О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 48
град Велико Търново, 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на десети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Евтим
Банев
като
разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 32 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба, подадена
от *** Д.С. от ВТАК, като пълномощник на П.К.Т. с ЕГН **********, адрес ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1275-000780 от 17.12.2020 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, като от същия са отнети СУМПС № ***и
контролен талон № ***. С жалбата е направено и искане за спиране на
изпълнението на оспорената заповед.
С определение от 27.01.2021 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като от административния
орган е изискана преписката по издаването на оспорения акт, вкл. доказателства
за датата на връчването му на неговия адресат, с цел преценка допустимостта на
жалбата, за разглеждане на която е образувано настоящото дело. С придружително
писмо вх. № 431/ 03.02.2021 г., началникът на сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Велико Търново е представил административната преписка, вкл. екземпляр от
оспорената заповед за прилагане на ПАМ с отбелязване, че същата е връчена на П.К.Т.
на дата 11.01.2021 година. Доколкото жалбата пред АСВТ е подадена по пощата, на
дата 25.01.2021 г. /л. 9 от делото/, оспорването се явява извършено в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
По отношение направеното искане за спиране
изпълнението на обжалвания акт. В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена
възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение
на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на
искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален
закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл.
166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от
възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда.
В разглеждания случай по силата на
специалния закон – чл. 72, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/, е допуснато
предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като
оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е
направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е
оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Искането
за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1275-000780 от 17.12.2020 г., издадена от началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, е допустимо за разглеждане. Разгледано
по същество, искането е неоснователно.
Предварителното изпълнение на оспореното
решение е допуснато по силата на специален закон, при което за административния
орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по
чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.
166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини
на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде
както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се
изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е
значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние
да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това
настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства –
вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на
доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия
принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за
провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на
изпълнението.
В случая като обосновка на искането
за спиране на предварителното изпълнение, извън доводите за незаконосъобразност
на самия административен акт е посочено, че жалбоподателят осигурява прехраната
на семейството си, като за препитанието му е необходимо да управлява МПС и това
е свързано с работата му. Твърди, че поради отнемането на СУМПС не може да
работи, което значително затруднява реализирането на доходи предвид и тежката
икономическа обстановка, и му причинява значителни и трудно поправими вреди.
Счита, че при липса на алтернативно решение и явната незаконосъобразност на
обжалваната заповед, тези вреди върху имущественото му състояние са
несъразмерни. Изтъква и необходимостта да води и взема от отдалечено от дома им
училище малолетното си дете, както и да транспортира същото за участие в
различни извънкласни форми, при което правата и законните му интереси са
накърнени в по-голяма степен от необходимото.
При преценка на
наведените в искането доводи /които не се цитират в настоящото определение/,
настоящият състав намира, че същите в голямата си част са относими към
законосъобразността на оспорената заповед, а не към обстоятелствата, които следва
да се установят, за да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на
същата. На практика в искането са посочени две възможно относими към предварителното изпълнение обстоятелства
- загуба на доходи от трудова дейност,
упражнявана като водач на МПС и затруднение при придвижването на непълнолетно
дете на оспорващия до училище и участие в извънкласни форми на занимания, и
обратно. И тези обстоятелства обаче са посочени твърде общо, като цялата
обосновка на особеното искане е в сферата на възможно настъпване на вреди, без
последното да е определено и конкретизирано като вид и стойност на въпросните
вреди. Второто и по-съществено обстоятелство при преценката им от съда е, че в
случая въпросните твърдения не са подкрепени с никакви доказателства. Към
жалбата липсват приложени каквито и да било доказателства както за упражняваната
от П.К.Т. професия/дейност, така и за това че същият е родител на непълнолетно
дете, и за училището и извъкласните форми, което същото посещава. Коментираните
обстоятелства не се установяват и от съдържащите се в административната
преписка документи, вкл. съставения на Т. АУАН, в който е отбелязано, че
нарушителят не посочва длъжността си. Съобразно това не е доказано, че
вследствие на временното отнемане на СУМПС ще се отнеме или ограничи
възможността на жалбоподателя да реализира доход. Недоказано се явява и
настъпването на породени от предварителното изпълнение на ПАМ, затруднения с
транспортирането на непълнолетно дете на П.Т. до и от училище и извънкласни
форми. По отношение на това последно твърдение следва да се има предвид и че
постоянният адрес на жалбоподателя е в гр. Велико Търново, Т. не прави
твърдения и не представя доказателства, че настоящият му адрес или училището,
посещавано от детето му са извън това населено място. Ноторно известен факт е,
че в гр. В. Търново е наличен относително редовен обществен транспорт,
обслужващ всички квартали на града и осигуряващ възможност на родителите да се
придвижат с децата си както до училище, така и до места на провеждане на
извънкласни занимания.
Както се посочи, в тежест на
оспорващия е да обоснове наличието на вероятност от настъпването на вреди, като
изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно
вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на
допуснатото предварително изпълнение. В случая това не е сторено, поради което
съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и
искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на
ПАМ № 20-1275-000780 от 17.12.2020 г., издадена от началник сектор „ПП“ към ОД
на МВР – Велико Търново, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Отхвърля
искането
на П.К.Т. с ЕГН **********, адрес ***, за спиране на изпълнението на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000780 от 17.12.2020
г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :