се е владял от К. Й. П.а, която е ответник по посоченото гражданско дело.
Поради това се иска решението по иска с правно основание член 75 от ЗС да бъде
обезсилено и производството по него да се прекрати, а в условията на евентуалност се иска
да бъде отменено и искът да се отхвърли.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е
депозирала отговор, с който въззивната жалба на Д. – Д. се оспорва. Излага се, че ищецът се
е противопоставил на изпълнението, поради което и ЧСИ е прекратил извършването на
фактическите действия по въвода във владение. Набляга се, че К. Й. П.а винаги е
декларирала, че не владее имота и никога не го е владяла, поради което и владението на
ищеца не е нарушено от ЧСИ, а от ответницата, срещу които и действия се търси защита.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че ищецът владее реална част с площ от 454 кв.м от ПИ
№***, находящ се в ***, от 2003 г., което владение било нарушено от ответницата чрез
събаряне на оградата на имота и манифестиране на собствен владелчески периметър в
същите имотни граници. Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху идеална част
от същия имот въз основа на нотариален акт /НА/ в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/, а фактическата власт върху процесната реална част въз основа на
неформално дарение, последвано от общо завещание. Ответницата никога не е владяла
процесната реална част и не я е претендирала от ищеца, не разполага нито с изпълнително
основание, нито с изпълнителен титул срещу ищеца. Сочи се, че имот с обща площ от 3 735
кв.м бил отнет от Б. Б. А. и бил съставен акт за държавна собственост /АДС/ № 9255 от
24.01.1968 г. на председателя на ГНС-Варна. След отмяната на АДС Б. А. получила по
реституция имот с площ от 3 735 кв.м и била въведена във владение. В протокола за въвод
било отбелязано, че същият е по „решение“ в имот с площ от 3 735 кв.м, а по „имотни
граници‘ – 4 026 кв.м. Въводът бил в границите, които съществували и съществуват и до
днес на терена, и в които се владее от ищеца. Последният поставил на мястото на
прогнилите колове нова ограда през 2003 г. Поради факта, че Б. А. нямала наследници, тя
обявила още приживе ищеца за свой наследник и му предала владението върху всички
имоти, включително и върху процесната реална част. След развода си през 2007 г. ищецът
владял спорната реална част със знанието, че е негова собственост, включително и срещу
бившата си съпруга. Ищецът не бил страна по нито едно от делата, водени от ответницата.
При опит на ответницата да влезе в спорната реална част чрез изпращането на технически
лица за заснемането на имота единственият, който се противопоставил бил ищецът и този
факт е установен в предупредителен протокол, съставен от полицаи при Второ РУ и била
заведена докладна преписка УРИ № 436р-7217 от 02.03.2017 г., след което на място била
извикана полиция от ищеца и било поискано съдействие. В конфликта участвало и лицето
К. Е. З., на когото бил съставен предупредителен протокол. Това лице направило опит да
наруши владението на ищеца и било отблъснато от него и чрез съдействието на полицията.
2
К. З. заявил, че има намерение да влезе в имота по поръчение на ответницата. Към момента,
в който ответницата завела ревандикационен иск срещу К. Й. П.а, имотът се владеел
безусловно от него и това било манифестирано многократно и перманентно. В отговора на
исковата молба К. П.а възразила, че не владее спорната реална част и не я била владяла към
датата на внасяне на исковата молба в съда. Независимо от това тя била осъдена да предаде
владението на ответницата. Така се стигнало до правния парадокс да се осъди определено
лице да предаде владението върху имот, който нито притежава, нито владее, нито
претендира. Съдът неглижирал факта, че по делото изрично бил посочен действителния
владелец на имота – И.П.. Въпреки това и направените възражения на 20.11.2018 г. бил
насрочен въвод във владение срещу К. П.а. В имота бил намерен ищецът, който заявил, че
владее имота лично от 2003 г. и претендира самостоятелни права върху него. На основание
член 523, алинея 2 от ГПК съдебният изпълнител отложил въвода и дал срок на третото
лице да поиска от спиране на изпълнението. Това указание на ЧСИ противоречало на
тълкувателно решение № 3 от 2017 г. на ОКГТК на ВКС и след изпълнението му Варненски
районен съд оставил искането без разглеждане, доколкото третото лице отделно от
самостоятелните права сочи, че владее имота от преди завеждане на исковото производство,
решението по което се изпълнява. След влизане в сила на прекратителното определение
третото лице обжалвало действията на ЧСИ по реда на член 435, алинея 5 от ГПК, но
Окръжен съд – Варна оставил без разглеждане жалбата с аргумент, че е просрочена. С акт на
ЧСИ, наименован „призовка за принудително изпълнение с дата за въвод“ от 10.07.2019 г. К.
П.а била уведомена, че на 20.08.2019 г. от 11 часа срещу нея ще се извърши въвод в същия
имот. Тя отново отговорила, че нито владее имота, нито има претенции върху него и отново
посочила действителния владелец - И.П.. Така на 20.08.2019 г. се повторил сценарият от
20.11.2018 г.: в имота отново бил намерен ищеца, но ЧСИ решил, че представените му
доказателства не са достатъчни да го убедят, че владелецът е изобщо владелец, а още по-
малко, че владее имота отпреди завеждане на делото, чието решение се изпълнява. При тази
фактическа и правна обстановка ЧСИ осъществил въвод във владение. Ищецът се
противопоставил и отново извикал полиция. Полицаите преценили, че се спори за
материално право и не могат да се допуснат принудителни действия срещу трето лице,
което защитава своите права и предупредили страните да се въздържат от самоуправни
действия и бил съставен предупредителен протокол. На 18.09.2019 г. представител на
ответницата в нейно присъствие и под преките й указания в нарушение на полицейското
предупреждение по член 65 от ЗМВР и в отсъствие на ищеца съборили съществуващата над
20 години ограда и завладели спорната част. Ищецът отново поискал съдействие от
полицията и отново било разпоредено да се преустановят самоуправните действия. Твърди,
че ответницата е разрушила съществуващата на място ограда с дължина 32 м и височина
2,50 м, изградена от 16 беТ.и колчета и 288 м бодлива тел.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Излага, че за ищеца
липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание член 75 от ЗС, тъй като на
20.08.2019 г. бил извършен въвод във владение от ЧСИ Н.Г., поради и което трето лице
можело да защити правата си чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда
на член 435, алинея 5 от ГПК, а не чрез предявяване на владелчески искове. Само, ако
третото лице пропусне срока за обжалване, то може да предяви владелчески искове, в
какъвто смисъл е и тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по т.д.№ 3/2015
г. на ВКС – ОСГТК, като се сочи, че ищецът е обжалвал действията на съдебния изпълнител
и по жалбата му е образувано гр.д.№ 606/2020 г. по описа на ВОС. Твърди се, че ищецът не
е упражнявал владение през посочения период, а такова е осъществявало лицето К. Й. П.а,
която е ответник по гр.д.№ 8687/2017 г. на ВРС, като с влязло в сила решение по това дело
П.а е била осъдена да предаде на ответницата владението върху реална част от ПИ № *** и
да премахне оградата от бетонни колове и бодлива тел. На 20.08.2019 г. бил извършен въвод
3
във владение и била премахната оградата, като между ПИ №*** и ПИ №*** била поставена
нова. След извършването на въвода ищецът премахнал тази ограда и възстановил
положението преди въвода, поради което не се налагало да възстановява оградата между
двата поземлени имота.
С решение № 703 от 22.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 8687/2017 г. по описа на
ВРС, е прието за установено спрямо К. Й. П.а, че О.М. Д. – Д. е собственик на реална част
от ПИ № *** по актуалната КК на ***, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК – Варна, с граници на имота ПИ №***, ПИ №***, ПИ
№***, ПИ №*** и ПИ №***, и при граници на частта ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** и в
останалата си част, попадаща в ПИ № ***, която част е защрихована с жълт цвят и щрих на
комбинирана скица № 2 на вещото лице по приетата СТЕ, която скица съставлява
неразделна част от решението, като К. Й. П.а е осъдена да предаде на О.М. Д. - Д.
владението върху посочената реална част на основание член 108 от ЗС, както и е осъдена да
преустанови действията, с които без основание пречи на ищцата О.М. Д. - Д. да упражнява
правото си на собственост, като премахне оградата от бетонни колове и бодлива тел,
ситуирани в реална част от ПИ № *** по КК на град Варна, ж.к. „***“, при граници на
частта ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** и в останалата си част попадаща в ПИ №***, която
част е защрихована с жълт цвят и щрих на комбинирана скица № 2 на вещото лице по
приетата СТЕ, на основание член 109 от ЗС.
Представени са два протокола за предупреждение, съставени от МВР от 01.03.2017 г.,
съобразно които ИЛК. М. П. и К. Е. З. са предупредени да не се заплашват един друг .
Съгласно постановление по ИД № 20187160401600 за принудително отнемане на
недвижим имот на 20.08.2019 г. О.М. Д. –Д. е въведена във владение от ЧСИ Н.Г. в
посочената по-горе реална част от ПИ №***, като в постановлението е посочено, че на
въвода е присъствал и ИЛК. М. П., който за пореден път е заявил права върху имота и че не
желае да допусне съдебния изпълнител. В протокола е вписано, че е овластена взискатЕ.та да
извърши действия по премахване на оградата от бетонни колове.
Свидетелят Р. Т. Т. излага, че се познава с ищеца от 2000 г. и знае, че има голям имот
до стадиона, където имал къща и се събирали много пъти там лятно време. Част от имота
бил взет, а той си сеел някакви неща там. Имотът имал ограда с бетонни колове и мрежа.
Когато се запознали имало една много стара ръждясала ограда с изгнили дървени колове,
паднали. Подменил оградата и я сложил на същото място. В момента нямало ограда. Идвал
съдебен изпълнител, който извършил въвод във владение. Идвала полиция, правил се
някакъв протокол. Имало някакъв собственик на строителна фирма, който щял да строи това
място. Имало едни цигани, на които казали да събарят оградата, а след това разбрал, че
оградата е съборена. Последната ограда била мрежа с бетонни колове, а някъде имало и
железни. Оградата не била съборена, когато дошъл съдебния изпълнител, но не знае колко
време след това била съборена оградата.
Свидетелят А. Д. К. излага, че познава ищеца от 1998 г. Много пъти е ходил в имота
му, който се намирал в местността над стадион „Юрий Гагарин“. Знае, че имотът е негов и
на съпругата му и, след като се развели, направили една делба, при която съпругата му
останала в северозападната част, а долната част от имота останала за И.. Приблизително
имотът бил около 4 дка. Имотът бил отвсякъде ограден, имал метална врата със синджир
към пътя, откъдето се влизало. Сочи, че момента едната от оградите му е бутната. През 1998
г. имало ограда с дървени колчета в окаяно състояние и по тази причина след 2000 г. я
сменили, като свидетелят участвал в подновяването на оградата. Новата ограда била
изградена с циментни блокчета. Имотът се обработвал от И. до тази ограда. Съборената
ограда се намирала на земята. Тази съборена ограда разделяла мястото от пътя. Не бил
присъствал на събарянето, но чул, че е съборена от някакви наемни работници. Чул, че
дошъл съдебен изпълнител и някакъв строител, който искал да строи, докарали работници,
4
съборили незаконно оградата, налитали на бой, карали се.
СвидетЕ.та Е. М. Д. /сестра на ответницата/ излага, че мястото, което сестра й имала,
било точно зад стадион „Варна“ с площ от около 1 800 кв.м, и което било наследство от леля
й Н. Г. М.. Лелята починала през 2001 г. и след това О. не можела да влезе в имота, за който
се водели дела. Фактически К. владеела имота, напоследък в него виждала И.П.. В частта на
сестрата на свидетЕ.та К. оградила част. Сестра й завела и изпълнително дело. Съдия
изпълнителят ходил в имота. Сочи, че сестра й не била упълномощавала лица да събарят
оградата в имота. К. извикала полиция и адвоката си и не била разрешила да съборят
оградата.
Съобразно заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа
експертиза на приложената скица в участъка между точки 1, 2 и 3 съществува ограда от
стоманено-бетонни колове и бодлива тел. В участъка между точки 3 и 4 е имало ограда също
от стоманено-бетонни колове и бодлива тел, която е съборена и на нейно място са струпани
клони в северната част на ПИ 1716.
Искът по член 75 от ЗС се предявява в шестмесечен срок, считано от деня на
нарушението, като срокът е преклузивен и съдът следи служебно за спазването му. В
исковата молба се твърди, че нарушенията са извършени на 20.08.2019 г. и на 18.09.2019 г.,
а исковата молба е депозирана на 20.09.2019 г., то посоченият срок е спазен.
Съобразно изложените фактически твърдения в исковата молба искът следва да се
квалифицира по член 75 от ЗС, съгласно който владението на недвижим имот, което е
продължило повече от шест месеца, може да бъде защитаван срещу всяко нарушение.
Предметът на защита се определя от вида на нарушението и в конкретния случай ищецът
излага, че ответницата е отнела владението му върху посочената реална част от имота и иска
да бъде осъдена да предаде владението върху нея, както и да възстанови лично или за своя
сметка съборената ограда. В случая от изложените в исковата молба фактически твърдения
и формулирания петитум следва, че от страна на ищеца е предприета защита чрез иск по
член 75 от ЗС. По делото липсват данни за изменение на иска. С оглед диспозитивното
начало в процеса, установено изрично в разпоредбата на член 6, алинея 2 от ГПК, съдът
дължи произнасяне по очертания чрез изложените в исковата молба обстоятелства и
формулирания петитум правен спор, като постановеното по непредявен иск решение е
недопустимо. В случая, с оглед очертания с исковата молба правен спор
първоинстанционният съд е следвало с решението си да се произнесе по иск с правно
основание член 75 от ЗС, а не по два обективно съединени иска по член 75 от ЗС и по член
109 от ЗС, както е сторено с обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на член 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Постановеното
решение е валидно, но същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание
член 270, алинея 2 от ГПК като постановено по непредявен иск, а делото следва да бъде
върнато на Районен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав.
Воден от горното и на основание член 270, алинея 3 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261166 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав.
5
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6