Р Е Ш Е Н И Е
№….........../23.12.2022 г.
гр. ******
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2022 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря П.Г.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 479
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува
по искова молба на Д.Д.П. срещу С.Ш.Н., Е.Ш.Н., Г.К.Г.,
С.Б.С., К.Б.С., Х.Г.С. и Н.М.Г. за приемане за установено между страните, че
ищцата е собственик на поземлен имот с пл. 500, в кв. 29 плана на с. ****,
одобрен със заповед № ***********г., при граници: улица, имоти с пл. № 199,
200, 201 и 198, в кв. 29 по плана на селото, с площ 1135 кв.м., на основание
придобивна давност.
Ищцата
твърди, че през 1986г. се образува гр.д. 212/1986г. на ПРС за делба, по което
се постановява решение от 17.10.1988 г. отменено с влязло в сила решение от
04.01.1989 г. по гр.д. 1358/1988 г. на ВОС и с решение от 23.03.1989 г. по
същото дело на ВОС се поставя в дял на С.Г. Р. незастроен дял първи от имот
пл.№ 198, кв. 29 по плана на с.****. Последното решение на ВОС частично се
отменяпо реда на надзора с решение 420 от 17.10.1989 г. по гр.д. 315 на ВС в
частта за оценка на имота и заплащането на сумите за уравнение на дяловете,
както и в частта за възлагане на дял първи на С.Г. Р., а в останалата част за
възлагане на дял втори на Д. K.K.остава в сила, както и в отменителната част на
решение от 04.01.1989 г. по гр.д. 1358/1988 г. на ПРС, и делото се връща на ВОС
за ново разглеждане. Образува се дело с нов номер 1155/1989 г. на ВОС по което
с решение 05.01.1990 г. е възложен на С.Г. Р. дял първи представляващ дворно
място от пл. № 198, кв. 29 по плана на с.****, като решението е влязло в сила
на 01.06.1990 г.
Твърди
се, че след постановяване на решение по гр.д.1155/1989 г. на ВОС, но преди
влизането му в сила е образувано изпълнително дело 235/1989г. и е осъществен
въвод във владение за нов планоснимачен номер 500 и на 27.04.1990 г. е съставен
КНА № 136, т. I, дело 353/1990 г. на районен съдия в Провадийски районен съд на
основание посочените в него писмени доказателства: скица 173/90 г. на
техн.служба ****, влязло в законна сила решение по делбено дело № 212/86 г.,
препис от протокол за въвод във владение по изп.д. 235/89 г.. Твърди се, че
този КНА е съставен на основание влязло в сила решение по гр.д. 212 на ПРС,
което било отменено с решение от 23.03.1989 г. по гр.д. 1358/1989 г. на ВОС и
след постановяване на решение 420 от 17.10.1989 г. ВС, с което частично е
отменено решение 23.03.1989 г. по гр.д. 1358/1988 г. на ВОС за възлагане дял на
С.Г. Р. и преди влизане в сила на 01.06.1990 г. на решение от 05.01.1990 г. по
гр.д. 1155/1989 г. на ВОС.
Твърди
се, че с влизане в сила на решение 420 от 17.10.1989 г. по гр.д. 315 на ВС, Д. K.K.със
знанието и съгласието на С.Г. Р. е възстановил държанието за дял първи и към
01.01.1990г. е държател, а от 01.06.1990г. с влизане в сила на решение по гр.д.
1155/1989 г. на ВОС е започнал да владее имота заедно със съпругата си С. K..
Това владение е продължило до неговата смърт 09.11.2008 г. като е продължено от
наследниците му – ищцата, брат й К.Д. K. и майка им С. M.K..
Твърди
се, че след изтичане на 40 дена от смъртта на С. Р. ищцата, майка й и брат й
взели неформално решение владението върху процесния имота да бъде изцяло за
ищцата. Тя твърди, че владее 1/6 ид.ч. от процесния имот от смъртта на баща си
на 09.11.2008г., твърди, че владее целия процесен имот от 01.01.2009г. като
владеенето й продължава и към момента на предявяване на исковата молба. Ищцата заявява,
че към своето владение присъединява и това на баща си от 01.06.1990г..
Ищцата
твърди, че на 10.12.2007 г. с нотариален акт №2, том. VI, №4460, дело
№885/2007г. Х.Б.Р. и Г.С.Г. даряват на Б.С.Г. собствените си 5/6 идеални части
от собствения си недвижим имот, а имено: дворно място находящо се в с. ****,
общ. ****, обл. ****, цялото от 1135 кв.м., представляващо имот с планоснимачен
№500 от кв.29 по плана на селото при граници улица, Д. К.К. и парцели XV, XVI и
XVII, като дарителят Б.С.Г. запазил правото си на ползване върху имота до края
на живота си безвъзмездно. Дарителите се легитимират като собственици на
дарения имот на основание КНА № 136, т.1, дело 353/1990 г. от 27.04.1990 г. на Провадийски
районен съдия.
Ищцата
твърди, че на 17.11.2016 г. Б.С.Г. продал на С.Ш.Н. недвижимият имот находящ се
в с. **** община гр. ****, област гр. Барна, с площ от 1 135 кв.м.,
съставляващо поземлен имот планоснимачен № 500 в кв.29 по плана на селото, при
граници улица, имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и пл.№198, като
покупко-продажбата е обективирана в нотариален акт нотариален акт № 189, том V,
рег.№ 4092, дело № 926 от 2016 год. на Нотариус З. А. ***, вписан в СВ под
вх.per.№5908 от 18.11.2016 год., акт №86, том XV, дело № 2870 от 2016 год..
Продавачът се е легитимирал като собственик
с нотариален акт № 2, том VI, peг. № 4460 дело № 885 от 2007 г. на
нотариус З. А. *** на Нотариалната камара вписан в службата по вписвания под
вх. № 5960 от 12.12.2007 г. акт № 158 том XVI дело 3321/2007 г. и на основание
КНА № 136, т.1, дело 353/1990 г. от 27.04.1990 г. на Провадийски районен съдия.
Твърди
се, че съгласно ТР № 11 от 2012г. на ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
Твърди
се, че наследници на С.Г. Р. са знаели, че решение от 17.10.1988г. по гр.д. 212
на ПРС въз основа, на което е съставен КНА № 136, т.1, дело 353/1990 г. от
27.04.1990 г. на Провадийски районен съдия е отменено като с това се оборва извода за добросъвестност на
страните по сделката за дарение на процесния имот, обективирана в нотариален
акт №2, том. VI, №4460, дело №885/2007г..
Твърди
се, че продавача Б.С.Г. на ответника С.Ш.Н. не е собственик, на имота, който е
продал и покупко-продажбата не е породила вещно транслативен ефект.
Иска
се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Д.Д.П., ЕГН ********** е едноличен
собственик на следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в с.****,
общ.****, съставляващо поземлен имот планоснимачен № 500 в кв.29 по плана на
селото, при граници улица, имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и пл.№198, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село ****, община ****,
одобрени със Заповед № 1973 г., последно изменение със заповед 354/05.04.1990г.
с площ: 1135 кв.м..
Иска
се да бъде отменен Констативен нотариален акт № 136, т.1, дело 353/1990 г. от
27.04.1990г. на Провадийски районен съдия на основание по чл.537, ал.2 ГПК и
присъждане на разноски.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК постъпва писмен отговор от ответниците С.Ш.Н.
ЕГН **********, Е.Ш.Н..
В него те излагат, че предявените искове са
недопустими, тъй като С.Ш.Н. е предявил срещу брата на ищцата искова молба, по
която е образувано гр. д. № 1231 /2016 год. по описа на ПРС с предявен иск по
чл.108 ЗС за процесното дворно място. С Решение от 02.03.2018 год. брата на
ищцата К.Д. K. е осъден да предаде владението на собственика на процесния имот С.Ш.Н.,
като се твърди, че по този начин съдът еднозначно се произнася по въпроса със
собствеността на имота. Решението е потвърдено от Окръжен съд ****, а
обжалването на въззивното решение пред ВКС не е допуснато. Твърди се, че
решението, с което е установено, че С.Ш.Н. е собственик на имота е влязло в
сила, има сила на присъдено нещо спрямо всички и въпроса за собствеността върху
имота не може да бъде предмет на последващ правен спор. Поради това се иска
прекратяване на делото.
Твърди се, че исковата молба е неясна,
твърденията и исканията на ищцата са неясни и не се разбирало на какво
основание тя твърди, че е собственик на процесния имот. Иска се ищцата да
направи уточнение на твърденията и исканията си. В рамките на съдебното
производство по гр. д. № 1231 / 2016 год. по описа на ПРС въпросът за
владението и собствеността на имота е изяснена.
Твърди се, че предявените искове са неоснователни.
Към момента на подаване на отговора, собственици на процесния имот въз основа
на нотариален акт за покупко-продажба през 2016 год. са С.Ш.Н. и Е.Ш.Н.. Твърди
се, че продавачът Б.Г. е получил посредством дарение от своите родители
собствеността върху процесния имот. Неговите праводатели са владели имота,
който им останал в наследство от техните родители, които са го придобили в
резултат на съдебна делба в средата на 80-те години на 20-ти век.
Твърди се, че пред Държавен съдия изпълнител ******,
към момента на подаване на отговора има висящо изпълнително дело, което е
образувано от С.Н. по изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение по
гр.д. № 1231/2016 год., което е спряно, до приключване на настоящото дело.
Твърди се, че единствената цел на настоящото производство е да бъде
възпрепятстван собственикът на имота, да влезе в законно владение по
установения от закона ред.
Твърди се, че ищцата от много години не живее в
село ****, а постоянния й адрес е в град ****. Тя не е във владение на
процесния имот към момента на подаване на отговора и никога не го е владяла.
Иска се прекратяване на производството по делото
като недопустимо, в евентуалност отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата
се представлява от своите процесуални представители, които поддържат предявения
иск. Молят за уважаването му.
Ответникът С. Ш. Н. и Е.Ш.Н. се
явяват лично и се представляват от упълномощения от тях процесуалне
представител, които моли за отхвърляне на исковите претенции.
Фактически констатации на съда, доказателствен анализ и правни изводи:
От
събраните по делото писмени доказателства и приета съдебно-техническа
експертиза се установява, че първоначално
имот пл. № 198, кв. 29 е в съсобственост между С.Г. Р. и Д. K.K.с площ от
23943 кв.м., при съседи: от север – улица; от изток – ПИ 197, кв. 29; от Юг-дере;
от запад – ПИ 199, кв. 29; ПИ 200, кв. 29; и ПИ 201, кв. 29.
Видно
от представените преписи от съдебни решения, както и от приложените граждански дела
– № 315/89 г. по описа на ВОС, № 1155/1989 г. по описа на ВОС, № 315/1989 г. по
описа на ВКС, се установява, че между съсобствениците се извършва съдебна
делба, като гореописаният имот се разделя на две – на С.Г. Р. се поставя в дял дворно
място с площ 1135 кв.м., представляващо дял
първи от имот пл. № 198, кв. 29 по плана на с. ****, а на Д. K.K.– в дял дворно
място с площ 1135 кв.м., с насаждения и построена в него жилищна сграда и
стопанска постройки, представляващ дял
втори от имот пл. 198, кв. 29 по плана на с. ****.
Въз
основа на съдебната делба, със
заповед № ***********г. се извършва изменение на имот пл. 198, кв. 29, като дял
първи, предоставен на С.Г. Р. получава нов планоснимачен номер – ПИ № 500,
кв. 29, а дял втори – на Д. K.K.запазва съществуващия пл. № 198, кв. 29 по
плана на с. ****.
По
делото се установява, че наследниците на С.Г. Р. –Х.Б.Р. (съпруга), Г.С.Г. (син)
даряват на Б.С.Г. (син на Х.Р. и С. Р. и брат на Г.Г.) собствените си 5/6 ид.ч.
от процесния имот, а Б.С.Г. от своя страна, продава целия имот, ведно със
своята 1/6 ид.ч. на ответника С.Ш.Н.. Последният е в граждански брак към този
момент с Е.Ш.Н..
Предмет
на настоящия съдебен процес е имот пл. № 500, кв. 29 по плана с. ****, одобрен
със заповед № ***********г., с площ 1135 кв.м., при граници: улица, имоти с пл.
№ 199, 200, 201 и 198, в кв. 29 по плана на с. ****, като спорният по делото
юридически факт е дали същият се придобива по давност от ищцата Д. Д.П..
На
първо място, следва да се спомене, че съдът е длъжен да изследва единствено
дали ищцата е собственик на основание давностно владение, въз основа на
наведените в исковата молба и уточнителни молби твърдения. В този смисъл,
ищцата твърди, че нейните родители Д. K.K.и С. М. K. започват да владеят,
считано от 1990 г. и дял първи, представляващ имот пл. № 500 по плана на с. ****,
поставен в собственост на С.Г. Р., поради което го придобиват по давност в
режим на СИО. Посочва още, че след смъртта на бащай на 09.11.2008 г. 1/6 ид.ч от имота се
придобива по наследство от С. М. K. (съпруга) и 3/6 от прекратена СИО, както и по 1/6 ид.ч. от
ищцата и брат й. Посочва, че след изтичане на 40 дни от смъртта наследниците
взимат неформално решение имот пл. 500 да се владее изцяло от ищцата, а имот
пл. 198, с построената в него къща – от брат й.
Следователно
съдът е длъжен да изследва единствено дали ищцата упражнява давностно владение
от края на 2008 г. до края на 2018 г., вкл. до момента. Ирелевантен е фактът в
настоящия процес дали родителите упражняват владение върху имота и съответно го
придобиват по давност, тъй като ищцата основава правата си не като правоприемник
на своите родители чрез наследствено правоприемство, а на основание първичен,
оригинерен способ за придобиване на права – придобивна давност.
В
тежест на ищцата е да установи пълно и главно, че е собственик на процесния
имот на основание давностно владение, като в тази връзка се събират гласни
доказателства, чрез разпита на четирима свидетели – С.М.К. и Т.Г.Я., водени от
ищцата, и Ш. И.А. и Ф.И.О., водени от ответниците С.Ш.Н. и Е.Ш.Н..
От
събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че не се установява
пълно и главно от ищцата в настоящия процес, че същата упражнява фактическа
власт върху имота с намерение за своене от края на 2008 г.
Владението
е фактическа власт, която се осъществява спрямо вещта по отношение на другия
собственик и ще е налице, само когато властта е „обявена“ и „видима“ за действителния
собственик, за да може последният след като е наясно с анимуса на другия владеещия
несобственик, да прецени дали да защити своите права и законни интереси.
В
случая, нито един от разпитаните двама свидетели К. и Я., водени от ищцата не
дават категорични сведения относно това, че ищцата в действителност ползва
и/или обработва процесното дворно място след 2008 г. за период от поне 10
години и по този начин недвусмислено да отрича правата на наследниците на С.Г. Р.,
а след това и на ответниците Е. и С. Н.. Относно показанията на св. К. и св. Я.,
че на 40-ия ден от смъртта на Д. К., съпругата му С. K. в разговор заявява, че
разпределя имота между децата си – едната част на К. K., а другата на ищцата,
дори и да се приемат за достоверни, по никакъв начин, този неформален акт на С.
K., не рефлектира върху правата на наследниците на С.Г. Р., тъй като освен
намерение за своене (анимус) на владеещите е необходимо и обявяване на това
намерение пред наследниците на С.Г. Р. – в правната действителност именно
наследниците на С.Г. Р. се ползват с официални писмени документи,
удостоверяващи правото им на собственост върху процесния имот преди единият от
тях да извърши продажбената сдекла.
Показанията
на самата свидетелка К. са в противоречие с показанията на св. Я.. Свидетелят К.
посочва, че допреди 5-6 години ищцата живее в **** с мъжа си, а другият
свидетел – че от 8-10 години живеят в с. **** в друга къща. Свидетелят К.
заявява, че Д. посещава имота събота и неделя, когато родителите й са още живи
– „Майката беше болна и синът й я
гледаше, а Д. събота и неделя полагаше грижи за нея“, но това не води до
извода, че по този начин ищцата упражнява владение върху имота, тъй като
посещението е свързано с грижите на майка й, а не с обработването на имота.
Съдът счита за недостоверни изявленията
на с. К. – „Д. в този имот гледат
церевица, обработват го, обират си дръвчетата…и към момента гледат мястото“,
тъй като видно от снимковия материал, приложен от вещото лице към изготвената
съдебно-техническа експертиза, имотът е очевидно неподдържан.
Гласните
доказателства, събрани от разпита на свидетеля Я. също не установяват основния
спорен по делото факт, че ищцата след края 2008 г. упражнява давностно владение.
Изявленията й са свързани основно с ирелевантния за процеса събития отпреди
20-30 години и с това какви са били намеренията на покойните Д. и С. относно
начина на ползване на имота от техните деца – „П. продава къщата на бай Д. около 1967-68 г…още, когато бяха малки Д. и
К. той казваше, че взема този двор в центъра и да направи на двете си деца къде
да живеят…Бай Д.… все казваше…че това място е за двамата, не е за единия.“.
В частта относно показанията на свидетеля, че „Дворът се обработва половината от К. и Д. – другата половина…“,
същите са общи и неконкретизирани, както и недостатъчни за установяване на
факта на владение, тъй като самата свидетелка посочва, че в момента не знае
дали се ползва имота, както и че ищцата преди 10-15 години, тоест преживе на
родителите си, сее зарзават - „…дали сее
или не сее, не знам сега. Аз често не отивам, вече съм болна…Преди 10-15 години
сееше домати“. Тоест, впечатленията на св. Я. са отпреди повече от 10
години и не почиват на скорошни възприятия. Показанията в частта, че „Д. го работи още след като баща й почина –тя
ходеше да помага на майка си, сеят. Сега пак ходи.“, съдът счита за
недостоверни в частта, че сега посещава, респ. обработва имота, тъй като, както
вече съдът посочи имотът, видно от снимковия материал, е в занемарено
състояние, което според съда е от години, а в останалата част показанията дори
и да са достоверни, поддържането и обработването на имота не е за период от
повече от 10 години.
Същевременно
показанията на свидетелите К. и Я. се разколебават в достатъчна степен от
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ш. А. и Ф.О..
Свидетелят
Ф.И.О. посочва – „Д. съм я виждала само
на улицата, тя живее в гр. **** и много рядко идва в с. ****“, като съдът
кредитира тези гласни доказателства, тъй като и от другите свидетели се
установява, че години живее в гр. **** със съпруга си, а от последните 10-ина
години в с. **** в друга махала. Съдът счита, че показанията на свидетеля О.
отговарят на истината и в частта относно това, че процесният имот не се
обработва от години, вкл. от ищцата – „Процесният
имот е празен и вече не се работи отдавна от никого…Д. не съм я виждала да идва
да работи в двора…Никога не се е работило в този имот…“, тъй като
снимковият материал потвърждава тези гласни доказателства, както и поради
факта, че свидетелката живее от 31 години в с. **** на същата улица, на която
се намира процесния имот. Съдът дава вяра изцяло на показанията й в частта, че
от 2016 г. никой не ползва спорния имот – „В
момента има спорове за този имот. През последните години от 2016 г. никой не
ползва имота.“. Този фактически извод на съда се основава и на факта, че
именно на 17.11.2016 г. наследникът на С.Г. **** – синът му Б.С.Г. продава имот
пл. 500, кв. 29 на ответника С.Ш.Н., както и че след тази дата, на 09.12.2016
г. ответникът предявява срещу брата на ищцата К.Д. K. иск за собственост, който
се уважа от съда с решение № 61/02.03.2018 г. по гр.д. № 1231/2016 г. по описа
на РС-******.
Горните
фактическите констатации и доказателствени изводи, мотивират настоящият съдебен
състав да приеме, че ищцата не доказва пълно и главно твърденията си за
собственост на основание придобивна давност чрез упражнявано владение в период
от края на 2008 г. до края 2018 г.
Предвид
това, че в съдебният състав не се създаде сигурно убеждение, че ищцата
придобива имота чрез непрекъснато владение по смисъла на чл. 68 от ЗС, исковата
претенция, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Ищцата
следва да се осъди да заплати направените от ответницата Е.Ш.Н. разноски за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.П., ЕГН:********** срещу С.Ш.Н., ЕГН:**********,
Е.Ш.Н., ЕГН:**********, Г.К.Г.,ЕГН:**********, С.Б.С., ЕГН:**********, К.Б.С., ЕГН:**********,
Х.Г.С., ЕГН:********** и Н.М.Г., ЕГН:**********, за приемане за установено
между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с пл. 500, в кв. 29
плана на с. ****, одобрен със заповед № ***********г., при граници: улица,
имоти с пл. № 199, 200, 201 и 198, в кв. 29 по плана на селото, с площ 1135
кв.м., на основание придобивна давност.
ОСЪЖДА Д.Д.П.,
ЕГН:********** да заплати на Е.Ш.Н.,
ЕГН:********** сумата в размер на 500.00 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: